№ 465
гр. Русе, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520200468 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИСКР. В. ИЛ., подадена против
наказателно постановление № 21-1085-003168/07.12.2021г., издадено от
Началник Група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил нарушението,
за което е санкциониран, както и че при установяването му са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения от него
защитник, поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните
прения развива съображения, че в хода на производството, не са събрани
доказателства, които по безспорен и несъмнен начин да установяват
виновността на нарушителя. Инвокират се доводи, че по делото не е
установено от обективна страна вида на увреждането на моторното превозно
1
средство, управлявано от другия участник, както и в коя част по
управляваното от жалбоподателя МПС са настъпили увреждания, в резултата
на произшествието и не може да бъде установено дали произшествието е
настъпило по посочения от другия участник механизъм, а именно при
отворена врата, а не в резултат на отваряне на вратата, в момент в който
управлявания от жалбоподателя лек автомобил е преминал.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не заема становище по жалбата.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода
по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, и писмените доказателствени средства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало със съставянето на АУАН № 21-1085-003168/08.11.2021г. (бл. №
806976) за това, че на 08.11.2021г., около 17,30 часа, в град Русе, ул.
„Българска морава“ – пред детска градина „Незабравка“ като водач на лек
автомобил Митсубиши Паджеро Вагон, с рег. № ****, при избиране на
скоростта си на движение не е съобразил с атмосферните условия,
състоянието и широчината на пътя, в следствие на което блъска отворена
задна врата на паркирания лек автомобил с рег. № ***** и причинява ПТП с
имуществени вреди.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя, за нарушение по чл. 20, ал. 2
2
ЗДвП.
АУАН е подписан без жалбоподателят да изложи възражения във
връзка със същия. Такива не са били депозирани в срока и по реда чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателното постановление с фактическо описание и правна квалификация
на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя,
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена, въз основа на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните
в процесуалното качество на свидетели Т. Л. К. – актосъставител и ИР. ЕМ.
П. – свидетел – очевидец, както и от приобщените в хода на производството
писмени доказателства – АУАН № 21-1085-003168/08.11.2021г., Констативен
протокол за ПТП № 1769834 от 08.11.2021г., 4 бр. снимки и справка за
нарушител/водач.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часът на
нарушението. Както в АУАН, така и в издаденото НП нарушението, за което
е ангажирана отговорността на жалбоподателя е описано по начин, напълно
позволяващ на наказаното лице да бъде запознато, както с приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, така и с дадената от
страна на наказващия орган правна квалификация на тези факти и според
настоящия съдебен състав не е нарушено правото на защита на нарушителя,
да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и да организира
защитата си, както по фактите, така и по правото. Не е налице противоречие
3
между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
С оглед изложеното, неоснователни се явяват ангажираните с
жалбата твърдения, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и
в издаденото въз основа на него наказателно постановление, изрично са
посочени, конкретните обстоятелства, с които жалбоподателят не е съобразил
скоростта си на движение, а именно атмосферните условия и широчината на
пътя и така описано нарушението и в акта, и в наказателното постановление
съдържа посочване на всички релевантни за това нарушение обстоятелства, с
оглед дадената от страна на наказващия орган правна квалификация на
приетите за осъществили се факти от обективната действителност, които са
субсумирани под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма.
Правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е основно правило за движение и
неговото действие се разпростира при всяко движение на моторно превозно
средство. При действието на един или повече фактори, застрашаващи
безопасността на движението, водачът е задължен да се движи със скорост,
която при всички условия му осигурява обективна възможност да
предотврати произшествие, чрез предписаното в чл. 20, ал. 2, пр. последно
ЗДвП правнорегламентираното поведение, а именно чрез намаляване на
скоростта, а при необходимост и чрез спиране.
В конкретния случай жалбоподателят не е съобразил скоростта си на
движение, с паркирания лек автомобил, с рег. № *****, който в този момент е
бил с отворена задна дясна врата и не е спрял, при наличието на
препятствието на пътя, а е причинил ПТП с имуществени вреди.
Без опора в материалите по делото са твърденията на защитника на
нарушителя за недоказаност на нарушението.
Видно от показанията на разпитания в процесуалното качество на
свидетел ИР. ЕМ. П., чиито показания съдът кредитира, въпреки възможната
им заинтересованост, предвид това, че същата е другият участник в
пътнотранспортното произшествие, тъй като същите се намират в
корелативно единство и се подкрепят от останалите събрани в хода на
производството гласни и писмени доказателства, безспорно се установява и
доказва, че задната дясна врата на автомобила е била отворена, в момента в
4
който жалбоподателят е приближил паркираното МПС и същият обективно е
бил в състояние да възприеме и да съобрази скоростта си на движение с
конкретната създадена пътна ситуация. Доказателства за това се съдържат и в
показанията на актосъставителя, който непосредствено е възприел
уврежданията по автомобила управляван от свидетелката П., а именно
увреждания по периферията на вратата и обръщането на същата обратно на
посоката, на която се затваря, което изключва тезата на жалбоподателя, че
именно свидетелката е отворила вратата си, в момента, в който той се е
намирал успоредно до лекия автомобил управляван от същата и отварянето
на вратата от нейна страна е била причината за настъпилото ПТП и не може
да става въпрос за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, приложим на
основание чл. 11 ЗАНН.
Правилно е издирана и приложена и съответстващата на така
установеното нарушение санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП,
в която размерът на административното наказание „Глоба“ е в абсолютна
стойност, а именно 200 лева, какъвто именно размер на административното
наказание е наложен на жалбоподателя.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай. Не са налице обстоятелства, които да
обосноват извод, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид.
По изложените мотиви, съдът намира, че ангажираните с жалбата и
развити в хода по същество доводи са неоснователни, а наказателното
постановление при липса на основания за неговата отмяна или изменение
следва да бъде потвърдено.
Разноски не са претендирани от страна на наказващия орган и не са
представени доказателства за такива, поради и което разноски не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9,
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-
003168/07.12.2021г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Русе, с което на ИСКР. В. ИЛ. , ЕГН: **********, с
адрес ******, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева, за
нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6