Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Козлодуй, 29 юни 2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично
заседание на 13.06.2018г. /тринадесети юни
две хиляди и осемнадесета година/ в
състав:
Районен съдия: Жаклин Димитрова
при участието
на секретаря Стела Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова гражданско
дело № 1508 описа за 2017г. на
Козлодуйския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от адвокат Е.О., вписана в Адвокатска
колегия град Враца, със служебен адрес: гр. Козлодуй, жк. 2, бл. 39, партер,
пълномощник на М.П.С., ЕГН ********** *** против „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:*** 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе” №159, бл. БенчМарк, Бизнес център, представлявано от Жанна Василева
Пехливанова, Кремена Стоянова Стоянова и Карел Крал.
С молбата се иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че М.П.С., е ЕГН **********,***, НЕ
ДЪЛЖИ на „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:***
Бизнес”, сумата от 1745, 90 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и пет лева и
деветдесет стотинки/, представляваща главница по издадени фактури: фактура № *********/13.03.2012г.; фактура № *********/13.03.2012г.; фактура № *********/13.03.2012г.; фактура № *********/13.03.2012г.; фактура № *********/25.04.2014г.; фактура № *********/25.05.2014г.; фактура № *********/23.06.2014г.; фактура № *********/24.07.2014г.; фактура № *********/22.08.2014г.; фактура
№ *********/21.09.2014г., както и обезщетение за
забавено плащане в размер на 816,22 /осемстотин и шестнадесет лева и двадесет и
две стотинки/ върху вземанията по посочените фактури за периода 26.03.2012г. -
27.10.2017г.
Към исковата молба са приложени
следните писмени доказателства: извадка от ел.справка на ответното дружество;
разпечатка на ел.писмо от 19.10.2017г. на ответника; констативен протокол №
3316713/31.10.2016г. на ответника; констативен протокол № 3316555/07.11.2016г.
на ответника; ксиракапие от лична карта на ищеца; декларация за семейно
положение и имуществено състояние на ищеца от 31.10.2017г.; служебна бележка с
изх № 129/28.08.2017г. от Агенция по заетостта.
Претендират направените по делото разноски, включително и
адвокатско възнаграждение, за които представя списък
в съдебно заседание.
Допълнително съдът е
изискал от ответното дружество и към делото са приложени следните писмени
доказателства: фактура № **********/13.03.2012,
фактура № **********/13.03.2012 г., фактура № **********/ 13.03.2012 г.,
фактура № **********/13.03.2012 г., фактура №
**********/ 25.04.2014 г., фактура № **********/25.05.2014 г., фактура
№**********/23.06.2014 г., фактура №**********/24.07.2014 г., №
**********/22.08.2014 г., фактура №**********/21.09.2014 г., справка за
задълженията за периода от 13.03.2012 г. до 21.09.2014 г.
По делото е допуснат
за разглеждане насрещен иск, предявен от „Ч.Е.Б.” АД против М.П.С. относно
дължимостта на лихвите/обезщетение за забавено плащане върху главницата 1745,90
лв. за периода от последните три години преди датата на предявяване на
насрещната искова молба /22.12.2014г. - 22.12.2017г./ в размер на 532,99 лева,
както и законната лихва върху същата незаплатена част от главницата за период
от датата на депозиране на насрещния иск, 28.12.2017г. до датата на плащането
й, или до датата на влизане в сила на съдебното решение по насрещния иск, в
зависимост от това кое от двете обстоятелствата настъпи първо.
В съдебни заседания ищеца се представлява
от пълномощника си. Поддържа иска, така както е предявен.
В съдебни заседания ответника „Ч.Е.Б.” АД не
изпраща представител, но в предсставения отговор на исковата молба оспорва
същия като недопустим и неоснователен.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът М.П.С.
е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е доставяна
електрическа енергия от ответното дружество за имот на ул.„Иглика“ № 2 в
гр.Козлодуй, обл.Враца. Клиентският номер, под който е заведен, е 300231086460.
Средството за търговско измерване е електромер с фабричен №2208904, посредством
което се е отчитала потребената електрическа енергия. Този електромер е бил
демонтиран на 31.10.2016г., видно от
представен Констативен протокол № 3316713 от 31.10.2016г. на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“АД, като е поставен електромер с фабричен номер 0229293. На
07.11.2016г. е демонтиран поставеният електромер с фабричен номер 0229293 и е
поставен такъв с фабричен номер ********** съгласно Констативен протокол №
3316555/07.11.2016г.
Ответното
дружество е издало на името на ищеца 10 броя фактури, както следва: Фактура №
*********/13.03.2012г.; Фактура № *********/13.03.2012г.; Фактура №
*********/13.03.2012г.; Фактура № *********/13.03.2012г. и 6 броя фактури –
Фактура № *********/25.04.2014г.; Фактура № *********/25.05.2014г.; Фактура №
*********/23.06.2014г.; Фактура № *********/24.07.2014г.; Фактура №
*********/22.08.2014г.; Фактура № *********/21.09.2014г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е
отрицателен установителен иск, с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът М.П.С. е битов клиент по
смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е доставяна електрическа енергия от
ответното дружество за имот на ул. „Иглика“ № 2 в гр.Козлодуй, обл.Враца.
Клиентският номер, под който е заведен, е 300231086460. Средството за търговско
измерване е електромер с фабричен №2208904, посредством което се е отчитала
потребената електрическа енергия. Този електромер е бил демонтиран на
31.10.2016г„ видно от представен Констативен протокол № 3316713 от 31.10.2016г.
на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“АД като е поставен електромер с фабричен номер
0229293. На 07.11.2016г. е демонтиран поставеният електромер с фабричен номер
0229293 и е поставен такъв с фабричен номер ********** съгласно Констативен
протокол № 3316555/07.11.2016г.
От приложените към исковата молба
констативни протоколи и представените от ответното дружество писмени
доказателства, ищецът С. има качеството на битов потребител по смисъла на § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ тези потребители ползват
електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към
електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на това същите
трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на
присъединените към мрежата имоти. Сключването на индивидуален договор между
страните за доставка на електрическа енергия не е задължителна предпоставка,
доколкото правоотношението възниква по силата на закона.
Електроснабдяването подавано в
имота на ищеца С. е прекъснато поради неплатени задължения на същия към
ответното дружество. Този факт не се оспорва от дружеството, като се посочва в
молба до съда, че прекъсването е осъществено от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД
и последното е компетентно да посочи конкретна дата на преустановяването на
електроснабдяването. От значение за правния интерес на ищеца е фактът, че
същият не може да ползва електрическа енергия именно поради съществуващите в
регистрите на дружеството погасени по давност задължения. Съгласно чл.42, ал.2
от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Елекгро България“
АД в случай на забава на плащането на дължимите суми за електрическа енергия
продавачът може да прекъсне снабдяването на потребителите в следните срокове:
10 (десет) дни след изтичането на срока за плащане за битови потребители или 3
(три) дни след изтичането на срока за плащане за стопански потребители.
Електроснабдяването на ищеца е прекъснато на основание цитираната клауза от ОУ,
без да се отчита факта, че се касае за погасени по давност задължения. Именно
поради това ищецът се нуждае от правна защита чрез предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск. Следователно за ищецът С. е налице правен
интерес от признаване недължимост на погасените по давност задължения и
редуциране на задълженията до непогасените по давност такива.
По делото са представени 4 броя,
издадени от ответното дружество фактури, от 13.03.2012г., чиято обща стойност
на главницата е 1118, 36 лева. Това са задълженията по следните фактури: Фактура
№ **********/13.03.2012г. - 273,41 лева, с падеж - 26.03.2012г.; Фактура №
**********/13.03.2012г. - 385,15 лева, с падеж - 26.03.2012г.; Фактура №
**********/13.03.2012г. - 360,44 лева, с падеж - 26.03.2012г.; Фактура №
**********/13.03.2012г. - 99,36 лева, с падеж - 26.03.2012г. - общо 1118,36 лева главница. Начислените
лихви за забава върху посочените четири броя фактури са на обща стойност 621,17 лева от датата на падежа на
всяка от тях - 26.03.2012г. до 27.10.2017г., до която дата са начислени от
дружеството лихвите, видно от приложената с исковата молба извадка от
електронна справка. Общо претендираната сума за главница и лихви по тези 4 броя
фактури е в размер на 1739.53 лева - 1118.36 лева за главница и 621,17 лева за
изтекли лихви за забава. Падежът на
всяко едно от вземанията по посочените фактури е 26.03.2012г., както е отразено
в приложената справка и е видно от представените по делото фактури. Тъй като по
отношение на тези вземания не са предприемани действия с цел осъждане на
длъжника и насочване на принудително изпълнение за събиране на сумите, то
същите са погасени по давност. Давността е започнала да тече от датата на
падежа на вземанията по четирите фактури - 26.03.2012г. и е изтекла на
26.03.2015г. или три години след падежа. По отношение на тези вземания е
изтекла кратката погасителна давност, която е тригодишна, тъй като същите са
периодични, по силата на ТР №3/18.05.2012г. по ТД № 3/2012г. по описа на ОСГКТК
на ВКС, съгласно което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност.
По делото са представени и 6
броя, издадени от дружеството фактури, за периода 22.10.2014г. - 23.03.2015г.,
чиято обща стойност на главницата е 2032, 28 лева. Това са задълженията по
следните фактури: Фактура № **********/22.10.2014г. - 93, 16 лева, с падеж -
17.11.2014г.; Фактура № **********/20.11.2014г. - 225, 70 лева, с падеж -
15.12.2014г.; Фактура № **********/20.12.2014г. - 394, 19 лева, с падеж -
14.01.2015г.; Фактура № **********/23.01.2015г. - 403, 44 лева, с падеж -
16.02.2015г.; Фактура № **********/22.02.2015г. - 480, 25 лева, с падеж -
18.03.2015г.; Фактура № **********/23.03.2015г. - 435, 54 лева, с падеж -
17.04.2015г. - общо 2032, 28 лева
главница. Начислените лихви за забава върху посочените 6 броя фактури са на
обща стойност 195,05 лева от датата
на падежа на всяка от тях до 27.10.2017г., до която дата са начислени от
дружеството лихвите, видно от приложената извадка от електронна справка. Общо
претендираната сума за главница и лихви по тези 6 броя фактури е в размер на
822. 59 лева - 627, 54 лева за главница и 195.05 лева за изтекли лихви за
забава.Падежът на последната от изброените фактури е 17.10.2014г. Тъй като по
отношение на тези вземания не са предприемани действия с цел осъждане на
длъжника и насочване на принудително изпълнение за събиране на сумите, то те са
погасени по давност. Давността за последната от изброените фактури е започнала
да тече от датата на падежа - 17.10.2014г. и е изтекла на 17.10.2017г. или три
години след падежа. По отношение на тези вземания също е изтекла кратката
тригодишна погасителна давност, тъй като са периодични по силата на ТР
№3/18.05.2012г. по ТД № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС.
По отношение предявеният насрещен
иск от „Ч.Е.Б.” АД срещу М.П.С. е неоснователен. Претенцията на дружеството е
за обезщетение за забавено плащане в размер на 532,99 лева, представляващо
неустойка за забава върху главницата от 1745,90 лв. за периода от 22.12.2014г.
до 22.12.2017г. Претендират се лихви за тригодишен период преди датата на
депозиране на насрещния иск, както и законната лихва върху същата незаплатена
част от главницата за период от датата на депозиране на насрещния иск до датата
на плащането й или до датата на влизане в сила на съдебното решение по
насрещния иск, в зависимост от това кое от двете обстоятелства настъпи първо.
Съгласно разпоредбата на чл.119
от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. В случая
главницата по посочените десет броя фактури цитирани по-горе се е погасила три
години след падежа на всяка от фактурите. Последната издадена фактура от
изброените е Фактура № *********/21.09.2014г. с падеж - 17.10.2014г.
Следователно до 17.10.2017г. е изтекла погасителната давност както за тази
фактура, така и за издадените преди нея. С погасяването на главницата по
давност са се погасили и лихвите по всяка от фактурите. Ответникът сочи съдебна
практика по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която, когато искът е предявен след
като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват
всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от
предявяване на иска. Действително съдебната практика е такава, но тя касае
случаи, когато главницата е погасена чрез плащане или когато главницата не е
погасена по давност. Тази предпоставка е определящата, за да се претендират
лихви за период три години назад от предявяване на иска. Ако главницата не бе
погасена по давност или бе погасена чрез плащане, насрещният иск за лихви би
бил основателен. Твърди се в насрещния иск, че „вземането за лихви не е
погасено и в момента, тъй като главното вземане не е погасено.“ Действително
ако главното вземане не бе погасено по давност, щяха да се дължат лихви за три
години назад преди предявяване на иска. Главното вземане обаче е погасено и то
по всяка от изброените фактури. Поради това следва да се приложи разпоредбата
на чл.119 от ЗЗД, по силата на която с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях
да не е изтекла. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 167/08.11.2013г.
по т.д. № 657/2012г. на ТК, 1 т.о; Решение № 35/21.02.2014г. по гр.д. №
3184/2013г. на 3 г.о; Решение № 25/27.03,2013г. по т.д. № 1198/2011г., ТК, 1
т.о.; Решение № 38/23.02.2011г. по гр.д. 276/2010г. 3 г.о./.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че ищецът М.П.С. не дължи на ответното дружество сумите по посочените 10 броя
фактури поради изтекла погасителна давност по отношение на вземанията по
същите. Той не дължи и лихви за забава върху посочените суми за главница, тъй
като е изтекла давността по отношение на главното вземане по всяка една от
фактурите. Общата стойност на главницата по по 10-те броя фактури е в размер на
общо 1745, 90 лв., а на начислените лихви за забава – общо 816.22 лева от датата на падежа на всяко
вземане до 27.10.2017г.
С оглед изхода от спора пред
настоящата съдебна инстанция, на ищеца съгласно чл.78, ал.1 ГПК се присъждат в тежест на
ответника
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 409,35 лева.
Тъй като ищецът е освободен от съда от
първоначалното внасяне на държавна такса, при този изход на спора,
съгласно чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи държавната такса за образуване на делото вносима по сметка на РС – Козлодуй в размер на 102.48 лева.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено, че М.П.С., с ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на „Ч.Е.Б.”
АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес Център,
представлявано от Жанна Василева Пехливанова, Кремена Стоянова Стоянова, Карел
Крал – от всеки двама от членовете на УС заедно сумата от 1745, 90 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и пет лева и деветдесет
стотинки/, представляваща главница по издадени фактури: Фактура №**********/13.03.2012г.; Фактура № **********/13.03.2012г.;
Фактура №**********/13.03.2012г.;
Фактура № **********/13.03.2012г.;
Фактура №**********/25.04.2014г.; Фактура № **********/25.05.2014г.;Фактура № **********/23.06.2014г.;
Фактура № **********/24.07.2014г.;Фактура № **********/22.08.2014г.;
Фактура № **********/21.09.2014г., както и
обезщетение за забавено плащане в размер на
816.22 лв./осемстотин и шестнадесет лева и 22 стотинки/ върху вземанията
по посочените фактури за периода от 26.03.2012г. до 27.10.2017г.
Отхвърля
изцяло предявения от „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление:*** Марк Бизнес Център, представлявано от Жанна Василева
Пехливанова, Кремена Стоянова Стоянова, Карел Крал – от всеки двама от
членовете на УС заедно срещу М.П.С. с ЕГН ********** с адрес ***, насрещен иск относно
дължимостта на лихвите /обезщетение за забавено плащане върху главницата
1745,90 лв. за периода от последните три години преди датата на предявяване на
насрещната искова молба /22.12.2014г. - 22.12.2017г./ в размер на 532,99 лева,
както и законната лихва върху същата незаплатена част от главницата за период
от датата на депозиране на насрещния иск, 28.12.2017г. до датата на плащането
й, или до датата на влизане в сила на съдебното решение по насрещния иск, в
зависимост от това кое от двете обстоятелствата настъпи първо като неоснователен и недоказан.
Осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ч.Е.Б.” АД *** с ЕИК ********* да
заплати на адв.Е.О. *** разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 409,35
лв.
/четиристотин и девет лева и 35 стотинки/.
Осъжда на
основание чл.78, ал.6 ГПК „Ч.Е.Б.” АД *** с ЕИК ********* да заплати на РС
Козлодуй държавна такса в размер на 102,48
лв. /сто и два
лева и 48 стотинки/.
Решението може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Да
се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Районен съдия:
/Жаклин
Димитрова/