РЕШЕНИЕ № 183
гр. Пловдив 05.04.2018 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 8
март 2018 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА-ГИЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 371/2015 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:
Производството
е образувано в изпълнение на решение №
188/25.5.15 г., постановено по т.д. № 17/15 г. по описа на Пловдивски
апелативен съд, с което е отменено решение № 298/1.7.14 г., постановено по т.д.
№ 50/14 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на съда от фаза – връчване на препис от исковата молба.
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД вр. чл. 294 от ТЗ.
Ищцовото дружество „Архпроект Дизайн” ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район р-н Лозенец, ЛЮБАТА No 4 - 6, вх.
1, ап. 1 моли да се постанови решение, с което ответното
дружество ”Парти груп – 2” ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Благовест“ № 2, вх.А, ап.27 да
бъде осъдено да му заплати сумите:
-26 052.00 лв. – по ф. №
51/23.9.13 г., представляваща дължимо възнаграждение, с ДДС, по договор за поръчка от м. август 2012 г
с предмет: изготвяне на
комплексен проект по чл. 154 ЗУТ за промени по време на строителството за
промяна предназначението на СПА комплекс и нощен клуб за 200 човека в „Жилищен
комплекс IV-та категория” на приземен етаж на съществуваща
сграда,находяща се в УПИ II-3212, кв. 302 в гр. Банско;
- 1 265 лв. – мораторна лихва върху
главница от 11 710 лв. за периода 15.12.12 до 6.1.14 г.;
- законна лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба –
22.01.14 г. до окончателното плащане.
Претендира
присъждане на разноски по представен списък на разноските.
Ответното
дружество ”Парти груп – 2” ООД моли исковете да се отхвърлят като неоснователни
и недоказани. Претендира присъждане на разноски по представен списък на
разноските. Подробни съображения са изложени в писмена защита, депозирана от
процесуалните му представители адв. Г. и адв. Х..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Твърди се в исковата молба, че през м. 08.2012 год. между
страните по делото е сключен договор за поръчка с предмет – изготвяне на
комплексен проект по чл. 154 ЗУТ за промени по време на строителството за
промяна предназначението на СПА комплекс и нощен клуб за 200 човека в „Жилищен
комплекс IV-та категория” на приземен етаж на съществуваща
сграда,находяща се в УПИ II-3212, кв. 302 в гр. Банско. Изпълнението на договора
включвало изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието на
инвестиционен проект, ТП по част Архитектура, Конструкции, Електро, ВиК, ОВК,
Технология, ПБЗ, ПБУ, подаване на заявление за входиране на проектната
документация. Възложената на ищеца работа била изпълнена от него, като били
подписани и съответните приемо-предавателни протоколи, съответно на 13.12.2012
год., 12.12.2012 год. и 19.02.2013 год. От тях се установявало, че цялата
проектна документация, свързана с предмета на договора, е предадена и приета от
управителя на ответното дружество.
С приемо-предавателния протокол от 12.12.2012 год.
ответникът се задължил да заплати сумата 21 710 лв. без ДДС, платима както
следва: до 14.12.2012 год. – сумата 11 710 лв. и при предаване на строителната
документация с приемо-предавателен протокол за въвеждане в експлоатация на
обекта – сумата 10 000 лв. През м. 08.2013 год. било издадено
удостоверение № 31 от 29.98.2013 год. от Гл. Архитект на Община Банско. За
дължимото плащане, уговорено в протокола от 12.12.2012 год. ищецът издал
данъчна фактура № 51 / 23.09.2013 год.с данъчна основа 21 710 лв., ДДС в размер
на 4342 лв. или общо 26 052 лв. Тази данъчна фактура била надлежно осчетоводена
при ищеца и включена в дневника за продажби за м. 09.2013 год. Тъй като плащане
не било престирано, ответникът изпаднал в забава, като за първото плащане в
размер на 11 710 лв., чийто падеж настъпил на 14.12.2012 год., дължал
обезщетение за забава в размер на 1 265,96 лв. за периода от 15.12.2013 год. до
06.01.2014 год.
Предвид изложеното се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 26 052 лв., главница, ведно със законна лихва върху
сумата, начиная от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
се и обезщетение за забавено плащане на част от главницата, а именно на сумата
11 710 лв., за периода от 15.12.2012 год. до 06.1.2014 год.
Ответното дружество „Парти груп-2“ ООД признава
единствено обстоятелството, че между
страните е сключен договор с посочения в исковата молба предмет, но оспорва
това да е станало през м. август 2012 и твърди, че сключването на договора се е
осъществило с приемане / подписване на оферта, оправена от ищеца до ответника
изх. № 81/10.10.12 г., като било договореното възнаграждение общо в размер на
25 102.47 лв. без ДДС, или 30 122.96 лв. с ДДС.
Ответникът бил заплатил суми, дори в повече от цялото
дължимо възнаграждение, в общ размер на 44 120 лв., както следва:
12 000 лв. –
още при постигане на съгласие с подписване на офертата, което било потвърдено
от представител на ищеца с подпис на самата оферта;
- 12 000 лв. – с ПКО от 11.10.12 г.;
- 13 100 лв. – с ПКО от 3.12.12 г.;
- 7 020 лв. – с ПКО от 7.12.12 г.
За извършените плащания не била издадена фактура въпреки
многократни покани от ответника към ищеца за това. С оглед тези плащания
ответникът твърди, че претендирата сума като възнаграждение по договора е
изцяло платена, като същевременно е надплатена сума в размер на 13 997.04
лв.
Твърди се, че ответното дружество е подписало офертата от
10.10.12 г. и приемо-предавателните протоколи от 3 декември 2012, 12 декември 2012 и 19 февруари 2013 г., като
всички дължими плащания са осъществени преди подписването на протокола от 12.12.12
г., като протоколът не представлява самостоятелно основание да се търсят
допълнителни плащания извън вече осъществените. В тази връзка твърди, че е
имало настоятелни опити от ищеца за възлагане на допълнителни дейности, но до
съгласие не се е стигнало, т.е. единствената договорна връзка между страните е
тази по описаната оферта. Във водена по електронен път кореспонденция ищцовото
дружество е претендирало заплащане от ответника на избаротка на интериорно
предложение и увеличена на РЗП на обекта с 57 кв.м. в размер на 11 710
лв., каквато дейност не е извършвана от ищцовото дружество, нито път е била
възлагана от ответника, както и сума от 10 000 лв., дължима според ищеца
за въвеждането в експлоатация на обекта.
Твърди се, че
преговорите са водени с лицето И.Л. /син на сегашния управител на ищцовото
дружество, който към момента на възникване на договорната връзка бил ****/
Последният подписал и трите приемо-предавателни протокола, представени от самия
ищец, като представител на ищцовото дружество, вкл. и протокола от 12.12.12 г.,
макар в него да е изписано името на С.Д.. От същото лице била подписана и
оферта № 81/10.10.12 г. Срещите с И.Л. ***,
на сегашния адрес на управление
на ищцовото дружество – ул. „Любата“ № 4-6, вх.1, ап.1.
Ищецът оспорва горните възражения.
Оспорват се представените
от ответника оферта № 81/10.10.12 и ПКО, като се възразява, че същите не
доказват плащания на посочените в тях суми. Възразява се, че офертата не носи
подпис на управителя на ищцовото дружество или на друго лице, ангажиращо
дружеството, като не е ясно кой е изписал текста „платени 12 000 лв.“,
както и дали сумата е реално платена, на кого и на какво основание. Възразява
се, че представените ПКО не са подписани от управителя на „Архпроект Дизайн”
ЕООД, че същият не е получил посочените в тях суми, поради което такива
плащания не са осчетоводени и за тях не са издавани фактури. Възразява се, че според обявения ГФО за 2012
г. ответникът не е разполагал със свободни средства, с които да извърши
твърдяните плащания.
Поддържат се твърденията, че услугата по процесния
договор е изпълнена и приета от ответното дружество с подписаните три броя
протоколи, посочени и в исковата молба, като със приемо-предавателния протокол
от 12.12.12 г. ответникът се е задължил да заплати сумата от 21 710.00 лв.
без ДДС, която не е платена.
Т.е. наличието на облигационно отношение във връзка
с изготвяне на комплексен проект по чл.
154 ЗУТ за промени по време на строителството за промяна предназначението на
СПА комплекс и нощен клуб за 200 човека в „Жилищен комплекс IV-та
категория” на приземен етаж на съществуваща сграда,находяща се в УПИ II-3212, кв.
302 в гр. Банско, е безспорно между страните. Не се спори и по отношение на
обстоятелството, че трите приемо-предавателни протоколи от 3.12.12, 12.12.12 и
19.2.13 г. са подписани от лицето И.Л.. Спорни са всички останали въпроси по
отношение на времето на постигане на съгласие, договорена цена, изплатени суми,
обстоятелството дали И.Л. е действал от името на ищцовото дружество и т.н.
По делото са събрани многобройни писмени и гласни
доказателства и експертизи, анализът на които поотделно и в съвкупност
потвърждава като цяло тезата, поддържана от ответната страна.
Безспорно по
делото се установява, че подписите, положени на всяка страница в оферта №
81/10.12.12 г., както и в ПКО от 3.12.12 и 11.10.12 г. за изплащане на суми от
12 000 и 13 000 лв., са изпълнени от лицето И.Л..
Безспорно се
установява и че ръкописният и цифров текст „ + 4700 надзор 25102.47 лв.без ДДС“
на първа страница на офертата и „И.Л.“ и
„10.10.29192 – платени 12 000 лв.“ на втора страница на офертата също е
изпълнен от И.Л..
В този
смисъл са категоричните изводи в приетите по делото две заключения на
съдебнографологични експертизи, вкл. и в дадените обяснения в открито съдебно
заседание от вещита лица. Заключенията се възприемат от съда като компетентно
изготвени и неоспорени от страните по делото.
Офертата и
ПКО изхождат от името на ищцовото дружество „АРХПРОЕКТ ДИЗАЙН“ ООД, носят
печата на същото дружество, като офертата е подписана от управителя на
дружеството към онзи момент – С.Д.. По искане на ищеца офертата е представена в
оригинал /л. 149-150 от делото/, като след представяне на оригинала не е
оспорена като документ от ищцовата страна.
Видно е, че същата носи логото на ищцовото дружество, неговия печат и е
подписана от С.Д. като ръководител на фирмата.
Самият факт,
че ищцовото дружество е отправило оферта за проектиране с посочения в исковата
молба предмет през м. октомври 2012 г. опровергава твърдението в исковата
молба, че договор с такъв предмет е сключен през м. август 2012 г. Отправяне на
оферта при наличие на вече възникнало облигационно правоотношение със същия
предмет е правен, житейски и логически нонсенс. Освен това ищецът не е
ангажирал каквито и да било доказателства за това именно през м. август да са
водени преговори и да е постигнато съгласие по съществените елементи на
сделката. Ето защо съдът приема за изцяло недоказано твърдението в исковата
молба, че процесният договор за проектиране е сключен през м. август 2012 г.
В печатния
текст на офертата е предложена цена от 20 402.47 лв. без ДДС. Ръкописно е
дописано „+ 4700 лв. –надзор = 25 102.47 лв. без ДДС“, като този ръкописен
текст е изписан от лицето И.Л., както се посочи по-горе.
Обстоятелството,
че И.Л. е участвал във водените преговори от името на ищцовото дружество, а
впоследствие и във процедурите по предаване на изготвената документация, както
и при получаване на плащания, се потвърждава от ангажираните от ответника
доказателства.
