Р Е Ш Е Н И
Е
№ 356
гр. Габрово, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря
ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2209
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І ГПК.
Образувано е по
искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, предявена
срещу Г.В. С.-Р., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумата 2137.85 лева - главница по договор за потребителски кредит
№ CREX 15657562 от 09.01.2018 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането,
сумата 475.11 лева – договорна лихва за периода 05.04.2018 г. – 05.01.2020 г.,
сумата 220.66 лева – обезщетение за забава за периода от 06.05.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и за направените по делото
разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление
било образувано ч. гр. дело № 874/2019 г. по описа на ГРС, и била издадена
заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова
молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на
вземания за посочените суми, като при условията на евентуалност, в случай, че
съдът отхвърли предявените обективно кумулативно съединени установителни
искове, са предявени осъдителни искове за същите вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът излага, че
на 09.01.2018 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като кредитор и Г.В. С.-Р., като
кредитополучател е сключен договор за потребителски
кредит № CREX 15657562, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Излага, че общият размер на кредита е 2299,37 лв., който
включва в себе си размера на кредита продажната цена на стоката /1929 лв./ и
размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията"
/370.37 лв./, която сума кредитополучателят се задължил да върне, заедно с
уговорената възнаградителна лихва, на 24 месечни погасителни вноски, всяка с
размер от 118.79 лева в срок до 05.01.2020 г.. Кредитополучателят заплатил
първите две погасителни вноски или общо 238 лева, след което преустановил
плащанията и по отношение на вземанията по кредита била настъпила предсрочна
изискуемост считано от падежа на втората неплатена просрочена вноска
/05.05.2018 г./, съгласно чл. 3 от условията към договора за кредит, като до
длъжника били изпратени уведомителни писма за обявената предсрочна изискуемост
заедно с уведомленията за извършеното прехвърляне на вземането. Посочва още, че при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска, като на длъжника е начислена лихва за забава в общ размер на
220.66 лева за периода от 06.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда.
Твърди, че на
13.09.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., по силата на който
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, произтичащо от договора за
паричен кредит е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Излага, че до длъжникът на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са изпратени уведомителни писма за извършената цесия.
Счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на цесията и
с връчване на уведомлението приложено
към исковата молба. Претендира направените разноски по делото.
В
законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му
особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Излага подробни съображения, че процесният договор за
кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, като в конкретния случай
били нарушени разпоредбите на чл.10, ал. 1 и чл. 11, ал.1, т.10, чл. 11, ал. 2 ЗПК. Твърди, че представените по делото копия от договор за застраховка и
договор за кредит са с размер на шрифта по-малък от 12. Същевременно сочи, че
цедентът е заличен търговец и е невъзможно да прехвърля каквито и да било
права. Оспорва да е налице настъпило каквото и да било универсално или частно
правоприемство, съответно ищецът да е придобил процесното вземане по договора
за кредит. Оспорва да е извършено
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия и за предсрочната
изискуемост. Оспорва представените
пълномощни и договор за цесия тъй като липсвала достоверна дата на подписването
им.
С влязло в сила разпореждане от 09.12.2019 г. е върната искова молба по
отношение на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата 2137.85 лева, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски паричен кредит № CREX
15657562/09.01.2018 г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
сумата 475.11 лева – договорна лихва за периода 05.04.2018 г. – 05.01.2020 г.,
сумата 220.66 лева – обезщетение за забава за периода 06.05.2018 г. –
06.05.2019 г..
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
По делото е
представен договор за потребителски паричен кредит за издаване и
ползване на кредитна карта CREX 15657562 от 09.01.2018 г., подписан от ответника Г.В. С.-Р. в качеството на кредитополучател и служител
на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /правоприемник на който е ищецът по
делото/. Видно от текста
параметрите и условията на договора са: обща цена на стоките – 1929 лева,
застрахователна премия 370.37 лева, общ размер на кредита 2299.37 лева, брой
месечни погасителни вноски 24, размер на вноската 118.79, обща стойност на
плащанията 2850.96 лева, ГПР: 24.13 % и лихвен процент – 21.81 %. В договора е уговорен погасителен план, като
първата погасителна вноска е с падеж 05.02.2018 година, а последна - с
падеж 05.01.2020 година. С подписването
на договора /поле Удостоверявания/ кредитополучателят декларирал, че е получил
сумата по договора. Към договора е приложен и сертификат за сключената във
връзка с договора за кредит застрахователна полица, подписана от страните.
В чл.3 от
договора, страните уговорили, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна
вноска. При просрочие на две или повече
месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост.
Представен е
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., по
силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило вземанията,
описани в Приложение 1 към него на ищеца. Прехвърлянето на вземането по
процесния договор за кредит е потвърдено писмено от цедента. Видно от
представеното пълномощно, прехвърлителят „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България е оправомощил приобретателя – ищец по делото да уведоми
длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.
Представени са уведомителни писма до длъжника Г.В. С.-Р., с която ищецът й
съобщава за извършено прехвърляне на вземания и че поради неплащането в срок на погасителни вноски по договор за
кредит CREX 15657562 вземането
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е обявено за предсрочно изискуемо.
Няма данни представените уведомителни писма да са връчени на ответника.
От приложеното за
послужване частно гражданско дело № 874 по описа за 2019 г. на РС- Габрово, се
установява, че ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
По отношение на исковете, с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД.
На първо място,
следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като
в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за
процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание. При връчване
на издадената заповед при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от
получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си,
който срок е спазен.
Основателността на
предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем
(потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да
върне сумата, предмет на договора със съответния процент разходи, настъпила изискуемост на задължението и
релевирано от задълженото лице неизпълнение.
В тежест на ищеца е да докаже и
наличието на сключен договора за цесия, с който е придобил вземането, както и
факта на съобщаване на цесията на длъжника.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по
своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не
стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно
твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния
факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което доказателства в производството
не са ангажирани.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.-Франция не е правоприемник на лицето,
посочено като кредитор в представения договор за потребителски кредит. Видно от
служебно извършената справка в Търговския регистър, се установява, че "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* е със статут на "заличен
търговец", считано от 24.04.2018 г. Дружеството е преобразувано по реда на
чл. 256г от Търговския закон чрез трансгранично вливане в едноличния собственик
на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.- Франция с номер в Търговски и фирмен регистър *********. С вписването на
преобразуването се прекратява преобразуващото дружество, при което правата и
задълженията му преминават върху приемащото дружество /чл. 265о, ал. 2 ТЗ/.
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А-Франция е универсален правоприемник
на прекратеното еднолично акционерно дружество и придобива цялата съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, съставящи предприятието му и извършва
банковата си дейност на територията на Република България, съгласно
разпоредбите на чл. 20 от Закона за кредитните институции чрез регистрирания си
клон – "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А-клон България, вписан в
списъка на Българската народна банка на лицензираните банки и клонове на
чуждестранни банки в страната. Правната форма на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С. А-клон България е клон на чуждестранен търговец, което
обстоятелство е вписано в Търговския регистър, както и упълномощаването на
управителя на клона от търговеца принципал.
С постигане на
съгласието между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /понастоящем „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.-
Франция / и ищеца, оформено в сключения формален договор за цесия от
27.07.2017 г., са настъпили целените правни последици и носител на вземането,
но само по отношение на прехвърлителя, е станало „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. За да породи сключеният без участие на длъжника договор за
цесия правните си последици и по отношение на него, законът с разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изисква прехвърлянето да му бъде съобщено от предишния
кредитор.
Следователно,
правната последица на съобщаването на цесията на длъжника е в това същият да
знае спрямо кой правен субект е задължен от този момент.
Трайно установена
е съдебната практика, обективирана и в постановените решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 78 от 9.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
първоначалния кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от първоначалния
кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е
предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от първоначалния кредитор.
Приложеното към
исковата молба уведомление за извършената в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
цесия на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
е направено от предишния кредитор – „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А.-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, ЕИК ********* /с предишно наименование „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД/, чрез надлежно упълномощения пълномощник –
цесионера „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. С решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., е прието, че по силата
на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да
упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това
съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал.4 ЗЗД действие спрямо длъжника.
Следователно, в конкретния случай, уведомлението изхожда от първоначалния
кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А- Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България, ЕИК ********* /с предишно наименование „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД/, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни
необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на
новия кредитор, достигнало е до ответника - длъжник с връчване на приложенията
към исковата молба (по силата на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК когато лицето не
се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са
връчени) и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това
процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в
отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно
изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за
вземането срещу Г.В. С.-Р. произтичащо от договор за потребителски кредит № CREX 15657562 от 09.01.2018 г. е ищецът
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Следва да се отбележи, че длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за цесията,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение
на основание липсата на уведомяване.
/Така определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г.о./.
В тази връзка възраженията на особения представител, че в представеното
пълномощно и договор за цесия липсвала достоверна дата на подписването им не
следва да с обсъждат тъй като не касаят факти релевантни за спора.
За установяване на
валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление
съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор.
Договорът е винаги двустранна
правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се
волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е
реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с подписването на процесния
договор за потребителски кредит
№ CREX 15657562 от 09.01.2018 г.
ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно
задължение да върне предоставената му сума, на 24 месечни вноски, с размер от
118.79 лева всяка, включващи съответната договорна лихва и разходи, определени
на годишна база.
Предаването на
сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение
на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че
сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на
сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта
на предаване на предмета му на заемателя.
Следователно,
договорът от 09.01.2018 г. е породил валидна облигационна връзка между стария
кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, от една страна и ответника, от
друга. Изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави
паричната сума е установено от положения от ответника подпис, с който същият е
признал факта на получаване на сумата по договора. Ето защо, в правната сфера
на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична
сума.
В договора е
предвидено задължението на ответника за погасяване на предоставената в заем
сума, заедно със съответната договорна лихва и процент разходи, в общ размер на 2850.96 лева, да бъде изпълнено
на части – на 24 месечни вноски, всяка
с падеж на определен ден, уговорен в погасителния план. Във всяка от
погасителните вноски е включена и вноска по допълнително сключената застраховка.
Следователно, с настъпване на падежа на съответната вноска, заемателят е
изпадал в забава, без да е било необходимо осъществяването на допълнителни
юридически факти (покана на кредитора, например).
Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за настъпила на
05.05.2018 г. предсрочна изискуемост на цялото вземане, на основание чл. 3 от
договора.
Съгласно мотивите в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г.
на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК предсрочната изискуемост на вземането по
договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и
чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до
насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако
са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени
в договора или предвидени в закона.
Ето защо постигнатата в договора предварителна уговорка по чл. 3, изр.
второ, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
може да породи действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника – кредитополучател.
В случая по делото
са представени изготвени "уведомителни писма", в които се сочи, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, адресирани до ответника на посочения
в договора адрес. Не са налице обаче доказателства тези уведомителни писма
действително да са били изпратени на адреса на ответника – не е налице
представена обратна разписка, разписка от куриер и т. н. Ето защо, съдът не
може да приеме за доказан факта на връчване на ответника на съобщението, с
което е обявена настъпила предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране
на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
Съгласно
задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235,
ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. В т. 1 от Тълкувателно решение № 8
от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК се прие, че е
допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
В случая към
момента на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд /15.10.2020 г./ е настъпил падежа на всички
погасителни вноски включващи дължимата главница и възнаградителната лихва. С
оглед обстоятелството, че ответникът не оспорва размера на претендираното вземане,
а неизпълнението на ответника по отношение на така установеното задължение,
съдът приема за доказано, тъй като последният не е изпълнил доказателствената
си тежест да установи точно във времево отношение изпълнение, съдът намира, че
в правната сфера на ответника е налице задължение да престира главницата,
заедно със съответната договорна лихва по кредита, които са с настъпил падеж. В
тази връзка следва да бъде посочено, че в задължението за главница по договора
за кредит освен предоставената сума от 1929 лв. се включва и сумата от 370.37
лв., която се дължи по договор за застраховка "Защита на плащания" и
е заплатена от кредитора въз основа на договора за кредит, като е включена в
дължимите се месечни вноски.
Съдът счита, че
процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно
изискванията на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците
й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй
като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията
за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.
11).
От цитираното
съдържание на договора следва изводът, че в същото фигурира императивно
изискваната информация по чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. В
договора се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и
общата сума, която следва да се изплати, като в договора е инкорпориран
погасителния план. Ето защо не са налице нарушения по член 11, ал. 1, т. 7, т.
9, 10 и 11 ЗПК. В случая е налице
фиксиран годишен лихвен процент, а не променлив такъв, като договорът съдържа и
необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Кредитополучателят собственоръчно е подписал договора за
кредит, в който са били уредени ясни и
конкретни условия по него. Не е установено по делото размера на шрифта на
договора за потребителски кредит да е по-малък от 12. Не е налице нарушение на
цитираните от особения представител на ответника разпоредби на закона, които да
обосноват нищожност на целия договор. Приетата за дължима от ответника сума за
главница в размер на 2137.85 лева, следва да се заплати заедно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, по повод на което е било образувано ч. гр. дело № 874/2019 год.
по описа на РС-Габрово – 07.05.2019 год. до окончателното изплащане – аргумент
от чл.422, ал.1 ГПК.
По отношение на иска, с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед изложеното
при разглеждане на главния иск, съдът прие за установено, че за ответника е
възникнало задължение за заплащане на погасителни вноски с уговорен падеж,
съгласно договор от 09.01.2018 г., в който страните постигнали съгласие при
забава на длъжника, в негова тежест да се поражда задължение за заплащане на
обезщетение за периода на забава. В случая ищецът претендира обезщетение за
забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 3 от договора. Размерът на
законната лихва е нормативно определен на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта /Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения в сила от 01.01.2015
г./. За претендирания период считано от 06.05.2018 г. до 06.05.2019 г. ответникът дължи законна
лихва, но не върху цялата главница от 2137.85 лева, а само върху падежиралите
до депозиране на заявлението вноски, тъй като по делото не се установи
предсрочната изискуемост да е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед изложеното
акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата 78.43
лева, определена по реда на чл.162 ГПК чрез математическа операция, за
извършването на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не
разполага, за която сума предявеният
акцесорен иск следва да бъде уважен, като за разликата до предявения
размер от 220.66 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на
спора, всяка от страните има право на разноски, пропорционално на уважената,
респ. отхвърлената част от исковете.
В заповедното
производство доказаните разноски са в размер на 106.67 лева, формирани от
внесена държавна такса в размер от 56.67 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева, от която сума, следва да му се присъдят 101.31 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
За настоящото
производство на ищеца следва да бъде присъдена сумата 806.52 лева – разноски за
исковото производство, формирани от заплатената държавна такса (56.67 лева),
адвокатско възнаграждение в размер на 492.47 лева и внесен депозит за особен
представител в размер на 300 лева, пропорционално на уважената част от
исковете.
За настоящото
производство ответникът Г.В. С.-Р., не
претендира разноски и съответно такива не следва да й се присъждат.
Така мотивиран,
СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено по предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. “Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис -сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, искове, с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.В. С.-Р., с адрес: ***,
му дължи заплащане на сумата 2137.85
лева (две хиляди сто тридесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки) -
главница по сключен договор за
потребителски кредит за потребителски кредит № CREX 15657562 от 09.01.2018 г. с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД /сега „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А.- Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК ********* /, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /07.05.2019 г./ до
изплащане на вземането, сумата 475.11 лева – договорна лихва за периода
от 05.04.2018 г. до 05.01.2020 г., сумата 78.43 лева – обезщетение за забава върху
главницата по падежиралите към депозиране на заявлението погасителни вноски за
периода от 06.05.2018 г. до 06.05.2019 г., за които суми в производството по ч.
гр. д. № 874/2019 година по описа на РС-Габрово е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над сумата
78.43 лева до предявения размер от 220.66 лева.
ОСЪЖДА Г.В. С.-Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул.
“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис -сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 101.31 лева
(сто и един лева и тридесет и една стотинки) – разноски за заповедното
производство и сумата 806.52 лева
(осемстотин и шест лева и петдесет и две стотинки) - разноски за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: