Решение по дело №3228/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 51
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20215330203228
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330203228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/„Еко Грийн Рент” ЕООД
ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 3000 лв./три хиляди/ на основание чл.185 ал.2 от Закона
за данък добавена стойност за извършено нарушение по чл.7Б от Наредба Н-
18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.
Жалбоподателят „ЕКО ГРИЙН РЕНТ” ЕООД, не се явява, редовно призован.
Представлява се от процесуалния си представител - адв. К..
Административнонаказващия орган – ЦУ на НАП - Пловдив, редовно
призован, чрез процесуалния си представител взема становище за
неоснователност на подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 28.09.2020 г. от актосъставителя ЛЮБЛ. Н. П. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против „ЕКО ГРИЙН
РЕНТ” ЕООД за това, че при извършена проверка на 03.09.2020г. в 17.00часа,
в обект автомивка находяща се в гр. Пловдив ул. Васил Левски №164,
стопанисван от дружеството и на 04.09.20г при допълнителна проверка е
констатирано, че в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-
18/13.12.2006г на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата,
като е допуснало извършването на продажби от автомат на самообслужване в
търговския обект, без функциониращо фискално устройство, поради
прекъсната връзка между автомата на самообслужване и ФУВАС. По време
на проверката била извършена контролна покупка, преди легитимация, на
един брой услуга -изплакване на лек автомобил на стойност 1.00 лев,
заплатена чрез автомат на самообслужване в средната клетка. От
проверяващият екип било установено, че след пускане на монетата от 1 ле в
автомата за ползване на услугата, на дисплея на автомата на самообслужване
не се визуализира фискален бон и не се издава номер на касова бележка и
номер на ФП. В автомата на самообслужване е монтирано ФУ/ФУВАС/Datecs
DP65 SKL с ИН на ФУ DT639992 и ИН на ФП02639992. Чрез ПП на НАП на
ФУ била зададена „Х“ задача/ за всички устройства в обекта -общо пет/, за
посочения часови диапазон на проверката, като отново същата не била
отчетена и съответно не е регистрирана продажбата. На 04.09.20г била
извършена проверка, съвместно с Г. Г. - ***, представител на Смарт груп
ЕООД като в нарочен КП 1, съставен от него е отразено, че е налице
разкачване на свързващите кабели на горепосоченото фискално устройство,
поради което била нарушена връзката между ФУВАС и жетониерата, и така
ФУВАС се явявал изолиран. Нарушението се установявало от изведен КЛЕН
на ФУ за дата 03.09.20, който е с нулеви стойности, т.е. нямало отразени
продажби и суми.
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение на разпоредбите на чл. 7Б от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр.
чл.118 от ЗДДС.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят св. П. заявява, че
2
поддържа съставения от нея акт. Твърди, че на обекта имало три клетки,
извършили контролната покупка в една произволно избрана клетка и
установили, че на екрана не се визуализира нищо. Дошъл управителят,
извикали техник, тъй като устройството било от тип, от което не може да се
изведе отчет. За да се установи дали била извършена продажба на цитираната
услуга, се свързали с НАП, органът по приходите констатирал, че продажбата
не е отразена в системата на НАП. В присъствието на техника на следващия
ден се установила прекъснатата връзка между жетониерата и фискалното
устройство. Кабелите били разкачени, което водело до липсата на отчет на
заявените продажби.
По делото е разпитан св. А., които е работник в обекта на ул. Васил
Левски 164. Твърди, че миналата година септември 2020г имало проверка на
НАП. Пускали монети в клетките на автомата, като едната не отчела. Може да
била станала грешка, като вадил монетите и да е откачил нещо, защото
мястото било тясно. Били предупредени от управителя да се внимава при
работа с монетника. Вътре била откачена една жица.
В жалбата си чрез процесуалния си представител адв. К.,
жалбоподателят моли съда да отмени НП при хипотезата на маловажен
случай.
В случая от показанията на актосъставителя и от писмените
доказателства – дневен отчет, опис, декларация, протокол за извършена
проверка, заповеди по безспорен начин се установява наличието на
обективния елемент – на инкриминираните дата и място от наличното в
обекта, стопанисван от жалбоподателя фискално устройство, не е била
отчетена извършена продажба под формата на контролна покупка от
проверяващите органи по приходите, за която не е издаден фискален бон.
По делото са налице и доказателства за съставомерност на деянието и
от субективна страна. По отношение на вмененото във вина нарушение,
нормите на горецитираната Наредба уреждат възникването на обективната и
безвиновна отговорност на юридическото лице, стопанисващо даден
търговски обект, като му вменява в задължение правилно да бъдат отчитани
всички извършени продажби. В този смисъл в обхвата на чл.3 от същата
Наредба попада всяко действие на съответното лице в обекта, довело до
осъществяван на продажба и неотчитането й по предвидения ред. За всяко
3
подобно действие е налице възникване на административна отговорност
именно за дружеството, стопанисващо същия в качеството му на задължено
лице по Наредбата.
Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. (в редакцията към
датата на нарушението) всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на
Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги.
Съгласно чл. 7б. (Нов - ДВ, бр. 8 от 2020 г.) Не се допуска лице по чл.
3 да извършва продажби на стоки/услуги чрез автомат на самообслужване с
електрическо захранване при прекъсната връзка между автомата на
самообслужване и ФУВАС/фискален принтер.
В настоящия случай се установява, че жалбоподателят е търговец
стопанисващ автомивката на самообслужване, обект на проверка на 03-
04.09.2020 г. Като такъв той се явява лице по чл.3 ал.1
от горецитираната наредба. Задължен е да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на услуги в търговския обект на ЕКО ГРИЙН РЕНТ ЕООД.
В автомивката услугите се предоставят чрез автомат за
самообслужване с електрическо захранване. Автоматът на самообслужване с
електрическо захранване, представляващ сложна вещ, техническо
съоръжение, позволяващо покупка на стока или услуга, при която
получателят й оперира самостоятелно със съоръжението, е търговски обект по
смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС.
В настоящия случай от събраните писмени и гласни доказателства
съдът намира, че жалбоподателят е извършвал продажби без да ги отчита на
ФУВАС, тъй като е налице механично прекъсване на връзката с ФУВАС .
Несъмнено, в случая, посоченото задължение по чл.7Б от Наредба Н-18 на
МФ не е било изпълнено от жалбоподателя, поради което му е било наложено
4
административно наказание по силата на санкционната норма на чл.185, ал.2
от ЗДДС. Съгласно последната, извън случаите по ал.1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000
лв., когато се касае до неотразяване на приходи, както е случая. Ето защо
настоящият състав счита, че законосъобразно е била ангажирана
отговорността на дружеството, тъй като от обективна страна вмененото
нарушение е осъществено.
Не на последно място според съда липсват основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но същевременно
обстоятелството, че същото е довело до неотчитане на приходи и като се
5
взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото –
невъзможност за правилно отчитане на продажбите за определен период от
време, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че е
налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика,
включително и свързана с правилното и своевременно отчитане на
продажбите. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава
дейност, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради
което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на
обществените отношения.
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото –
потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно
приложеното пълномощно и списък с разноски жалбоподателят „ЕКО
ГРИЙН РЕНТ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ЦУ на НАП гр.
Пловдив сумата от 120 лева, представляваща направените разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 550953-
F572199/11.12.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на
НАП гр. Пловдив, с което на „Еко Грийн Рент” ЕООД ЕИК ********* е
наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на
3000 лв./три хиляди/ на основание чл.185 ал.2 от Закона за данък добавена
стойност за извършено нарушение по чл.7Б от Наредба Н-18/13.12.2006г на
МФ вр. чл.118 от ЗДДС.
6
ОСЪЖДА Еко Грийн Рент” ЕООД ЕИК ********* да заплати на ЦУ на
НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7