От справка в
Търговския регистър се установява, че на 27.8.15 г. като едноличен собственик и
управител на ищцовото дружество е вписан Е.Г.Л., който е придобил дяловото
участие на С.Д.. На същата дата като адрес на управление е вписан адресът: гр.
София, район Лозенец, Любата № 4-6, вх.1, ап.1. Този адрес е вписан като адрес
на управление и на „ИВИС-ПРОЕКТИРАНЕ И ДИЗАЙН“ ООД ЕИК *********, в което
дружество И.Л. е съдружник и управител. В последното дружество Е.Г.Л. е бил
съдружник и управител до 6.4.2011 г. Установява се, че И.Л. е син на Е.Л., за
което е приложена служебна справка от Национална база данни „Население“.
Представена
е съм допълнителния отговор обширна електронна кореспонденция между страните
във връзка с процесното облигационно правоотношение. Част от електронните
писмата до ответника са изпращани от електронни адреси на „АРХПРОЕКТДИЗАЙН“,
друга част – от електронни адреси на „ИВИС“. Писмата са изпращани с копие
до електронен адрес: ****, като в
една част от тях се предлагат и уговорят срещи и разговори с г-н Л.. Налице са
писма, изходящи от адрес на ИВИС, към които се прилагат документи, носещи
логото и печата на ищцото дружество АРХПРОЕКТ ДИЗАЙН.
Представената
електронна кореспонденция се оспорва от
ищеца като такава, разменена между сочените в кореспонденцията субекти. Ищецът
възразява единствено, че тази кореспонденция е неотносима към делото.
Последното възражение не се споделя от съда, доколкото кореспонденцията касае
именно процесните отношения.
По делото са
разпитани като свидетели И.Е.Л., С.Е.У. и Г.П.К..
Свид. И.Е.Л.
заявява, че е бил единствено и само куриер в предаването на документацията,
изготвена от дружеството АРХПРОЕКТ ДИЗАЙН. Твърди, че не е бил служител на това
дружество, поради което не знае какви са били точните договорни отношения,
самият той работел в друго дружество. Предал документацията някъде по пътя към
Банско, тъй като трябвало спешно да се внесе в администрацията гр. Банско. Не
може да си спомни дали е подписвал други документи, точно на кой от
управителите е предал документите. Не си спомня дали е присъствал на среща между двете дружества
във връзка с подписването на офертата. Признава обаче, че се е подписал на
офертата /в оригинал на л. 149 и 150 от делото/, но по отношение на ръкописния
текст заявява, че не знае кой го е написал. Признава, че е подписал приходните
касови ордери на л. 151 и 153 за сумите от 12 000 и 13 000 лв., но не
си спомня цялата ситуация и в какво качество ги е подписал, като отрича да е
получавал суми. Предполага, че е подписал ПКО като документи, удостоверяващи
предаването на проектите. Не си спомня дали е прочел какво пишев тях преди да
ги подпише.
Свид.
С.Е.У.– брат на един от собствениците на ответното дружество, заявява, че е бил
течение на преговорите и всички други неща, които са се случили между фирмите.
Бил строителен инженер с 15-годишен опит в строителството, при което свързал
брат си с пловдивски архитект за изготвяне на нужната документация. Проектът
обаче не бил възложен на препоръчания от него специалист, тъй като на брат му
казали, че за да станат нещатапо най-добрия начин, трябва да се обърне към
главния архитект на Банско, тогава Е.Л., който да ги насочи към сина си И.Л.,
който да изготви проекта, за да няма спънки. Брат му се свързал по този начин с
И.Л. чрез Ж., който му дал телефон на И.Л.. През м. септември брат му го изпратил на среща с И.Л., като
срещата трябвало да се състои на 10 септември, но не се състояла поради
здравословен проблем на Л.. През м. октомври вече се състояла среща в София с
И.Л., на която дошъл и управителят С.Д., който донесъл подписана от него оферта, като казал, че е подписал офертата
като управител, а за по-нататъшните преговори да се разбират с И.Л.. На въпрос на брат му дали посочената в
офертата цена включва всички плащания, Л.
