Протокол по дело №49271/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5671
Дата: 16 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20221110149271
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 5671
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. А.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско
дело № 20221110149271 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА А. Т. А. – редовно призована, не се явява, не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ А. С. А. - редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.
В..

АДВ. В. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните са редовно призовани за днешното съдебно
заседание, намира, че не съществува процесуална пречка за даване ход на делото, поради
което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО съгласно определението на съда от 30.01.2023 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС във вр. с чл. 57, ал. 2 от
СК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от А. Т. А., ЕГН **********, с адрес гр. ********** против А. С.
А., ЕГН **********, със служебен адрес гр. ********** (А. С.) и постоянен адрес гр.
********** с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 13 466,67 лева за
ползване на съсобствен имот за периода 18.11.2019 г. – 08.09.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
мораторна лихва в размер на 3 774,41 лева за периода 05.12.2019 г. – 08.09.2022 г.,
изчислена върху всяка месечна сума; 2 525 лева за ползване на съсобствен гараж за периода
18.11.2019 г. – 08.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
1
молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 707,70 лева за
периода 05.12.2019 г. – 08.09.2022 г., изчислена върху всяка месечна сума; 6 733,33 лева за
ползване на съсобствен автомобил, за периода 18.11.2019 г. – 08.09.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и
мораторна лихва в размер на 1 887,20 лева за периода 05.12.2019 г. – 08.09.2022 г.,
изчислена върху всяка месечна сума. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак през 1989 г., а бракът е
прекратен с развод с решение, постановено по гражд. дело № 9629/2018 г., по описа на СРС,
86 състав. Сочи се, че по време на брака страните са придобили имот – апартамент № 17-А,
находящ се в гр. **********, със застроена площ от 66,48 кв.м.; подземен гараж № 2,
находящ се в гр. **********, със застроена площ от 16,53 кв.м. и лек автомобил **********,
който автомобил се ползвал изцяло от ответника за търговската му дейност. В исковата
молба се посочва, че на 15.11.2019 г. ищцата изпратила нотариална покана до ответника,
съдържаща искане за заплащане на обезщетение за ползите от които била лишена за
собствената ½ идеална част от всяко от посочените имущества, с посочена наемна цена за
всяко едно, считано от получаване на поканата до настъпване на обстоятелства, изключващи
дължимост на претендираните суми. Ответникът изпратил отговор на поканата, като
посочил, че не възразява ищцата да ползва имотите и автомобила, но не предложил начин
на ползване. Страните имали среща при нотариус с цел изясняване на имуществените им
отношения, но до съглашение не се стигнало, поради което ищцата твърди, че ответникът
дължи месечно обезщетение както следва: за апартамент № 17-А, за периода 18.11.2019 г. –
08.09.2022 г /33 и 2/3 месеца/ - по 400 лева месечно, равняващи се на ½ от наемната цена в
размер на 800 лева; за подземен гараж № 2 за периода 18.11.2019 г. – 08.09.2022 г /33 и 2/3
месеца/ - 75 лева месечно, равняващи се на ½ от наемната цена в размер на 150 лева; за лек
автомобил за периода 18.11.2019 г. – 08.09.2022 г /33 и 2/3 месеца/ - 200 лева месечно,
равняващи се на ½ от наемната цена в размер на 400 лева, ведно с мораторна лихва върху
всяка от посочените вноски, считано от 5-то число на месеца, за който сумата се дължи до
датата на предявяване на иска.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника с твърдения за
неоснователност на исковете. Посочва, че съгласно утвърденото от съда споразумение по
чл. 51, ал. 1 от СК ищцата е напуснала семейното жилище без претенции за ползването му,
т.е. не била уговорена възмездност между страните. Оспорва се фактът, че на ищцата е
отказано ползването на имота. Ответникът сочи, че поканил ищцата на среща при нотариус
за обсъждане въпросите във връзка с ползването на съсобственото им имущество, но тъй
като тя не се явила лично, а изпратила представител, страните не могли да обсъдят
въпросите с ползването на имуществото. Ответникът твърди, че ищцата не търсела ползване
на имота, а парично обезщетение, тъй като отказвала да ползва предоставената от ответника
част от имотите, съответно било налице нежелание за ползване. На следващо място, в
отговора се твърди, че между страните било подписано споразумение за разделяне на
имуществото след развода, съгласно което ответникът се задължил да изплати остатък от
кредит на ищцата, както и да прехвърли имот на сина им, а тя се задължила да предостави
на ответника процесното имущество.

Съдът намира, че представените писмени доказателства както и изискания заверен
препис… спомагат за изясняване на делото от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА същите.

УКАЗВА- При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК
ищцата следва да установи, че процесните имоти са съсобствени помежду им с ответника
при равни квоти, да докаже, че ответникът реализира фактическа власт върху имота, да
2
докаже размера на вземането си, както и че е поканила писмено ответника да заплаща
обезщетение. В тежест на ответника е възложено да докаже, че е предоставил възможност на
ищцата да ползва имота или са налице обстоятелства, изключващи отговорността му. Съдът
намира, че следва да бъде указано на ответника на основание чл.146, ал.2 от ГПК, че не са
ангажирани доказателства относно съществуването на твърдяното споразумение между
страните, с което същите са уредили имуществените си отношения след развода.

В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА АДВ. З.

АДВ. З. - Поддържам исковата молба. Моля да ми бъде дадена възможност да внеса
депозита за съдебно-оценителна експертиза. Моля да бъде допуснат един свидетел при
режим на призоваване относно доказване на факта, че ответникът на 03.12.2019 г. е отказал
заплащане на обезщетение. Свидетелят **********. Твърдя, че свидетелят по това време
представляваше ищеца. Констативният протокол е представен като писмено доказателство
по делото.

АДВ. В. - Оспорвам иска по съображения в писмения отговор. Поддържам отговора.
По отношение на доклада не възразяваме да бъде приет за окончателен. Твърдя, че има
документ разделяне на имущество след развод от 24.01.2018 г, съгласно който страните са
се разбрали как да разделят имуществото си. Във връзка с така написаното от страните
споразумение, ние твърдим, че доверителя ми е изплатил сумата от 20000 лева едната част
на ръка, чрез сина им ********** А. С., а друга част чрез преводни нареждания на
04.11.2019 г. сумата 9000 лева и 4609 лева на 05.11.2019 г., за което представям
доказателство за останалата част от сумата. За останалата част от сумата, моля съда на
основание чл.176 от ГПК да задължи ищцата да се яви в следващо съдебно заседание и
отговори на въпроса:
- Не е ли вярно, че сумата от 20000 лева, за която се е задължил доверителя ми със
споразумението от 24.01.2018 г. на едно разделяне на имущество след развод да бъде
изплатен кредита за апартамента, а е изплатен чрез сина им ********** А. С., която сума
сина им е дал на А. за погасяване на кредита?
По отношение на доказателственото искане направено от ищцовата страна в
днешното съдебно заседание да бъде призован свидетелят **********, който е бил адвокат
и процесуален представител на ищцата при явяването пред нотариус за доказване на
обстоятелството, че клиента ми отказал да заплати обезщетение, аз възразявам да бъде
призован адвокат, който представлявал страната, доколкото процесуалния закон не
позволява, адвокатите като процесуални представители да бъдат свидетели по дела.
Доверителят ми предоставил за ползване придобитите по време на брак недвижими имоти,
както апартамент № 17-А, за който се иска обезщетение така и апартамент № 20, който
ищцата е ползвала след като самостоятелно по собствено желание е напуснала семейното
3
жилище така и закупен след развода апартамент в ********** от доверителя ми за лично
ползване на ищцата през 2020 година, а тя е отказала. Разпоредбата на чл.31, ал.2 от Закона
за собствеността, не задължава съсобственик да заплаща обезщетение, а да предостави
ползването на съсобствен имот, който на ищцата по делото е било предоставено, за което не
се твърди обратното в днешното съдебно заседание.

АДВ. З. – Предоставям на съда по отношение за призоваваното по чл. 176 от ГПК.
Считам, че няма основание за допускането му, доколкото бяха наведени твърдения, че
изплащания са извършвани чрез трето лице и по банков път и така доказателственото искане
за изслушване на ищеца не е необходимо. Оспорвам твърденията, че със споразумение от
24.01.2018 г. е уговаряно изплащане за разделяне на процесните вещи, включително и че
такова плащане в брой е изпълнено от сина на същите. Моля да съобразите, че Закона за
осуетяване на плащанията в брой изисква за всяка сума над 10000 лева плащане по банков
път и такова плащане не е изпълнено. На следващо място, доколкото сбора на
представените днес доказателства представлява сума под 15000 лева, остатъкът за сума над
5000 лева, не може да бъде установяван чрез свидетелски показания.

СЪДЪТ, счита, че доколкото с исковата молба е представен писмен документ,
констативен протокол съставен от нотариус, в който са отразени изявленията на страните, в
това число изявлението на ищцата чрез пълномощник **********, че предвид наличието
ангажирани по делото писмени доказателства не се налага допускането на свидетел, поради
което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за събиране на гласни
доказателства чрез разпит като свидетел на **********.

СЪДЪТ, намира, че доколкото в писмения отговор ответникът релевира доводи, че
страните са уредили имуществените си отношения чрез постигане на споразумение и с
оглед обстоятелството, че днешното съдебно заседание е първото редовно по делото, че
формулираното искане по реда на чл. 176 от ГПК, следва да бъде уважено като до ищцата
следва да бъде изпратена призовка, в която да бъде посочен формулирания от ответника
въпрос, следва да бъде указано на ищцата, че трябва да се яви в следващо съдебно заседание,
както и да бъде отправено предупреждение на основание чл. 176 от ГПК, относно
последиците при неявяване, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА даване на обяснение от ищцата по реда на чл. 176 от ГПК по
формулирания от ответника в днешното съдебно заседание въпрос, за което да бъде
изпратена призовка лично до ищцата, в която да бъде посочен въпроса, както и ищцата да
4
бъде уведомена за последиците по реда на чл.176, ал.3 от ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в едноседмичен срок, считано от
днешното съдебно заседание да представи доказателства за внесен депозит по допусната
експертиза.

АДВ. З. - В отговора на исковата молба не се съдържат обстоятелства, които
ответникът иска да доказва чрез свидетелски показания по делото. Моля с оглед на това да
задължите същия да уточни какви обстоятелства ще установява свидетеля.

АДВ. В. - Обстоятелствата, които ще доказваме е, че са предоставени както казах
преди малко и както е записано в отговора, многократно е предоставяна възможност,
ключовете не са сменяни, има достъп до имотите просто вашата клиентка не иска да ползва,
тя иска пари. Това е нещото, което ще доказваме. Има възможност да ползва апартамент №
17-А, който апартамент е поделяем с отделни стаи и отделни бани и тоалетни. Предоставяно
е ползване на съсобствени имоти, на моторното превозно средство и гаража. Ще доказваме
обстоятелството, че клиента ми е платил сумата, с която се задължил със споразумението от
24.01.2018 г., че освободил от задължението, но въпреки това е закупен апартамент да го
ползва вашата клиентка, но тя не се съгласила.

АДВ. З. – Моля да ми бъде допуснати двама свидетели при довеждане, за
обстоятелствата, че първо е предоставил ползването на този апартамент, второто е, че е
закупил друг апартамент, който е предлагал да ползва и трето е, че заплатил сума с оглед на
разделяне на имуществото, което оспорих, че касае разделянето на имуществото, което е
предмет на настоящия процес. Това са три различни групи, тези обстоятелства не са се
случвали в един и същ момент, а по различно време, поради което моля да ми бъдат
допуснати двама свидетели при режим на довеждане, за разговорите между страните по тези
пунктове, постигнато ли се съгласие и какво е обсъждано. Твърдя, че документа от
24.01.2018 г. не доказва разделянето на имуществото, ако това е така нямаше да бъде
проведен и приключен процеса с влязлото в сила съдебно решение за по-голям дял,
включително и ако това споразумение имаше характер на прехвърлителна сделка или
предварителен договор за такава, ответника е имал спокойно възможността да извърши тези
обстоятелства.

АДВ. В. - Не възразявам по искането на колегата. Те са ищци и можеше този
свидетел да бъде поискан още с исковата молба, поради обстоятелството, че процесуалният
представител на ищцата се запозна със свидетеля, който ние водим, аз ще помоля да му бъде
даден срок да посочи трите имена и адреса на свидетеля, който ще води в следващо съдебно
заседание. Процесуалният закон сочи друго и за знаем какви въпроси да му поставим. Моля
ако на ищеца се допуснат двама свидетели, ще помоля и на нас също да ни бъдат допуснати
5
двама свидетели.

СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните изразени в днешното съдебно
заседание и с оглед осигуряване равенство на страните в процеса, НАМИРА, че следва да
бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане по искане на ищцата. Следва да
бъде допуснат още един свидетел по искане на ответника, като при това положение с оглед
уважане на доказателственото искане на ищцата за събиране на гласни доказателства.
СЪДЪТ, намира, че не следва да бъде разпитван явилия се в днешното съдебно
заседание свидетел, а всички свидетели да бъдат разпитани в рамките на едно и също
съдебно заседание, поради което
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на по двама свидетели на
всяка от страните при режим на довеждане в следващо съдебно заседание.

СЪДЪТ, намира, че за събиране на доказателства делото ще следва да бъде
отложено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА ДЕЛОТО и го НАСРОЧВА за 28.04.2023 г. от 11:00 часа, за която дата и
час страните уведомени от днес чрез процесуалните си представители, свидетелите при
режим на довеждане. Делото да се докладва след постъпване на доказателства, че е внесен
депозит за определяне на вещо лице.

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 11:09 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6