№ 260306 / 25.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
25.06.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Силвия Георгиева и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело № 839 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.
Ищците К.Г.К. xxx, Е.Р.Й. xxx и С.Г.К. xxx твърдят в исковата си молба, че са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 03722.101.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б. област Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-298/01.02.2018 г. на Изп.Директор на АТКК, с адрес на имота - с.Б. о. м. „. с.”, с площ xxxx к.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя, 4 категория, номер по предходен план - 000013, при съседи: имоти с №№ 03722.205.7, 03722.101.154, 03722.101.343, 03722.27.141, 03722.20.50. Поддържат, че правото на собственост са придобили по наследство. С решение № 3РГ от 25.10.2007 г. на ОСЗ-Монтана, по преписка по заявление вх.№ 3004 от 4.11.1991 г., на К. Й. С., ЕГН xxxxxxxxxx, е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху изоставена нива от 5.256 дка, четвърта категория, м. „. с., имот № 000013 по картата на землището, при конкретно посочени граници. Към решението е издадена скица на имот № 000013, неразделна част от решението. Поддържат, че К. Й. С. е починал на 26.05.2002 г. и е оставил двама наследници - синовете си Георги К. Й., починал на 4.02.2016 г. и П. К. Й., починал на 13.09.2018 г. Приживе на двамата, вторият наследник П. К. Й. с молба до Районен съд-Монтана, вх.№ 2590/17.06.2010 г. се е отказал от наследството, останало от К. Й. С.. Така единствен наследник на имуществото на последния и в частност на процесния имот е останал Георги К. Й., а след смъртта му през 2016 година имотът е наследен от съпругата му Е.Р.Й. и двамата му сина - К.Г.К. и С.Г.К..
Ищците твърдят също така, че на 29.08.2019г. наследниците на отказалия се от наследство П. К. Й., В.П.К. и Р.П.К., с два нотариални акта – нот.акт за дарение № 178, рег.№ 3769, т.10 дело№ 1806 на СВ-Монтана и нот.акт за продажба № 179, рег.№ 3770, т.10, дело № 1807 на СВ-Монтана, са прехвърлили общо 1/2 идеална част от процесния недвижим имот на първия ответник, „К. Т.” ООД – София. Поддържат, че дружеството купувач се е настанило в тяхния имот и го използва за собствени нужди, като складира върху него строителни материали и техника за своята дейност. Считат, че поради направения отказ от наследство прехвърлителите по двата нотариални акта - последните двама ответници, не са притежавали право на собственост, което да могат да прехвърлят, при което и първия ответник „К. Т.” ООД - София не е придобил 1/2 идеална част от имота, и като несобственик няма основание да владее имота. Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което на основание чл.124 от ГПК да признае по отношение на ответниците „К. Т.” ООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление – град София, общ.Столична, п.к.1404, район „Т. к. ”. Д.”, бл.22 /сграда ,,К.”/, вх.В, ап.1В, представлявано от управителя К.Д.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Р.П.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че К.Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, Е.Р.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и С.Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, са собственици на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 03722.101.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б. област Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-298/01.02.2018 г. на Изп.Директор на АТКК, с адрес на имота - с.Б. о. м. „. с.”, с площ xxxx к.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя, 4 категория, номер по предходен план - 000013, при съседи: имоти с №№ 03722.205.7, 03722.101.154, 03722.101.343, 03722.27.141, 03722.20.50.
Молят съда на основание чл.108 от ЗС да осъди „К. Т.” ООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление – град София, общ.Столична, п.к.1404, район „Т. к. ”. Д.”, бл.22 /сграда ,,К.”/, вх.В, ап.1В, представлявано от управителя К.Д.К., ЕГН xxxxxxxxxx да отстъпи собствеността и предаде владението на К.Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, Е.Р.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и С.Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 03722.101.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б. област Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-298/01.02.2018 г. на Изп.Директор на АТКК, с адрес на имота - с.Б. о. м. „. с.”, с площ xxxx к.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя, 4 категория, номер по предходен план - 000013, при съседи: имоти с №№ 03722.205.7, 03722.101.154, 03722.101.343, 03722.27.141, 03722.20.50. Молят съда да им присъди и сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците В.П.К. и Р.П.К. са депозирали отговор на исковата молба. Твърдят, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен. Заявяват, че действително с представените по делото два броя нотариални актове прехвърлили съсобствените си идеални части от процесния имот чрез дарение и чрез продажба по съответния ред на първия ответник “К. Т.” ООД. Прехвърлянето на идеалните части от съсобствеността е реализирано в качеството им на наследници на наследодателя К. И. С., които сделки реализирали след смъртта на баща им П. К. И., починал на 13.09.2018 година. В резултат на това първия ответник “К. Т.“ ООД придобил качеството на идеален съсобственик на този имот, наред с ищците. Твърдят, че до момента не са знаели за направения отказ от наследство от страна на баща им П. К. Й.. Никога досега, нито един от кръга на ищците не си направили труда да ги уведомят за това действие на баща им, по причини, известни само на тях. Твърдят, че едва сега установили, че покойният им баща е направил отказа осем години след откриването на наследството на дядо им К. С..
Ответниците твърдят също така, че в последните години и дни на живота си баща им живеел с втория ответник в един двор и грижите за него, когато вече беше безпомощен и преди това, полагал той – вторият ответник – В. Й.. Изразяват сериозни съмнения относно истинността на този отказ, респективно към неговата действителност. Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К. Т.” ООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление – град София, общ.Столична, п.к.1404, район „Т. к.”. Д.”, бл.22 /сграда ,,К.”/, вх.В, ап.1В, представлявано от управителя К.Д.К., ЕГН xxxxxxxxxx е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен. Оспорва всички твърдения изложени в исковата молба. Поддържа, че при сключването на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том ІV, рег.№ 6579, дело № 524 от 2019 г. на Митко Симеонов помощник-нотариус по заместване на Росен П.,xxx действие РС-Монтана и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 166, том ІV, рег.№ 6580, дело № 525 от 2019 г. на Митко Симеонов помощник-нотариус по заместване на Росен П.,xxx действие РС-Монтана, продавачите В.К. и Р.К. са представили пред нотариуса всички необходими документи, легитимиращи ги като собственици на недвижимия имот, предмет на разпоредителните сделки.
Поддържа, че не е бил уведомен до датата на сключване на сделката, че съсобствениците - ищци по настоящото дело, претендират изключителна собственост по отношение на процесния имот. Освен това, неясно остава защо ищците са предявили настоящия иск освен срещу ,,К. Т.“ ООД в качеството си на дарен и купувач, така и срещу В.П.К. и Р.П.К., в качеството им на дарители и продавачи. Поддържа, че другите двама ответници освен, че нямат правно основание за владение и държане, то същите не могат да противопоставят свое съществуващо към настоящия момент право на собственост. Поради това счита, че за да бъде осъществен един легитимен процес по отношение ответниците - В.П.К. и Р.П.К., следва производството да бъде прекратено, тъй като същите не притежават качеството на главни страни в процеса. В отговора са заявили искане за привличане като трети лица помагачи В.П.К. и Р.П.К.. Предявил е и обратен иск срещу ответниците В.П.К. и Р.П.К.. Моли съда да приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство, при условията на последващо обективно евентуално съединяване на исковете, като в случай, че исковата претенция на ищците по първоначалния иск бъде уважена, да бъдат осъдени В.П.К. и Р.П.К. да му заплатят обезщетение в размер на 30 000 лева – представляващо продажната цена по нот.акт № 166, том ІV, рег.№ 6580, дело № 525 от 2019 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба по главния иск – 12.05.2020 година до окончателното изплащане. Моли съда да развали нот.акт за дарение на недвижим имот № 165, том ІV, рег.№ 6579, дело № 524 от 2019 г. на Митко Симеонов помощник-нотариус по заместване на Росен П.,xxx действие РС-Монтана.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че с решение № ЗРГ от 25.10.2007 г. на ОСЗ-Монтана, постановено по преписка по заявление вх.№ 3004 от 4.11.1991 г. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на К. Й. С. с ЕГН xxxxxxxxxx, върху изоставена нива от 5.256 дка, четвърта категория, м. „. с., имот № 000013 по картата на землището, при конкретно посочени граници. Към решението е издадена скица на имот № 000013, неразделна част от решението. Установено е също така, че К. Й. С. е починал на 26.05.2002 г. и е оставил двама наследници - синовете си, Георги К. Й., починал на 4.02.2016 г. и П. К. Й., починал на 13.09.2018 г. Безспорно е установено по делото, че наследници на Георги К. Й. са ищците К.К., Е.Й. и С.К., а наследници на П. К. Й. са ответниците В. и Р. К..
