Р Е Ш Е Н И Е
Номер 124 21.10.2011 г. град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд - Търговище пети състав На четиринадесети октомври 2011 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. И.
Секретар: Н.Р.
Като разгледа докладваното от председателя
Адм. дело № 154 по описа за 2011 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл. 166, ал.3 от ДОПК.
Делото е образувано по жалбата на М.М.Д. ***
против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01 -
6500/24832 от 14.04.2011 г. на изп. директор на Държавен фонд “Земеделие” –
Разплащателна агенция, гр. София, при условията на заместване за сумата от
4 622, 08 лв. съставляваща недължимо платена по Общо заявление за плащане
на площ за 2009 г. по УИН 25/170709/39030. В жалбата са изложени доводи, че
процесният адм. акт е незаконосъобразен на всички основания за оспорване по чл.
146, без т. 1 и са изложени подробни съображения. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. М. от АК – Търговище,
който поддържа жалбата и представя писмени бележки с изложени допълнителни
доводи, че не може да се приеме твърдението, че писмата и указанията на МЗХ,
Европейската комисия (ЕК) и Европейската сметна палата са фактическите
основания за издаване на оспорения адм. акт, защото в тях няма никакви
конкретни факти, а насоки за работата на българските компетентни институции.
Последният посочва също, че не са посочени блоковете, които са недопустимо
очертани от жалбаподателя, както и че след като едни и същи институции са
изготвили двата за подпомагане слоя, като не е ясно дали втория, допустим за
подпомагане слой е изготвен
законосъобразно и отговаря на действителното положение спрямо първия слой.
Ответникът по жалбата – изп.директорът на
ДФ”Земеделие”, редовно призован се представлява от гл.специалист Т.С., редовно
упълномощена и приета от съда, която изразява становище за неоснователност на
жалбата и поддържа представеното писмено становище, в което са посочени
съображения, че основание за издаване на процесния адм. акт е, че при
провеждане на одитни мисии на ЕК през периода 2007-2009 г. са констатирани
пропуски в СИЗП. С цел оптимизация и актуализация на системата, както и
предотвратяване на финансови санкции за страната, МЗХ е изготвило Консолидиран
план за действие за подобряване работата на ИСАК, одобрен от ЕК с писмо от
24.07.2009 г. При прилагането на Консолидирания план се изготвя окончателен
слой от допустими за подпомагане площи, основан на ново ортофотозаснемане на
територията на Р.България и теренни проверки от служители на ОС”Земеделие”, на
основа на които РА извършва окончателно плащане за кампанията през 2009 г. в
плана Р.България се е задължила да извърши кръстосани проверки със задна дата
между данните от заявленията 2009 г. и окончателно приетите данни през
м.февруари 2010 г. в СИЗП, както и че ще предприеме действия по възстановяване
на недължимо изплатените субсидии. В становището са посочени и установените за
наддекларирани блокове за жалбоподателя.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, последната е основателна при следните
съображения:
От фактическа страна съдът
приема за установено, че жалбоподателят подал на 18.05.2009 г. за кампания 2009 г. Общо заявление за единно плащане на
площ с Уникален идентификационен номер (УИН) 25/170709/39030, като е заявил за
подпомагане по следните схеми и мерки за директни плащания на площ: Схема за
единно плащане на площ (СЕПП), Национални доплащания за площ (НДП) (стр. 142 и 143
от приложеното дело). Към заявлението е приложена таблица на използваните от
заявителя 23 парцела в землището на с. Коноп, с. Любичево и с. Моравка, общ. Антоново,
обл. Търговище (стр. 144 и 145 от приложеното дело) с посочени по отделно за всеки
от тях: идентификатор на блока, култура - код, площ, основание за ползване и
схеми за подпомагане.
По делото е представено извлечение от системата
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) (стр. 25-26 и 31-32 от приложеното дело) за извършени
кръстосани проверки на жалбоподателя. Представена е и също таблица за
окончателни изчисления по СЕПП (стр. 24 от делото). Адм. орган е представил и
фото карти на блокове от земеделско стопанство (стр. 27-30 и 127-143 от
делото).
Процесуалният представител на адм. орган е представил
и документи, разменени между МЗХ, посланика на Р България в Европейската
общност Бойко Коцев от 01.04.2009 г., генералния директор на ГД АГРИ в ЕК, С. С.
