РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1127
гр. Пловдив, 16 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 285 по описа за 2022 г. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по искова молба, предявена от В.Т.С., с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в общ размер на 70 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения и
психологичен дискомфорт, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив през
периода от 27.06.2013 г. до 02.06.2016 г. и от 18.06.2021 г. до 03.02.2022 г.
(датата на предявяване на исковата молба), както и за изтърпяване на наложената му мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в
Арест Пловдив през периода от 16.03.2020 г. до 18.06.2021 г., изразяващи се
в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); лоша хигиенна - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; без санитарен
възел с постоянно течаща топла и студена вода; слабо осветление; течове и
влага; ищецът страда от хипогликемия и диабет, но не е воден своевременно на
ТЕЛК, поради което му е спряна пенсията; не му е даван редовно инсулин; ищецът
бил непушач, а е държан в килия с пушачи; има проблеми със зрението и след
оплакване до Омбудсмана била направена проверка, от която се установило, че има
нужда от оперативно лечение на катаракта, но лечението му се е забавило, с
което са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека (ЕКЗПЧ). Претендира се
присъждане на разноските по делото.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Прави възражение за
изтекла петгодишна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявения иск.
ІІ. За фактите:
5. По отношение пребиваването на ищеца в Арест – Пловдив, от
постъпила по делото Справка рег. № СА-306 от 02.03.2022 г. на Началник с-р
„Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив (л. 30) се установява, че В.Т.С. е постъпил на 16.03.2021 г., като е бил настанен
в килия № 103 на ет. 1, която е с площ от 14,74 кв. м. и е съжителствал с още
две задържани лица, а на 21.06.2021 г. е преведен в Затвора – Пловдив. Килията,
в която е бил настанен, е била оборудвана с три легла с размери 190 см. х 71
см., като две от леглата са разположени едно върху друго, има също маса за
хранене с размери 60 см. х 60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см.
Постелъчният инвентар в килията се състои от възглавници, одеяла и чаршафи,
последните от които се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на
ареста, като е предоставена възможност на задържаните лица да ползват собствени
чаршафи.
Установява се
също така, че през м. юни 2009 г. е открит новият Арест – Пловдив, който се
намира в рамките на Затвора – Пловдив и представлява масивна двуетажна сграда с
2 495 кв. м. РЗП, като площта на всички килии отговаря на изискванията от
минимум 4 кв. м. на задържано лице. Коридорите и всички общи помещения в ареста
се почистват и дезинфекцират ежедневно, като поддържането на чистотата в
килиите се осъществява от задържаните в тях лица. Всяка килия е снабдена със
собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се
подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите – по един за
двата етажа на Арест – Пловдив. Изградена е модерна система за диференцирано
дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Размерите на
санитарния възел са 125 см. х 112 см. Извеждането до банята на Арест – Пловдив
става по утвърден график месец за месец с периодичност два пъти седмично
най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното
предписание. Арест – Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори,
свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а
за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация.
Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна уредба
– посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и
отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се
вкарва в килиите. Дневната светлина прониква през прозорец с размери 150 см. х
150 см., който е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж
въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се осигурява
задължителното, съгласно ЗИНЗС, време за престой на открито.
Относно
дезинфекцията на арестните помещения през исковия период, е наличен договор с
рег. № 650/20.01.2021 г. по описа на ГДИН – София с ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“
ООД със седалище в град Варна, който се изпълнява по график, както и по
необходимост – по заявка от страна на ареста, в подкрепа на което са приложени
2 бр. приемо-предавателни протокола за извършена ДДД обработка от 23.03.2021 г.
и 15.06.2021 г. (л. 31 – 32).
6. По отношение
пребиваването на ищеца в Затвора – Пловдив, от постъпилите по делото справка за
правното положение на ищеца рег. № 262/14 от 04.03.2022 г. на Началника на Затвора
Пловдив (л. 46), Становища от 24.02.2022
г., от 01.03.2022 г. и от 27.04.2022 г., изготвени от ИСДВР В. И. (л. 47 – 48, л.58 – 59 и л. 82) и Становище към рег. №
1560 от 28.02.2022 г., изготвено от ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е. К., се установява,
че В.Т.С. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив от 13.12.2013
г. до 02.06.2016 г., когато е бил освободен и от 21.06.2021 г. до 03.02.2022 г.
