№ 7154
гр. София, 22.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110174733 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и чл. 130 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „.......“ ООД
против „......“ ООД и В. СЛ. М., с която е предявен установителен иск с пр.
осн. чл. 124 ГПК, с който се иска от съда да признае за установено по
отношение на ответниците „......“ ООД и В. СЛ. М., че сключения между тях
договор за аренда, вписан с СВ гр. Лом с вх. № ....../.....2015 г. , том 15, номер
2 е непротивопоставим на договор за аренда на земеделска земя, вписан с СВ
гр. Лом с вх. № ....../........2021 г. , том 250, номер 1, по който ищецът е страна,
по отношение на следните имоти: ПИ с идент. 87299.198.19 и ПИ с
идентификатор 87299.406.10.
С разпореждане от 18.01.2022 г. съдът е оставил без движение исковата
молба като е указал на ищеца да обоснове правен интерес от предявяване на
установителен иск за непротивопоставимист на договора за аренда, като
съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, установителен иск
може да бъде предявен, за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право.
С молба от ........2022 г. ищецът сочи се, че предмет на търсената защита
е спрямо два конкуриращи се договора за аренда и непротивопоставимостта
на арендата на ответниците спрямо тази на ищеца. Вследствие на сключения
от ответниците договор, ищецът е лишен от ползването на имотите. Ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск с
твърдението, че при установяване несъществуването на обвързващото го
правно отношение, породено от сключения между ответниците договор за
наем ще произведе действие договора за аренда, по който ищецът е страна.
При извършване на проверка на редовност и допустимост на
исковата претенция съдът намира следното:
1
Съдът служебно следи за наличието на абсолютните процесуални
предпоставки за допустимост на исковото производство, една от които се
явява наличието на правен интерес. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1
ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. Правният интерес от искова защита е винаги налице, когато
поведението на противната страна прави правното положение на ищеца
несигурно, като такава несигурност е налице винаги, когато противната
страна оспорва съответното право на ищеца. Следователно интерес от искова
защита е налице, когато между насрещните страни има правен спор относно
съществуващо (или в определени случаи за съществувало преди това)
субективно материално право - при неоснователното отричане на субективно
материално право, което съществува, или неоснователно претендиране на
субективно материално право, което не съществува, чрез спор относно
фактите и/или правото (тяхното възникване, съдържание или съществуване).
Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно
положение между спорещите със сила на пресъдено нещо, която решава спора
по същество.
За наличието на правен интерес съдът следи в рамките на цялото
производство, като при констатиране на липсата му, изведена на база
изложените твърдения, той е длъжен да прекрати производството по делото.
Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че със
санкционирания с чл.124, ал.1 ГПК иск може да се установи съществуването
или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено
от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има
интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с
влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена
правна връзка, т.е. да установи съществуването или несъществуването на
едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на
установителен иск, с решението, по който, тази несигурност в правото ще
бъде отстранена. От правната същност на правоотношението, като нормирано
от правото обществено отношение, което винаги се резюмира в права и
съответни задължения следва, че предмет на установителния иск по чл.124,
ал.1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали
по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на
гражданското право. Що се касае до правния интерес, като абсолютна
положителна предпоставка на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, то
практиката на ВКС и правната доктрина са последователни, че този интерес
винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното
положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е
достатъчно титулярът на правоотношението да е направил ”разумна
субективна преценка”. Несъмнено е, че когато противната страна оспорва
правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния,
несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна.
2
Затова и правният интерес от търсената с иска по чл.124, ал.1 ГПК защита се
преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и
доводите на ищеца.
В настоящия случай ищецът обоснова правния си интерес с
твърдението, че при установяване по отношение на ответниците „......“ ООД и
В. СЛ. М., че сключения между тях договор за аренда, вписан с СВ гр. Лом с
вх. № ....../.....2015 г. , том 15, номер 2 е непротивопоставим на договор за
аренда на земеделска земя, вписан с СВ гр. Лом с вх. № ....../........2021 г. , том
250, номер 1, по който ищецът е страна, по отношение на следните имоти: ПИ
с идент. 87299.198.19 и ПИ с идентификатор 87299.406.10, ще произведе
действие договора за аренда, по който ищецът е страна.
Съобразявайки фактическите твърдения на ищеца и представените
доказателства, съдът намира предявения иск за недопустим поради липса на
правен интерес. С провеждането на настоящото производство ищецът не би
могъл да постигне търсения краен резултат, а именно да отпадне действието
на договор за аренда, вписан с СВ гр. Лом с вх. № ....../.....2015 г. , том 15,
номер 2, сключен между ответниците и да произведе действие договора за
аренда на земеделска земя, вписан с СВ гр. Лом с вх. № ....../........2021 г. , том
250, номер 1, по който ищецът е страна.
Това обуславя необходимостта от връщане на исковата молба на
основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения иск.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № ......../31.12.2021 г., подадена от „.......“
ООД, ЕИК *********, по която е образувано гр.д. № 74733/2021 г. по описа
на СРС, 36 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по № 74733/2021 г. по
описа на СРС, 36 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3