Решение по дело №266/2021 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 34
Дата: 17 март 2023 г.
Съдия: София Сотирова Монева
Дело: 20215340100266
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Първомай, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело №
20215340100266 по описа за 2021 година
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) с правно основание във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 228, ал. 1 от Закона за електронните
съобщения (ЗЕС).
Ищецът „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (с предишно фирмено наименование „ЮБЦ“
ЕООД), ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от М.
А. У. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. В. П. Г., вписана в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *******,
моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Х. С. В.,
ЕГН: **********, с адрес: *******, процесуално представляван по пълномощие от адв. Ж.
З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: *******, му дължи сумата от 45, 63 лева (четиридесет и пет лева и
шестдесет и три стотинки) – представляваща стойност на далекосъобщителни услуги,
потребени в периода от 15.03.2018 г. до 14.05.2018 г. по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, сключен на ******* г. между „Българска телекомуникационна
компания” (БТК) ЕАД и ответника, за което вземане е издадена Заповед №
260041/11.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 79/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство
съдебноделоводни разноски.
1
Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че по силата на Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от ******* г. и приложимите към него Общи
условия на „БТК” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни
услуги посоченото дружество се задължило да предоставя на ответника до 07.12.2018 г.
телевизионни и интернет услуги по план съответно „VIVACOM TV L” и „VIVACOM Net
Slim 20”, а последният – да му заплаща за тях месечна абонаментна такса съответно от 22, 99
лева и 20, 80 лева въз основа на ежемесечно издавана от доставчика фактура в указания в
нея срок.
Абонатът не престирал изцяло на падежа дължимата се цена от 66, 13 лева за
обслужването за периода от ******* г. до 14.06.2018 г., за което били съставени Фактури №
№ **********/******* г. и ******* г. на стойност с начислен ДДС съответно от 39, 90 лева
и 26, 23 лева, платима съответно до 02.05.2018 г. и 01.06.2018 г. Поради забавата на
основание чл. 50 от Общите условия дружеството прекратило едностранно съглашението и
деактивирало достъпа до услугите на 30.05.2018 г.
След като „С. Г. Груп“ ООД, ЕИК: *******, придобило въпросното вземане от
оператора с Договор за цесия от 16.10.2018 г., го прехвърлило съгласно Договор за цесия от
01.10.2019 г. на ищеца, който в качеството си на пълномощник на праводателя си и от свое
име съобщил на ответника за двете цесии с уведомление, връчено му в хода на настоящото
производство като приложение към исковата молба, и сезирал Районен съд – Първомай със
заявление за принудително му удовлетворяване по регламента на чл. 410 от ГПК. Така
отправеното искане било уважено с издаване на Заповед № 260041/11.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 79/2021 г. по описа
на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която длъжникът депозирал възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 433/09.06.2021 г., с който
ответникът застъпва становище за неоснователност на иска. Оспорва автентичността на
подписите, положени от негово име в представените от ищцовата страна Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги и Декларация от ******* г.
Признава, че е сключил на ******* г. с „БТК” ЕАД договор за ползване на
телевизионни и интернет услуги от пакет съответно „VIVACOM TV L” и „VIVACOM Net
Slim 20” срещу обща месечна цена от 31, 50 лева. На 16.02.2018 г. операторът предприел
еднострнна промяна на договорните условия, като започнал да начислява в тежест на
абоната по-високи месечни такси за различни от първоначално съгласуваните тарифни
планове и дори прекъснал доставката поради непълно плащане. По причина на така
допуснатото от компанията неизпълнение на 13.04.2018 г. клиентът подал в офиса й в гр.
Първомай писмена жалба, с която обективирал волеизявление за прекратяване на
договорната връзка. Впоследствие страните постигнали съгласие за ликвидирането й в
двустранно Споразумение от 27.04.2018 г., поради което за периода след 27.04.2018 г. или
евентуално след ******* г. притезанието било лишено от основание.