- датата на предявяване на исковата молба в съда.
6.1. В рамките на първия
престой на ищеца в Затвора – Пловдив (от 13.12.2013 г. до 01.06.206 г. вкл.), въз основа на предоставената от ответника частична
информация, се установява, че същият е бил настанен в спално помещение № 26 на
пост № 3 с площ 27,80 кв. м., с два отваряеми прозореца с размери 1,11 м. х 1,00
м. и 0,92 м. х 1,17 м. и санитарен възел с площ 3,76 кв.м. с един отваряем
прозорец с размери 0,50 м. х 0,50 м. (така становище на л. 58)
За този период от
страна на ответника не е предоставена информация по колко лишени от свобода са
били настанени заедно с ищеца в посоченото помещение. 6.2. В рамките на втория си престой в Затвора Пловдив ищецът е бил
настанен, както следва:
- от 21.06.2021 г. до 24.06.2021 г. вкл. - в Приемно
отделение, стая ОП 2, с площ от 26,28 кв. м., с два отваряеми прозореца с
размери 0,44 м. х 1,18 м. и 0,98 м. х 1,18 м. и санитарен възел с площ от 2,70
кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0,35 м. х 1,18 м. На 21.06.2021 г. в
това спално помещение са били настанени 5 л.св., на 22.06.2021 г. – 9 л.св., на 23.06.2021 г. – 7 л.св. и на 24.06.2021
г. – 9 л.св. (така становище на
л. 82);
- от 25.06.2021
г. до 03.02.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба) е бил настанен в
спално помещение № 27 на пост № 3 с площ от 39,02 кв. м., с два отваряеми
прозореца с размери 1,20 м. х 1,20 м. и санитарен възел с площ от 4,36 кв. м. с
един отваряем прозорец с размери 1,20 м. х 1,20 м.
За този период в това спално помещение са били настанени:
От 25.06.2021 г.
до 28.06.2021 г. вкл. - 10 л.св.
От 29.06.2021 г.
до 05.07.2021 г. вкл. - 11 л.св.
От 06.07.2021 г.
до 11.07.2021 г. вкл. - 12 л.св.
На 12.07.2021
г. - 10 л.св.
От 13.07.2021 г. до 19.07.2021 г. вкл. - 9 л.св.
От 20.07.2021 г. до 02.08.2021 г. вкл. - 10 л.св.
От 03.08.2021 г. до 19.08.2021 г. вкл. - 11 л.св.
От 20.08.2021 г. до 25.08.2021 г. вкл. - 10 л.св.
От 26.08.2021 г. до 12.09.2021 г. вкл. – 11 л.св.
От 13.09.2021 г. до 16.09.2021 г. вкл. – 10 л.св.
От 17.09.2021 г. до 18.09.2021 г. вкл. – 11 л.св.
На 19.09.2021 г. – 10 л.св.
От 20.09.2021 г. до 22.09.2021 г. вкл. – 11 л.св.
От 23.09.2021 г. до 07.10.2021 г. вкл. – 12 л.св.
От 08.10.2021 г. до 17.10.2021 г. вкл. – 11 л.св.
На 18.10.2021 г. – 10 л.св.
От 19.10.2021 г. до 28.10.2021 г. вкл. – 11 л.св.
От 29.10.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл. – 10 л.св.
От 10.12.2021 г.
до 04.01.2022 г. вкл. – 9 л.св.
От 05.01.2022 г. до 09.01.2022 г. вкл. – 10 л.св.
От 10.01.2022 г.
до 13.01.2022 г. вкл. – 9 л.св.
От 14.01.2022 г. до 16.01.2022 г. вкл. – 10 л.св.
От 17.01.2022 г.
до 18.01.2022 г. вкл. – 9 л.св.
От 19.01.2022 г. до 26.01.2022 г. вкл. – 10 л.св.
На 27.01.2022 г.
– 9 л.св.
От 28.01.2022 г. до 03.02.2022 г. вкл. – 10 л.св.
6.3. От цитираните по-горе
справки и становища, се установява, че през периодите на изтърпяване на
наказанието на ищеца в Затвора Пловдив, не са правени основни ремонти на
килиите, в които е пребивавал, но са извършвани текущи ремонти – извършвана е
своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни се
осветителни тела, като не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите
се подменят своевременно. През 2017 г. е извършено боядисване на общите
помещения на л.св., дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в
общите умивални.
По отношение на
банята се установява, че същата е обща, подът на която е с мозайка, а стените –
с фаянсови плочи, състои се от две помещения – съблекалня и помещение за
къпане, като размерите на съблекалнята са 3,7 м. х 2,00 м., а на помещението за
къпане – 6,00 м. х 4,5 м. с прозорци с размери – в съблекалнята 0,85 м. х 1,40
м., а в помещението за къпане 2,90 м. х 1,40 м. В помещението за къпане има 12
бр. душове. Банята се ползва по утвърден график. Във всяко спално
помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода имат
неограничен достъп до тях. Отоплението се извършва посредством централно парно.
Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена
вентилация. Проветряването се извършва от лишените от свобода, настанени в
помещенията, като няма проблем стаята да бъде проветрявана, респ. не би
следвало да има мухъл.
Хигиената в
спалните помещения се осъществява от настанените, които за целта получават
съответните прибори, както и могат да си закупят от лавката на Затвора Пловдив
или да им бъдат донесени от близките, съгласно списък на разрешените вещи,
предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават,
ползват или държат при себе си.
Л.св. С. не е
изявявал желание за работа, поради здравословни причини и за включване в
индивидуална или групова работа, не е наказван и не е награждаван.
ГДИН сключва
централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите, като има
утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията
в затвора, в потвърждение на което са приложени, както графикът, така и
протоколи от извършени ДДД обработки за целия исков период за Затвора Пловдив –
2 бр. за 2013 г., 11 бр. за 2014 г., 4 бр. за 2015 г., 3 бр. за 2016 г., 6 бр.
за 2021 г. и 2 бр. за 2022 г. (л. 53, л. 22 – 28, л. 100 – 107 и
л. 109 – л. 117).
6.4. Във връзка с
твърдението, че ищецът е непушач, а е настанен в стая с пушачи, се установява
от предоставената от Затвора Пловдив информация, че същият не е изявявал
претенции за това и/или подавал молба да се премести в стая за непушачи,
каквато в случая е определената със Заповед № Л-3251/16.12.2019 г. за пост № 3
– стая № 24 (л. 60).
6.5. Във връзка със
здравословните оплаквания на ищеца и твърденията, че не му е предоставян
редовно инсулин, както и че късно е заведен на ТЕЛК, от постъпило Медицинско
становище от д-р Р. Д. и приложената към него медицинска документация (л. 61 и сл. и л. 84 и сл.) се установява следното:
- за първия
престой на лицето в Затвора Пловдив липсват представени конкретни данни;
- през втория
престой, л.св. С. е бил прегледан от ендокринолог на 28.07.2021 г. (така амбулаторен лист на л. 95); бил е на лечение в МБАЛ
„Св. Пантелеймон“ – Пловдив ЕООД от 18.09.2021 г. до 23.09.2021 г. за
диагностика и лечение на декомпенсиран захарен диабет (така епикриза на л. 88); на 20.10.2021 г. е прегледан от кардиолог, офталмолог и
ендокринолог (така амбулаторни листове на л. 85 –
87 и л. 94).
Съгласно Протокол
за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК № 260 от 28.07.2021 г. на
ищеца са предписани Apidra (Solution for
injection 100 IU/ml – 3 ml x 5 pre-filled pen (glass) (SoloStar) 50Е дневно подкожно с месечна доза 1500Е за срок от 180 дни, т.е. 9000Е за
180 дни, както и Toujeo (Solution for
injection 300 IU/ml – 1.5 ml mg x 5 pre-filled pen (SoloStar) 40Е дневно подкожно с месечна доза 1200Е за срок от 180 дни, т.е. 7200Е за 180 дни (л. 96). Видно от приложената по делото рецептурна книжка (л. 64 и сл.), на същия са регулярно са предписвани и съответно
отпускани въпросните лекарства.
По отношение
явяването на лицето пред ТЕЛК от ищеца е представена покана за явяването му в
ТЕЛК на 17.09.2021 г. (л. 121), а от ответника същата
покана със зачерквания и данни за явяване на лицето в ТЕЛК на 22.10.2021 г. (л. 92 - 93). А от представено ЕР № 2671 от зас. № 174 от 09.11.2021
г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД се установява, че на С. са
определени 71 % ТНР със срок – пожизнен и дата на инвалидизиране 29.03.2002 г.
В решението е отразено, че закъснението е по уважителни причини (л. 120).
А по отношение
проблемите на ищеца със зрението, в представеното медицинско становище се
посочва, че същите са в резултат от основното заболяване – диабет, т.е. става
въпрос за ретинопатия diabetic (л. 61). Като от постъпило писмо изх. № 11-19 от 12.05.2022 г. от Омбудсман на РБ
се установява, че при извършена проверка на представени медицински документи, е
установено, че С. се нуждае от динамично проследяване за оперативно лечение на
катаракта на лявото око. Установено е, че директорът на центъра, лекар, е в
дълъг отпуск по болест и лечебната дейност е затруднена, като при разговор с
началника на затвора, същият е поел ангажимент да организира консултацията на
лицето при специалист по очни болести. В същия смисъл е и представеното от
ищеца писмо изх. № 7140/18.10.2021 г. от Омбудсман на РБ (л. 118 - 119).
7. Представени и приети като писмени доказателства са още – график за
разпределение на времето на лишените от свобода от пост № 3 (л. 49); първоначален доклад за л.св. В.Т.С. от 02.07.2021 г. (л. 50); първоначален план на присъдата на л.св. С. от
06.07.2021 г. (л. 51).
8. Като свидетел по делото е разпитан М.Р.Л. – същият заявява, че познава ищеца от лятото на 2021 г.,
откакто са в една стая - № 27, в която в момента са 9 л.св. В този период са
били между 9 и 12 л.св., като е имало и периоди, в които са били по 10-12 л.св.
Твърди, че осветеността в стаята е слаба, има горе-долу една лампа, два
прозореца, които започват от 2 м. височина и не е много добра видимостта за
хора, които виждат, а за ищеца, който има проблем със зрението, е още по-зле и
като играят карти, той си ги доближава на 10 см. от очите, за да вижда нещо.
Свидетелят посочва, че в стаята има обособен санитарен възел – тоалетна, в
стаята обаче няма топла вода. Затворниците поддържат хигиената в спалните
помещения с препарати, които им се раздават, но има много дървеници и хлебарки
в стаите, въпреки, че пръскат, тъй като няма ефект. Знае, че ищецът е диабетик,
както и че има много придружаващи заболявания, като е имало случаи, когато му е
ставало зле, но не му е осигурявана своевременна медицинска помощ. Твърди, че в
негово присъствие на ищеца му е ставало зле, както и че много трудно се стига
до лекаря – веднъж му викали линейка, която е дошла след няколко часа и след
това е бил в болница, но не знае кога са повикали линейката – било е съобщено
на надзирателите и линейката е дошла след няколко часа. Доколкото свидетелят си
спомня, това се е случило в края на миналата година. След като му е станало
лошо, вдигнал е кръвно и двама човека от стаята са го занесли до стационара,
защото не е можел да ходи и е бил вдигнал много висока захар, сложили са го на
кушетката, където да чака линейката и можело да си почине човекът. Имал е
проблеми и с издаването на ТЕЛК решението, което е изтичало и е трябвало да му
се издаде ново, имал е насрочена дата за явяване пред ТЕЛК, но не са го завели,
когато трябва, защото докторът не искал да го кара – имали много работа, нямали
време. Свидетелят заявява, че ищецът многократно е писал жалби до началника,
ходил е и по личен въпрос, но въпреки това не бил закаран своевременно и датата
изтекла. Чак след като е писал жалба до Омбудсмана са го закарали. През този
период е бил силно притеснен, защото не му давали лекарствата и ТЕЛК решението
му било важно. Тъй като са в една стая и ищецът постоянно се оплаквал, бил е
силно притеснен, вдигал е кръвно, поради тези причини, имат си апарат в килията
и редовно си мерят кръвното, като кръвното на ищеца доста често му било високо.
В стаята свидетелят твърди, че точно течове нямат, но имат мухъл по тавана,
като допуска това да е, тъй като си сушат дрехите вътре – девет човека с един
простор, тъй като има пералня, но по неясни причини не им дават достъп до нея,
в кофи си киснат дрехите и ги перат в тоалетната, след тогава ги сушат в
стаята, тъй като нямат избор. Чаршафите твърди, че също си ги перат на ръка,
доколкото могат, след това си ги простират в стаята, където от цигарения дим се
вмирисват.
ІІІ. За правото:
9. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
10. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора Пловдив и Арест Пловдив към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на
условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна
по своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че С. *** в периода от 16.03.2020 г., която е
началната дата на този исков период, до 15.03.2021 г. вкл. Както вече бе
казано, от данните по делото се установява, че същият е постъпил в Арест
Пловдив на 16.03.2021 г.
По отношение на
първия период, касаещ Затвора Пловдив се установява, че ищецът не е пребивавал
в това затворническо заведение в периода от 27.06.2013 г., която е началната
дата на този исков период, до 12.12.2013 г. вкл., доколкото от данните по
делото се установява, че същият е постъпил в Затвора Пловдив на 13.12.2013 г.
А по отношение на
втория период, касаещ Затвора Пловдив се установява, че ищецът не е пребивавал
там в периода от 18.06.2021 г., която е началната дата на този исков период, до
20.06.2021 г. вкл., доколкото от данните по делото се установява, че е постъпил
в Затвора Пловдив на 21.06.2021 г.
Само това е
достатъчно да се приеме, че исковата претенция, досежно престоя на С. *** за периода от 16.03.2020 г. до 15.03.2021 г. вкл. и в
Затвора Пловдив за периода от 27.06.2013 г. до 12.12.2013 г. вкл. и от
18.06.2021 г. до 20.06.2021 г. вкл., е неоснователна.
При това
положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода и изтърпяване на
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“, ще бъдат
разгледани само за престоя на ищеца в Арест
Пловдив през периода от 16.03.2021 г. до 18.06.2021 г. вкл. (крайната дата на
исковата молба), както и в Затвора
Пловдив през периодите от 13.12.2013
г. до 01.06.2016 г. вкл. (тъй като на 02.06.2016 г. същият е бил освободен) и от 21.06.2021 г. до 03.02.2022 г. вкл. (датата на депозиране на исковата молба) така, както са
предявени исковете, доколкото в настоящото исково производство ищецът е този,
който определя предмета на правния спор.
В тази връзка
следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на
доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на
фактически основания – различни от посочените в исковата молба.
11. На първо място,
с оглед направеното възражения от страна на ответника за изтекла петгодишна
погасителна давност, следва да бъде съобразено следното:
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно
чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за
вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява.
Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено
единствено доброволно (аргумент от чл.118 от ЗЗД). И най-сетне,
съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а
следва да се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено от страна на
ответника.
В конкретния случай, както вече се посочи и по-горе, от
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Затвора
Пловдив на 13.12.2013 г. и е бил освободен на 02.06.2016 г., като през целия
период е пребивавал единствено и само в това затворническо заведение.
В тази връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято
т. 4 е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или
бездействия на административните органи, началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за заплащането им, е от момента на
преустановяването им. При това положение, следва да се приеме, че на 02.06.2016
г. твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от страна на
затворническата администрация в Затвора Пловдив, са преустановени, тъй като
ищецът на тази дата е бил освободен.
Следователно, искът за периода от 13.12.2013 г. до 02.06.2016
г. може да бъде предявен най-късно до 02.06.2021 г. Исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство, е депозирана на 03.02.2022 г., т.е.
след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради
което и искът за периода от 13.12.2013 г. до 02.06.2016 г., когато ищецът е
пребивавал в Затвора Пловдив е погасен по давност и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Неоснователен е и обусловеният от него акцесорен иск за лихва за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане.
12. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
13. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме следното:
13.1.
В случая, с
оглед твърденията на ищеца относно пребиваването му в Арест Пловдив, е
представена съответната справка, съдържаща конкретна информация, свързана с
пребиваването на С. в мястото за изпълнение на постановената по отношение на него
мярка за неотклонение, от която, както вече се посочи и по-горе, се установява,
че от 16.03.2020 г. до 15.03.2021 г. вкл. не е пребивавал в Арест Пловдив, а за
останалия период – от 16.03.2021 г. до 18.06.2021 г. вкл. данните от тази
справка, бяха подробно описани в т. 5 от настоящото решение. Тези данни явно
изключват възможността да бъдат приети за истинни твърденията на С., че в
последнопосочения период, бидейки в Арест Пловдив за прилагане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ е
бил принуден да живее в условията на пренаселеност (по-малко от 3 кв.м., нетна площ на човек в килията), без обособен
санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, недостатъчно
проветряване и дневна светлина и при наличието на насекоми, гризачи и мухъл в
помещението. През целия период, обитаваното от него и още две лица помещение е
било 14,74 кв. м., т.е. по 4,91 кв. м. за всеки от тях. Условията за обитаване
са описани с детайлни подробности, в т.ч. са налице данни за извършвани
своевременно ДДД обработки, видно от представените в тази връзка протоколи. При
това положение и при липсата на каквито и да е други заявени или установени
данни по делото, ще следва да бъде прието, че те са истинни.
Еднозначният извод, който се налага е, че по отношение
пребиваването на С. през исковия период в Арест Пловдив, не се установява той
да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение
по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
13.2.
Съотнасянето
на описаните данни в т. 6 от настоящото решение, касаещи Затвора Пловдив и
цитираните правни норми, налагат следните изводи:
13.2.1.
Помещенията, които е обитавал С. при изтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода през периода от 21.06.2021 г. до 03.02.2021 г. вкл. в Затвора
Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода. Този извод
се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел. Изложеното
налага да се приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3
от ППЗИНЗС, доколкото на С. са били осигурени постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Ползването на баня се осъществява по утвърден график два
пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода. В
помещенията е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало
посредством централно парно в Затвора Пловдив.
13.2.2. Що се отнася до хигиената в Затвора Пловдив, от приетите
по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения
се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността
на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения,
в които е бил настанен ищецът, в т.ч. и за наличието на мухъл в тях. Впрочем, в
тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел, воден от ищеца,
който включително заявява, че в килията, в която пребивава заедно със С., няма
течове.
Настоящият съдебен състав не приема за доказани и
твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в
обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника, както
вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция,
дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника – график, ведно с протоколи
за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив - от „ФАВОРИТ СЪРВИС“ ООД - 6
бр. за 2021 г. и 2 бр. за 2022 г. (л. 57, л. 26 и сл. и л.
100 и сл.), в които протоколи са описани: размерът на третираната
площ; препаратът, с който е третирано и неговото количество; срещу какви
вредители; имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и
имената на лицето заявило/приело обработката. Този извод не се променя и от показанията
на разпитания по делото свидетел, доколкото от страна на администрацията на
ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва
незаконосъобразното й бездействие.
13.2.3.
По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че е непушач, а е
държан в килия с пушачи, е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 21,
ал. 4 от ППЗИНЗС предписва във всяка затворническа група да се обособяват
спални помещения за настаняване на непушачи. Именно в изпълнение на това
задължение, Началникът на Затвора Пловдив със своя Заповед № Л 3251/16.12.2019
г. е определил обособени помещения за непушачи в корпуса, като за пост № 3, на
който е бил разпределен ищецът, е определено за такова спално помещение № 24. В
заповедта е посочено още, че определянето на посочените помещения, не изключва
и обособяване на други стаи по желание и инициатива на лишените от свобода по
групи. По делото нито се твърди, нито се представят доказателства ищецът да е
подал молба да бъде настанен в спално помещение № 24, което е определено за
непушачи, на която молба да е получил отказ. Ето защо и наведените в тази
връзка възражения също следва да се приемат за недоказани.
13.2.4. От фактите,
изложени в исковата молба и допълнени от ищеца в о.с.з., съдът е препятстван да
разбере какво е точно неговото твърдение и каква медицинска помощ твърди, че не
е получил.
По отношение на наведеното твърдение в исковата молба,
че: „Не му се дава редовно инсулин. … Три
месеца и 5 дни не са му осигурявали инсулин.“, в първото по делото о.с.з.
ищецът уточнява следното: „През годините
са ме държали един-два дена без инсулин и се е налагало аз да си го купувам, а
той ми се полага безплатно. Продадох си хладилника и телевизора, за да мога да
си купувам лекарства.“, а в последното о.с.з. заявява, че: „В периода от 16.03.2021 г. до 18.06.2021 г.
не са ми осигурявали инсулин. През този период инсулинът съм си го купувал аз,
но не ми е осигуряван безплатен от здравната каса.“. В този период, обаче –
от 16.03.2021 г. до 18.06.2021 г. (който се доближава до
посочените първоначално три месеца и пет дни), за който ищецът твърди, че не му е
бил осигуряван безплатен инсулин от здравната каса, се установи, че С. не е
пребивавал на територията на Затвора Пловдив, поради което и само на това
основание като неоснователни следва да се приемат твърденията за извършени
незаконосъобразни бездействия от страна на затворническата администрация.
Отделно от това се установи, че след постъпването му в Затвора Пловдив с
протокол са му били назначени лекарства, които, видно от приложената рецептурна
книжка са били регулярно предписвани и отпускани.
Във връзка със следващото твърдение, а именно, че има
проблеми със зрението, оплакал се е на Омбудсмана и при направената проверка е
установено, че се нуждае от лечение на лявото око – оперативно лечение на
катаракта, което се е забавило, от събраните по делото доказателства, в т.ч. и
представените данни от Омбудсмана на РБ се установява, че ищецът е сезирал
Омбудсмана на 30.07.2021 г. с жалба вх. № 7140, който след извършена проверка
му е отговорил с писмо изх. № 7140/18.10.2021 г., че след разговор с Началника
на Затвора Пловдив, последният е поел ангажимент да организира консултация на
лицето при специалист по очни болести, който ангажимент очевидно е бил изпълнен,
доколкото, видно от приложения Амбулаторен лист № 002217, на 20.10.2021 г.,
т.е. само след два дни, С. е бил прегледан от офталмолог (л. 87). При това положение и доколкото липсват данни С. да е посещавал лекаря в
Затвора Пловдив с подобни оплаквания, то при първите данни за това, получени от
Омбудсмана на РБ, на същия е било оказано дължимото медицинско обслужване,
поради което и не са налице твърдяните бездействия от администрацията на
Затвора Пловдив.
И най-сетне, по
отношение твърденията, че не е воден своевременно на ТЕЛК, което е довело до
спиране на пенсията му, от събраните по делото доказателства се установява, на
09.11.2021 г. на С. е издадено ЕР, с което при преосвидетелстване, са му
определени 71 % ТНР със срок – пожизнен, в което ЕР е отразено, че закъснението
се дължи на уважителни причини. В тази връзка следва да се посочи, че от една
страна липсват представени доказателства, от които да се установи, че пенсията
на лицето е била спряна, поради по-късното преосвидетелстване, а от друга –
дори и това да е било сторено, за лицето биха настъпили имуществени вреди,
каквито в настоящия случай не се претендират.
