№ 2249
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Любомир Ил. Игнатов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506122 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 10. 02. 2021 год., постановено по гр. д. № 66718/2019 год. на СРС ІІ ГО 178
състав, на основание чл. 432 КЗ е отхвърлен искът за главница за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1200 лева до пълния
претендиран размер. С решението са присъдени разноски на страните съразмерно на
уважената и отхвърлителната част по претенцията на ищеца.
С въззивна жалба ищецът изразява недоволство от решението в отхвърлителната част.
Решението счита да е неправилно, поради необоснованост и постановено в нарушение на чл.
52 ЗЗД. Иска се отмяна в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което да се
присъди от съда останалата част от 1800 лева обезщетение за неимуществени вреди, да се
отмени решението в частта за разноските и да се потвърди съдебният акт в останалата част.
Съображенията са, че районният съдия неправилно е занижил размера на обезщетението,
което е приел за справедливо с оглед търпените от ищеца неимуществени вреди. Съдът не е
съобразил чл. 429 КЗ. Иска се отмяна на решението, като му се присъди пълен размер
главница ведно с лихвата, считано от деня на предявяване на претенцията пред
застрахователя 14. 05. 2019 год. до окончателното плащане. Да се отмени решението и в
частта за разноските, като се потвърди същото в останалата част.
Претендират се разноски пред въззивната съдебна инстанция.
В отговор ответникът дружество твърди жалбата да е неоснователна. Позовава се на
1
заключение на СМЕ. Присъденото обезщетение отговаря на настъпилите травми, естеството
им и бързия оздравителен процес, както и наличие на започнали дегенеративни промени в
областта на шията, налице още преди настъпване на инцидента. По отношение на
възражението за начален момент на обезщетението за забава споделя възгледите на съда в
първоинстанционното решение. Иска се постановяване на решение, с което да се потвърди
решението на районния съдия в обжалваната част. Претендират се разноските по делото.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като към мотивите на първото съдът препраща с оглед принципа на процесуална
икономия в гражданския процес.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Жалбата е неоснователна.
Според правната уредба на КЗ, Пряк иск на увреденото лице -
Чл. 432. (1) Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380.
(2) Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да прави възраженията,
които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на
застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и
ал. 2. Когато застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не
може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да
прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2.
(3) По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят
отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
Съобразно чл. 45 ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
Не се спори по делото, че правната квалификация е по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за
2
присъждане на обезщетение на търпените неимуществени вреди, поради което в полза на
ищеца следва да се присъди или не обезщетение за същите.
Между страните е спорен въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди.
Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, урежда
законодателят в ЗЗД.
В случая обезщетението за 1200 лева до претендирания размер от 3000 лева е определено
напълно справедливо от районния съдия в съответствие с доказателствения по делото
материал в съвкупност и поотделно, който се кредитира и от настоящата съдебна инстанция.
Според исковата молба в резултат на ПТП ищецът усетил силна болка в областта на шията,
но не са викали на място екип на спешна помощ. През нощта болките се усилили и отишъл
при личния си лекар, като му направили рентгенова снимка, но нямало фрактура, бил му
даден обезболяващ мехлем. След физиотерапия болките отшумели и се проявяват към
момента рядко при резки движения. Преживял силен стрес от ПТП, причинил му безсъния,
безпокойство, страх от шофиране и се отразил негативно върху общото му здравословно
състояние. В амбулаторен лист е отразена основна диагноза контузия на шията, а като
придружаващи заболявания увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с
радикулопатия, л. 8 от делото на СРС. В направление на л. 9 е отразена диагноза
остеохондрозни изменения на шийните прешлени. Няма данни за травматични изменения,
след рентгенография.
Не се оспорва, че ищецът е ходил на физиотерапия с диагноза посттравматично увреждане
на шийните прешлени.
Свидетелските показания на съпругата на пострадалия ищец са депозирани пред съда и се
преценяват по реда на чл. 172 ГПК - Преценка на свидетелските показания - Чл. 172.
Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на
осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с
роднините в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните
доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една
от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост. Същите несъмнено са на заинтересовано лице
и се обследват наред с всички други данни по случая в кориците на делото. Свидетелката не
може да си спомни каква диагноза е поставил лекарят, след като подробно описва
обстоятелствата след инцидента като субективно възприятие, което не корелира с писмените
медицински документи, приети като доказателства по делото, без да е налице оспорване по
надлежен за това ред по ГПК. Според СМЕ експертът дава следните отговори на
поставените му въпроси : диагнозата комоцио на гръбначния мозък не е относима към
травмата на ищеца. Налице е контузия на шията. Налице са данни за остеохондрозни
промени ошипяване. Приложена е медикаментозна терапия и физиотерапевтични
процедури. Снижен комфорт е в резултат на ошипяването, не и на травмата. Интензитетът
3
на претърпените болки е нисък – болезненост в областта на врата, която не е била с висок
интензитет. Настъпило е възстановяване от травмата, не и от ошипяването, което не е
резултат на инцидента. Категорично е заключението на вещото лице, че констатираните
промени на шийния гръбнак са с давност, с постепенно прогресиращ ход и предхождат
пътния инцидент на 04. 04. 2019 год., като няма никаква връзка между тези промени и
инцидента.
При този инцидент контузията на врата е насложена на фона на увредения вече болестно
гръбнак. Не са необходими други подходи освен терапевтичните – предписани медикаменти
и процедури и то за болестните изменения не и за контузията от инцидента.
В публично заседание експертът подчертава наличие на камшичен удар – главата се отмята
рязко назад и се получава контузия на шията. Ошипяването е възрастово изменение. Не е
налице комоцио на гръбначния мозък на ищеца.
Заключението без оспорване е прието от съда и като обективно и добросъвестно,
компетентно дадено, се кредитира и от настоящата съдебна инстанция.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобразява –
установените по делото факти в настоящия конкретен случай – характер и тежест на
уврежданията – една контузия на шията на пострадалия, интензитетът, степента и
продължителността на болките и страданията – нисък и съответно кратък, същите са
приключили, тяхното проявление във времето е изчерпано, като остава предходното
възрастно изменение ошипяване, нямащо връзка с описания инцидент. Цялостното
неблагоприятно отражение за ищеца и конюнктурата на икономиката в страната и
общественото възприемане на критерия справедливост във връзка с нормативно определени
лимити по застраховка ГО на автомобилистите, също са обсъдени от районния съдия.
Справедливо обезщетение за репариране на неимуществените вреди в случая е 1200 лева,
толкова, колкото е приет и от районния съдия. За този размер искът е основателен и следва
уважаването му, за останалата част, като недоказан и неоснователен, подлежи на отхвърляне
от съда, вследствие на което въззивният съдебен състав се солидаризира с изводите на
районния съдия.
Съдът е взел също така предвид и факта, че ищецът е изпитал обичайно съпътстващия такъв
тип преживявания като въпросния инцидент стрес и безпокойство.
Според чл. 497 ал. 1 КЗ, Лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение -
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
(2) Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и присъдените срещу застрахователя
лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл.
4
492.
Изключително подробно районният съдия при правилно прилагане на материалния закон е
определил началната дата, откогато се следва лихва за забава от страна на ответника спрямо
претенцията в уважения размер от ищеца. Позовава се на чл. 496 ал. 1 КЗ според която,
Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане
на претенции. Ще рече, че в конкретния случай, след като ищецът е отправил
извънсъдебното си искане до ответника за заплащане на обезщетение на 14. 05. 2019 год.,
като на 13. 08. 2019 год. ответникът се е произнесъл с отказ да изплати обезщетение, не били
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД – в случая ответникът не е изпаднал в забава, поради
което на ищеца се дължи само законна лихва върху присъденото обезщетение в размер на
1200 лева от дата на исковата молба – 20. 11. 2019 год. до окончателното плащане на
вземанията.
Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия
фактическа обстановка. Механизмът на ПТП е доказан при условия на пълно и главно
доказване.
Други доводи с въззивната жалба на ищеца не са релевирани.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по
делото установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства,
които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или да
опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа обстановка по
коментирания случай.
Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на
чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на
първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания,
като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по
аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до
посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при
която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е
допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
5
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната
проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск,
/такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и
допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен
доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните
за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства, релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е
обсъдил, като крайните му изводи, че искът е основателен, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение, което пък, от
своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен
акт в частта на присъдените разноски в полза на ответника.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в обжалваните части.
При този изход на делото въззивникът ищец няма право на разноски за производството –
жалбата му е неоснователна и се отхвърля от съда.
Ответникът претендира своевременно разноски, в размер на 200 лева, съобразно списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен
размер, което не е прекомерно.
Предвид размерите на обжалваемия интерес, настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10. 02. 2021 год., постановено по гр. д. № 66718/2019 год. на
СРС ІІ ГО 178 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Н. ЕН. К. ЕГН ********** да заплати на ЗАД Д.Б.Ж. и З. АД ЕИК ****
основание чл. 78 ГПК разноски в производството пред втората съдебна инстанция в размер
на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7