Ответникът релевира също, че е издължил изцяло стойността на услугите, потребени
до 27.04.2018 г., с извършени на 13.04.2018 г. и 21.05.2018 г. плащания на сумите съответно
2
от 12, 60 лева и 20, 50 лева. Възразява и че вземането с падеж до 14.05.2018 г. е погасено по
давност.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба-
становище вх. № 1555/14.10.2021 г., депозирана от пълномощника му поддържа исковата
молба, а ответникът лично и чрез довереника си – отговора, излагайки подробна
аргументация и в писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения,
приема от фактическа страна следното:
Въз основа на очерталите се съвпадения в твърденията на страните и писмените
доказателствени източници се установява, че по силата на дигитално сключен Договор №
******* от ******* г. (л. 24 – л. 27) „БТК” АД, ЕИК: *******, притежаващо индивидуална
Лицензия № ******* г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществени
далекосъобщителни мрежи и предоставяне на далекосъобщителни услуги, се задължило да
предоставя на ответника с абонатен номер ******* на адрес: *******, при ценовите условия
на оферта „Комбинирай и спести” и официалните правила за Промоции „ΗΒΟ и
ΗΒΟ&Cinemax с 50% отстъпка за 24 месеца”, „Много повече телевизия” и „VIVACOM Net
Slim 20 с 2 лева отстъпка” следните услуги: телевизионни по план „VIVACOM TV L” при
месечна абонаментна такса от 11, 99 лева с ДДС, допълнителни – два приемника при
месечна абонаментна такса от 4, 80 лева с ДДС, TV пакет „ΗΒΟ&Cinemax” при месечна
абонаментна такса от 5, 45 лева с ДДС и интернет с Wi-Fi модем по план „VIVACOM Net
Slim 20” при месечна абонаментна такса от 9, 20 лева с ДДС за 24 месеца от ******* г. до
07.12.2018 г., след изтичането на които правоотношението се трансформира в безсрочно при
стандартните параметри на избраната програма и може да се прекрати от абоната без
дължимост на неустойка с 30-дневно писмено предизвестие.
Клиентът, на свой ред, трябвало да заплаща на доставчика така договорената пакетна
цена от общо 31, 44 лева с ДДС в рамките на срока, указан в издаваната от последния на 15-
о число на месеца сметка.
Съглашението регламентира правата на „БТК” ЕАД да го прекрати и/или да спре
услугата при нарушение от абоната на ограниченията в начина и целите за използването й и
да променя договорните условия и общите такива, като изпрати 30-дневно писмено
предизвестие до насрещната страна, която в тази хипотеза разполага с възможността да
прекрати договора с писмено предизвестие, подадено до един месец от датата на влизане в
сила на изменението. Ако прекратяването е предсрочно по искане или вина на потребителя,
включително при неплащане на дължими суми, същият отговаря с неустойка. Без да дължи
такава, той може да прекрати договора за интернет услугата в случай на непрекъснато или
редовно повтарящо се, допуснато от оператора, несъответствие между действителните и
договорните й показатели за скорост и други критерии за качеството й, с писмено
предизвестие, в което да посочи в какво се състои неизпълнението и даде подходящ срок за
3
отстраняването му.
В договора е предвидено за неуредените от него въпроси да се прилагат Общите
условия на „БТК” ЕАД за съответната услуга „VIVACOM Net Slim” и „VIVACOM TV”,
приемането и получаването на подписан от представител на дружеството екземпляр от
които ответникът потвърдил с Декларация от ******* г. (л. 24). Визираните общи клаузи не
са приобщени по делото. Сред доказателствените материали фигурират Общи условия на
договора между „БТК” АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството (л. 28 – л. 36), с които се уреждат
взаимоотношенията му с крайните потребители за ползване на фиксирана телефонна услуга,
универсална услуга и комутируем достъп до интернет (телефонна връзка между компютри
през модем).
Задължен по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК да представи месечните сметки (фактури),
издадени от „БТК” ЕАД за ползваните услуги по процесния договор за периода от месец
януари 2017 г. до месец февруари 2018 г.; пълно извлечение с данни за извършените от
ответника плащания по този договор за периода от месец януари 2017 г. до месец април
2018 г. и справка (извлечение) от електронната система на мобилния оператор кога са
предоставяни и прекъсвани услугите по договора в периода от месец април 2018 г. до месец
май 2018 г., с разяснение на процесуалните последици по чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 от
ГПК, ищецът е ангажирал единствено Справка за извършени плащания по фактури за
абонатен номер ******* от 01.01.2017 г. до 01.01.2018 г. (л. 80).