– директор на дирекция ”Наблюдение и координация на Разплащателната
агенция”(стр. 26 от делото), както и план –график за текущото състояние и
предприетите и/ или планирани мерки с оглед отстраняване на проблемите,
посочени във факс на ЕК (стр. 29-40 от делото).
Въз основа на
тези данни с Акт за установяване на публично държавно вземане № 01 - 6500/24832
от 14.04.2011 г. на изп.директор на ДФ “Земеделие” – Разплащателна агенция, гр.
София по отношение на жалбоподателя е установена като недължимо платена сума в
размер на 4 622, 08 лв. във връзка с подадено Общо заявление за единно плащане на площ за
2009 г. с УИН 25/170709/39030.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема оспореният адм. акт - Акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01 - 6500/24832 от 14.04.2011 г. на изп. директор на Държавен фонд
“Земеделие” – Разплащателна агенция, издаден при условията на заместване за незаконосъобразен
поради следното:
Към датата на издаване на протокол № 17 от заседанието
на УС на ДФ ”Земеделие” от 07.04.2011 г., на което е взето решение изп.
директор на фонда да има правото да делегира своите правомощия: Уведомителните
писма по схемите и мерките за директни плащания, вкл. и уведомителните писма …
да се подписват от адм.директори на обл.дирекции на фонда в рамките на
териториалния обхват на ръководените от тях териториални структури, и от
зам.изп. директор на фонда, в чийто ресор е отдел „Директни плащания на площ”,
а Актовете за установяване на публични държавни вземания да се издават и
подписват от зам. изп. директор на фонда (стр.
9 и 10 от делото) и издадената
заповед от изп. директор на фонда за
делегиране на тези права на зам. изп. директор от 08.04.2011 г. (стр. 11 от
делото), не е била в сила нормата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник
на Държавен фонд “Земеделие”, според която „Изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от
националното законодателство, за вземане на решения, в т. ч. произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник изпълнителните директори и на административните директори на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Цитираната
разпоредба е нова и е приета с ПМС от 12.05.2011 г., обнародвано в ДВ бр. 39/
20.05.2011 г.
Съдът счита, че е налице соченото от жалбоподателя
нарушение на чл. 146, т. 2 от АПК – неспазване на установената форма, при
следните съображения:
Като правно основание за издаване на процесния АУПДВ
адм. орган е посочил чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП), от които първата норма дава правомощия на Разплащателната
агенция да извършва контрол и събиране на
недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а
втората препраща за събиране на тези вземания по реда на ДОПК, с които съдът не
е обвързан при преценката си за законосъобразността на адм. акт, но е обвързан
с посочени фактически основания . Следва да се отбележи обаче, че в настоящия
случай е налице непълно посочване на фактите, които са обосновали издаването на оспорения АУПДВ. В мотивите му
е посочено, че допустимата за подпомагане площ е намалена, но не е посочен нито
размера на площта, приета за негодна за директно субсидиране, нито вида и
предназначението на земята, местонахождението й, начинът на ползването й и т.н.
Разбира се, мотивите за издадения акт могат да бъдат изложени и в
съпроводително писмо или друг документ от преписката, ако изхождат от същия
орган,който е издал акта (Вж.ТР №16/ 31.03.75г. ОСГК на ВС). Такива документи
обаче, в преписката липсват. Съдебната практика трайно приема, че мотивите на
административния акт могат да се съдържат и в документи, към които актът
изрично препраща, но такова позоваване в оспорения АУПДВ има само на
коментираната по-горе кореспонденция между ДФЗ-РА, МЗХ и ЕК, която няма пряко
правно значение за случая и не може да попълни фактическото основание за
неговото разрешаване по оспорения начин. Предметният обхват на съдебния спор е
предопределен от юридическите факти,от които органът е почерпил упражненото от
него публично право и са негов отграничителен белег. Ето защо, тяхната липса
следва да бъде обсъждана като отсъствие на това право, поради което винаги
непосочването, респ. недостатъчно ясното посочване, на фактическите основания
за издаването на акта (мотив от чл.59, ал. 2, т.4, пр.1 от АПК, вкл. когато е при
оперативна самостоятелност) е абсолютно основание за неговата отмяна.
Правомощието на съда се свежда до единството от задължение и право да прецени
правилно ли е приложен материалния закон по отношение на фактите, установени от
административния орган и мотивирали крайния му акт. Приложените по делото
доказателства обаче, установяват единствено обстоятелството, че е проведена
комплексна кампания по ревизия на допустимия слой за подпомагане като
географска информационна система, в следствие на което цялата допустима за
подпомагане площ за кампания 2009г. е била намалена, но какви са причините да
бъде намалена площта по конкретната преписка – органът не е посочил.
Приложимата в случая правна норма е тази на чл.43, ал. 2, във вр. с ал. 3 от
ЗПЗП, която лимитативно изброява условията за отказване или намаляване размера
на плащането по СЕПП на земеделските производители, като органът не е посочил
кои от тези пет групи условия са осъществени, за да бъде издаден оспорения
АУПДВ. От друга страна, разпоредбата на чл.170, ал. 1 от АПК ограничава
съдебното установяване само до онези факти, които са обективирани във
фактическото основание на обжалвания акт и всички други факти, дори да са от
значение за разрешаването на правния спор, не могат да бъдат въвеждани в
съдебния процес. В тази връзка съдът не допусна и исканата съдебно-техническа
експертиза с вещо лице специалист по геодезия и картография от адм. орган, тъй
като приема за недопустимо допълването на мотивите на адм. акт с факти,
непосочени в адм. преписка. Констатираното нарушение е достатъчно основание за
отмяна на оспорения адм. акт като незаконосъобразен.
По наведеното основание за незаконосъобразност –
съществено нарушение на адм.производствените правила от жалбоподателя, съдът
счита основателно. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателя не е било уведомяван за
започване на производство по издаване на оспорения акт съгласно чл.26 от АПК,
което е осуетило изцяло възможността да участва пълноценно в адм.
производството, въпреки нормата на чл. 34 от АПК. Поради обсъдената по-горе
липса на ясни и конкретни мотиви по фактите, съдът не може да извърши преценка
доколко това неучастие би могло да повлияе върху съдържанието на крайния акт и
оттам да се гради извод за степента на нарушението, в частност -„съществено” ли
е то по смисъла на закона. Но въпреки това, пълното игнориране на разписаната в
АПК процедура е достатъчно основание да се приеме наличие на основанието по
чл.146, т.3 от АПК за отмяна на оспорения акт. Освен това и все във връзка с
производството, което е следвало да проведе административния орган, се
установява още следното: С определянето на субсидията е изпълнен влязъл в сила
административен акт с противоположно съдържание на разпореденото с оспорения
АУПДВ в частта на определеното задължение. При това положение, нормативната
възможност да бъде преодоляна формалната законна сила на стабилния
административния акт е възобновяване на производството по неговото издаване по
реда на чл.99 и сл. от АПК. Нито ЗПЗП, нито Регламент /ЕО/№1122/09г. на
Комисията, с чл. 86 на който е отменен приложения Регламент /ЕО/№796/04г.,
считано от 01.01.10г., не уреждат начина, по който тя да бъде преодоляна.
Затова е било необходимо да се приложи процедурата по Глава VІІ от АПК преди да
се пристъпи към издаването на АУПДВ. Такава процедура обаче, очевидно не е
осъществена, като аргументите за такъв извод са в няколко насоки, но е
достатъчно да се посочи, че процесният акт е издаден от същия по степен орган –
РА, а нормативно предписаните правила с чл.99 от АПК, във вр. с чл.29, ал. 2 от
ЗПЗП сочат като компетентен да отмени предходния (позитивен за жалбоподателя)
акт и да възобнови производството, Министъра на земеделието и храните –
непосредствено по-горестоящия орган, на когото именно е възложил законът
обсъжданото правомощие за възобновяване на производството по издаване на
административния акт. След като не е проведена процедурата по чл.99 и сл. от АПК е налице пречката по чл.27, ал. 2, т.1 от АПК за издаване изобщо на
оспорения АУПДВ. Констатираното нарушение е достатъчно за отмяна на оспорения
адм. акт и само на това основание.
Наведените доводи на жалбоподателя за
незаконосъобразност на процесния адм. акт поради противоречие с
материално-правни разпоредби съдът намира за основателни. Тъй като заявителят е
бил добросъвестен при подаване на заявлението, попълване на съответните
формуляри и представяне на удостоверителните документи, факт, изрично посочен
от административния орган в цитираната по-горе Справка за окончателни
изчисления в лева за СЕПП, в която изрично е отбелязано, че установеното
наддеклариране не е умишлено. Предвид
обстоятелствата довели до коригиране на допустимия слой за подпомагане по СЕПП,
през 2009 година, изведени от редицата препоръки на контролните органи за
подобряване работата по оперирането с ИСАК, се открояват причините за
последвалите редукции и оттам за постановяването на оспорения акт –
недостатъчна техника, ресурсна и оперативна обезпеченост на органите, овластени
да създадат и поддържат ИСАК – Министерството на земеделието и храните и
ДФЗ-РА. Грешките, допуснати от тези органи, при определянето на „окончателния
временен слой, допустим за подпомагане” към м.11.2009г., са отстранени чрез
„допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на слоя площи,
подходящи за подпомагане по СЕПП”. Тези последващи проверки, наблюдавани от ЕК,
са извършени от специализирани държавни органи и са свързани с ангажирането на
значителен ресурс – технически, интелектуален, финансов, административен.
Очевидно е, че земеделският производител не разполага с равностойни
възможности, за да може по разумен път да открие грешката при очертаването на
заявените от него площи. Всичко това навежда на извод, че е налице грешка на
компетентните административни органи при определянето на част от процесната
площ като допустима за подпомагане непосредствено преди реалното изплащане на
субсидията. Ето защо, е основателно оплакването в жалбата, че след като е
налице хипотезата на чл.73, §4 от Регламент /ЕО/ №796/2004г., който макар и
отменен с Регламент /ЕО/ №1122/09г. на Комисията, по силата на чл.86:„продължава
да се прилага по отношение на заявленията за помощи относно пазарните години
или премийни периоди,с начало преди 01.01.10г.”, а „Позоваванията на Регламент
/ЕО/ №796/2004г. се считат за позовавания на настоящия Регламент”, то
твърдението за недължимо плащане на ответния орган е разколебано и
следователно, оспореният акт се оказва освен без доказателствена основа и без
нормативна такава. За пълнота на изложението следва да се посочи, че и в двата
Регламента съществуват аналогични разпоредби, които преценени логически и
последователно водят до следното: В чл.23 от Регламент /ЕО/№796/04г. се сочи,
че адм. проверки и проверки на място, се извършват по такъв начин, че да
гарантират ефективна проверка за спазване на условията, при които се отпуска
помощ и на изискванията и стандартите, отнасящи се до кръстосано спазване. Или,
всички проверки следва да предхождат отпускането на субсидиите.Член 9 от
Регламент /ЕО/ №1122/2009 г. е озаглавен: „Плащане на помощ във връзка с
проверките за кръстосано спазване” и практически казва същото с уговорката, че
когато тези проверки не могат да бъдат завършени преди плащането, всички
недължими плащания ще бъдат възстановени в съответствие с чл.80. Последният припокрива
в значителна степен съдържанието на чл.73 „Възстановяване на недължими
плащания” от Регламент /ЕО/ №796/04г., като относно приложимата хипотеза те са
идентични: „Задължението за възстановяване, посочено в §1, не се прилага, ако
плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и
ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския
производител.” Така обсъдените разпоредби съдържат нормативно основание
недължимо получената субсидия да бъде задържана правомерно от бенефициента.
Установеното нарушение е достатъчно за отмяна на процесния адм. акт само на
това основание.
Основанието за незаконосъобразност –
несъответствие с целта на закона, съдът приема, че също е налице в оспорения
АУПДВ. Адм. орган не е имал нито правото, нето задължението да издаде процесния
адм. акт.
При изложеното съдът счита, че Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 01 - 6500/24832 от 14.04.2011 г. на изп.
директор на Държавен фонд “Земеделие” – Разплащателна агенция, гр. София, за
сумата от 4 622, 08 лв. съставляваща недължимо платена по Общо заявление
за плащане на площ за 2009 г. по УИН 25/170709/ 39030 е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен. Предвид на изхода от оспорването и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК на жалбаподателя следва да бъдат възстановени направените по
делото разноски в размер на 428 лв., съставляващи внесена държавна такса и
възнаграждението за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал. 2 във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01 - 6500/24832 от 14.04.2011 г. на
изп. директор на Държавен фонд “Земеделие” – Разплащателна агенция, гр. София,
за сумата от 4 622, 08 лв. съставляваща недължимо платена по Общо заявление за
плащане на площ за 2009 г. по УИН 25/170709/39030,определен по отношение на М.М.Д.
***
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр.София, бул.”Цар Борис ІІІ” 136 да заплати на М.М.Д. ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер на 428 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: