Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София.09.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ІV -А въззивен състав, в открито заседание на дванадесети октомври
през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
При участието на
секретаря И.Апостолова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско
дело 2637 по описа за 2020 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 31.10.2019 г.,
постановено по гр. д. 36906/18 г., СРС -81 състав ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес ***, представлявано
от М.Ц.- управител, ДА ЗАПЛАТИ
на С.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, ж. к. *****, сумата
от 15 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради
настъпила трудова злополука на 02.03.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на злополуката - 02.03.2018 г. до окончателното плащане, като отхвърля
иска до пълния предявен размер от 30 000,00 лв.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес ***, представлявано
от М.Ц.- управител, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Б., ЕГН
**********, с адрес ***, ж. к. *****, сума в размер на 715,00 лв., представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА С.Б., ЕГН **********, е адрес ***, ж. к. *****, ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ЕООД, ЕИК *****, е адрес ***, представлявано
от М.Ц.- управител, сума в
размер на 1233,00 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес ***, представлявано
от М.Ц.- управител, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка
на Софийски районен съд сума
в размер на 900,00 лв., представляваща държавна такса и съразмерна част от изплатени суми от
бюджета на съда за вещи лица, както и 5,00 лв. /пет лева/ за служебно издаване
на изпълнителен лист.
|
Решението е постановено при
участието на „З. „Б.В.и.г.” АД, като трето лице - помагач на страната на
ответника.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба
от ответника „П.“ЕООД в осъдителната част като се твърди,че решението
е неправилно,незаконосъобразно и в противоречие с процесуалните правила.Съдът
не е отчел в цялост гласните доказателства,събрани чрез разпит на свидетеля
на ответника,не са съобразени данните по експертизите и писмените доказателства,както
и доказателствата съдържащи се в
прокурорска преписка №603/2018 г.,,в резултат на което не е отчетен факта,че
увреждането е настъпило в причинна
връзка с поведението на ищеца и проявена от него груба небрежност.Поради
грубата небрежност на работника обезщетението следва да се намали с 90
%.Отделно от това размерът на обезщетението по чл.200 КТ е завишен,получените
травматични увреждания не са невъзвратими и за цял живот. Моли да се отмени
решението в обжалваната част и да се постанови ново,съобразно възраженията
направени с въззивната жалба.Претендира разноски. В
срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с
който се твърди,че тя е неоснователна и следва да се остави без уважение. Постъпила е и въззивна
жалба от третото лице помагач на страната на ответника- З. „Б.В.и.г.” АД в частта,в
която искът е уважен. Твърди се,че решението
е неправилно,незаконосъобразно и несправедливо.Действията на ищеца
представлявали самоувреждане,поради проявена груба
небрежност ,при наличие на Инструкции за безопасност,за които е инструктиран,
той е нарушил правилата за безопасност.Налице било основанието на чл.201 ал.2
КТ,груба небрежност на работника и значително съпричиняване
на вредоносния резултат.Отделно от това обезщетението по чл.200 КТ е силно
завишено.Лихвата върху обезщетението не следва да се дължи от датата на
злополуката.Моли да се отмени решението като се постанови ново предвид възраженията
с въззивната жалба.Претендира разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.По въззивната жалба е подаден отговор,с който се твърди,че
решението в обжалваните части е правилно,а жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли. Пред въззивната инстанция не са събрани
нови доказателства След
преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от
фактическа и правна страна По жалбата на„П.“ЕООД : Чл.52 ЗЗД предоставя правната възможност на съда да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.В случая следва да определи заместващата парична престация дължима от работодателя на работника като обезщетение за претърпени болки и страдания по повод претърпяната трудова злополука.За да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди 15 000 лв. СРС е постановил,че отчита интензивността на болките,степента на телесното увреждане,икономическата обстановка в страната. |
С подадената въззивна жалба, ответната страна посочва обстоятелството, че съдът при постановяване на решението не е отчел изцяло гласните доказателства, не са били съобразени данните по експертизите и писмените доказателства, в резултат на което твърди проява на груба небрежност от страна на ищеца.
Грубата небрежност в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел, с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Съгласно Решение № 348 от
11.10.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV
г. о.“ При трудовата злополука обаче обезщетението може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност, докато несъзнаваната небрежност на пострадалия е правно ирелевантна, а само съзнаваната небрежност е груба по смисъла на чл. 200 КТ и
може да доведе до намаляване
на отговорността на работодателя. “ Този смисъл е и
подкрепен от Решение № 310 от 27.01.2014 г. по гр.
д. № 1145/2012 г., г. к.,
III г. о. на ВКС, „не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда
от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само
това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за
настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба
небрежност/, като преценката е конкретна и зависи от фактите по делото. Груба
небрежност се отчита, когато работникът или служителят е съзнавал, че може да
настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати.
Когато проявената небрежност е
обикновена, а не груба, не се прилага намаляването
на отговорността на работодателя при условията на чл. 201, ал. 2 от КТ.“ С оглед
на изложеното, грубата небрежност не винаги е налице при всяко нарушение на
правилата за безопасност на труда, тъй като не винаги е проявление на почертано
осъзнаване на настъпването на вредоносен резултат, както е и в настоящия
случай.
По отношение, твърдението на въззивника, че съдът не е отчел приобщените по делото материали, съдържащи се в ДП № 251/2018 г., по описа на РУП - Перник, съотв. пр. пр. № 603/2018 г., по описа на РП - Перник и приетата съдебно техническа експертиза : Съдът е отчел приобщения доказателствен материал, като въз основа на него основава правните си изводи. От представения видео запис, както и от разпита на свидетеля Б., се обосновава ,че нарушаването на безопасните условия на труд е било практика на работата на всички опаковачи. При така допусната постоянна практика от ответното дружество, не може да се прилага хипотезата на груба небрежност при настъпването на трудова злополука. Тези аргументи са заложени и в Решение № 977 от 14.01.2010 Г. по гр. д. № 298/2009 г., г. к., IV г. о. на ВКС, където приема, че щом работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и че щом не осигурява всичко необходимо за нея в т. ч. съоръжения и инструменти, не може да се прилага "грубата небрежност " тогава, когато има трудова злополука...
Предвид на възражението на въззивника, че присъденото обезщетение не съответства на
критерия за справедливост : Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е определил справедлив размер на дължимото на пострадалия обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди. Съгласно съдебната практика понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, времето за възстановяване и др. От значение са и редица
други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и
въз основа на тяхната комплексна оценка да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да се присъди за неимуществени вреди. В конкретния случай съдът,
при определяне на справедливия размер, е взел предвид и обсъдил в съвкупност
всички обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на обезщетението
и въз основа на цялостна преценка е присъдил справедлив паричен еквивалент на
претърпените от С.Б. болки и страдания. В този смисъл, наведените оплаквания
във въззивната жалба, че присъденият размер не
кореспондира на преживените от ищеца болки и страдания, са неоснователни.
От събрания доказателствен материал са доказани претърпените от ищеца болки,
физически и морални страдания, битови неудобства и др. Съдът правилно е
постановил съдебен акт, който отговаря на всички изисквания на чл. 52 ЗЗД.
Определеният размер на обезщетението е съобразен със съдебната практика и със
социално-икономическата обстановка в страната. СРС е анализирал и взел предвид
всички релевантни за случая факти и обстоятелства, вследствие на което е
изградил крайните си изводи и е определил процесния
справедлив размер на дължимото се на пострадалия обезщетение. В процесния случай, правилно съдебният състав е възприел, че
вследствие на инцидента С.Б. е получил травматични увреждания, които по своя
медико - биологичен характер се изразяват в:
смазване на левия палец,
като е ампутиран през дистална фаланга.
Предвид получените увреждания, ищецът е изпитал силни болки и
страдания, както и битови неудобства.Според възражението на ответното
дружество получените травматични
увреждания не били невъзвратими за цял живот. В заключението си вещото лице по
приетата по делото СМЕ, е изложило, че,
предвид увреждането и дългия период на възстановяване при смазване на палеца,
последвано от оперативна намеса, ищецът не би могъл да използва пълноценно ръката
си за в бъдеще, ще изпитва затруднения при пълноценния
си захват на тази си ръка, като това нарушение ще остане за цял живот.
С оглед на изложените изводи, болките и страданията за пострадалия ще
продължават, тъй като този недъг е невъзвръщаем.
Присъденият от СРС размер на обезщетение е
справедлив и правилно определен.. Жалбата на ответника е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По жалбата на „Б.В.И.Г.” АД съдът намира следното:
Относно твърдението на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, че е в случая е налице „груба
небрежност“, проявена от страна на ищеца:
В мотивите си съдът правилно е приел, че в настоящото производство
липсва твърдяната от ответника „груба небрежност“. Грубата небрежност по чл.
201, ал. 2 КТ е субективно отношение на пострадалия към неговите действия, допринасяши към вредоносния резултат. От друга страна не
всяко нарушение на правилата за безопасност на труда е проявление на груба
небрежност. При условие, че работодателят допуска постоянна практика при
нарушаване на правилата за безопасна работа и не осигурява необходимите
съоръжения за нея, при наличие на трудова злополука, не може да се прилага
института на груба небрежност, тъй като освен че е налице трайно неспазване на
правилата за безопасност, ищецът е и в невъзможност да ги спази поради липсата
на съдействие от страна на работодателя му.
С оглед на събрания и приобщен доказателствен
материал по делото е установено, че подпирането и „пипането“ от страна на
опакованите при товаренето на материали с кран, са постоянно извършващи
действия от всички служители на ответника. Тази обичайно прилагаща практика е
била известна, както на останалите служителите, така и на работодателя. Предвид
констатациите на съда, възражението на третото лице-помагач, че работодателят е
изпълнил задължението си, като е провел инструктажа, е ирелевантно,
тъй като не е съдействал за спазването
на правилата за безопасност ,а е допуснал трайна практика при нарушаването на
тези правила. При така допуснатата постоянна практика от работодателя, не може
да се прилага хипотезата на груба небрежност при настъпването на трудова
злополука. В този смисъл е и Решение № 977 от 14.01.2010 Г. по гр. д. № 298/2009 г., г. к., IV г. о. на ВКС, където съдът,, ...Приема, че щом работодателят допуска постоянна
практика при нарушаване правилата за безопасна работа и че щом не осигурява всичко
необходимо за нея в т.ч. съоръжения и инструменти, не може да се прилага
"грубата небрежност" тогава, когато има трудова злополука... “.
Относно твърдението от въззивната страна, че задължението да се спазва едно
правило е индивидуално и работодателят няма как да контролира във всеки момент
даден работни: Основно задължение на всеки работодател е да създаде организация
за осъществяване на наблюдение и контрол в предприятието по изпълнението на
предприетите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и
да търси отговорност при констатиране на нарушения.Съдът правилно е кредитирал
разпита на свидетелката Б.- „Принципно служителите опаковачи
пипат товарите. По принцип за всички говоря“, вземайки предвид обичайната
практика на товарене и пасивното отношение към нея от страна на работодателя.
Обектът е бил под постоянно
видеонаблюдение, работодателят е бил наясно за така
създадената практика .
Относно твърдението на третото лице-помагач за неправилно приложение на
чл. 52 ЗЗД-съдът изложи по-горе по жалбата
на ответника.
Относно възражението на въззивника за дължима лихва:Съгласно разпоредбата на чл.
212 КТ за неуредените въпроси по имуществената отговорност на работодателя за
причиняване на смърт или увреждане на здравето на работник се прилага
гражданският закон - ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г. ВС, ОСГК.
По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението
на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на
настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука са
приложими общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД -
работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване
на увреждането, резултат от трудова злополука. Следователно законната лихва е
дължима от момента на настъпване на правопораждащия
вредите юридически факт, а именно от датата на увреждането - 02.03.2018 г.
Въззиваемата страна
С.Б. има
право на разноски,такива са сторени в размер на 980 лв.,които следва да бъдат
присъдени.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното
решение,поради което то като правилно и законосъообразно
следва да се потвърди в обжалваната част.
Воден от горното, СГС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
31.10.2019 г., постановено по гр. д. 36906/18 г., СРС -81 състав в обжалвана част.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес ***, представлявано
от М.Ц.- управител, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Б., ЕГН
**********, с адрес ***, ж. к. *****, сума в размер на 980 лв., представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.