№ 77
гр. Габрово, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210101209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба предявена от „Йеттел България” ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Г.
И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 7.
Ищецът в искова молба твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 222,95 лева - главница,
представляваща стойност на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и
абонаментни такси и неустойки по сключено между ищеца и ответника допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от
21.11.2019 г. и за сумата 94,40 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*********** от 21.11.2019 г., от които 57,37 лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и 37.03 лв. - неустойка за предоставено устройство
ALCATEL 20.03 Black, с отстъпка от стандартната цена, представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор, заедно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до погасяването им,
за които суми в производството по частно гр. д. № 269/2022 г. на РС Габрово, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова
молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на
вземания за посочените суми.
Ищецът излага, че между него и ответника Г. И. И., ЕГН ********** е
съществувал и валидно е действал договор за мобилни услуги, въз основа на който на
ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за посочения мобилен номер
срещу месечна абонаментна такса, съгласно съответния уговорен абонаментен план,
съответно му било предоставено устройство ALCATEL 20.03 Black на преференциална
1
цена. Твърди, че ответникът не е изплатил в срок задълженията си за месечни
абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги, което обусловило правото
на мобилния оператор едностранно предсрочно да прекрати договорите с ответника и
да начисли неустойка в размер три стандартни за ползваната програма месечни
абонаментни такси, както и неустойка за предоставено устройство с отстъпка от
стандартната цена.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Счита, че уговорената неустоечна клауза е неравноправна, на основание чл. 143, ал. 2,
т. 5 и т. 19 ЗЗП и поради това нищожна. Излага, че са налице и други неравноправни
клаузи в процесното допълнително споразумение. Счита, че за ищеца липсва
предвидена възможност едностранно да прекратява договора по вина на потребителя.
С влязло в сила определение от 14.11.2022 г. е прекратено производството по гр.
дело № 1209/2022 по описа на Районен съд- Габрово, в частта по предявения иск с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 222,95 лева -
месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги за периода
15.11.2019 г. – 14.02.2020 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *********** от 21.11.2019 г., поради оттегляне, на
основание чл. 232 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от договор за мобилни услуги от 22.04.2019 г., сключен между „Теленор
България“ ЕАД и ответника Г. И. И., страните постигнали съгласие операторът да
предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер
+***********, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен
план, с месечна абонаментна такса 12,99 лева. Страните се съгласили срокът на
договора да е 12 месеца, а именно до 22.04.2019 г.. Съгласно допълнително
споразумение от 21.11.2019 г. към договора за мобилни услуги за мобилен номер
+*********** страните постигнали съгласие за промяна на първоначалния тарифен
план, като потребителят избрал нов план със стандартна месечна абонаментна такса
19,99 лева. Страните се съгласили срокът на допълнителното споразумение да е 24
месеца, а именно до 21.11.2021 г.. Видно от допълнително споразумение ищецът
предоставил на ответника устройство ALCATEL 20.03 Black . В допълнителното
споразумение е уговорено, че цената в брой или обща лизингова цена на устройството
е 17.99 лева, а стандартната цена на устройството в брой без абонамент е 69.90 лева,
или отстъпката от стандартната цена се равнява на 51.91 лева.
В договора и в допълнително споразумение е уговорено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия последният
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а)
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора, и (б) в случаите,
в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор ипи по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят
2
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.
Не се спори между страните, че договорът е бил прекратен едностранно от
ищеца преди изтичането на срока му поради неплащане в срок на потребените от
ответника мобилни услуги и абонаментни такси, като в резултат на предсрочното
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги ищецът начислил на ответника
сума в размер на 94,40 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от
21.11.2019 г., от които 57,37 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и 37,03 лв. - неустойка за предоставено устройство ALCATEL 20.03 Black, с
отстъпка от стандартната цена, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор.
Представена е и крайна данъчна фактура № **********/15.05.2020 г., издадена
от ищеца на обща стойност 317,95 лева, с падеж на плащане 30.05.2020 г., от която се
установява, че на ответника са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за услуги в размер на 94,40 лева, като са налице и останали неизплатени
задължения на потребителя за предходния период, възлизащи на стойност 222,95 лева
с вкл. ДДС.
В Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги е предвидено, че когато потребител,
с вече сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор,
всички използвани от него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по една
фактура – т. 18. Съответно т. 23, б. „б” и „в” от Общите условия предвиждат абонатите
да заплащат месечния абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и
месечна цена за ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички
услуги, ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от Общите
условия е предвидено при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги да се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Теленор има
право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с
изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на
дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите условия Теленор има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно съгласно Общите условия.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 269/2022 год. по описа на РС
Габрово, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 22.02.2022 г., като предмет на настоящото производство е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение от 31.12.2022 г., връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Други доказателства от значение за правния спор не са представени.
3
По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
Предмет на производството е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
92 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца в общ размер
на 94,40 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 21.11.2019 г., от
които 57,37 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 37.03
лв., представляваща неустойка за предоставено устройство ALCATEL 20.03 Black, с
отстъпка от стандартната цена.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна
страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или
определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
Основателността на предявения установителен иск, се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно материално право,
включващ елементите: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент
от допълнителното съдържание на което е задължението на ответника да заплати
определена парична сума (валидна уговорка за неустойка) при предсрочно
прекратяване на договора, както и размера на това задължение.
В производството ответникът не е ангажирал доказателства за изпълнение на
възникналото и изискуемо свое задължение заплащане на месечните абонаментни
такси и потребени далекосъобщителни услуги за периода 15.11.2019 г. – 14.02.2020 г.,
което е обусловило правото на мобилния оператор едностранно предсрочно да
прекрати договора с ответника съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите условия и да начисли
претендираната неустойка. Възражението на особения представител на ответника, че за
прекратяване на договора е било необходимо да бъде изпратена покана до потребителя
за заплащане на дължимите суми с указание за последиците при неизпълнение съдът
намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща
предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно
неизпълнение, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се
отклонят от тях, ако уговорят други условия и начин на разваляне, както в случая. В
случая не е предвидено изискване за изпращане на писмено уведомление от мобилния
оператор до потребителя за разваляне на договора за мобилни услуги.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ
на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в
случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за
онази част от сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно
кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради
настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от
сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В рамките на настоящия спор
се претендира именно компенсаторна неустойка - за частта от договора, която се
прекратява.
Няма съмнение, че съдът дължи самостоятелна преценка за действителността на
неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й. В
случая не би могло да се приеме, че предвидената компенсаторна неустойка в размер
на 3 месечни абонаментни такси за разваляне на срочния договор, поради
неизпълнението му от страна на потребителя противоречи на закона и/или добрите
нрави. Предпоставките и случаите, при които уговорена в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно
4
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Процесната неустойка е отнапред рамкирана и съставлява санкция за договорно
неизпълнение, която санкция принципно неизправната страна в търговските
правоотношения дължи, като качеството й на потребител не е основание за
освобождаване от договорна отговорност. Потребителят се е съгласил да ползва
мобилни услуги, които доставчикът му предоставя срещу цена, намалена със
съответните отстъпки именно поради дългосрочния характер на правоотношението,
съответно прекратяването на последното следва да бъде санкционирано с дължимост
на неустойка, уговарянето на която не може да се приеме за нищожно, тъй като 3-
кратният размер на абонаментните такси не сочи на надхвърляне на присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Следва да се
отбележи, че дължимата стандартна месечна такса е възможно да не изчерпва предмета
на престацията на абоната, съответно последният няма да е длъжен да престира изцяло
по прекратения договор. От друга страна компенсаторната неустойка е предназначена
да обезщети оператора на мобилната мрежа за изграждането и поддържането й,
направено с оглед обезпечаване качествено и в срок престиране по конкретния договор
за целия му срок на действие. Предвидима вреда към момента на сключване на
договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на
номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на
договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно
суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на
насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното
правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за
заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния
размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като
прекомерна в сравнение с претърпените вреди.
Не е нищожна клаузата, която предвижда, че при прекратяване на договора
потребителят дължи разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора. Съдът намира, че посочените клаузи отговарят на изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
В случая потребителят получава устройство на преференциална цена поради
обстоятелството, че се ангажира в рамките на определен период да ползва
предоставените от оператора мобилни услуги. Операторът е склонен да предостави
устройството на по-ниска цена от стандартната към момента на сключване на
договора, тъй като очаква печалба за договорения период по договора за предоставяне
на мобилни услуги. В случая потребителят не е изправна страна по договора за
предоставяне на мобилни услуги. Ето защо съдът приема, че договорената неустойка е
валидна и не е прекомерна, тъй като противен случай потребителят би се обогатил за
сметка на мобилния оператор – договаря получаването на устройство на по-ниска цена
от тази, която би заплатил без да се ангажира с договор за предоставяне на мобилни
услуги за определен срок; получава устройството на по-ниска цена; не заплаща
вноските по договора, но няма санкция за неговото несъобразено с клаузите на
5
договора поведение. Ето защо, исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за исковото
производството се поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ.
прекратената част от исковете. В исковото производство ищецът доказва извършени
разноски в общ размер на 805 лева, формирана от заплатена държавна такса в размер
на 25 лева, депозит за особен представител в размер на 300 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева, от която сума, следва да му се присъдят 239,46
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е доказал извършени в заповедното
производство разноски в размер на 114.52 лева – внесена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, която сума, следва да му се присъди в пълен размер, тъй като сумата
по отношение на която е прекратено исковото производство, на основание чл. 232
ГПК не са били предмет на издадената заповед за изпълнение от 31.03.2022 г..
За настоящото производство ответникът Г. И. И. не претендира разноски и
съответно такива не следва да ѝ се присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „Йеттел България” ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 92 ЗЗД, че Г. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********”
№ 7 му дължи заплащане на сумата 57,37 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*********** от 21.11.2019 г., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и сумата 37,03 лева - неустойка за предоставено устройство ALCATEL 20.03
Black, с отстъпка от стандартната цена, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор, заедно
със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 22.02.2022 до погасяването
им, за които суми в производството по частно гр. д. № 269/2022 г. на РС Габрово, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.03.2022 г..
ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 7,
да заплати на „Йеттел България” ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост” № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
239.46 лева (двеста тридесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки) – разноски за
исковото производство и сумата 114.52 лева (сто и четиринадесет лева и петдесет и две
стотинки) – разноски за производство по частно гр. д. № 269/2022 г. на РС-Габрово във
връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.03.2022 г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7