№ 30845
гр. С., 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110164310 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Л. Р. Ц., с ЕГН **********, настоящ адрес: гр.
С., ............, чрез адв. А. Д. от САК, срещу „...........“ ЕООД, ЕИК: ............, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ...................., с която са предявени искове за следното:
Да се прогласи спрямо ответника „...........“ ЕООД, в качеството му на частен
правоприемник на „..........“ ЕАД, ЕИК: ............, по договор за потребителски кредит №
............ от 25.06.2020 г., и ищеца Л. Р. Ц., в качеството му на универсален правоприемник и
наследник на В. П. Ц.а, с ЕГН **********, за недействителен Договор за потребителски
кредит № ............ от 25.06.2020 г., на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22
от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При условие, че се отхвърли иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, да се прогласи спрямо ответника „...........“
ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „..........“ ЕАД, ЕИК: ............, по договор
за потребителски кредит № ............ от 25.06.2020 г. и ищеца Л. Р. Ц., в качеството му на
универсален правоприемник и наследник на В. П. Ц.а с ЕГН **********, за недействителна
клаузата на чл. 9. 1 от Договор за потребителски кредит № ............ от 25.06.2020 г., на
основание 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл.
131 ГПК е подал отговор чрез адв. П. В., с който оспорва исковете изцяло.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 21.10.2024г. от
14:30ч., за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са следните установителни искове, съединени в условията на евентуалност:
1) главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на
нищожност на договор за потребителски кредит № ............ от 25.06.2020 г., сключен между
В. П. Ц.а и „..........“ ЕАД, поради противоречието му със закона.
2) евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за
прогласяване на на нищожност на клаузата на чл. 9.1 от договор за потребителски кредит №
............ от 25.06.2020 г., сключен между В. П. Ц.а и „..........“ ЕАД, поради противоечието й с
добрите нрави и неравноправност на същата.
В исковата молба се твърди, че на 25.06.2020 г. между В. П. Ц.а и „..........“ ЕАД бил
сключен договор за потребителски кредит № ............ при следните параметри: размер на
кредита: 3011,11 лв.; общ размер на застрахователната премия: 0 лв.; общ размер на кредита:
3011,11 лв.; срок на кредита: до 25.03.2024 г., т.е. 43 календарни месеца. Твърди се, че
съгласно чл. 9, т. 1 от договора, лихвеният процент, с който се олихвява предоставения
кредит, изразен като годишен процент от разходите, е 46,15%. А съгласно чл. 9, т. 2 от
договора, лихвата се изчислявала ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината. Съгласно чл.
10 от договора, годишният процент на разходите бил 49,80%, а общата сума, дължима от
потребителя, била 6203,61 лв. Погасителният план към договора бил обективиран в чл. 11,
т.2 от договора, като съгласно същият: 1) договорът бил сключен за срок от 43 календарни
месеца, съответно били налице 48 погасителни вноски, всяка на стойност от 144,27 лв.,
включваща главница и лихва, като прогресивно тежестта на лихвата във всяка една
погасителна вноска спадалс за сметка на главницата; 2) всяка вноска била с падеж 25- то
число на съответния месец; 3) общо дължимата главница била в размер на 3011,11 лв., а
общо дължимата лихва в размер на 3192,50 лв.; общо дължимата сума по кредита възлиза на
6203,61 лв. Твърди се, че ищецът е наследник по закон на кредитополучателя В. П. Ц.а, като
след смъртта на последната на 11.04.2022 г., наследниците й поради незнание на
съществуването на процесния договор, не били извършвали плащания по него. На
12.09.2023 г. задълженията на В. Ц.а по процесният договор били прехвърлени на ответното
дружество с договор за цесия, за което ищецът бил уведомен на 30.10.2023 г. Твърди се, че
ответното дружество претендира от ищеца сумата в размер на 4066,13 лв. В процесния
договор за потребителски кредит не било посочено кои точно разходи формират ГПР,
поради което същият бил недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от
2
ЗПК, като се навеждат подробни доводи в тази насока. Евентуално, в случай, че не се
установи недействителност на целия договор, ищецът твърди, че клаузата на чл. 9, т.1 от
процесният договор за потребителски кредит е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави, а така също и защото е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП. В
тази връзка твърди, че посочената договорна клауза накърнява равноправието между
страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договаряне, доколкото договорената между страните лихва в размер на 46,51% годишно
надхвърля четири пъти законната, с което се надвишава трикратния размер на законната
лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира направените по делото разноски, както и присъждане на дължимото за
настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. П. В..
Процесуалният представител оспорва предявените искове. Твърди, че процесният договор за
кредит отговаря на всички необходими изисквания на закона, като в тази връзка същият е
носител на действителната воля на страните. Било видно от приложените документи, че
наследодателката на ищеца – В. Ц.а, собственоръчно се е подписала на всяка страница от
договора за кредит, с което същата се била запознала и приела договорните условия. Твърди,
че В. Ц.а е използвала услугите на банката, като същата се е запознала и съгласила с
договорените условия. В потвърждение на изложеното били и извършените плащания от
страна на кредитополучателката, извършвани до нейната смърт на 11.04.2022 г. В условията
на евентуалност, в случай, че се установи нищожност на отделни части от договора, то
счита, че нищожните клаузи не водят след себе си до нищожност на целия договор. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
1) По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че между
В. П. Ц.а и „..........“ ЕАД е бил сключен процесният договор за потребителски кредит №
............ от 25.06.2020 г., който противоречи на императивна норма на закона, както и че е
наследник по закон на В. П. Ц.а;
2) По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал.
1 от ЗЗП, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между
В. П. Ц.а и „..........“ ЕАД е бил сключен процесният договор за потребителски кредит №
............ от 25.06.2020 г., който съдържа клауза, предвиждаща заплащане на договорна лихва в
твърдения размер; че посочената договорна клауза, предвиждаща заплащане на договорна
лихва в твърдения размер, накърнявадобрите нрави, респ. неравноправност на същата –
уговорена е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
3
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, както и че е наследник по закон на В. П. Ц.а.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, в това число, че процесната договорна клауза е индивидуално уговорена, за
което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото: че В. П. Ц.а и „..........“ ЕАД са страни по процесния
договор за потребителски кредит № ............ от 25.06.2020 г.; че между „..........“ ЕАД и
ответника е сключен договор за цесия, с който вземанията по процесния договор за
потребителски кредит са прехвърлени на ответника, за което ищецът е уведомен; че ищецът
е наследник по закон на В. П. Ц.а.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4