Присъда по дело №1089/2010 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ към ПРИСЪДА №108 по НОХД №1089/2010г.

 

         К районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимите В.Г.Д. и С.К.Б. за престъпление по чл.237, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

         В съдебно заседание подсъдимите се явяват лично и с упълномощен защитник, който пледира за оправдателна присъда. Двамата подсъдими не се признават за виновни. Молят съда да ги оправдае по повдигнатото им обвинение.

Представителят на Районна прокуратура- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и да им се наложат наказания „Лишаване от свобода” за срок по десет месеца като изпълненията им бъдат отложени за изпитателен срок от ТРИ години. Предлага да бъдат лишени и от право да упражняват дейност свързана с лова за срок от ДВЕ години.

 

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         На 23.04.2009г. вечерта около 20 часа служители от Държавно горско стопанство- К., свидетелите К. и Я. изпълнявали служебните си задължения по охрана и наблюдение на обект „Царевец”, находящ се в землището на с. В., община К.. Те чули последователно два изстрела от огнестрелно оръжие, които идвали от посока между местностите „Г.” и „О.”. Тъй като ловът на животни по това време не е разрешен, св. К. веднага уведомил полицай от РПУ- К., св. А.К.. Пред дома на подс. Д- отишли той и колегата му, св. С.И. тъй като те предполагали, че той е евентуален извършител на деянието. Пред дома на подс. Д. бил паркиран лек автомобил марка „Опел Корса”, собственост на подс. Б.. Служителите на полицията познавали и двамата подсъдими като ловци. Около 21 часа подс. Б. излязъл от къщата на подс. Д.. Сложил някакъв багаж в багажника на автомобила си и потеглил към центъра на селото. Бил спрян за проверка от други служители на полицията. На мястото отишъл и св.К., който като младши автоконтрольор при проверка на документите му го помолил да отвори багажника на автомобила. В него била намерена раница, в която имало кърваво месо. Св. К. уведомил дежурния на РУ „Полиция”- К. и на място пристигнала следствено- оперативна група. Бил извършен оглед на моторното превозно средство и в багажника му били намерени брадвичка с кожен калъф и нож с дървена кания, както и 1 бр. пушка, карабина SLR- 96 с №КО 440140 с оптически прицел и прожектор, представляващ прибор за нощно виждане и 4 бр. патрони за оръжието калибър 7,62 мм.

         Извършен бил оглед и в къщата на подс. Д. в приземния етаж, на която били намерении месо и трофей на едър дивеч- сръндак. С протокол за доброволно предаване подс. Д. предал две ловни оръжия 1. ловна пушка успоредка „ИЖ” 12- ти калибър с №0279 и 2. комбинирана ловна карабина „ИЖ- 94” калибър 12/7,62х54 с №********* с монтиран оптически прицел и прожектор, 81 бр. бойни патрони с калибър 7,62х54, 9 бр. халосни патрони същия калибър и 10 бр. ловни патрони 12- ти калибър. С протоколи за доброволно предаване двамата подсъдими Д. и Б. са предали месото, трофея, оръжията си и боеприпасите за тях. Подс. Д. предал и разрешителното си за носене на оръжие.

         По делото е изготвена съдебна зоотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че убитото животно е сръндак в активна продуктивна и възпроизводителна възраст, с живо тегло 40-45 килограма. При оценката е взето предвид обстоятелството, че убития сръндак представлява ловен обект трофеен и музеен. Определена е стойността му към месец април 2009г., която възлиза на 700 лева.

         По делото е била изготвена и съдебно- балистична експертиза, от заключението на която е видно, че представените за изследване оръжия и боеприпаси са технически изправни и годни за стрелба, както и че е стреляно с тези оръжия след последното им почистване.

         По делото е изготвена и комплексна зоотехническа и балистична експертиза, от заключението на която е видно, че смъртта на животното, сръндак е настъпила от огнестрелно оръжие. Входящият отвор е малък, а изходящия голям, което категорично доказва, че животното е убито с ловно нарезно оръжие най- вероятно с калибър между 7 или 8 мм. като това включва и представените оръжия с калибър 7,62 мм. Тъй като в тялото на представения за изследване дивеч не са открити сачми или куршуми вещите лица не са могли да отговорят на поставения въпрос от кое оръжие е изстреляния проектил.

          

                 

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на свидетелските показания на свидетелите К.К., С.Я., Я.К. и С.И., протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него от 23.04.2009г., протокола за оглед на МПС и фотоалбум към него от същата дата, протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него от 24.04.2009г., протокола за оглед на веществено доказателство от 26.10.2009г., протоколите за доброволно предаване от 23.04.2009г., както и от заключенията на вещите лица по изготвените съдебно- зоотехническа, съдебно- балистична и комплексна съдебна зоотехническа и балистична експертизи, взети в тяхната съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът не кредитира обясненията на двамата подсъдими, тъй като същите освен, че не кореспондират със събраните по делото доказателства представляват и тяхна защитна теза и с тях двамата целят да бъдат оневинени по повдигнатото им обвинение.

         Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

         Съдът дава вяра и на заключенията на вещите лица по изготвените съдебни експертизи, тъй като същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.

        

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

         С деянието си двамата подсъдими Д. и Б. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.237, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, затова, че на 23.04.2009г. в землището на с. М., община К. в съучастие помежду си като извършители, убили без надлежно разрешително едър дивеч- сръндак на стойност 700 лева.

         Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като същите са съзнавали общественоопасният му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Двамата са знаели, че съгласно Закона за лова и опазване на дивеча лова на сърна е разрешен селекционно и трофейно от първи май до тридесети октомври. На двамата като ловци им е било пределно ясно, че лова на дивеч се извършва в светлата част на денонощието, след предварително разрешение от ДГС- К.. Двамата като убиват едрия дивеч сръндак в период, в който е забранен лова, т. е. без надлежно разрешение са извършили инкриминираното деяние по чл.237, ал.1 от НК. Доказа се по безспорен начин, че точно двамата подсъдими са извършили деянието, за което са обвинени. Както бе посочено по- горе съдът кредитира показанията на двамата служители от Държавно горско стопанство, свидетелите К. и Я.. Двамата са се намирали в района, в който подсъдимите са ловували и са умъртвили сръндака. Двамата служители от Държавното горско стопанство ясно са чули два изстрела, след което св. К. е сигнализирал служител от полицията като се е обадил на св. А.К.. Освен това по несъмнен начин се доказва авторството и от това, че и у двамата подсъдими са намерени, както месо от умъртвеното животно, така и оръжията, с които то е умъртвено. Установи се всичко това безспорно от извършените огледи, както на автомобила на подс. Б., така и в дома на подс. Д.. Освен това от огледа на местопроизшествието извършен на 24.04.2009г. в гората, в местността „П.”, в землището на с. М., когато е намерена кожата на умъртвения сръндак също се подкрепят показанията на двамата служители на ДГС- К.. Освен това съдът не може да не кредитира и протокола за доброволно предаване от 23.04.2009г., с който подс. Б. е предал оръжието си заедно с боеприпасите намиращи се в автомобила му, 1 бр. раница с нож, брадвичка с кожен калъф и месото от сръндака като лично е заявил в този протокол, че го е отстрелял в гората, защото го объркал с чакал. От това изявление се вижда, че не може да бъдат кредитирани обясненията на двамата подсъдими, че са намерили убито животното- сръндак. Видно е, че тези обяснения представляват  тяхна защитна теза и че тази теза не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. От друга страна по несъмнен начин се доказва и от заключението на комплексната зоотехническа и балистична експертиза, че има произведени два изстрела като с единия е било прострелян сръндака в заден ляв крак, при което е била счупена задна лява пищялна кост над копитната става и втори, смъртоносен изстрел в областта на гръдния кош, който е с ясен входящ отвор от дясно на гръдния кош и изходящ отвор от ляво на гръдния кош. Входящият отвор на гръдния кош е малък, а изходящия голям, което категорично доказва, че сръндака е убит с ловно нарезно оръжие калибър между 7 и 8 мм., включващо огнестрелните оръжия калибър 7,62мм., с каквито и двамата подсъдими са разполагали, а именно иззетите ловна карабина от автомобила на подс. Б. и ловна комбинирана карабина „ИЖ- 94” на подс. З.. Всичко това доказва, че двамата не са намерили убит сръндака, както твърдят, а те са го умъртвили.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на двамата подсъдими и в стремежа им за облагодетелстване по непозволен от закона начин.

         Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото им съдебно минало.

         Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.

         При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи на всеки един от подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че не следва да им налага наказания „Лишаване от свобода”, а следва да им наложи алтернативно предвиденото наказание в разпоредбата на чл.237, ал.1 от НК, а именно наказание „Глоба”. Счита, че с оглед постигане целите на генералната и специалната превенция тези наказания следва да бъдат в максимален размер, а именно в размер на 300 лева. Освен това съдът счита, че следва кумулативно да им наложи и наказание на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно наказание „Лишаване от право да упражняват ловна дейност” и срока на това наказание е най- подходящо да бъде както предлага представителя на Сливенската районна прокуратура за срок от ДВЕ години.

         Така определените им наказания съдът счита за максимално справедливи и за отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимите и със същите ще се постигнат целите на наказанието.

На основание чл.53, ал.1, б.„А” от НК съдът счете, че задължително следва да отнеме в полза на държавата веществените доказателства карабина „SLR- 96” с калибър 7,62х39 мм. с фабричен №КО 440140 с оптически прицел и прожектор, собственост на подс. Б. и комбинирана ловна пушка „ИЖ- 94” с фабричен №0594/05427 с две цеви, едната с калибър 12, а другата с калибър 7,62х54R, собственост на подс. Д.

Съдът счете, че веществените доказателства 1 бр. кофа пластмасова, 1 бр. раница, 1 бр. нож с пластмасова дръжка и дървена кания и 1 бр. брадвичка с кожено калъфче следва да се унищожат като вещи без стойност.

         С оглед правилата на процеса, съдът счете, че следва да осъди двамата подсъдими да заплатят направените по делото разноски в размер на 249 лева в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: