М О Т И В
И
КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 2723 ПО ОПИСА ЗА 2020 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.
На 08.07.2020год. във ВРС е внесен обвинителен акт №
499 от административния ръководител - районен прокурор на ВРП, по който на
09.07.2020год. е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.Р.С.
с оглед извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 195,
ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1 от НК за това, че на
13.06.2016г., в гр.Варна, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мъжки ръчен
часовник „Пулсар" с метална верижка на стойност
255.55лв., 1бр. сребърна гривна, състояща се от 14 парички, с тегло 15 грама на
стойност 90лв., 1бр. сребърно кръстче с тегло 1.38 грама на стойност 8.28лв.,
1бр. сребърен кръст с тегло 2.8 грама на стойност 16.80лв., 1бр. паричка една
четвърт тройна унция злато „американски орел" на стойност 528.76лв., 3
щатски долара на равностойност 5.21лв., 30 паунда на
равностойност 73.79лв., 20 евро на равностойност 39.12лв., сумата от 80лв.,
като всички отнети вещи са на обща стойност 1097.51лв. /хиляда деветдесет и
седем лева и петдесет и една стотинки/ от владението на С.Й.С. и С.К.С., без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдебното следствие е проведено
по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл. 373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на ВРП поддържа обвинението и счита, че същото е доказано по
безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението за което е предаден на съд като предлага да му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер към минималния – една
година, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК с 1/3 - осем месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК
с изпитателен срок от три години. Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски, а по отношение на приложеното веществено доказателство
счита, че същото следва да бъде отнето в полза на държавата и унищожено.
В пледоарията си по съществото
на делото защитникът на подсъдимия се солидаризира със становището на прокурора
досежно наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия.
Подсъдимият признава изцяло
фактическите констатации изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
а в дадената му последна дума заявява, че съжалява и моли за минимално
наказание.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. С.Р.С.
не работел и не разполагал с източник на постоянни доходи.
На 13.06.2016год., около
13:50ч., подс. С. минавал край заключената къща на
свидетелите С.Й.С. и С.К.С. – съпрузи, находяща се в гр.Варна, ул."***"
№1 и решил да влезе в нея и да открадне вещи, които да продаде впоследствие за
да се сдобие с пари. В изпълнение на намисленото подс.
С. влязъл в двора на къщата, след което по неустановен начин изкъртил основата
на входна врата от ПВЦ и така врата се отворила. От там подсъдимият влязъл в
дома на свидетелите Стоянови и от вътрешността на къщата взел собствените им
вещи, а именно: 1бр. мъжки ръчен часовник „Пулсар"
с метална верижка на стойност 255.55лв., 1бр. сребърна гривна, състояща се от
14 парички, с тегло 15гр. на стойност 90лв., 1бр. сребърно кръстче с тегло
1.38гр. на стойност 8.28лв., 1бр. сребърен кръст с тегло 2.8гр. на стойност
16.80лв., 1бр. паричка една четвърт тройна унция злато „американски орел"
на стойност 528.76лв., 3 щатски долара на равностойност 5.21лв., 30 паунда на равностойност 73.79лв., 20 евро на равностойност
39.12лв., сумата от 80 лв., всички вещи на обща стойност 1097.51лв.. С
описаните по-горе вещи подс. С. излязъл от дома на
свидетелите Стоянови и отишъл на изоставен строеж в близост до Колхозния пазар
в гр.Варна, където скрил часовника „Пулсар",
докато му намери купувач. С останалите вещи се разпоредил по неустановен за
делото начин.
На същата дата свидетелите
Стоянови констатирали кражбата и сигнализирали полицията. Бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който били открити и иззети дактилоскопни следи от
вътрешността на дома им, както и метална пръчка.
С протокол за доброволно
предаване на 14.06.2016год. подс. С. предал в
полицията скрития в
изоставения строеж и откраднат от дома на свидетелите Стоянови мъжки ръчен
часовник „Пулсар" с метална верижка, която вещ
била върната на св. С. с разписка.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза изготвена от
в.л. Д.Й., общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 1097.51лв.,
стойността на всяка инкриминирана вещ е както следва: 1бр. мъжки ръчен часовник
„Пулсар" с метална верижка на стойност
255.55лв.; 1бр. сребърна гривна, състояща се от 14 парички, с тегло 15 грама на
стойност 90лв.; 1бр. сребърно кръстче с тегло 1.38грама на стойност 8.28лв.;
1бр. сребърен кръст с тегло 2.8грама на стойност 16.80лв.; 1бр. паричка една четвърт
тройна унция злато „американски орел" на стойност 528.76лв.; 3 щатски
долара на равностойност 5.21лв.; 30 паунда на
равностойност 73.79лв.; 20 евро на равностойност 39.12лв. както и сумата от
80лв..
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство СДЕ изготвена от в.л. Д. Димитров – експерт
при БНТЛ ОД на МВР Варна се установява, че дактилоскопните
следи, иззети от мраморна кутийка и вратичката на метален шкаф в дома на
съпрузите Стоянови са оставени от подс. С.Р.С..
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа на самопризнанията на подсъдимия, показанията на
свидетелите С.С., С.С., С.С. и П.З., протокол за оглед на местопроизшествие, и
фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване на вещи, заключения по
назначени експертизи – съдебно дактилоскопна и оценителна, справка за съдимост
и разписка, като така описаните доказателства са непротиворечиви, кореспондират
по между си и взаимно се допълват, не водят на различни правни изводи и се
кредитират от съда изцяло с доверие.
От
коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за подкрепеност на направените признания от валидно събрани
доказателства в хода на досъдебното производство.
Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, в това число и такава със задължителен
характер (ТР № 1 от 06.04.2009год. по т.д. № *** год. на ОСНК на ВКС, т. 4) при разглеждане на делото по
реда на глава 27-ма от НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, е необходимо и
достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които, заедно с
направеното самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е задължително те да са
абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за
установени факти.
В
случая самопризнанието на подсъдимия (които са първичен източник на
доказателствена информация и пряко възпроизвеждат факта на деянието) и се
подкрепя изцяло от показанията на свидетелите С., С.
и Стефанова относно времето, мястото и начина на извършване на деянието, от
показанията на Стоянови, протокол за доброволно предаване на вещи, разписка и
показанията на св. Златинов досежно предмета на престъплението, протокол за
оглед на местопроизшествие и СДЕ относно мястото авторството и начина на
извършване на престъплението.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият С.Р.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК за това, че на 13.06.2016г., в
гр.Варна, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, е
отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мъжки ръчен часовник „Пулсар" с метална верижка на стойност 255.55лв., 1бр.
сребърна гривна, състояща се от 14 парички, с тегло 15 грама на стойност 90лв.,
1бр. сребърно кръстче с тегло 1.38 грама на стойност 8.28лв., 1бр. сребърен кръст
с тегло 2.8 грама на стойност 16.80лв., 1бр. паричка една четвърт тройна унция
злато „американски орел" на стойност 528.76лв., 3 щатски долара на
равностойност 5.21лв., 30 паунда на равностойност
73.79лв., 20 евро на равностойност 39.12лв., сумата от 80лв., като всички
отнети вещи са на обща стойност 1097.51лв. /хиляда деветдесет и седем лева и
петдесет и една стотинки/ от владението на С.Й.С. и С.К.С., без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.
Изпълнителното деяние е
осъществено и се изразява в отнемането на вещи /парична сума, бижута, часовник
и др./, което представлява преустановяване на владението върху тях на
досегашния владелец и установяване владението на дееца.
Квалификацията по т.3 на чл. 195
от НК се обуславя от това, че за да достигне до инкриминираните вещи, за да
влезе в сградата където са били те, е изкъртил основата на входната врата от
ПВЦ дограма.
В случая факта на осъществяване
на изпълнителното деяние се доказва по категоричен начин от самопризнанията на
подсъдимия кореспондиращи изцяло с показанията на свидетелите Стоянови и тези
на св. Стефанова (давани в хода на досъдебното производство), протокол за оглед
на местопроизшествие и заключение по СДЕ, досежно времето, мястото, начина на
извършване на деянието и предмета на престъплението. Протокол за доброволно
предаване на вещи и показанията на св. Златинов досежно част от предмета на
престъплението и действията на подсъдимия след отнемането на вещта.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на престъплението, предвиждал е обществено
опасните последици и ги е искал. Налице е и намерението за своене.