От съдържанието й е видно, че за потреблението на ответника операторът издал
следните Месечни сметки: № **********/15.12.2016 г. на стойност 35, 14 лева с падежна
дата 12.01.2017 г., **********/15.01.2017 г. на стойност 30, 00 лева с падежна дата
12.02.2017 г., **********/15.02.2017 г. на стойност 31, 43 лева с падежна дата 14.03.2017 г.,
**********/15.03.2017 г. на стойност 32, 45 лева с падежна дата 12.04.2017 г.,
**********/15.04.2017 г. на стойност 30, 55 лева с падежна дата 13.05.2017 г.,
**********/15.05.2017 г. на стойност 30, 55 лева с падежна дата 12.06.2017 г.,
**********/15.06.2017 г. на стойност 30, 55 лева с падежна дата 13.07.2017 г.,
**********/15.07.2017 г. на стойност 30, 55 лева с падежна дата 12.08.2017 г.,
**********/15.08.2017 г. на стойност 30, 90 лева с падежна дата 12.09.2017 г.,
**********/15.09.2017 г. на стойност 31, 43 лева с падежна дата 13.10.2017 г.,
**********/15.10.2017 г. на стойност 31, 43 лева с падежна дата 12.11.2017 г.,
**********/15.11.2017 г. на стойност 31, 43 лева с падежна дата 13.12.2017 г.,
**********/15.12.2017 г. на стойност 31, 43 лева с падежна дата 12.01.2018 г. и ******* г.
на стойност 31, 43 лева с падежна дата 01.02.2018 г., за заплащането на които са постъпили:
на 02.01.2017 г. – 35, 14 лева, на 22.02.2017 г. – 93, 00 лева, на 10.04.2017 г. – 35, 00 лева, на
09.06.2017 г. – 27, 00 лева, на 17.07.2017 г. – 61, 10 лева, на 31.08.2017 г. – 155, 00 лева, и на
08.01.2018 г. – 33, 00 лева, с остатъчно задължение от 0, 03 лева.
Далекосъобщителното предприятие документирало последващите доставки, както
следва:
4
с Месечна сметка № ******* г. (л. 45) за отчетен период 15.03.2018 г. – 14.04.2018 г.
на стойност от 514, 09 лева с ДДС, платима до 01.04.2018 г., от която 44, 13 лева с ДДС
за комбинирани интернет и TV услуги по план „VIVACOM Net Slim 50” и „VIVACOM
TV 2L”, пакет „ΗΒΟ и ΗΒΟ&Cinemax” и два допълнителни приемника за периодите
от 17.02.2018 г. до 14.03.2018 г. и от 15.03.2018 г. до 14.04.2018 г., 470, 00 лева –
неустойка за невърнат ADSL модем и три цифрови приемника STB, и -0, 04 лева –
баланс от предходни периоди;
с Месечна сметка № **********/******* г. (л. 21) за отчетен период ******* г. –
14.05.2018 г. на стойност от 39, 90 лева с ДДС, платима до 02.05.2018 г., от която 39,
91 лева с ДДС за комбинирани интернет и TV услуги по план „VIVACOM Net Slim 50”
и „VIVACOM TV 2L”, пакет „ΗΒΟ и ΗΒΟ&Cinemax” и два допълнителни приемника
за периода от ******* г. до 14.05.2018 г., и -0, 01 лева – баланс от предходни периоди;
с Месечна сметка № ******* г. (л. 22) за отчетен период 15.05.2018 г. – 14.06.2018 г.
на стойност от 66, 13 лева с ДДС, платима до 01.06.2018 г., от която 26, 23 лева с ДДС
за комбинирани интернет и TV услуги по план „VIVACOM Net Slim 50” за периода от
15.05.2018 г. до 14.06.2018 г. и „VIVACOM TV L” за периодите от 17.02.2018 г. до
14.03.2018 г., от 15.03.2018 г. до 14.04.2018 г., от ******* г. до 08.05.2018 г., от
09.05.2018 г. до 14.05.2018 г. и от 15.05.2018 г. до 14.06.2018 г., пакет „ΗΒΟ и
ΗΒΟ&Cinemax” за периода от 15.05.2018 г. до 14.06.2018 г. и два допълнителни
приемника за периодите от 09.05.2018 г. до 14.05.2018 г. и от 15.05.2018 г. до
14.06.2018 г., и 39, 90 лева – баланс от предходни периоди;
с Кредитна сметка № ******* г. (л. 23) за отчетен период 15.06.2018 г. – 14.07.2018 г.
на стойност 233, 39 лева с ДДС, платима до 02.07.2018 г., от която -16, 93 лева с ДДС
за комбинирани интернет и TV услуги по план „VIVACOM Net Slim 50” и „VIVACOM
TV L”, пакет „ΗΒΟ и ΗΒΟ&Cinemax” и два допълнителни приемника за периода от
31.05.2018 г. до 14.06.2018 г., 204, 69 лева – неустойка за „ΗΒΟ и ΗΒΟ&Cinemax” и за
тарифни планове „VIVACOM TV L” и „VIVACOM Net Slim 50”, и 45, 63 лева – баланс
от предходни периоди.
Според Фиксални бонове от 08.03.2018 г. (л. 47), от 13.04.2018 г. (л. 48) и от
21.05.2018 г. (л. 49), издадени от „БТК” ЕАД, магазин Първомай, на 08.03.2018 г. за
погасяване на дължимите суми по Сметки № № ******* г. и ******* г. ответникът платил
31, 50 лева, на 13.04.2018 г. по Сметка № ******* г. – 31, 50 лева и 12, 60 лева, и на
21.05.2018 г. частично по Сметка № **********/******* г. – 20, 50 лева.
От протеклата между него и оператора електронна кореспонденция чрез електронни
пощи съответно hristo_valchev@abv.bg и WebRequests@vivacom.bg (л. 56 – л. 58),
възпроизведена на хартиен носител по порядъка на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК, се изяснява,
че на 17.03.2018 г. възразил срещу размера на Сметка № ******* г. (л. 45), като пояснил, че
предходният месец бил приел офертата на компанията за обновяване на услугите, но
служителите й не успели да осъществят необходимата за целта инженерна инсталация в
дома му, в резултат на което изпратеният му модем останал непотребен. Изразил оплакване
5
и от качеството на интернета и желание при първа възможност да прекрати договора. След
като на 30.03.2018 г. „БТК” ЕАД го информирало с извинение за причиненото му
неудобство, че на 23.03.2018 г. е издало кредитно известие за корекция на задължението му
от 514, 09 лева на 44, 09 лева с ДДС, на същата дата ответникът отправил искане за по-
задълбочена проверка с твърдение за допусната грешка в начислената му абонаментна такса
от 44, 09 лева, която следвало да възлиза на около 31, 00 лева. С електронни писма от
10.04.2018 г. и от 11.04.2018 г. операторът потвърдил издаването на Кредитно известие №
******* г. за 470, 00 лева и изискуемостта на вземането си от 44, 09 лева с уточнението, че е
отразено във Фактура № ******* г., но с ответни имейли от 10.04.2018 г. и 11.04.2018 г.
клиентът отново го оспорил за разликата над сумата от 31, 50 лева, уговорена с договора му,
който не бил прекратяван или изменян. В отговорите си от 23.04.2018 г. и 27.04.2018 г.
представител на „БТК” АД го уведомил, че фактурата е коректна, тъй като на 16.02.2018 г.
била извършена промяна на тарифния му план за услугите „VIVACOM Net Slim” с номер
******* и „VIVACOM TV” с номер TV.*******, и че от датата на заявената промяна до
отчетната дата на 15-о число на месеца се начисляват пропорционални абонаментни такси за
избраните от него самостоятелни услуги. С имейл от 23.04.2018 г. и Жалба вх. №
18_07757/13.04.2018 г. (л. 50 – л. 51) до оператора ответникът повторил възраженията си,
отрекъл да е обективирал воля за въпросното изменение и обяснил, че поради спиране на
12.04.2018 г. на телевизията и интернета в жилището му бил принуден да плати оспорваната
сума от 44, 09 лева. Тъй като считал едностранното увеличение на месечната му такса и
прекъсването на сигнала за договорно нарушение, предложил да се коригира сметката му на
31, 50 лева или ако това не бъде сторено, договорът да бъде незабавно прекратен по взаимно
съгласие, а ако и двата варианта не бъдат възприети – жалбата му да се счита за
волеизявление за прекратяване на съглашението на основание последната му точка, както и
на общите разпоредби на ЗЗД. Със Заявление, регистрирано в системата на „БТК” ЕАД с вх.
№ 18_08734/27.04.2018 г. (л. 52 – л. 53), обявил, че го прекратява, считано от 01.05.2018 г.,
по причина на лошото качество на интернет услугата и едностранното увеличение на
таксата му и изискал възстановяване на надвнесените от него 12, 60 лева. На 27.04.2018 г.
подписал Споразумение № 1109539727042018-43676828/27.04.2018 г. с представител на
дружеството (л. 54 – л. 55) с характер на предизвестие за прекратяване на услуги по план
„VIVACOM TV” и „VIVACOM Net Slim” при ценовите пакети съответно „VIVACOM TV
2L” и „VIVACOM Net Slim 50” по смисъла на Общите условия за услугата.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) № ******* г. (л. 11 – л. 15)
операторът, на когото една от уговорките в процесния договор позволявала при
неизпълнение на другата страна да цедира на трето лице правата си по него, прехвърлил на
„С.Г. Груп” ООД, ЕИК: *******, което удостоверил с Потвърждение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
(л. 19), свои вземания, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, индивидуализирани в Приложение № 1 – неразделна част
от цесионния контракт, сред които и това към ответника в размер на 45, 63 лева, а
впоследствие приобретателят го отстъпил на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 01.10.2019 г. (л. 9 – л. 10) и Приложение № 1 към него, извлечение от което от
6
27.04.2021 г. (л. 18) е приложено по делото.
От свое име и в качеството на пълномощник на праводателя си, оправомощен от него
да уведоми всички длъжници за цесията от 16.10.2018 г. с изрично Пълномощно (л. 7),
нотариално удостоверено с рег. № 27707/24.10.2018 г. от Помощник-нотариус Г. Н. по
заместване на Нотариус М. Г. с район на действие Софийски районен съд и с рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара, първият цесионер адресирал до ответника Уведомление
за извършените продажби на дълга му, връчено му на 19.05.2021 г. в хода на настоящото
производство с книжата към исковата молба, съобразно чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Сезиран от новия кредитор с депозирано на 15.01.2021 г. в Районен съд – Пловдив
Заявление вх. № 1605/15.01.2021 г. по чл. 410 от ГПК (л. 2 – л. 7 от ч. гр. дело № 660/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив), местнокомпетентният Районен съд – Първомай издал
Заповед № 260041/11.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 79/2021 г. (л. 3 от ч. гр. дело № 79/2021 г. по описа на Районен съд –
Първомай), връчена на ответника на 22.03.2021 г., с която му разпоредил да заплати на
заявителя спорното притезание. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК от длъжника постъпило
Възражение вх. № 261146/29.03.2021 г. по образец (л. 8 от ч. гр. дело № 79/2021 г. по описа
на Районен съд – Първомай), за което ищецът бил информиран от заповедния съд на
14.04.2021 г. и на 13.05.2021 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл.
415, ал. 1 от ГПК предявил разглеждания иск с подадена по курирер Искова молба вх. №
248/14.05.2021 г. (л. 2 – л. 5).
При така очертаните фактически положения съдът по реда на чл. 235, ал. 2 от
ГПК намира от правна страна следното:
Спорното право произтича от Договор № ******* от ******* г. (л. 24 – л. 27), който,
бидейки сключен от „БТК” ЕАД в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във
връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като
търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ, важима според чл. 287 от ТЗ и
за ответника нетърговец. При празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското
законодателство и в частност към ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от който гласи, че ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата.