14. При това
положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС
е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите,
обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на
установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в
които С. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, не могат да се
квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито
могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или
унизително отношение.
15. Независимо от
изложеното обаче, следва да се констатира, че през част от исковия период, а именно от 22.06.2021 г. до
12.07.2021 г. вкл., от 20.07.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл., от 05.01.2022 г. до
09.01.2022 г. вкл., от 14.01.2022 г. до 16.01.2022 г. вкл., от 19.01.2022 г. до
26.01.2022 г. вкл. и от 28.01.2022 г. до 03.02.2022 г. вкл. - общо 187 дни, ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив, където е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода,
не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м. Този факт (на
обитаване на пренаселени килии) е достатъчен, за
да се приеме, че в рамките на исковия период, в горепосочените периоди,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание С. в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст,
правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме,
че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на
администрацията на Затвора Пловдив на нормативно установени задължения да
осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода С. минимално необходима
жилищна площ. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, както и продължителна изолация без възможност
за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на
лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лице
от основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане (ЗСП), според която,
„Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
В тази насока,
според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез
предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на
основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда
им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на
задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо
неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от С.
в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и
психическото състояние на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на
които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните
жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните
жизнени потребности, се намират в едно и също социално положение, доколкото
изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство,
разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички
хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от
свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени
потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят
в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да
се формира извод, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са
им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират гражданите, които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или
семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран
минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е
гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на
Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице,
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди, са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти хипотези на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 5 от
ППЗСП (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която, диференцираният минимален
доход се определя, както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто
от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според която, право на месечна целева помощ
за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната
заповед е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от
диференцирания минимален доход.
За исковия период, касаещ 2021 г. и 2022 г., с ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г. (Обн., ДВ, бр.
102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен месечен гарантиран
минимален доход в размер на 75 лв. При това положение диференцираният минимален
доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП е в
размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер до 187,50
лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като необходим за
задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25 лв. В случая, доколкото С.
в периодите от 22.06.2021 г. до 12.07.2021 г. вкл., от 20.07.2021 г. до
09.12.2021 г. вкл., от 05.01.2022 г. до 09.01.2022 г. вкл., от 14.01.2022 г. до
16.01.2022 г. вкл., от 19.01.2022 г. до 26.01.2022 г. вкл. и от 28.01.2022 г.
до 03.02.2022 г. вкл. (187 дни) е бил лишен само от част
от необходимото за задоволяване на основните му жизнени потребности (само по отношение на размера на жилищната площ), то размерът на
компенсиращото обезщетение, също следва да бъде определен като ¾ от
последно посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден. Следователно за установените 187
дни, обезщетението възлиза на сумата от 877,03 лв. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е определен от съда при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да
не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането,
характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на
ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в размер на 877,03
лева, който най-точно и съответно ще
овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (877,03 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2022 г. – датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
16. В останалата си част, исковите претенции останаха
недоказани, поради което ще следва да бъдат отхвърлени.
ІV. За разноските:
17.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатираха в размер на 10 лв. - заплатената държавна
такса.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, да заплати на В.Т.С., с ЕГН **********,***, сумата от 877,03 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен
дискомфорт, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в периода от 22.06.2021 г.
до 12.07.2021 г. вкл., от 20.07.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл., от 05.01.2022 г.
до 09.01.2022 г. вкл., от 14.01.2022 г. до 16.01.2022 г. вкл., от 19.01.2022 г.
до 26.01.2022 г. вкл. и от 28.01.2022 г. до 03.02.2022 г. вкл., при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, както и обезщетение за
забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 03.02.2022 г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
до пълния й размер от 70 000 лева и за останалите периоди в обхвата на
претендираните от 27.06.2013 г. до 02.06.2016 г. и от 18.06.2021 г. до
03.02.2022 г., касаещи Затвора Пловдив и от 16.03.2020 г. до 18.06.2021 г.,
касаещи Арест Пловдив.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на В.Т.С., с ЕГН **********,***, сумата от 10 лв.,
представляваща заплатената държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: