Определение по дело №345/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260032
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 31 август 2020 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20201500500345
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260032

                                  гр.Кюстендил, 31.08.2020г.

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи август, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                           Председател: Евгения Стамова

                                                                                                          Членове: Веселина Джонева

                                                                                                           мл.с. Калин Василев

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№345/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на част “Шеста” – “Охранителни производства” , чл.538 във вр. с чл.278 във вр. с чл.530 и сл. от ГПК във вр. с чл.165 ал.4 във вр. с чл.130 ал.4 от СК.

 Делото е образувано по жалбата на Р.Ц.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на настойник на П.В.П., ЕГН **********, настанен в Комплекс за социални услуги – Кюстендил, звено: Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост, гр.Кюстендил, ул.„Власина“ №3, насочена против решение №489/15.07.2020г. на РС – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№1115 по описа на съда за 2020г.

С обжалвания съдебен акт е отхвърлена молбата на настойника Н., с която се иска разрешение от съда да изтегли сума в размер на 136.13 лева от личната сметка на П. в „*****“ АД, гр.Кюстендил, необходима за доплащане на разликата до реалната издръжка на поставения под запрещение П., за месец юни 2020г.

Жалбоподателят иска отмяна на горецитираното решение на КнРС и постановяване на акт, с който да се разреши изтеглянето на необходимата парична сума от влога на П., с което да се покрие разликата до реалната му издръжка в Центъра, където е настанен. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.4 ал.1 т.1 от Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет, която нормира, че такса в действителния размер за издръжка на лице, настанено в заведение от резидентен тип се заплаща, ако лицето има вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лева. Излага, че било установено от органа по настойничество, че П. има спестовен влог в размер на 8 383.20 лева към 13.07.2020г. Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразен извода на районния съд, че правното основание, на което базира претенцията си е норма /чл.4, ал.1, т.1 от Тарифата/, която е обявена за нищожна с решение №10187 от 26.07.2019г. по административно дело №11057 от 2017г. на ВАС, поради което не можела да се прилага. Поддържа, че след цитираното решение на ВАС с Постановление №108/09.05.2019г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата са променени текстове в същата, включително и чл.4 ал.1 т.1. На база актуалната редакция на текста от Тарифата намира жалбата си за основателна и иска разрешаване тегленето от влога на П. за заплащане ползваната от последния услуга в Центъра за покриване на разликата до реалната му издръжка за месец юни 2020г.

  Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, от лице, имащо право на жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: 

От фактическа и правна страна съдът установи следното:

С решение №10187 от 26.07.2019г. по административно дело №11057/2017г. на ВАС е отменена предишната редакция на нормата на чл.4 от Тарифата. Поради това същата норма в сегашната й редакция поражда действие, дължи се съобразяване с нея и действието на цитираното решение на ВАС не я обхваща.

С Тарифата се определят таксите за социални услуги, които се финансират със средства от държавния бюджет. В чл.2 ал.1 т.15 от същия нормативен акт е определено, че лицата, настанени в центровете за настаняване от семеен тип, заплащат такса в размер на 50% от дохода си. Чл.4 от Тарифата въвежда няколко изключения по отношение на група лица, настанени в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип, които да заплащат не намаления размер на такса, определен в чл.2 от Тарифата, а действителния размер на дължимата издръжка. В чл.4 ал.1 т.1 от Тарифата се визира една група такива лица -  които „имат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лева“. Съгласно чл.36 ал.2 т.4 б.„гг“ от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане  - центровете за настаняване от семеен тип са социална услуга в общността от резидентен тип. Видно от решение №170 от 07.07.2016г. на ОС – Кюстендил, постановено по гр.д.№3 по описа на съда за 2016г. П. е поставен под пълно запрещение. Съгласно приложените към молбата до КнРС писмени документи П. е настанен в Комплекс за социални услуги – Кюстендил, звено: Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, гр.Кюстендил. Приложеното към молбата удостоверение сочи, че Р.Ц.Н. е назначена за настойник на лицето, а със становище на настойническия съвет при Центъра е дадено съгласие за изтегляне на сумата от 136.13 лева от влога на П., за да бъде покрита разликата до реалната му издръжка в Центъра, където е настанен. По делото са налице данни, че настаненото лице има спестовен влог в „*****“ АД, в размер на сума, надхвърляща 8 000 лева. 

На база изложеното, искането се явява основателно – налице са всички основания за уважаване на претенцията. Искането изхожда от лице, имащо процесуална легитимация да го заяви – настойник на поставения под пълно запрещение, касае се за лице, настанено в социална услуга в общността от резидентен тип, същото има влог, наличността по който надхвърля сумата от 500 лева, а настойническият съвет е дал съгласие за извършване на исканото теглене на сума. В този случай е допустимо ползващото социална услуга лице да дължи такса в размер на действителните месечни разходи за издръжката си. Допустимо е разпореждането със сумата да бъде извършено посредством директното й превеждане по сметка на Община Кюстендил.

Предвид посоченото, обжалваното решение се явява неправилно и следва да се отмени, като въззивният съд разреши да бъде изтеглена исканата сума от спестовния влог на П.в „*****“ АД.

В настоящото производство разноски не се дължат.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ решение №489/15.07.2020г. на РС – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№1115 по описа на съда за 2020г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

РАЗРЕШАВА да се изтегли /преведе по сметка на Община Кюстендил/ сума в размер на 136.13 лева от личната банкова сметка ***, ЕГН ********** – сметка IBAN: ***, BIC:***, в „*****“ АД, гр.Кюстендил, за доплащане на разликата до действителната издръжка на лицето за месец  юни 2020г.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.          

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.