Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  08.07.2019 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                  II  граждански състав

На двадесет и седми юни                                Година две хиляди  деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: Стела Георгиева

                                                                                                

                                                                                                                                            

 

Секретар: Мариана Матанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 3061 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юрисконсулт К. П. заявява, че предявява иск за установяване на вземането, което доверителят ѝ има спрямо И.М.Х., ЕГН **********, което задължение възлиза в размер на 428.77 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането.

Твърди, че предявената претенция произтича от следните обстоятелства: Ответната страна в производството сключва с БНП П.П.Ф. ЕАД, ЕИК ***, договор за потребителски заем, номер ***, сключен на ***г., с което между страните възниква облигационна връзка, регулирана от посочения договор и общите условия към него. Основното задължение на дружеството е да предостави паричната сума в размер на 10 000.00 лева. Кредитополучателят е удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението", че е получил сумата по заема, от което следва, че кредиторът е изпълнил договорните си задължения. Заемателят, от своя страна, се задължава да заплати на кредитора 24 месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя (договорна възнаградителна лихва) съгласно чл. 3 от Общите условия по договора за заем и посочени в Погасителния план от договора. По причини, ирелевантни към спора, длъжникът преустановява обслужване на заема, като падежът на първата непогасена вносна настъпва на 05.03.2012 г. Според чл. 4 от ОУ на Договора при забава на погасителните вноски се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. На 05.02.2014 г. настъпва падежът на цялото задължение, с което става изискуем целият неизплатен остатък от заема.

На 10.01.2017г. между БНП П.П.Ф. ЕАД, ЕИК *** и доверителя ѝ „Ф.И." ЕАД, ЕИК *** се сключва договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто дружество. В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД БНП П.П.Ф. ЕАД упълномощава доверителя ѝ да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е направен опит чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се връща в цялост. В настоящото производство предстои да бъде направено с приложеното към исковата молба уведомление (в този смисъл Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т. д.№ 12/2009г.,Н т.о.ДК).

Поради неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения доверителят ѝ, в качеството си на цесионер по договора за заем, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК. По гр. д. № 2172/2018г. по описа на 2-ри състав при РС К. има издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият подава възражение.

Сочи, че гореописаните факти и обстоятелства обуславят интереса и легитимацията на „Ф.И." ЕАД, ЕИК *** да подаде иск за установяване на вземанията си.

Предвид изложеното, моли съда да признае за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда от страна на „Ф.И." ЕАД, ЕИК ***, И.М.Х., ЕГН **********, дължи сумата в размер на: 428.77 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането. Претендира направените в  заповедното и в настоящото производство разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат Т. П., с който заявява, че счита предявения иск за недоказан и неоснователен.

Заявява, че ищецът няма качеството на кредитор на ответника поради това, че извършеното между него и кредитора на длъжника прехвърляне на вземане все още няма действие спрямо ответника. Сочи, че на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД цесията има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването, но купувачът на вземането става кредитор на длъжника от деня, в който съобщението за извършеното прехвърляне достигне до длъжника.

Твърди, че представлявания от него И.Х. не е получил нито уведомлението за извършено прехвърляне на вземания, нито покана за доброволно изпълнение от купувача на вземането, поради което той няма към настоящия момент и не е имал към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение изискуемо задължение към ищеца „Ф.И." ЕАД .

Тъй като няма връзка с ответника, не оспорва твърденията на ищеца относно наличието на подписан между БНП П.П.Ф. ЕАД и представлявания от него договор за потребителски паричен кредит.

Счита, че от така представените от ищеца обстоятелства не може да се установи има ли действително неизпълнение на договора от страна на длъжника и за кой точно период има непогасени вноски.

Заявява, че действително, законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на приложеното пълномощно, цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл. 99, ал. З и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. Не се е осъществила, обаче, последната предпоставка, визирана в закона и изискваща уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. По делото е приложено като доказателство исканото от закона уведомление за извършената цесия, но доказателства, че то е достигнало до ответника няма, дори напротив твърди се, пратката с уведомлението е върната, като непотърсена.

Сочи, че по образуваното ч.гр.д. № 2172/2018 г. по описа на КРС заповедта за изпълнение отново не е достигнала до длъжника, връчена е на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл. 47,ал.1 от ГПК.

В тази връзка, счита за невярно твърдението на ищеца, че препис от издадената заповед за изпълнение е връчен на длъжника и същият е подал възражение.

Към настоящия момент, в исковото производство, отново ответникът, въпреки положените усилия, не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, нито има регистрирани трудови договори, което налага същият да бъде представляван в процеса от особен представител.

Заявява, че именно на него, в качеството му на особен представител е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, включително всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия. Въпреки, че законът не е предвидил уведомяването за цедирането на задължението да става по конкретен и специален начин и същото да може да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба, сочи, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, само ако уведомлението е достигнало до последния.

Сочи, че до този момент ответникът не е узнал за извършеното прехвърляне на вземания, нито е представляван от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието му всички относими към спорното право факти, включително и за извършената цесия. Връчването на уведомлението за цесия на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника, нито на упълномощен адвокат, за който се предполага, че има връзка с клиента си. В качеството му на особен представител заявява, че няма връзка с представляваното от него лице и съответно не би могъл да доведе до знанието му факта на прехвърлянето на задължението му.

Счита, че след като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия (както и покана за доброволно изпълнение), тя все още не е произвела действието си спрямо ответника. Следователно новият кредитор не разполага с правната възможност да претендира цедираното вземане от длъжника.

С оглед изложеното, счита, че съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, с който се претендира от съда да бъде признато за установено, че И.М.Х. дължи на „Ф.И." ЕАД сумата в размер на 428.77 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.В съдебно заседание адвокат Т. П. моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

 

Изложените обстоятелства в исковата молба налагат извода, че е предявен иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената с издадената заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 2172/2018 г. по описа на  Районен съд - К. сума се дължи.

 В Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от погасяване на задължение по цедиран договор за паричен заем от 10.01.2017 г., въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 410 от ГПК № 1297 от 24.08.2018 г.

 

Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Видно от приложеното частно гражданско дело № 2172/2018 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за  изпълнение № 1297/24.08.2018 г. в полза на кредитора „Ф.И.“ ЕАД *** срещу длъжника И.М.Х. за изпълнение на парично задължение, за сумата: 428.77 лева главница, 275.36 лева лихва за забава от. до. и законна лихва върху главницата, считано от г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 75 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:  неизпълнено задължение по цедиран договор за паричен заем с номер *** от *** г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *** (с предишно наименование „Д.И.“) и И.М.Х., ЕГН **********, като впоследствие  вземането по договора е прехвърлено от страна на  кредитора в полза на „Ф.И.“ ЕАД  с договор за цесия от г.

 

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

 

Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения срещу вземането.

 

От приетия по делото договор за потребителски паричен кредит номер *** от *** г.,  сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и И.М.Х. се установява, че „БНП П.П.Ф.“ ЕАД като кредитодател се е задължил да предостави на ответника като кредитополучател сумата от 10 000 лева, като с подписване на договора, последният е удостоверил получаването му. Ответникът като кредитополучател поел задължението да върне предоставения му кредит на 24 равни месечни вноски всяка от които всяка в размер на 510.17 лева. От договора за потребителски кредит  *** от *** г. сключен от  една страна между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като кредитодател и И.М.Х. от друга страна като кредитополучател  се установява че същия е сключен при  следните условия и параметри : обща стойност на плащанията – 12 244 лева, кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ – 960 лева, такса усвояване – 350 лева,  годишен процент на разходите – 16.06 %,  лихвен процент – 11.88 %. В чл.5 от договора е посочено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия извършени по преценка на  кредитора. Съгласно чл.18 от договора кредиторът може незабавно  след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този договор на избрана от него трето лице без да  е нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя.

 

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от. е сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД в качеството на продавач – цедент и „Ф.И.“ ЕАД в качеството на купувач – цесионер, в който страните са се уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от  договори за потребителски кредит, сключени от продавача, срещу длъжници, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение №1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне / лист 10 – 16 от делото./  Представено е и потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл.99, ал.3  т ЗЗД, с което „БНП П.П.Ф.“ ЕАД потвърждава извършената цесия, съгласно договор за продажба и прехвърляне  на вземания от., индивидуализирани и подробно описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора. Вземанията са прехвърлени на цесионера „Ф.И.“ ЕАД изцяло и заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, където има такива, включително всички лихви. /лист 17 от делото/.

По делото е представено извлечение от Приложение №1 към договор за цедиране на задължения, подписан на., от което е видно, че кредитодателя е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което е индивидуализирано с номер на договора *** от *** г.,  остатък от главница 428.77 лева, неустойка  за забава  126.76 лева /лист 18 – 20 от делото/.

 

Представено е и пълномощно №3135/2017 г. съгласно което „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, чрез законният й представител е упълномощило „Ф.И.“ ЕАД  да уведомява всички длъжници включени в Приложение №1 по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от. от името на цедента „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, съгласно изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, за извършеното прехвърляне на вземания, като извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното им уведомяване /лист 21 от делото/.

 

По делото няма доказателства цесионера „Ф.И.“ ЕАД  да е уведомил длъжника И.М.Х. за извършената цесия.

 

 По делото е назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено.  В заключението е посочено, че по договора има постъпили и отчетени плащания от кредитополучателя И.М.Х.. Остатъчното задължение по договор *** от *** г.,  е главница в размер на 418.77 лева.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

 Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение издадена по реда на чл.410 №1297/24.08.2018г., по ч. гр.дело №2172/2018г. по описа на Районен съд – К.  от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

 

Активната си материално-правна легитимация ищецът основава на договор  за продажба и прехвърляне на вземания от г. сключен между  „БНП П.П.Ф.“ ЕАД - цедент и ищеца като цесионер.

          

 Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът - цесионер е упълномощен от цедента и предишен кредитор „БНП П.П.Ф.“ ЕАД от негово име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. По делото не са представени доказателства цесионера „Ф.И.“ ЕАД  да е уведомил длъжника за цесията. По делото пълномощника на ищцовото дружество сочи, че в изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД бил направен опит чрез изпращане на писмено уведомление  да се уведоми длъжника за направеното прехвърляне, но писмото се върнало в цялост, но по делото липсват доказателства относно това твърдение. В този смисъл в исковата молба, ищецът моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с исковата молба. В настоящия случай липсват доказателства ответникът  да е променял адреса си. Ищецът  е навел твърдения, но в тази връзка не са ангажирани доказателства, че е изпратил уведомление на ответника на вписания в договора адрес. Предвид това съдът намира, че волеизявлението на цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД, направено в периода преди образуване на ч.гр.д.№2172/2017 г.  по описа на Районен съд  - К. не е достигнало до длъжника. Ответникът не е открит нито в хода на заповедното производство, нито в настоящото исковото производство на адреса, посочен в договора и от ищеца – в град К, който по справката в НБДН е постоянният и настоящ адрес на лицето, поради което за да бъдат защитени правата на ответника-длъжник И.М.Х.  му е назначен особен представител.  

            Процесуалното представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в този смисъл т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017 г., а и след като особен представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.

 

Поради изложените съображения съдът намира, че извършеното с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата г., прехвърляне на вземания няма действие по отношение на длъжника – ответник, тъй като за извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред и затова ищецът „Ф.И.“ ЕАД  няма качеството на кредитор или правата на ищеца в качеството на цесионер по договора са непротивопоставими на ответника. 

 

Предявеният  иск за установяване съществуването на вземания с  правно основание чл.422, вр. с чл.415 от  ГПК е  неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.

            

            При този изход на делото на претенцията за разноски на ищеца се явява неоснователна.

 

 

Воден от горните мотиви съдът,

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  на основание чл.422 предявеният иск  от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор А.В.Г. против И.М.Х., с ЕГН ********** *** иск за  установяване съществуването на вземане за  сумата : 428.77 лева за главница, по договор за потребителски паричен кредит   *** от *** г. сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и И.М.Х., ЕГН ********** и законната лихва върху главницата от 23.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение  е издадена заповед №1297/24.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело 2172/2018г. по описа на Районен съд –  К.  като неоснователен и недоказан.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

      

                                                   

                                                             Районен съдия :