На 29.08.2019г. наследниците на П. К. Й. - В.П.К. и Р.П.К., с два нотариални акта – нот.акт за дарение № 178, рег.№ 3769, т.10 дело№ 1806 на СВ-Монтана и нот.акт за продажба № 179, рег.№ 3770, т.10, дело № 1807 на СВ-Монтана, са прехвърлили общо 1/2 идеална част от процесния недвижим имот на първия ответник, „К. Т.” ООД – София. Няма спор между страните, че дружеството купувач се е настанило имота и го използва за собствени нужди, като складира върху него строителни материали и техника за своята дейност.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Настоящото производство е образувано по предявени от ищците К.Г.К., Е.Р.Й. и С.Г.К. против „К. Т.” ООД, В.П.К. и Р.П.К. установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и предявен против „К. Т.” ООД иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищците молят съда на основание чл.124, ал.1 от ГПК да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на процесния имот и на основание чл.108 ЗС да бъде осъден ответника „К. Т.” ООД да отстъпи собствеността и предаде владението върху имота.
За да се уважат предявените искове, ищците следва да докаже, че са собственик на процесния имот и че ответното дружество го владее без основание. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице посочените по – горе условия.
От приложеното на лист 12 от делото удостоверение от 21.06.2020 година, по ч.гр.д.№ 871/2010 година се установява, че наследодателят на ответниците В. и Р. К. - П. К. Й. се е отказал от наследството, останало от К. Й. С.. Предвид отказа на П. К. Й., единствен наследник на имуществото на К. Й. С. и в частност на процесния имот е останал Георги К. Й., а след смъртта му през 2016 година, имотът е наследен от съпругата му Е.Р.Й. и двамата му сина - К.Г.К. и С.Г.К. – ищците по делото. Ответниците оспорват, П. К. Й. да се е отказал преди смъртта си от наследството на общия наследодател К. Й. С. и поддържат, че същият е наследил 1/2 идеална част от имота, респективно, че ответниците В. и Р. К. са придобили по наследство идеални части от имота в посочения размер.
Основните възражения на ответниците В. и Р. К. са свързани с твърденията, че не са знаели за така направения отказ и че преди да се откаже от наследството на общия наследодател, П. К. Й. го е приел с конклудентни дейстия, поради което последващият отказ се явява недействителен.
Безспорно е, че с извършването на отказа от наследство правата на праводателя на ответниците В. и Р. К. отпадат, а от тук и техните права, независимо кога и дали са узнали за отказа. Законът не обвързва отпадането на техните права със знанието за направения от наследодателя им отказ от наследство.
Освен това от събраните по делото гласни доказателства се установява, че към 2019 година, когато са сключили ответниците разпоредителните сделки помежду си, наследниците на П. К. Й. са знаели вече за извършения от техния баща отказ от наследство. В тази посока са показанията на свидетеля Б. Г., който заявява, че ответникът В.К. предварително е знаел, че баща му ще направи отказ от наследството на общия наследодател. Свидетелят твърди в показанията си, че е присъствал, когато ответникът В.К. е бил уведомен, че отказът е направен и дори лично се е запознал с неговото съдържание. Б. Г. има преки и непосредствени впечатления от събитията случили се преди, по време на и непосредствено след като е направен отказа от наследство. Показанията му са логични, последователни и непротиворечиви. Не се опровергават от други, събрани по делото доказателства. Ето защо съдът ги кредитира.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че спорният имот е бил ограден от семейството на ищците и единствено те са осъществявали фактическа власт върху него до 2019 година, когато са извършени сделките и ответното дружество се настанило в имота. Така свидетелят Т. твърди в показанията си, че са били обозначени границите на имота и е имало набити железни колчета, както и ограда от мрежа до някъде, като заявява, че всичко това е било разрушено от ответното дружество.
Свидетелят И. П. твърди в показанията си, че е имало ограда и колчета, поставени от ищците, които той е виждал, тъй като минава всеки ден оттам.
По делото се установи, че П. К.П. е получил движими вещи, намиращи се в къщата в с.Б. но това е станало преди смъртта на общия наследодател, К. С., а не след смъртта му. От показанията на свидетеля Б. Г. се установи, че вещите са взети приживе на К. С. - близо десет години преди неговата смърт, но след погребението 2002 година не е взимано нищо от къщата. Свидетелят поддържа също в показанията си, че след като почива дядо му, П. не е живял в къщата в с. Белотинци и не е взимал нищо. В тази насока са и обясненията на ответника В.К., който заяви в проведеното открито съдебно заседание на 03.11.2020 г., че всъщност баща му е взел тези вещи още докато К. С. е бил жив. В другата част от обясненията си ответникът В.К. се опитва да корегира признанията си и твърди, че баща му е взел вещите не преди, а след смъртта на общия наследодател. Обясненията на ответника в тази част са дадени след като той първоначално заявява, че вещите са взети преди смъртта на общия наследодател, подробно разказа кога и как е станало това, и едва впоследствие заяви, че се е объркал.
Оветниците твърдят също така, че баща им - П. Й., е получил по наследство движими вещи, които са били собственост на наследодателя К. С., които вещи е взел при себе си след смъртта на последния. В случая придобивното основание на П. Й. е деривативно - наследяване на вещи на К. С.. Следователно, ответниците следваше да представят категорични и безспорни доказателства, че до смъртта си К. С. е бил собственик на движимите вещи, които П. Й. бил взел от къщата в с.Б. каквито доказателства по делото не се събраха. При това положение не може да се направи извод, че П. Й. е придобил по наследство движими вещи, собственост на К. С., които след смъртта на последния е взел при себе си.
По делото се установи, че всички движимите вещи, които ответниците сочат, че са взети от техния баща, не са били собственост на общия наследодател К. С. към датата на неговата смърт, тъй като близо десет години преди своята смърт - на 14.05.1993 г. К. Й. С. е дарил на ищците по делото - К.Г.К. и С.Г.К. xxx, от която са взети движимите вещи. Движимите вещи, които представляват обикновена покъщнина представляват принадлежност към жилището, което обслужват. Съгласно разпоредбата на чл.98 от ЗС принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. В случая с нотариалния акт, с които е извършено дарение на къщата в полза на ищците, обикновената покъщнина не е била изрично изключена от предмета на сделката, предвид което следва да се приема, че тези движими вещи следват собствеността на имота. Следователно след изповядване на сделката на 14.05.1993 г. намиращите се в къщата движими вещи, които представляват обикновена покъщнина са станали собственост на ищците по делото К.Г.К. и С.Г.К..
По делото е разпитана и свидетелката Татяна Крумова, която е бивша съпруга на ответника В.К.. Свидетелката заявява, че няма лични впечатления, като твърди, че не е видяла прекарването на вещите, тъй като не е присъствала лично на това. Не се установява от показанията й, че вещите са били на К. С. и че са получени от ответниците след 2002 година. Свидетелката твърди в показанията си, че къщата, в която е живял дядо К. си е негова, се опровергават от представения от ищците и приет по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5, том ІІІ, дело № 739/1993 г., от който е видно, че след 14.05.1993 година къщата не е била собственост на К. Й. С., а на ищците по делото - К.Г.К. и С.Г.К.. Съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на тази свидетелка, тъй като същите са изградени въз основа на предположения и не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
Оттук следва да се приеме, че към датата на смъртта си на 26.05.2002 година К. С. не е бил собственик на обикновената покъщнина в жилището в с.Белотинци и получаването й от П. Й. не представлява приемане на наследството на К. С..
Всички движими вещи, които ответниците твърдят, че баща им е взел, представляват обикновена покъщнина, която е необходимост на всяко едно домакинство. Ползването, респективно получаването на обикновената покъщнина само по себе си не представлява действие по приемане на наследството. Наследникът трябва да е извършил такива фактически действия, които по безспорен и несъмнен начин да създават убеждението, че приема или има намерение да приеме наследството. Доказателства в тази насока не бяха представени по делото.
Оттук следва да се приеме, че и направеният от П. Й. през 2010 г. отказ от наследството на К. С. е изцяло действителен, в резултат, на което единствен наследник на имуществото на последния е останал Георги Й., а след неговата смърт през 2016 година имотът е наследен от ищците по делото – неговата съпруга Е.Й. и двамата му сина - К. и С. К.. При така направеният отказ от наследството от една страна, ответниците В. и Р. К. не са придобивали право на собственост върху имота и от друга, ответното дружество - ,,К. Т.” ООД не е станало собственик на 1/2 идеална част от същия по силата на сключените през 2019 година прехвърлителни сделки между тримата ответници.
С оглед събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че и предявеният осъдителен иск за собственост против „К. Т.” ООД е основателен и следва да бъде уважен. По съображенията изложени по - горе, съдът приема, че ищците са собственици на процесния имот, а ответниците Розалин и В. К. не са били собственици към момента на сключване на сделките с третия ответник - ,,К. Т.” ООД и поради това не са могли да прехвърлят права на ответното дружество. Обстоятелството, че процесният имот е във фактическата власт на ответното дружество, се установява от разпитаните по делото свидетели – Т. Т. и И. П.. Свидетелят Т. Т. заявява, че знае за кой имот страните спорят и че в момента този имот се ползва от ,,К. Т.” ООД. Свидетелят И. П. твърди, че в имота се намират машини, коли и други нещо, които са на ответното дружество. Самото ответно дружество не оспорва, че осъществява владение върху имота към момента на предявяване на иска, респективно към настоящия момент. Ответниците Р. и В. К. също не оспорват осъществяваното от ,,К. Трайдинг“ ООД владение.
Основанието, на което ответното дружество се позовава за осъществяваното от него владение са двата нотариални акта – нот.акт за дарение № 178, рег.№ 3769, т.10, дело № 1806 на СВ-Монтана и нот.акт за продажба № 179, рег.№ 3770, т.10, дело № 1807 на СВ-Монтана, с които В.П.К. и Р.П.К. са му прехвърлили общо 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. Ответното дружество не е придобило1/2 идеална част от имота, тъй като е прихвърлена от несобственици - ответниците Р. и В. К. и като не е собственик, ответното дружество няма основание да владее процесния имот.
Предвид гореизложеното и исковата претенция с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде уважена.
Съобразно този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца К.Г.К. сумата от 1 075,85 лева – разноски по делото, съобразно приложения на лист 77 от делото списък на разноските.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено по отношение на ответниците „К. Т.” ООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление – град София, общ.Столична, п.к.1404, район „Т. к. ”. Д.”, бл.22 /сграда ,,К.”/, вх.В, ап.1В, представлявано от управителя К.Д.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Р.П.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че К.Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, Е.Р.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и С.Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 03722.101.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б. област Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-298/01.02.2018 г. на Изп.Директор на АТКК, с адрес на имота - с.Б. о. м. „. с.”, с площ xxxx к.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя, 4 категория, номер по предходен план - 000013, при съседи: имоти с №№ 03722.205.7, 03722.101.154, 03722.101.343, 03722.27.141, 03722.20.50.
ОСЪЖДА „К. Т.” ООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление – град София, общ.Столична, п.к.1404, район „Т. к.”. Д.”, бл.22 /сграда ,,К.”/, вх.В, ап.1В, представлявано от управителя К.Д.К., ЕГН xxxxxxxxxx да отстъпи собствеността и предаде владението на К.Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, Е.Р.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и С.Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 03722.101.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б. област Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-298/01.02.2018 г. на Изп.Директор на АТКК, с адрес на имота - с.Б. о. м. „. с.”, с площ xxxx к.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя, 4 категория, номер по предходен план - 000013, при съседи: имоти с №№ 03722.205.7, 03722.101.154, 03722.101.343, 03722.27.141, 03722.20.50.
ОСЪЖДА „К. Т.” ООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление – град София, общ.Столична, п.к.1404, район „Т. к. ”. Д.”, бл.22 /сграда ,,К.”/, вх.В, ап.1В, представлявано от управителя К.Д.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Р.П.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплатят на К.Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 1075,85 лева - реализирани в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :