Р Е Ш Е Н И Е № .......
Гр. Павликени, 27.02.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАВЛИКЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в публично съдебно заседание на 03.02.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при
секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 357 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалба
по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление № 19-0311-000584/04.11.2019
г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – В. Т., РУ – П. е наложено на Г.М.Б., ЕГН **********
*** на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във
връзка с чл. 53 от ЗАНН административно наказание – глоба в размер на 200.00
лева за това, че „За това, че на 04.10.2019 г. в 15:10 часа в община П. на път
Трети клас № *** като водач на лек автомобил – „ШКОДА ОКТАВИЯ“ с per. № ***,
държава България при обстоятелства: За това, че на 04.10.2019 г. около 14.40 часа
на път III-***, км. *** в посока с. П., Б. управлява л.а. „Шкода Октавия“ с
per. номер ***, лична собственост, като не се съобразява скоростта си на
движение с атмосферните условия, автомобила се завърта и влиза в крайпътна канавка.
Реализира ПТП с материални щети е извършил:
1) ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА НА
ДВИЖЕНИЕ СЪОБРАЗНО АТМОСФЕРНИТЕ УСЛОВИЯ,РЕЛЕФА, С УСЛОВИЯТА НА ВИДИМОСТ,ИНТЕЗИВНОСТТА
НА ДВИЖЕНИЕ И ДР.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ЗА ДА СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО ПРЕПЯТСТВИЕ ИЛИ
СЪЗДАДЕНА ОПАСНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО.ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП“. Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Б.,
който чрез защитника си адв. С., *** го обжалва в срок, и излага, че НП е незаконосъобразно,
издадено при допуснати процесуални нарушения. В с.з. жалбата се поддържа.
Ответната страна – РУП, гр. П. - редовно
призован не изпраща представител. Становище по жалбата не заема.
Съдът, като съобрази доводите на
жалбоподателя и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвокупност, приема за установена следната фактическа обстановка.
На 04.10.2019 год. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № *** от св. П.Г., в присъствието
на св. А.А. – двамата полицейски служители и жалбоподателя, срещу последния за
това, че на 04.10.2019 г. около 14:40 или пък около 15:10 часа в община П. на
път Трети клас № ***, км. *** в община П., посока с. П. управлява л.а. „Шкода Октавия“
с per. номер ***, лична собственост, като не се съобразява скоростта си на
движение с атмосферните условия, автомобила се завърта и влиза в крайпътна
канавка. Реализира ПТП с материални щети, квалифицирано от актосъставителя като
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В акта е вписано, че е иззет КТ и от
деянието са претърпени имуществени вреди описани в протокол за пътно-транспортно
произшествие (ПТП). В акта в графа възражение не са вписани възражения на
жалбоподателя, такива не са постъпили и в законовия тридневен срок
Въз основа на акта за нарушение е
постановено обжалваното наказателно постановление.
От показанията на свидетелите Г. и А.,
дадени в с.з. се установява, че поддържат написаното в акта, на посочената в
АУАН дата получили сигнал за възникнало ПТП, посетили местопроизшествието и Г. съставила
АУАН. При разпита на свидетелите се установява проверката да била в светлата
част на денонощието, пътната настилка да била мокра, а пробата на водача за
употреба на алкохол отрицателна. Б. обяснил автомобила да поднесъл при завой.
От представеното по делото копие от
Заповед се установява, че на-казващият орган е компетентен да издава
наказателни постановления, както и че АУАН е съставен от лице, разполагащо с
такова право.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено
при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за
съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с
установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила, т.е. по същество
липсва годен АУАН.
Доколкото пък от показанията на
свидетелите се констатира, че същите са безкритично на база предположения и не
са събрали и приобщили към доказателствения материал по делото никакви други доказателства,
то се налага и извода за съставяне акта при неизяснена фактическа обстановка.
Съдът намира, че от представените по
делото писмени доказателства и от свидетелските показания не се установява по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят
нарушение, като ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената
в НП фактическа обстановка. Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена
фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на
актосъставителя и свидетеля се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а
вписания като свидетел по акта - свидетел, също не е очевидец. Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно
нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели
– очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели
при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси
на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй
като в случая и актосъставителят, и посоченият свидетел по акта не са очевидци
на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това
не е сторено. При така установената фактическа обстановка, е налице хипотезата
на липса на втори свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на
административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Нарушена е и разпоредбата на чл. 40,
т. 9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на
лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. С оглед
обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са
настъпили, обаче не е ясно какви. Вписването в акта, че от деянието се претъпяни
имуществени вреди описани в протокол за ПТП, не санира допуснатото нарушение по
чл. 42, т. 9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да се описани в
описателната част на акта, а не да се извличат от приложени по делото писмени
доказателства.
На следващо място и в акта, и в обжалваното
НП, в нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, не се съдържа описание
на нарушението. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вменява в задължение на
водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай не е
ясно и не е установено защо е прието, че водача се е движил с несъобразена
скорост. По делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на
"несъобразена" от страна на водача скорост от една страна, а от друга
- за наличието на причинна връзка между евентуалната несъобразена скорост и
евентуално осъществилото се ПТП. В НП също не са посочени и какви са имуществени
вреди от нарушението.
Допуснато е и съществено нарушение на
процесуалните правила, което води до ограничаване правото на защита на
наказаното лице да разбере защо е било наказано. Разпоредбите на чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН предвиждат задължение за актосъставителя и
наказващия орган да посочат в издадените от тях актове кога приемат да е извършено
нарушението. В конкретния случай, в АУАН и в атакуваното НП са посочени два
момента на извършване – на 04.19.2019 година в 14.40 или 15.10 часа.
Цитираното по-горе ограничава
правото на защита на наказаното лице да разбере кога се твърди да е извършило вмененото
му нарушение и спада към съществените такива, които водят до самостоятелна
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Следва също да се има предвид,
че в санкционните производства, каквото е и това по ЗАНН, е необходимо
съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат законосъобразно да
породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на
правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на
конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и
същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това
тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и
др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по
тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност времето на
извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е
предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в
административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно
приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за
поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.
От обективна страна
административното нарушение се характеризира с дата, респ. период на
осъществяването си, която следва да бъде посочена в АУАН и НП, така чл. 42, т.
3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като следва датата в АУАН и НП да е идентична.
Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение
е от значение както за защитата на административно-наказания субект, който има
право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира
защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността
на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един
от елементите от обективна и субективна страна на твърдяното нарушение. Датата
на нарушението е част от главния факт в административно-наказателното
производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е
меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на
дееца. Посочването на различни дати и часове на извършване на нарушението от
наказаното лице в съдържанието на АУАН и НП е съществено процесуално нарушение,
което е основание за отмяна на последното. Следва да се има предвид и че съобразно
ЗАНН отговорност се носи за конкретно деяние, а без време на извършването му то
не може да бъде прието за такова.
По изложените съображения НП следва
да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
19-0311-000584/04.11.2019 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – В. Т., РУ – П.,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВТАдмС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