отговорил, че единствено не е включен надзор и написал с химикал „“4700
за надзор“ и се подписал. Уточнили начина на плащане – 50 % аванс и 50 % при
предаване на документацията с приемо-предавателен протокол. На срещата брат му
дал на Л. 12 000 лв., за което същият се подписал на самата оферта. На
срещата брат му казал на И., че за интериорния дизайн ще ползва познат архитект
– дизайнер от Стара Загора, а Л. отговорил, че интериорният дизайн не е част от
необходимата документация за издаване разрешение за ползване и разрешение за
строеж. На другия ден брат му се обадил,
че платил на Л. още 12 000 лв. по негово искане, като на това плащане
свидетелят не е присъствал, разбрал от брат си. Свидетелят заявява, че са му
известни съставените ПКО, тъй като е бил непрекъснато в течение с развитието на
нещата, самите ПКО били у него, като счетоводителката на „ПАРТИ ГРУП“ му
казала, че трябва да се донесат фактури за счетоводството; фактури обаче така и
не били издадени. Свидетелят дава подробни показания за това как са се развили
впоследствие отношенията между страните, разменената електронна кореспонденция,
в който били искани и други суми – 10 000 лв. за въвеждане в експлоатация,
каквато работа нито била възлагана, нито получавана. Искани били и суми за
интериорен проект – какъвто също не бил възлаган на АРХПРОЕКТ, тъй като такъв
искали да бъде изготвен от друг архитект.
Свид. Г.П.К.
заявява, се занимава с недвижими имоти и
позвана и двете страни по спора. Запознал се с управителите на ПАРТИ
ГРУП В. и М., тъй като те имали намерение да правят бизнес в Банско, където
пристигнали и поискали от него да им намери и предложи подходящо помещение в
Банско. След една-две седмици свидетелят намерил такова и те пристигнали за
оглед, харесали го, но тъй като помещението било без Акт 16, трябвало да се
извършат съответните процедури. Свидетелят ги посъветвал, че единственият пряк
път е да се стигнат до главния архитект на Банско – тогава арх. Л.. Свидетелят
се свързал с г-н Л., обяснил, че по отношение помещението трябва смяна на
предназначение и т.н., след което му бил даден телефон на И.Л., с когото В.и М.
се свързали,, срещнали в София и сключили договор за проектиране. Свидетелят
заявява, че до този момент не е познавал И.Л.. Срещнал го и се запознал с него
след телефонно обаждане на В., който казал, че И.Л. трябва да дойде в Банско с
две негови служителки, за да влязат в помещението, да извършат оглед, да вземат
мерки. Свидетелят посрещнал И.Л. в Банско, което била първата му среща с това
лице, като го въвел в помещението – той и служителките му влезли в помещението,
започнали да правят оглед, извадили ролетки, химикалки, почнали да мерят,
обсъждали как ще изглежда, правили чертеж; стояли около час и половина, след
което се обадили на В.по телефона, като му казали, че няма проблеми, ще
започнат работа, направили са огледа и започват да действат. Свидетелят
присъствал и на втора среща с Л., когато трябвало да се предадат документи. Тъй
като било спешно и нямало време, предложили на Л. да си разделят пътя между София
и Банско, при което срещата се състояла в Дупница, на една автокъща. Л. извадил купища документи и извадил и
приемо-предавателен протокол, на който В.се подписал. Подканял ги да бързат,
тъй като нямало време и баща му нямало да чака само тях в общината. По пътя към
Банско В. започнал да чете протокола и видял, че в същия било записано, че
дължи някакви суми. Обадил се на Л. с въпрос какви са тези суми, записани в
протокола, а Л. му отговорил, че всичко е оправено, че В. има приходни касови
ордери за платените суми, да не се притеснява. След пристигането си в Банско
предали документацията на главния архитект г-н Л. точно преди приключване на
работния ден, който казал на В., че всичко е готово и в най-скоро време ще има
разрешителното за строеж.
При така
депозираните свидетелски показания съдът приема, че следва да се даде вяра на
показанията на свид. У. и К.. Вярно е, че свид. У. е брат на управител на
ответното дружество, но показанията му са последователни, без вътрешни
противоречия и без противоречия с
представените по делото писмени документи и показанията на останалите
свидетели.
Показанията
на свид. И.Л., разпита на който също е поискан от ответната страна, са неточни,
неясни, по редица обстоятелства свидетелят заявява, че не си спомня, като са
налице и съществени вътрешни противоречия. Например: свидетелят заявява, че е
бил само и единствено куриер, който е предал документи, изготвени от други
архитекти, но същевременно признава, че е подписал приходни касови ордери за
суми от 12 000 и 13 000 лв., както и че е подписал офертата на
АРХПРОЕКТ ДИЗАЙН за изготвяне на проектната документация, като не може да
обясни защо е подписал тези документи, заявява че не си спомня, тъй като е
минал голям период от време. Обяснението, че е подписал приходни касови ордери
общо за сума от 25 000 лв., като е мислел, че това удостоверява
предаването на документи, е очевадно несъстоятелно, а освен това единият от
подписаните от свидетеля ПКО е от дата 11.10.12 г. – далеч преди предаването на
изготвената документация съобразно приемо-предавателните протоколи.
Т.е. твърдението на ищцовата страна, че лицето
И.Л. е участвал в отношенията между страните само в ролята на куриер по
предаване на документацията, изготвена от ищцовото дружество, не се доказва от
събраните доказателства. Напротив, установява се, че това лице е играло
централната рола в качеството си на архитект и син на главния архитект на
Община Банско, участвал е във водените преговори между дружествата от името на
АРХПРОЕКТ ДИЗАЙН, като изрично е бил посочен от управителя на дружеството като
лице, с което трябва да се уреждат всички по-нататъшни въпроси; написал е
корекция в предложената цена, като е добавил и сумата 4 700 лв. за надзор,
респ. посочил е ръкописно общата цена от
25 102.47 лв. без ДДС; участвал е лично в оглед и измерване на обекта в
гр. Банско, подписал е приходни касови ордери, носещи печата на АРХПРОЕКТ
ДИЗАЙН за получени суми от 12 000 лв. на 11.10.12 и 13 000 лв. на
3.12.12 г.; подписал е приемо-предавателните протоколи, с които ищецът удостоверява
извършването на възложената работа.
Всичко
посочено мотивира съда да приеме, че в цялостните отношения между страните И.Л.
действително е участвал като представител на ищцовото дружество, при това
директно посочен от управителя на дружеството, както при възникване на
облигационната връзка, така и в хода на изпълнението й и при получаване на
плащанията, обективирани в офертата и в ПКО от 11.10.12 и 3.12.12, общо в
размер на 37 100 лв.
За
възникването на облигационната връзка е необходимо постигане на съгласие по
отношение на съществените елементи на сделката – в случая предмета на поръчката
и цената, която следва да се заплати. Такова съгласие, вкл. за конкретна цена
се доказва да е постигнато към датата на оферта № 81/10.10.12 г., като уговорената
цена възлиза на 25 102.47 лв. без ДДС, или с ДДС цената е равна на
30 122.96 лв. Цената е посочена ръкописно от И.Л., който се е подписал и
за получаване на сума в размер на 12 000 лв. на същата дата. Плащането на
аванс по офертата по същество означава,
че офертата е приета от субекта, спрямо който е насочена – т.е. може да се
приеме, че е постигнато съгласие по съществените елементи на договора. Впрочем,
ако се възприеме тезата на ищеца, че И.Л. не представлява по никакъв начин
ищцовото дружество, то би се наложил извод за уговорена по-ниска цена – тази,
посочена в печатния текст.
Ищецът
всъщност нито в исковата молба, нито в хода на делото не е изложил конкретни обстоятелства за това
каква точно е уговорената цена между страните цена по сключения договор.
Позовава се на записването в протокола от 12.12.12 г., в който е записано, че
„остава да бъде изплатена сума от 21 170 лв.“ и издадена фактура №
51/23.9.13 г. на стойност 21 710.00 лв. без ДДС с предмет: „технически
проект за промени по време на строителство по чл. 154 от ЗУТ“.
Редакцията в
протокола сочи, че всъщност не става въпрос за поемане на ново задължение, а за
остатък за плащане от уговорената цена по договора. Т.е. следва да бъде
установено по делото колко е цената по постигнатите между страните
договорености, има ли плащания и в какъв размер, съответно има ли дължими суми
от ответното дружество.
Съдът приема
съобразно вече посоченото, че уговорената цена е 25 102.47 лв. без ДДС,
респ. 30 122.96 лв.
Ответното
дружество е предстатило доказателства за реализирани плащания по това
облигационно правоотношение в размер на 35 100 лв. – 12 000 лв.
авансово на 10.10.12 г. /обективирано
оферта № 81/10.10.12 г., 12 000 лв. – по ПКО от 11.10.12 г. и
13 100 лв. по ПКО от 3.12.12 г. ПКО
от 7.12.12 г. не се установява от кого е подписан, поради което плащането по
него не се отчита от съда. Независимо от последното, се установява, че е
платена цялата уговорена цена, като същата е получена от лицето И.Л., за което
се приема, че е действал като представител на ищцовото дружество.
Ищецът не
установява наличие на допълнителни договорености и изпълнение на други
възложени работи, във връзка с които да е уговорено допълнително
възнаграждение, което да не е платено. А и такива обстоятелства не се твърдят в
исковата молба.
При това
положение не се установява наличие на неплатени суми от дължимото
възнаграждение от страна на ответното дружество. Приемопредавателният протокол
от 12.12.12 г. не представлява самостоятелно правно основание за възникване на
задължения за ответника. Издаването на фактура № 51/23.9.13 г. също не
представлява такова основание. Данъчна фактура е следвало да бъде издадена
най-късно до пет дни от възникване на данъчното събитие съобразно разпоредбите
на ЗДДС, в случая най – късно до пет дни след получаване на авансово плащане и
извършване на услугата, т.е. далеч по –рано от м. септември 2013 г. Установява
се, че ответното дружество е изпълнило поетите задължения за плащане на
уговорената цена, като не е налице неплатен остатък.
Предявеният
иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли, като в полза на ответника
се присъдят направените по делото разноски в размер на 3 820 лв. съобразно
представения списък на разноските, данните в който кореспондират с материалите
по делото.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
предявения иск от „Архпроект Дизайн”
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район р-н Лозенец, ЛЮБАТА No 4 - 6, вх.
1, ап. 1 против ответното дружество ”Парти груп –
2” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул.“Благовест“ № 2, вх.А, ап.27 за присъждане на сумите:
-26 052.00 лв. – по ф. №
51/23.9.13 г., представляваща дължимо възнаграждение, с ДДС, по договор за поръчка от м. август 2012 г
с предмет: изготвяне на
комплексен проект по чл. 154 ЗУТ за промени по време на строителството за
промяна предназначението на СПА комплекс и нощен клуб за 200 човека в „Жилищен
комплекс IV-та категория” на приземен етаж на съществуваща
сграда,находяща се в УПИ II-3212, кв. 302 в гр. Банско;
- 1 265 лв. – мораторна лихва върху
главница от 11 710 лв. за периода 15.12.12 до 6.1.14 г.;
- законна лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба –
22.01.14 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Архпроект Дизайн” ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район р-н Лозенец, ЛЮБАТА No 4 - 6, вх. 1, ап. 1 против
ответното дружество ”Парти груп – 2” ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Благовест“ № 2,
вх.А, ап.27 направени по делото разноски
в размер на 3 820
лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: