О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№           111                             16.04.2019 година                                    гр.Бургас  

 

          БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, І въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛИН ИВАНОВ

                                                                                   МАРИНА МАВРОДИЕВА

                                                                                                  

сложи за разглеждане ВЧНД № 379 по описа на съда за 2019 година, докладвано от съдията-докладчик Светлин Иванов, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.341 ал.2 и следващите, във връзка с чл.306 ал.1 т.4 предложение второ и ал.3 от НПК.

            Образувано е по частна жалба от К.Р.К. *** – осъден по НОХД № 619/ 2018г. по описа на Районен съд-Несебър, против определение №59 от 21.03.2019г., постановено по същото дело, с което жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ-гр.София, сумата от 150 лева, представляваща разноски за предоставената му в съдебното производство по делото правна помощ.

В частната жалба се изразява несъгласие с осъждането на жалбоподателя да заплати разноски за възнаграждение на служебния защитник с аргумент, че К. не е ползвал служебна правна помощ по НОХД № 619/ 2018г. по описа на Районен съд-Несебър.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – осъдено да заплати разноски лице, и пред компетентния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От прегледа на материалите по делото се установяват следните фактически обстоятелства:

Съдебното производство по НОХД № 619/ 2018г. по описа на Районен съд-Несебър е образувано на 05.07.2018г. въз основа на внесен от прокурор от Районна прокуратура-Несебър обвинителен акт, с който срещу жалбоподателя К.Р.К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл.354а ал.3 предл. второ т.1 предл. първо от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години и „глоба“ от 2 000 до 10 000 лева. На 12.09.2018 г. по делото е било проведено разпоредително заседание, на което К. се явил без защитник, заявил, че желае делото да се прекрати, тъй като адвокатът му бил в Америка, както и че в този момент не разполага с финансови средства, за да заплати адвокатско възнаграждение на избрания от него защитник, чието име не споменал.

Районният съд приел, че жалбоподателят желае да бъде защитаван от адвокат, но не разполага със средства, за да упълномощи сам защитник, и интересите на правосъдието изискват К. да бъде защитаван от професионален адвокат, поради което на основание чл.94 ал.1 т.9 от НПК му предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство по делото, като насрочил делото за разглеждане по общия ред на 18.10.2018г.

С уведомително писмо изх. № 1598 от 21.09.2018г., Съветът на Адвокатска колегия-Бургас определил за служебен защитник на К. адв. П. Н. Ч. от АК-Бургас. С определение № 1335 от 28.09.2018г. по НОХД № 619/ 2018г. по описа на Районен съд-Несебър, адв. Ч. била назначена за служебен защитник на подсъдимия тогава К..

В проведеното на 18.10.2018г.- съдебно заседание, жалбоподателят К. се явил с упълномощен от него защитник – адв. В. П.. Било представено в писмен вид постигнато между жалбоподателя, неговия защитник и прокурора споразумение за решаване на делото, което в същото заседание било разгледано и одобрено, и с което жалбоподателят бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а ал.3 предл. второ т.1 предл. първо от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от 3 години, и „глоба“ в размер на 1000 лева, и наказателното производство по делото било прекратено.

 В цитираното съдебно заседание на 18.10.2018г. се явила и назначената за служебен защитник адв. П.Ч. от АК-Бургас, която с нарочно съдебно определение била освободена от участие в делото поради факта, че К. упълномощил защитник по свой избор.

По делото било представено Решение № БС-1393-25862 от 03.12.2018г. на Председателя на Националното бюро за правна помощ, с което на основание чл.17 т.2 вр. чл.10 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на служебния защитник адв. Ч. било определено и изплатено възнаграждение в размер на 150 лева.

При така установените факти, оплакването на жалбоподателя е неоснователно. Разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК изисква подсъдимият, който е бил признат за виновен, да бъде осъден да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски на служебно назначения защитник. В конкретния случай разноските, съставляващи изплатеното от Националното бюро за правна помощ възнаграждение на служебния защитник адв. Ч., са били направени след приключване на наказателното производство по НОХД № 619/ 2018г. по описа на Районен съд-Несебър, което е наложило произнасянето по тях да се извърши с атакуваното сега определение №59 от 21.03.2019г. по реда на чл.306 ал.1 т.4 предл. първо от НПК.

 Определението е правилно и съобразено със закона. Не се спори, че жалбоподателят К. на практика не е бил защитаван от назначения служебен защитник адв. Ч., и единствената причина за това е фактът, че след съдебното заседание, на което в негово присъствие му е била предоставена правна помощ, и преди следващото съдебно заседание по делото, той сам е упълномощил защитник-адвокат. Това обаче не означава, че надлежно назначеният служебен защитник не е вложил време и усилия да се запознае с материалите по делото, да се подготви за възложената му служебна защита и да се яви на определената от съда дата на съдебното заседание. В случаи като настоящия, съгласно предвиденото в чл.37 – чл.40 от Закона за правната помощ, възнаграждението на адвоката се определя по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ. Според разпоредбата на чл.17 т.2 от цитираната наредба, по наказателни дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода, възнаграждението е за всяка съдебна инстанция - от 150 до 300 лева. Доколкото в случая жалбоподателят е упълномощил договорен защитник след назначаването на служебния защитник, съобразно предвиждането на чл.10 ал.1 от същата наредба на служебния защитник се изплаща съответен процент от възнаграждението, предвидено за предоставения вид правна помощ. Така е сторено и в случая, като с упоменатото решение на Председателя на НБПП на адв. Чернаева е било определено възнаграждение в минималния предвиден за процесуално представителство по наказателни дела размер – 150 лева.

 Поради липсата на основания за отмяна или изменение на обжалваното първоинстанционно определение, то следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.345 от НПК, Бургаският окръжен съд, I въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение №59 от 21.03.2019г., постановено по НОХД № 619/ 2018г. по описа на Районен съд-Несебър, с което жалбоподателят К.Р.К. ***, е осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ-гр.София, сумата от 150 лева, представляваща разноски за предоставената му в съдебното производство по делото правна помощ.

 

          Определението е окончателно.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                    

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                                 

                                                                      

 

                                                                            2.