Съглашението безсъмнено попада в приложното поле и на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), който, както е пояснено в §13а, т. 9 от ЗПК, въвежда Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори (наричана Директивата), по съображения че „БТК” ЕАД се явява „търговец” по
разума на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП, който в кръга на своята търговска дейност в частния сектор
договаря с потребители, а към тази категория субекти §13, т. 1 от ДР на същия закон
причислява физическите лица, ползващи услуги, непредназначени за извършване на
търговско или професионално занимание.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът, който
7
обосновава материалноправната си легитимация в качеството на частен правоприемник на
заповедното притезание, носи тежестта да докаже както че „БТК” ЕАД е изправен кредитор
по валидно договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуемо
задължение с релевираното в исковата молба съдържание и размер, така и собственото си
титулярство върху него по силата на действащи спрямо последния договори за цесия.
Ответната страна следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава
възраженията си.
Оформянето и правните последици на договора се регулират от специалните текстове
на ЗЕС в меродавната му за казуса редакция, обн. в ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г., в сила от
06.12.2016 г., по довод че негов предмет са електронни съобщителни услуги, дефинирани в
§1, т. 17, изр. 1 от ДР на ЗЕС като обичайно възмездни и изцяло или предимно обхващащи
пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи и такива за радиоразпръскване без
свързаните със съдържанието и/или контрола върху него.
Като юридическо лице, осъществяващо по търговски начин електронни съобщения
по ЗЕС, през процесния период „БТК” ЕАД се е легитимирало с особения статут по т. 50 от
§1 на ДР на ЗЕС (в редакцията от 06.12.2016 г.) на „предприятие, предоставящо обществени
електронни съобщителни мрежи и/или услуги”. Режимът на чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 226,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС (в редакцията от 06.12.2016 г.) му е позволявал да урежда отношенията
си с крайните потребители, профил на каквито §1, т. 26 във вр. с т. 49 от ДР на ЗЕС (в
редакцията от 06.12.2016 г.) придава на юридически или физически лица, които ползват или
заявяват ползване на обществена електронна съобщителна услуга, без на свой ред да я
доставят, с индивидуални договори при изготвени от него и представляващи неразделна част
от тях общи условия.
Индивидуалните договори при общи условия е следвало да съдържат най-малко
следните реквизити, изброени в чл. 228, ал. 1 от ЗЕС (в редакцията от 06.12.2016 г.): 1.
идентификационни данни на крайния потребител; 2. негов телефон (факс, електронен адрес)
и адрес; 3. вид и описание на услугите; 4. срок на договора и условия за неговото и на
услугите подновяване и прекратяване, включително: а) изисквания за минимално
потребление или минимална продължителност за възползване от промоционални условия; б)
такси за преносимостта на номера и други идентификатори; в) неустойки и обезщетения,
свързани с прекратяване на договора, включително възстановяване на направени разходи по
отношение на крайни електронни съобщителни устройства; г) едностранно прекратяване на
договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие, и 5. цени, ценови пакети или
тарифи, условия и срокове на плащане.
Предписва се от чл. 227, ал. 4 и чл. 228, ал. 2 от ЗЕС (в редакцията от 06.12.2016 г.) и
чл. 147, ал. 1 от ЗЗП информацията, както и тази в общите условия, да бъде представена
ясно, изчерпателно и лесно достъпно.
Съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, общите
условия, с които търговецът с позволението на законодателя в чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ и
чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС (в редакцията от 06.12.2016 г.) отнапред е
8
уеднаквил контрактуването си с потребителите, ги обвързват само ако са им били предадени
при договарянето и са заявили писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.
Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към законовите постановки със
задачата и да следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или
на негови сегменти поради тяхната неравноправност или колизия с императивни
материалноправни норми, призвани да охраняват правния и обществения ред и морала, или
с добрите нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в
този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение №
229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от
09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК, Решение № 205/19.01.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. №
3686/2014 г., I т. о.), съдът заключава, че „БТК” ЕАД и ответникът са сключили
действителен двустранен, консенсуален и възмезден договор за далекосъобщителни услуги.
Материализиращият съглашението документ (л. 24 – л. 27) доказва, че са съгласували
воля по стандарта на чл. 228, ал. 1 и ал. 2 и чл. 227, ал. 4 от ЗЕС (в редакцията от 06.12.2016
г.) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Операторът предварително е типизирал сделката с Общи условия
за всяка от услугите „VIVACOM Net Slim” и „VIVACOM TV”, които са станали
задължителни за ответника, тъй като с нарочна Декларация от ******* г. (л. 24) е
засвидетелствал писмено, че е бил предварително снабден с екземпляр от тях, подписан от
представител на търговеца, и че ги приема, както изискват чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ и
чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП. По делото обаче са представени не те, а Общи условия
на договора между „БТК” АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството (л. 28 – л. 36), които касаят
фиксирана телефонна услуга, универсална услуга и комутируем достъп до интернет
(телефонна връзка между компютри през модем) и не са относими към регулацията на
спорното правоотношение. А и не са интегрирани в съдържанието му при предпоставките на
чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП, тъй като единственият
външен израз на съгласието на абоната с Общи условия на „БТК” ЕАД е този в
Декларацията му от ******* г. (л. 24) за приемане на Общите условия за услугите
„VIVACOM Net Slim” и „VIVACOM TV”.
По мнение на състава и без тях индивидуалният договор пълноценно произвежда
правни последици, тъй като инкорпорира съществените уговорки от изброените в нормата
на чл. 228, ал. 1 от ЗЕС (в редакцията от 06.12.2016 г.), а и нарушаването й не би повлякло
нищожност на сделката.
От казаното следва, че в тежест на оператора е възникнало задължение да предоставя
на ответника следните далекосъобщителни услуги на адрес: *******, при ценовите условия
на оферта „Комбинирай и спести” и официалните правила за Промоции „ΗΒΟ и
ΗΒΟ&Cinemax с 50% отстъпка за 24 месеца”, „Много повече телевизия” и „VIVACOM Net
9
Slim 20 с 2 лева отстъпка”: телевизионни по план „VIVACOM TV L” при месечна
абонаментна такса от 11, 99 лева с ДДС, допълнителни – два приемника при месечна
абонаментна такса от 4, 80 лева с ДДС, TV пакет „ΗΒΟ&Cinemax” при месечна абонаментна
такса от 5, 45 лева с ДДС и интернет с Wi-Fi модем по план „VIVACOM Net Slim 20” при
месечна абонаментна такса от 9, 20 лева с ДДС за 24 месеца от ******* г. до 07.12.2018 г., а
на клиента – да заплаща така договорената пакетна цена от общо 31, 44 лева с ДДС в срока,
указан в сметка, която според условията за фактуриране, за които съдът черпи информация
от Декларацията от ******* г. (л. 24) и разясненията в електронното писмо на представител
на оператора от 23.04.2018 г. (л. 56), се издава от него на 15-о число на месеца за отчетен
период с начало от тази дата до 14-о число на следващия месец.
Коментираните клаузи детерминират основния договорен предмет и са
недвусмислено и разбираемо формулирани, поради което по указанието на чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП остават извън обхвата на потребителска закрила.
В индивидуалния договор е уредена само дължимостта на неустойка при
предсрочното му прекратяване по инициатива на абоната без конкретизация на начина, по
който то се предприема, а общите клаузи въобще не са приложени. При тези фактически
положения и по аргумент от чл. 228, ал. 1 т. 4, б. „г” от ЗЕС (в редакцията от 06.12.2016 г.)
съдът приема, че за целта е необходимо едномесечно предизвестие, характер на каквото
следва да се придаде на Жалбата на ответника вх. № 18_07757/13.04.2018 г. (л. 50 – л. 51) и
да се счете, че облигационна му връзка с телекомуникационната компания е разтрогната,
считано от 14.05.2018 г.
От Справка за извършени плащания по фактури за абонатен номер ******* от
01.01.2017 г. до 01.01.2018 г. (л. 80) и Фискален бон от 08.03.2018 г. (л. 47) се установява, че
е потребявал договорените услуги и е заплащал стойността им съгласно Месечни сметки №
№ **********/15.12.2016 г. за сумата от 35, 14 лева, **********/15.01.2017 г. – 30, 00 лева,
**********/15.02.2017 г. – 31, 43 лева, **********/15.03.2017 г. – 32, 45 лева,
**********/15.04.2017 г. – 30, 55 лева, **********/15.05.2017 г. – 30, 55 лева,
**********/15.06.2017 г. – 30, 55 лева, **********/15.07.2017 г. – 30, 55 лева,
**********/15.08.2017 г. – 30, 90 лева, **********/15.09.2017 г. – 31, 43 лева,
**********/15.10.2017 г. – 31, 43 лева, **********/15.11.2017 г. – 31, 43 лева,
**********/15.12.2017 г. – 31, 43 лева, ******* г. – 31, 43 лева и ******* г. – 31, 43 лева.
Последната, която отчита периода от 15.02.2018 г. до 14.03.2018 г., не е приобщена, но
размерът й косвено се доказва от данните, че след плащането на 08.03.2018 г. на 31, 50 лева,
с което е погасен дължимият остатък от 0, 03 лева по Сметка № ******* г. и сумата по
въпросната Сметка № ******* г., балансът от предходни периоди, отразен в следващата
Месечна сметка № ******* г. (л. 45), е надвнесена сума от 0, 04 лева.
В имейла на оператора от 23.04.2018 г. (л. 56) извънсъдебно се признава, че на
16.02.2018 г. е била извършена промяна на тарифния план за услугите „VIVACOM Net Slim”
с номер ******* и „VIVACOM TV” с номер TV.******* и че от датата на заявената промяна
до отчетната дата на 15-о число на месеца са начислявани пропорционални абонаментни
10
такси за избраните самостоятелни услуги. Ищецът, на когото се отрежда доказателствената
тежест, не твърди и не провежда доказване на оспорвания от ответника факт, че е
обективирал воля за такова изменение на договора, а предпоследната му клауза, която дава
на „БТК” ЕАД право да промени едностранно споразумението, е нищожна съгласно чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП в приложимата му
формулировка от ДВ, бр. 57 от 2015 г., тъй като разрешава на доставчика да променя
едностранно договорните условия въз основа на непредвидено в него основание.
Изводът е, че стореното увеличение на месечната абонаментна такса не обвързва
клиента, който поради това за времето до края на договорното действие е дължал за
ползваните от него услуги – телевизия и интернет, цена в първоначално договорения й
месечен размер от 31, 44 лева с ДДС, или за исковия период от 15.03.2018 г. до 14.05.2018 г.
– 62, 88 лева с ДДС, които, както е видно от Касови бонове от 13.04.2018 г. (л. 48) и от
21.05.2018 г. (л. 49), удостоверяващи платежи на общо 64, 60 лева, е престирал изцяло.
Следователно задължението е погасено още преди цедирането му, което мотивира съдебния
състав да отхвърли иска като неоснователен и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да осъди
ищцовото дружество да възстанови съдебноделоводните разноски на ответника за
адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева, уговорено и заплатено съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 01.06.2021 г. (л. 44).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (с предишно фирмено
наименование „ЮБЦ“ ЕООД), ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от М. А. У. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв.
В. П. Г., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна
кореспонденция: *******, срещу Х. С. В., ЕГН: **********, с адрес: *******, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Ж. З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 45, 63 лева
(четиридесет и пет лева и шестдесет и три стотинки) – представляваща стойност на
далекосъобщителни услуги, потребени в периода от 15.03.2018 г. до 14.05.2018 г. по
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключен на ******* г. между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника, за което вземане е издадена
Заповед № 260041/11.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 79/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
ОСЪЖДА „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (с предишно фирмено наименование
„ЮБЦ“ ЕООД), ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от М. А. У. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв.
В. П. Г., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна
11
кореспонденция: *******, да заплати на Х. С. В., ЕГН: **********, с адрес: *******,
процесуално представляван по пълномощие от адв. Ж. З., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, сумата от 400,
00 (четиристотин) лева – съдебноделоводни разноски за квалифицирана процесуална защита
от един адвокат.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им пълномощници препис от
решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № 79/2021 г. по описа
на Районен съд – Първомай, І състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД
влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му.

СМ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
12