При
индивидуализация на наложеното наказание на подс. С.
за престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 3, вр.чл. 194, ал. 1 от НК съдът съобрази обуславящите отговорността обстоятелства и
обществената опасност на деянието и дееца.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия към
инкриминираната дата, възстановяване на част от предмета на престъплението,
както и проявената критичност към извършеното, както и изминалият продължителен
период от време от инкриминираната дата до осъществяване на наказателната
репресия – повече от четири години като забавянето не се дължи на
недобросъвестно поведение на подсъдимия.
Направеното
от подсъдимия самопризнание съдът не цени като смекчаващо отговорността
обстоятелство доколкото съдебното следствие е проведено по реда на глава 27-ма
от НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира.
При
определяне размера на наказанието, което следва да понесе подс.
С. за това престъпление съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете от една
страна високата степен на обществена опасност на деянието доколкото се касае за
едно от най-често извършваните престъпления и от друга не толкова висока лична
степен на обществена опасност на дееца доколкото същият е бил неосъждан към
инкриминираната дата и като отчете наличие единствено и само на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства прецени, че за постигане целите на
наказанието, на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от
свобода в размер към минималния предвиден в закона, а именно в размер на 1
година (дванадесет месеца). И след като приложи императивната разпоредба на чл.
373, ал.2 от НПК и нормата на чл. 58а, ал.1 от НК съдът намали така посоченото
по-горе наказание с 1/3 (четири месеца) и наложи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
Съдът
счете, че така наложеното на подсъдимия С. наказание е съответно на извършеното
от него престъпление и в пълнота ще постигне целите на наказанието предвидени в
нормата чл. 36 от НК.
След
като се запозна със справката за съдимост на пос. С.
съдът констатира, че след извършване на престъплението предмет на настоящото
производство по отношение на същия има влезли в сила две присъди, а именно:
С
присъда постановена от РС Варна по НОХД № 4818/2018год., влязла в сила на
19.12.2018год., С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1 от НК като му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието
изтърпяване е било отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три
години. Престъплението е било извършено на 23.06.2018год.;
С
присъда постановена от РС Варна по НОХД № 2421/2019год., влязла в сила на
20.12.2019год., за престъпление извършено на 31.05.2018год., наказуемо по чл.
195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1 от НК, на С. е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието
изтърпяване е било отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три
години.
Като
съобрази, че престъплението предмет на настоящото наказателно производство и
престъпленията в извършването на които С. е бил признат за виновен с цитираните
по-горе две присъди са били извършени от него в условията на реална съвкупност,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът приложи
разпоредбата на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК и
наложи на подс. С. едно общо за съвкупността
наказание - най-тежкото от така наложените му наказания, а именно лишаване от
свобода за срок от осем месеца.
Съдът
счете, че така наложеното на подсъдимия С. за съвкупността наказание в пълнота
ще постигне целите на генералната и най-вече на индивидуалната превенция
предвидени в нормата чл. 36 от НК, поради което и прецени, че не се налага да
бъде прилагана нормата на чл.24 от НК
Като
съобрази размера на наказанието, както и данните за самоличността на подс.С. (неосъждан към момента на извършване на деянията
включени в съвкупността и без данни за криминални прояви след това) съдът
счете, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на
подсъдимия не е наложително така наложеното му за съвкупността наказание да
бъде изтърпяно от него ефективно, поради което и приложи разпоредбата на чл.
66, ал.1 от НК и постанови отлагане изтърпяване на наказанието като определи на
подсъдимия изпитателен срок от три години.
По
отношение на приложената като ВД по делото 1 бр.желязна пръчка с дължина 30см.,
завита в единия край иззета по време на оглед на местопроизшествие, съдът
постанови същата да остане на съхранение в служба „Архив“ при РС Варна до
изтичане на срока по чл. 112, ал.1 от НПК доколкото не е установено на кого
принадлежи.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото в хода на досъдебното
производство разноски за експертизи и фотоалбуми, общо в размер на 188.69лв.
като го осъди за заплати посочената по-горе сума в полза на Държавата по сметка
на ОД на МВР Варна.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: