№ 1707
гр. Русе, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20244520102452 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК.
Ищецът „КРЕДИТО“ ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си
представител адв. С. С., твърди, че между дружеството и Н. А. И., бил
сключен от разстояние индивидуален договор за паричен заем № ******* от
13.07.2022 г., с падеж 13.12.2022 г., във връзка с което на ответницата била
предоставена заемна сума в размер на 800 лева. Договорът бил сключен,
съобразно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние по следния начин: след регистрация на потребителя в платформата
на Кредито ЕООД и направен избор за вида кредит, от „КРЕДИТО“ ЕООД бил
изпратен имейл на посочената от ответника електронна поща, съдържащ
целия договор, ведно с преддоговорна информация и придружаващи го
декларации като прикачен файл в PDF формат. В текста на имейла било
посочено, че ако заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора,
изразява своето съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на
имейл/потребителско име, парола и попълване на цифрите от получения от
ответника СМС, който играел ролята на ел. подпис съгласно уговореното
между страните. При подписване на договора с въвеждане на изпратения СМС
се считало, че договорът е сключен от страна на клиента, а Кредито ЕООД
получавало в програмата си статус на кредита „потвърден“.
Твърди се, че заемодателят е предоставил и съответно
заемополучателят е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит.
Параметрите на кредита били слените: 1. Общ размер на кредита: 800.00 лева;
2. Лихвен процент по кредита: 32.08%; 3. ГПР 37.24%; 4. Такса експресно
1
разглеждане: 132.28 лева; 5. Неустойка: 198.43 лева; 6. Брой погасителни
вноски: 5; 7. Размер на погасителната вноска: 239.20 лева; 8. Обща стойност
на плащанията: 1196.00 лева; 9. Срок на кредита: 5 месеца. Към договора бил
представен и погасителен план. Между страните била уговорена също така
сума за експресно разглеждане на кредита като твърда сума от 132.28 лева,
която била дължима въз основа на желанието на заемополучателя да усвои
веднага кредита, без да изчака срока до 20 дни за разглеждане на заявлението
му. Тази такса не била включена от съда, издал заповедта за изпълнение,
поради което не била предмет на настоящото производство.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора и не заплатил
дължимите суми по заема, поради което дружеството депозирало заявление по
чл. 410 ГПК срещу него, било образувано ч.гр.д. № *******г. по описа на РС
Русе и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
произтичащо от договор за кредит № ******* от 13.07.2022 г. за следните
суми: 358.49 лв. - неплатена главница по договор за кредит, 42.23 лв. - лихва
за забава върху главницата за периода 14.12.2022 г. до 29.11.2023 г., ведно със
законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 25,00 лв. -разноски по делото за заплатена държавна такса и
400,00 лв. - адвокатско възнаграждение по № 6281/202 3г. Връчването на
заповедта било извършено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съгласно
разпорежданията на съда, ищецът предявил настоящия установителен иск.
Ищецът твърди още, че ответницата е извършвала частични плащания
по задължението си след настъпване на падежа /13.12.2022 г./ до настоящия
момент, в резултат на което била погасена част от главницата. Счита, че до
подаване на заявлението ответницата е бездействала виновно, въпреки
многократните телефонни разговори, имейли и съобщения от страна на
ответното дружество. Виновното поведение на длъжника обусловило правния
интерес на заемодателя да претендира и лихва за забава върху главницата за
периода 14.12.2022 г. до 29.11.2023 г., изчислена с помощта на калкулатора на
НАП, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че Н. А. И. дължи на „КРЕДИТО“ ЕООД, гр.
София, следните суми: 358.49 лв. - неплатена главница по договор за кредит,
42.23 лв. лихва за забава върху главницата за периода 14.12.2022 г. до
29.11.2023 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. - разноски по делото за
заплатена държавна такса и 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение,
представляващи неизпълнено задължение по Договор за паричен заем №
******* от 13.07.2022 г.
Моли също така, в случай, че бъде уважено възражението на ответната
страна за нищожност на договора, съдът да признае за установено, че Н. А. И.,
дължи сума в размер на претендираната главница - 358.49 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
2
от ГПК до окончателното й изплащане.
Претендира и разноските, направени в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. Ю. Д. – особен представител на
ответницата Н. А. И., депозира отговор на исковата молба, в който излага
доводи за неоснователността на ищцовите претенции. Счита, че не са налице
доказателства дали на ответницата са предоставени общи условия на договора
и тя запознала ли се е с тях и съответно приела. Счита също, че договорът е
сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, поради което е недействителен, като на основание чл. 23 от ЗПК,
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Приложено е ч. гр. д. № ******* г. по описа на РРС, от което се
установява, че по заявление на „Кредито“ ЕООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за
вземанията, предмет на настоящия иск. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което заповедният съд указал на молителя
възможността да предяви иск за установяване вземането и го уведомил за
последиците при непредявяване на иска. Исковете са предявени в срока по чл.
415 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявените
установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.
По ч. гр. д. е представен индивидуален договор за потребителски
кредит № ******* от 13.07.2022 г., погасителен план, Стандартен европейски
формуляр и Политика за защита на личните данни. В договора е посочено, че
същият е индивидуален, тъй като не е сключен при Общи условия и на
кредитополучателя е дадена възможност да договаря параметрите по кредита
лично.
Предпоставка за уважаване на претенцията е наличието на валидно
облигационно отношение между ответника и ищеца. Формата за
действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1
ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако документът е на хартиен или друг
траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от
ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на
потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който
позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите,
за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2
и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този
закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ.
3
Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация
от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. При сключване на потребителски
договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави
на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на
чл. 5 от ЗПК. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис
(чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ,
той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението, съгл. чл. 180
ГПК.
В т. 3 от договора за кредит е посочено, че сключването му става
онлайн в личния профил на кредитополучателя. След коректно попълнена
апликационна форма и в случай, че кредитополучателят е одобрен от
кредитора, кредиторът изпраща на e-mail адреса на кредитополучателя проект
на договора за кредит, съдържащ предложение по всички въпроси, касаещи
страните. След получаване на проекто-договора, кредитополучателят има
тридневен срок за правене на промени по цялото му съдържание. В случай, че
кредитополучателят е съгласен с всички клаузи по договора и не желае
промяна на нито една от тях, кредиторът му изпраща СМС потвърждаващ код,
който след въвеждането си прави активен бутона Подпиши в профила на
кредитополучателя. Чрез въвеждането на този код и след натискане на бутона
Подпиши, кредитополучателят потвърждава желанието си за сключване на
договора. Страните изрично се съгласяват въвеждането на уникалния код,
потвърждаващ приемането на договора за кредит да има силата на саморъчен
подпис. С въвеждането на уникалния код се счита, че кредитополучателят е
подписал всяка страница на договора за кредит. След сключването на договора
за кредит, кредиторът незабавно превежда заемната сума по банковата сметка
на кредитополучателя или по алтернативен начин, избран от
кредитополучателя. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за кредит – договорът се
счита за сключен и влиза в сила от въвеждането на уникалния код, който
кредиторът е изпратил на кредитополучателя под формата на СМС.
Подписването на договора по реда предвиден в договора не се оспорва от
ответника.
Към исковата молба е представено извлечение на хартиен носител от
заявление за онлайн кандидатстване и от регистър искания за кредитно
искане.
По делото е представена и разписка № ************ от Ипей АД,
която удостоверява, че на 13.07.2022 г. в 15:55 ч. Н. А. И. е получила сумата от
800 лв. от наредител „Кредито“ ООД с основание за превода 63494 от
4
13.07.2022 г. (номера на договора), поради което съдът намира, че с
получаването на сумата по договора за кредит е възникнало облигационното
отношение между страните.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да
предостави на ответника кредит съгласно уговорените параметри и условия.
Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност,
предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
В чл. 26 от договора страните се споразумяват, че в деня на сключване
на договора или най-късно до три календарни дни след подписването му,
кредитополучателят следва да представи на кредитора обезпечение – две ФЛ –
солидарни длъжници, като в случай че в деня на сключване на договора
кредитополучателят не представи обезпечение той дължи неустойка в размер
на 198.43 лв. Неустойката е предвидена като дължима и в погасителния план
към договора, в който е посочено, че на всяка падежна дата
кредитополучателят следва да плаща и сума в размер на 40.14 лв. – неустойка,
като към последната погасителна вноска, неустойката е 37.87 лв.
Съгласно чл. 11 от договора кредитополучателят има право да поиска
допълнителна услуга от кредитора, изразяваща се в експресно разглеждане на
искането му за кредит. В случай, че кредитополучателят желае такава услуга,
искането му се разглежда до 20 минути от изпращането на коректно
попълнена апликационна форма в профила на кредитополучателя.
Определената в договора такса за експресно разглеждане е 132.28 лв. Таксата
е предвидена като дължима и в погасителния план към договора, в който е
посочено, че на всяка падежна дата кредитополучателят следва да плаща и
сума в размер на 26 лв. – такса, като към последната погасителна вноска,
таксата е 28.28 лв.
Съдът следи служебно за неравноправни клаузи по договори за
потребителски кредит. В случая съдът намира, че е нарушено изискването по
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като макар да е посочен годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, в тях не са
включени като разходи дължимата сума неустойка за непредоставено
обезпечение и такса за експресно разглеждане, които в случая са посочени в
погасителния план като падежни вземания, с което пряко се нарушава
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. В договора и в Стандартния
европейски формуляр към договора е посочено, че ГПР е 37.24 %. В договора
за кредит е посочено, че ГПР не включва разходите, които кредитополучателят
заплаща в резултат на неизпълнението на договорните си задължения. От
изслушването на вещото лице в с. з. на 12.11.2024 г. се установява, че
неустойката по договора и таксата експресно обслужване не са включени в
ГПР и ако бъдат включени, то ГПР би бил много над 50 %.
5
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е
включил неустойката и таксата за експресно разглеждане /отразени като
падежни вземания по самия договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 19, ал. 1 ЗПК/ в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, поради което клаузата от договора, касаеща годишния
процент на разходите, е нищожна. Липсата на разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22
ЗПК.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната
разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Следователно искът следва да бъде
уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита,
който вещото лице в с. з. на 12.11.2024 г. е изчислило на 306.60 лв., след като
се приспаднат извършените плащания, както следва: на 01.09.2022 г. – 254.20
лв. и на 26.09.2022 г. - 239.20 лв.,
Ето защо, искът за главница е основателен за сумата в размер на 306.60
лв. Върху тази сума ще се присъди и законна лихва за период от 30.11.2023 г.
до изплащане на вземането. Искът за главница за разликата над 306.60 лв. до
пълния предявен размер от 358.49 лева и искът за сумата 42.23 лева -
представляваща договорна лихва за период от 14.12.2022 г. до 29.11.2023 г.
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Според т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК, в решението по установителния иск съдът се произнася и по
дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая, съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК (л. 78), за заповедното производство се
претендират разноски в размер на 425 лева за държавна такса и адвокатски
хонорар. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца се следват разноски
в заповедното производство в размер на 325 лв. В исковото производство
ищецът е направил разноски в размер на 975 лева, включващи заплатена
държавна такса, адвокатски хонорар, депозити за особен представител и за
вещо лице. Частичното уважаване на претенцията редуцира вземането на
6
ищцовото дружество за разноски за настоящото производство до сумата 746
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. А. И., ЕГН ********** с
постоянен адрес: с. ********** , дължи на „Кредито“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, **********,
представлявано от управителя Р.Н.Т., сумата: 306.60 лв. - главница по
Индивидуален договор за потребителски кредит № ******* от 13.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
3119/01.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № ******* г. по описа на РС - Русе.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, **********, представлявано от управителя
Р.Н.Т. да бъде признато за установено по отношение на длъжника Н. А. И.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: с. **********, че дължи сумата над
306.60 лв. до претендираните 358.49 лв. – главница по Индивидуален договор
за потребителски кредит № ******* от 13.07.2022 г., както и сумата 42.23 лева
- представляваща договорна лихва за период от 14.12.2022 г. до 29.11.2023 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. А. И., ЕГН ********** с постоянен адрес: с.
**********, да заплати на „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, **********, представлявано от управителя
Р.Н.Т., сумата от 325 лв. - разноски по ч.гр.д. № ******* г. по описа на РС –
Русе и сумата от 746 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7