Определение по дело №449/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 40/12.04.2010 г., постановено по Г. д. № 1048/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд, З. Д. Ж. от с. П., О. Ч., обл. К. е осъдена да заплати на И. М. Н. от Г. К. сумата в размер на 8000 лв., представляваща непогасената част на задължение по договор за заем от 20.03.2005 г. за връщане на заета парична сума, ведно със законната лихва в обезщетение за забава, считано от 03.09.2009 г.- датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата 790 лв., представляваща разноски по делото.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката З. Д. Ж., която го атакува като незаконосъобразно и моли да се отхвърли предявения иск. Излага подробни съображения. Поддържа в жалбата, че решението било постановено при непълнота на доказателствата. Съдът не допуснал до разпит като свидетели Д. Ж. К. и Ж. К. Ж., като приел, че искането е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 3, т. 5 и т. 6 от ГПК. Поддържа, че поискала свидетелите да установят размера на задължението й към ищеца към датата на завеждането на исковата молба и към датата на отговора й, като признала, че между страните имало договор за заем, а иска е частично основателен. Счита отказа на съда за немотивиран. Поддържа също, че в договора за заем не били уговорени лихви, поради което не следвало да се приеме, че върнатата на ищеца сума в размер на 3400 лв. представлявала лихви. Уговорката била заема да бъде върнат до 20.03.2006 г. и тъй като изпаднала в забава, ищецът можел да има претенции за присъждане на законна лихва от деня на забавата. Моли за присъждане на разноски или намаляване на присъдените такива съобразно уважената част на иска. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Оспорва доклада на първоинстанционния съд и препращането към него, тъй като отказа на съда да допусне свидетели, бил немотивиран.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в съдебно заседание я оспорва. Поддържа, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и моли да се потвърди. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че дал в заем на ответницата З. Д. Ж. сума в размер на 8500 лв., която следвало да бъде върната до 20.03.2006 г. След тази дата ищецът многократно канил ответницата да върне сумата, но тя не сторила това. Ищецът претендира сума в размер на 8500 лв., представляваща дадена на заем сума с договор за заем от 20.03.2005 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска. Предвид настъпило в хода на делото частично плащане на сума в размер на 500 лв., ищецът претендира ответницата да бъде осъдена да заплати сума в размер на 8000 лв.

Ответницата оспорва предявения иск по размер. Обяснява, че първоначално на 20.04.2001 г. взела от ищеца заем в размер на 4000 лв. със срок на връщане на сумата до 20.04.2002 г. Започнала да изплаща сумата по договора на части, като първоначално чрез вещи и пари изплатила общо 1200 лв. Твърди, че на 20.03.2005 г., преди да се погаси задължението по договора за заем по давност, ищецът я принудил да подпише нов писмен договор, който включвал сумата 4000 лв. по дадения заем от 2001 г. и сумата 3500 лв., представляваща лихва. В края на м. октомври 2006 г. предала на ищеца 2000 лв., през м. май 2009 г.- 100 лв., на 05.06.2009 г.- 100 лв. Общо изплатила сума в размер на 3400 лв. Представя доказателства- разписка, че е платила на ищеца в хода на производството сумата 500 лв.

От фактическа страна се установява следното:

С договор за заем от 20.03.2005 г., сключен между страните по делото и подписан от тях, чието авторство не се оспорва, ищецът като заемодател дал в заем на ответницата като заемател, сумата в размер на 8500 лв., която сума следвало да бъде върната в срок до 1 година. Падежът на задължението настъпил на 20.03.2006 г., а ответницата не върнала на ищеца сумата по договора за заем. След 20.03.2006 г. ответницата изпаднала в забава за връщане на дълга. В хода на производството на 13.11.2009 г. ответницата заплатила на ищеца сумата 500 лв., представляваща задължение по исковата претенция по делото, за което между страните била съставена разписка, подписана от ищеца като „приел сумата" и от ответницата като „предал сумата", с което същата е признала процесното задължение.

Подписването на процесния договор за заем не се оспорва от ответницата. Същият като частен документ, подписан от страните, има формална доказателствена сила и съдът следва да приеме, че изявленията в документа принадлежат на лицата, които са го подписали.

Твърденията на ответницата, че реално не й била дадена сумата от 8500 лв., защото преди това имало сключен друг договор за заем от 20.04.2001 г. за сумата 4000 лв. и след като не върнала тази сума, страните подписали процесния договор, в която сума се включвала вече дадената на заем сума от 4000 лв. и сумата 3500 лв., представляваща лихва, не са подкрепени от доказателства. Опровергаването на изявленията като симулативни, съгласно разпоредбата на чл. 165 ал. 2 от ГПК, става чрез т. нар. обратно писмо, каквото ответницата не представя. Процесният договор за заем от 20.03.2005 г. не се опровергава от представения от ответницата договор за заем от 20.04.2001 г., подписан между същите страни, както и ръкописно написан договор за заем от 20.03.2005 г. между същите лица, който не е подписан и няма доказателствена сила. Освен това ответницата признава, че с втория договор за заем лично се е задължила към ищеца като е новирала задължението си.

С оглед изложеното, съдът приема, че между страните по делото на 20.03.2005 г. възникналото заемно правоотношение за сумата в размер на 8500 лв. Предвид представената по делото разписката от 13.11.2009 г., подписана между страните по делото, видно от която ответницата в хода на производството е заплатила на ищеца сумата в размер на 500 лв., размерът на неизпълненото задължение по процесния договор за заем възлиза на сумата в размер на 8000 лв. Или, съдът приема, че искът е основателен и доказан до сумата в размер на 8000 лв., която ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца. Ответницата е изпаднала в забава на 21.03.2006 г. Поради това следва да се уважи и претенцията за лихви като сумата в размер на 8000 лв. се заплати, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска- 03.09.2009 г. до окончателното й изплащане.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбодателката следва да заплати на ответника по жалбата разноските за тази инстанция в размер на 100 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/12.04.2010 г., постановено по Г. д. № 1048/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА З. Д. Ж. с ЕГН *, с. П., О. Ч., обл. К. да заплати на И. М. Н. с ЕГН *, Г. К., ул. „А.”, бл. „Б.”, вх. *, , Ап. сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по делото за тази инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/