Определение по дело №810/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1551
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Мл.С. Лазар Кирилов Василев
Дело: 20213100500810
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1551
гр. Варна , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500810 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК,
образувано по подадена частна жалба вх. № 260105/04.01.2021 г. от И. И. Г. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, община Варна, област Варна,
ул.„Петър Райчев" № 1, вх. Е, ет. 5, ап. 133, чрез адв. Е.Т. П., срещу
Определение № 263675/24.11.2020 г. по гр.д. № 19664/2019 г., 35-ти състав, с
което е РАЗДЕЛЕНО производството по предявения от И. И. Г. срещу За За
Изолда Нунес – Г., иск за приемане на установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик сграда с идентификатор 10135.2515.3130.1
по КККР на гр. Варна, със застроена площ по скица 178 кв.м. реална ЗП 182
кв.м. и РЗП от 379.50 кв.м., построена в ПИ 10135.2515.3130 по КККР на гр.
Варна, с адрес гр. Варна, Район Приморски, с.о. „Ален мак", ул. „Жеко
Жеков" № 5, тъй като е лично имущество на ищеца, придобито преди брака с
ответницата, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и в тази част делото е изпратено
по подсъдност на ОС Варна, а в останалата част производството е
СПРЯНО, до приключване на изпратеното по подсъдност дело, на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
И.Г. намира, че неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със закона и в нарушение на процесуалните правила, поради
което в указания законов срок го обжалва и моли за неговата отмяна. В тази
връзка жалбоподателят сочи, че искът за делба и съединените към него
установителни искове, които имат преюдициално значение относно това дали
определени имоти да бъдат включени в делбата между бившите съпрузи,
подлежат на разглеждане по специалния ред на глава 29 от ГПК. Сочи, че
съгласно константната съдебна практика, в делбеното производство е
допустимо предявяване на установителни искове, поради което намира, че с
така постановеното определение, разделяйки делото, съдът е допуснал
процесуално нарушение на родовата подсъдност на спора, което би могло да
влече след себе си евентуално възражение за обезсилване на решение в един
по-късен момент. Намира, че разпоредбата на чл. 341, ал.1 от ГПК, съгласно
която делата за делба са подсъдни като първа инстанция на районния съд,
независимо от цената на иска, също определя родовата подсъдност с оглед
1
предмета на делото и в този смисъл се явява специална по отношение на
установените в чл.103 и чл.104 от ГПК общи правила. В този сочи Решение
№ 24/17.02.2014 г. по гр.д.М 4412/2013 г., I-во ГО на ВКС, постановено в
производство по чл. 290 от ГПК.
Предвид изложеното в жалбата, И.Г. моли за отмяна на атакуваното
Определение и за връщане на делото на РС Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока за отговор не е постъпил такъв от страна на За За Изолда Нунес
– Г..
След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира следното:
Производството по гр.д. № 19664/2019г. е образувано въз основа на
предявени от И. И. Г. с ЕГН **********, срещу За За Изолда Нунес – Г. с
ЕГН: **********, кумулативно обективно съединени искове, както следва:
1.) за приемане на установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик сграда с идентификатор 10135.2515.3130.1 по КККР на
гр. Варна, със застроена площ по скица 178 кв.м. реална ЗП 182 кв.м. и РЗП от
379.50 кв.м., построена в ПИ 10135.2515.3130 по КККР на гр. Варна, с адрес
гр. Варна, Район Приморски, с.о. „Ален мак", ул. „Жеко Жеков" № 5, тъй като
е лично имущество на ищеца, придобито преди брака с ответницата, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 22, ал. 1 от СК;
2.) в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на горния иск –
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
едноличен собственик на сграда с идентификатор 10135.2515.3130.1 по КККР
на гр. Варна, със застроена площ по скица 178 кв.м. и реална ЗП 182 кв.м. и
РЗП от 379.50 кв.м., построена в ПИ 10135.2515.3130 по КККР на гр. Варна, с
адрес гр. Варна, Район Приморски, с.о. „Ален мак", ул. „ Жеко Жеков" № 5,
поради придобиването му по време на брака между страните, изцяло с лични
средства на ищеца, на основание чл. 23, ал. 1 СК;
3.) за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът е едноличен собственик на самостоятелен обект на собственост с
идентификатор 02676.176.118.6.25 по КККР на гр. Банско, с адрес: гр. Банско,
местност „Свети Иван", ет. 3, ап. А25, площ от 47.70 кв.м., ведно със
съответните 11.44 кв.м. ид. ч. от общите части на сграда № 6 изградена в ПИ
02676.176, поради придобиването му по време на брака изцяло с лични
средства, на основание чл. 23, ал. 1 СК;
4.) иск за делба на самостоятелен обект на собственост с идентификатор
62788.8.61.3.20 по КККР на с.Рогачево, общ. Балчик, представляващ
Апартамент № G23, находящ се в курортен комплекс „Хармони Хилс", бл. 3,
ет. 2, с площ от 33.95 кв.м., ведно с 3.92 кв.м. ид. ч. от общите части на
сградата, находящ се в ПИ 62788.8.61 по КККР на с.Рогачево, общ. Балчик, с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС;
5.) иск за делба на лек автомобил „Тойота РАВ – 4“, светло сив металик,
с ДК № В 5199 НС, рама № JTEHG20V306047361, двигател № 1CD0351648, с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС;
2
6.) иск за делба ва лек автомобил „БМВ 520 Д“, тъмно сив металик, с
ДК № В 3503 ВА, рама № WBAFW11010C640050, двигател №
N47D20C19A1318A072, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС;
7.) иск за делба на мотоциклет „Сузуки Булевард М50“, сив металик,
бензин, с ДК № В 1654 В, рама № JS1VY53A782101353, двигател №
Y505117425, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС;
8.) иск за делба на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, бял/черен,
с ДК № В 7781 НХ, рама № WV2ZZZ25ZBH072699, двигател № 21039981556,
на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
В срокът по чл. 131 от ГПК, ответникът - За За Изолда Нунес – Г. , е
депозирала писмен отговор, с който е релевирала насрещно искане за
делба на сградата с идентификатор № 10135.2515.3130.1, както и на
дворното място, върху което е построена.
При така предявените искове от ищеца и насрещни искове на ответника,
РС Варна е приел, че производството по иска по чл. 124 от ГПК следва да
бъде разделено и изпратено на ОС Варна като родово компетентен съд,
доколкото цената на иска по тази претенция се определя по реда на чл. 104,
ал. 2 от ГПК, която норма предвижда, че исковете с цена над 50 000 лв. са
подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
Тъй като в отговора на исковата молба ответницата отправила насрещно
искане за допускане до делба на процесния имот, за който е предявен иска по
чл. 124 от ГПК, съдът е спрял производството по делото, до произнасяне по
спора за собственост на имот с идентификатор 10135.2515.3130.1 от ВОС.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен
преклузивен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Макар в обжалваното
Определение на РС Варна да няма прекратителен диспозитив, доколко
изрично е предвидена правна възможност за обжалване на актовете на съда, с
които се определя подсъдността, и доколкото с определението делото се
разделя и част от него се изпраща по подсъдност, то жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Разгледани по същество, частната жалба е основателна, поради
следните съображения:
РС Варна е сезиран с първоначално обективно съединени искове. С иска
си по чл. 124 от ГПК вр. с чл. 22, ал. 1 от СК, ищецът е искал да бъде
установено в отношенията между страните, че е собственик на сграда с
идентификатор 10135.2515.3130.1 по КККР на гр. Варна, със застроена площ
по скица 178 кв.м. реална ЗП 182 кв.м. и РЗП от 379.50 кв.м., построена в ПИ
10135.2515.3130 по КККР на гр. Варна, с адрес гр. Варна, Район Приморски,
с.о. „Ален мак", ул. „Жеко Жеков" № 5, тъй като е лично негово имущество,
придобито чрез дарени му средства. Към този иск има съединен в условията
на евентуалност иск по чл. 23 от СК, както и иск за делба на общо между
страните имущество.
3
Първоначалното съединяване на гореописаните искове в настоящото
производство е недопустимо, доколкото целта на иска по чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 22, ал. 1 от СК, е установяване на пълната собственост на процесното
имущество, а целта на делбения иск е да бъдат разделени съсобствени
имущества. Всеки от тези искове е допустим, но не би следвало да бъдат
предявени за разглеждане в едно производство. Без въведени възражения от
ответната страна срещу твърденията на ищеца, че е изключителен собственик
на процесния имот, производството по установителния иск би следвало да
бъде отделено, доколкото съединяването и гледането му в общ процес с
производство по делба не би могло да бъде допуснато съобразно нормата на
чл. 210 от ГПК, която изисква кумулативно да са налице две условия, а
именно исковете да са подсъдни на един съд и да подлежат на разглеждане по
един и същи ред. Очевидно е, че тези условия не са били налице при
първоначалното съединяване на исковете, тъй като искът за делба се
разглежда по реда на глава 29 от ГПК, която предвижда особено исково
производство. Без възражение на ответника за наличие на съсобственост, този
иск би имал различен предмет от предмета по делбеното дело и на още по-
голямо основание би следвало да бъде отделен.
С отговора на исковата молба ответната страна е възразила срещу
твърденията на ищеца, че е изключителен собственик на сграда с
идентификатор 10135.2515.3130.1 по КККР на гр. Варна и е поискала
допускането на същата, както и дворното място, в което е построена
сградата, до делба между страните, при квоти от по ½ ид.ч. за всеки.
При така предявения насрещен иск за делба, първоначално предявеният
иск по чл. 124 от ГПК вр. с чл. 22, ал. 1 от СК, вече би могъл да бъде възприет
като допустим за разглеждане в делбеното производство, доколкото
предметът му вече се препокрива с предмета на иска за делба и решението по
него ще има значение за установяване на това дали имотът ще бъде делен
между страните като съсобствен или не, в случай че се установи
изключителната собственост на първоначалния ищец на твърдените от него
основания. При това положение родовата подсъдност на иска по чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 22, ал. 1 от СК е санирана, чрез предявения насрещен иск за
включване на недвижимите имоти в делбената маса.
Непротиворечива е съдебната практика, че в производството по първа
фаза на делбата могат да се съединяват искове, разглеждането на които е
изрично предвидено в чл. 343 ГПК – оспорвания на произход, на
осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства, както
и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. Тези
спорове не са изброени изчерпателно, което следва от разпоредбата на чл. 342
ГПК, според която всеки съделител в първото по делото съдебно заседание
може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против
размера на дяловете, както и против включването в делбената маса на някои
имоти. Общото на тези спорове е, че могат да обуславят конкретната
имуществена общност относно участниците и обектите в нея, както и размера
на дяловете.
Предвид горното, особеното делбено производство преодолява
специалните изисквания относно съдопроизводствения ред, когато
преюдициалните въпроси са съединени за общо разглеждане в делбения
процес, тъй като предмет на спора са субективни права на страните, които
подлежат на доказване както по самия иск за делба, така и по съединените
установителни искове, като предметите на исковете се препокриват. В тези
4
случаи за съда е налице задължение да се произнесе по съединените
установителни искове с отделен диспозитив, в който да признае или да
отхвърли претенциите на страната в процеса, че е изключителен собственик
на един или повече от делбените имоти. Аналогия може да се направи с
разрешението, прието в Решение № 25 от 09.03.2021г. на ВКС по гр.д. №
2008/2020г., съгласно което след като исковете са съединени с иска за делба,
по отношение на тях също важат всички специални правила, предвидени за
производството по съдебна делба, тъй като е недопустимо по отношение на
предявен за общо разглеждане иск да се прилагат различни процесуални
правила.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че
предявеният установителен иск, с който ищецът е искал да бъде признат за
изключителен собственик на имот с идентификатор 10135.2515.3130.1 по
КККР на гр. Варна, следва да бъде разгледан заедно с другите предявени от
страните искове, а не да бъде отделен и изпратен на ОС Варна по
компетентност.
Още повече, следва да се има предвид, че недопустимо е отделен само
главният установителен иск на ищеца с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 22 ал. 1 от СК, а в задържаната част от гр.д. № 19664/2019г. е останал за
разглеждане пред РС Варна предявеният в евентуалност иск по реда на чл. 23
от СК.
Що се касае до спирането на производството по делбата,
настоящият състав на съда намира, че доколкото производството по
делото не е следвало да бъде разделяно, то няма и основание за спиране
на същото по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като всички спорни между
страните въпроси ще бъдат разгледани и решение от състава на РС
Варна.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав счита,
производството по гр.д. № 19664/2019г. следва да бъде продължено пред РС
Варна, като съставът на съда приеме и разгледа всички искове на двете
насрещни страни. Във връзка с изложеното дотук, обжалваното определение е
неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Относно разноските по настоящото дело:
В настоящото производство по предявената частна жалба не са
претендирани разноски от страните по спора, поради което и такива не следва
да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263675/24.11.2020 г. по гр.д. № 19664/2019
г., 35-ти състав, с което е РАЗДЕЛЕНО производството по предявения от И.
И. Г. срещу За За Изолда Нунес – Г., иск за приемане на установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик сграда с
5
идентификатор 10135.2515.3130.1 по КККР на гр. Варна, със застроена площ
по скица 178 кв.м. реална ЗП 182 кв.м. и РЗП от 379.50 кв.м., построена в ПИ
10135.2515.3130 по КККР на гр. Варна, с адрес гр. Варна, Район Приморски,
с.о. „Ален мак", ул. „Жеко Жеков" № 5, тъй като е лично имущество на
ищеца, придобито преди брака с ответницата, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
и в тази част делото е изпратено по подсъдност на ОС Варна, а в останалата
част производството е СПРЯНО, до приключване на изпратеното по
подсъдност дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
ВРЪЩА делото на РС-Варна за продължаване на процесуалните
действия в производството по гр. дело № 19664 по описа за 2019г. на РС-
Варна, 35 съдебен състав, съобразно мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6