Р Е
Ш Е Н
И Е
№
295
гр. Бургас, 24.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в
открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: М. Николова
при
секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова
административно дело № 2822/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и е висящо за
втори път пред Административен съд – Бургас.
Образувано е по жалба на „ВОЙНОВИ ТРАВЪЛ”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Валентина Войнова, чрез адвокат И.А., против Заповед да прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1968/09.08.2018 г. на Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Бургас към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” (ИААА), с която на основание чл.107, ал.1, във вр.
с чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвтП, на дружеството е наложена ПАМ,
изразяваща се в спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и
отнемане на предна табела и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ №
********* на лек автомобил М., собственост на жалбоподателя, с място на
домуване гр. Несебър, охраняем паркинг на „Симперто” ООД.
С Решение № 2355/12.12.2018 г., постановено по
административно дело 2315/2018г., състав на Административен съд – Бургас е
отменил Заповедта № РД-14-1968/09.08.2018 г. за
налагане на принудителна административна мярка като е приел, че
административният орган не е установил „чрез допустими доказателства както
наличието и броя на пътниците, така и факта, че те са превозвани срещу
заплащане“. След проведено касационно оспорване, с Решение № 15590 от
18.11.2019 г. по адм. дело № 2373/2019 г. състав на Върховен административен
съд (ВАС) е ОТМЕНИЛ Решение № 2355/12.12.2018 год. по адм. дело № 2315/2018г.
на Административен съд – Бургас и делото е ВЪРНАТО на същия съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав, който при новото разглеждане на делото да укаже тежестта на доказване и необходимостта от събиране
на доказателства.
Предвид указанията на ВАС, с определение №
2652/22.11.2019г. постановено по настоящото съдебно производство, съдът е
УКАЗАЛ на ответника, че на основание чл. 170, ал. 1 АПК, носи
доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите
основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му, вкл. доказателства, че с МПС М., по отношение на което е наложена ПАМ, на 08.08.2018г. се е
извършвал обществен превоз на пътници, вкл. и доказателства за броя на
пътниците и факта, че те са превозвани срещу заплащане. Дадени са и указания на
жалбоподателя. Предвид неявяването на страните и не ангажирането на доказателства
в първото съдебно заседание, съдът е предоставил още една възможност на
страните до следващото съдебно заседание да ангажират доказателства в подкрепа
на твърденията си и ги е предупредил, че при неявяването им в следващото
съдебно заседание и не ангажирането на доказателства, ще приключи събирането на
доказателства и ще даде ход на делото по същество.
В хода на настоящото производство,
жалбоподателят, редовно призован, не се е явил. Депозирал е молба преди
насроченото второ по ред съдебно заседание, в която е заявил, че няма
доказателствени искания и моли за постановяване на решение, с което да се
отмени оспорената заповед.
Ответникът, редовно призован, не се е явил и
не е ангажирал доказателства и становище в нито едно от проведените две съдени
заседания.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено
следното:
При извършена на 08.08.2018 г., около 10.00ч.,
в к.к. „Слънчев бряг”, до хотел „Сезони”, по посока к.к. „Слънчев бряг” – с.
Тънково проверка за спазване разпоредбите на ЗАвтП, проверяващият инспектор -
служител на Областен отдел „Автомобилна администрация” Бургас съставил АУАН №
243250, в който посочил, че Я.* Георгиев, с адрес: гр. Ахелой, извършва превоз
на пътници – шест човека без свидетелство за управление на МПС и лиценз на
Общността за превози на пътници или Удостоверение за регистрация за таксиметров
превоз. Водачът Георгиев извършвал превоза с лек автомобил М., собственост на „ВОЙНОВИ
ТРАВЪЛ” ЕООД, като предвид констатираното и отразено в АУАН нарушение, в
нарочен протокол от същата дата, проверяващият инспектор отразил свалянето и
отнемането на табелата на регистрационния номер на автомобила и свидетелството
за регистрация. От водача Я.* Георгиев били снети обяснения, в които същият
посочил, че е: „Шофьор на Джип Сафари. Фирма „ВОЙНОВИ ТРАВЪЛ” ЕООД. Маршрут: Слънчев
бряг – Порой”.
Въз основа на така съставения АУАН било
издадено и Наказателно постановление №22-0000206/16.08.2018г., приложено по
делото, видно от което на Яни Георгиев са наложени две глоби – първата в размер
на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а втората - в размер на
2 000лв. за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП. В наказателното
постановление са описани същите две нарушения, които са посочени в АУАН.
Впоследствие, към материалите е приобщено и
писмо от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, изпратено до адвокат Стоян Иванов, в което е посочено, че
съгласно §6, т.12, б.а от ДР на ЗДвП, МПС, в които броят на местата за сядане
без мястото на водача не превишава 8, са леки автомобили. Според ЗАвтП
обществен превоз на пътници не може да се извършва с леки автомобили.
Единственият превоз с леки автомобили (до 7 места, в това число и мястото на
водача) регламентиран в ЗАвтП, е таксиметровия превоз на пътници, който се
извършва при условия и ред, определени със ЗАвтП и Наредба № 34/06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници. За това, според автора на писмото, на
територията на Р.България не е разрешено осъществяването на превози на пътници
с леки автомобили срещу заплащане, които не са регламентирани в ЗАвтП или
произтичащите от него подзаконови нормативни актове.
Обжалваната заповед е съобщена на управителя
на дружеството-жалбоподател на 09.08.2018г., а жалбата, сезирала съда е
депозирана на 17.08.2018г.
В хода на проведените две съдебни заседание по
настоящото дело, въпреки указаната доказателствена тежест и предоставената
възможност, доказателства от страните не са ангажирани.
След преценка на
събраните по делото материали, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК, от лице - адресат на
административния акт, поради което съдът намира
същата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните
административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или
упълномощени от него длъжностни лица. Предвид
приложената по делото Заповед № РД-01-212/15.05.2015г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с която са
делегирани правомощия на началниците на областните отдели за издаване заповеди
за налагане на ПАМ по чл.106 и чл.106а ЗАвтП, следва да се заключи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
рамките на предоставените му правомощия. В този смисъл са неоснователни
направените от жалбоподателя възражения за липса на компетентност.
Спазена е и изискуемата писмена
форма, като заповедта е мотивирана с посочване на фактическите и правните
основания за издаването й. Следователно,
възражението съдържащо се в жалбата, че заповедта е немотивирана, се явява
неоснователно. Заповедта съдържа описание на факти, които органът твърди, че са
се осъществили и които изпълват фактическия състав на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Посочени са и правните норми, които дават както правомощия, така и основания на
административния орган да наложи процесната ПАМ. При издаване на заповедта не
са допуснати съществени нарушения на процедурата.
При преценка на материалната
законосъобразност, обаче, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в
нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България,
лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на
Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Според чл.7а, ал.1 от ЗАвтП лицензираните
превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на
Р.България само с моторни превозни средства, за които има издадени
удостоверения за обществен превоз на пътници и товари, освен в случаите, когато
превозите се извършват с лиценз на Общността.
Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р.България и
издава удостоверение по образец.
За преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1,
т.1 от ЗАвтП, който гласи, че за преустановяване на административните нарушения
се прилагат принудителна административна мярка спиране от движение за срок от 6
месеца и определяне мястото за домуване на МПС, с което се извършва обществен
превоз на пътници и товари, без за него да има издадено заверено копие от
лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари
или, не е включено в списък към удостоверения за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници. Мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП изисква
от фактическа страна извършване на обществен превоз на пътници или товари с
пътно превозно средство без издадено заверено копие от лиценз на Общността или
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „обществен
превоз“, посочена в § 1, т. 3 ДР на ЗАвтП, това е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, срещу заплащане, която се
осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства
независимо дали са натоварени или не.
Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се
извършва срещу заплащане и се различава от „превоз на пътници за собствена
сметка“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на
пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел.
Следователно, за да бъде установено нарушение на
разпоредбите на Закона за автомобилните превози за извършване на обществен
превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по
чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка
за извършване на плащане на превозната услуга.
В настоящия случай, административният орган
действително твърди в мотивите на заповедта, че в автомобила е имало пътници
(обозначени само като общ брой лица, без посочване на имена), които са се
возили в него срещу заплащане, но в административната преписка не е представено
никакво доказателство, което да доказва тези два факта. Твърдение за извършено
плащане на превоза от когото и да е било не могат да бъдат извлечени дори и от
съставения АУАН, в който единствено е посочен броя на превозваните лица – шест.
Не са налице и твърдения на водача на МПС в този смисъл, който в снетите му
обяснения, приложени по делото е написал следното: „Шофьор на Джип Сафари.
Фирма „ВОЙНОВИ ТРАВЪЛ” ЕООД. Маршрут: Слънчев бряг – Порой”.
Що се касае до обстоятелството, че въз основа
на съставения АУАН е издадено и наказателно постановление, то следва да се
посочи, че двете производства са различни и влизането в сила на издаденото НП
/за който факт доказателства не са представени/, не влече след себе си
автоматично извод за доказаност на релевантните за спора факти.
Още с Определението на настоящия съдебен
състав за насрочване разглеждането на делото в открито съдебно заседание, на
страните е била указана доказателствената тежест, като на ответника изрично е
било посочено, че на основание чл. 170, ал. 1 АПК, носи
доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите
основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му, вкл. доказателства, че с МПС М., по отношение на
което е наложена ПАМ, на 08.08.2018г. се е извършвал обществен превоз на
пътници, вкл. и доказателства за броя на пътниците и факта, че те са превозвани
срещу заплащане. Такова указание е било дадено и в проведеното първо съдебно
заседание, като въпреки указаното от съда, че при неявяването на страните в
следващото съдебно заседание и не ангажирането на доказателства, ще се приключи
събирането на доказателства и ще се даде ход на делото по същество,
доказателства от страна на ответника не са били ангажирани.
Предвид изложеното, следва да се заключи, че административният
орган не е установил чрез допустими доказателства както наличието и броя на
пътниците, така и факта, че те са превозвани срещу заплащане, следователно обжалваната
заповед се явява незаконосъобразна, тъй
като административният орган не е доказал всички факти, които се явяват
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1
т.1 от ЗАвтП, а именно липсват доказателства за наличието на осъществяващ се
към момента на проверката обществен превоз на пътници.
По изложените мотиви, съдът намира
жалбата на „ВОЙНОВИ ТРАВЪЛ” ЕООД за основателна, а оспорената Заповед да прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1968/09.08.2018 г. на Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Бургас към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” (ИААА) за
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона и следователно същата следва да бъде отменена.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, осемнадесети
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1968/09.08.2018г. на Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр. Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: