№ 17213
гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
Гражданско дело № 20231110161029 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Б. И. Д. редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от 13.06.2024 г. от ищеца, с която моли делото да се
гледа в негово отсъствие.
ОТВЕТНИКЪТ „П...“ ЕООД редовно призован на основание чл. 50, ал. 4 ГПК, не
изпраща представител.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки по хода на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА същото съгласно проекта за доклад, обективиран с определение от
24.04.2024 г.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Б. И. Д.
срещу „П...“ ЕООД с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215 КТ и чл. 224 КТ за
заплащане на следните суми: 9042,40 лева, представляващи неизплатени командировъчни за
периода от 26.04.2022 г. до 30.08.2022 г., сумата в размер на 851,90 лева, представляваща
неизплатена разлика за дължимо брутно трудово възнаграждение за м. 04.2022 г., м. 06.2022
г., м. 07.2022 г. и м. 08.2022 г., както и сумата в размер на 61,32 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни, ведно със законната
лихва върху вземанията от датата на подаване на исковата молба пред съда - 07.11.2023 г.,
до погасяването.
1
В исковата молба ищцата излага твърдения, че между страните на 14.04.2022 г. е
сключен трудов договор № 239/14.04.2022 г., по силата на който е заемала длъжността
„домашна прислужница“. Сочи, че в договора и допълнителните споразумения към него
било уговорено, че служителят ще бъде командирован в Република Германия за периода от
26.04.2022 г. до 25.04.2023 г. Поддържа, че страните уговорили 35-часова работна седмица,
като брутното трудово възнаграждение било определено в размер на 9,82 евро на час. В
допълнително споразумение страните уговорили и заплащането на командировъчни в
размер на 71,20 лева за всеки календарен ден от месеца за периода на командироването.
Твърди, че работникът добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения през целия
период на трудовото правоотношение от 26.04.2022 г. до 30.08.2022 г. Излага твърдения, че
за периода на трудовото правоотношение работодателят изплатил на ищеца трудови
възнаграждения в общ размер на 12428,32 лева, но при изплащането им не било отчетено
увеличението на минималната работна заплата в Република Германия в размер на 10,45
евро, считано от 01.07.2022 г. По тези съображения претендира заплащане на сума в размер
на 851,90 лева, представляваща неизплатена разлика в дължимото трудово възнаграждение.
Сочи, че работодателят не е заплатил и дължимите командировъчни в размер на 9 042,40
лева за периода на командировката, както и дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Поддържа, че за установените нарушения работникът е сезирал
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която в хода на производството е
констатирала нарушения на трудовото законодателство и е наложила принудителни
административни мерки, като и до настоящия момент дължимите суми не били изплатени.
По изложените съображения моли за уважаване на иска. Направено е искане сторените от
страна съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4
ГПК, не депозира отговор на исковата молба.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по докладваните
искове, СЪДЪТ
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в негова тежест е
да докаже по делото, че в процесния период страните са били в трудово правоотношение,
като ищецът е престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението
за заплащане на месечно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в негова тежест е
да докаже по делото наличието на трудово правоотношение между страните и
прекратяването му, размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последен
пълен отработен месец.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже или
ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за неползването
2
му, за които обстоятелства не сочи доказателства.
По иска по чл. 215 КТ, вр. чл. 19, ал. 1 НКС в тежест на ищеца е да докаже, че в
процесния период е бил командирован за изпълнение на трудовите задължения извън
мястото на постоянната му работа, а за работодателят е възникнало задължение да заплаща
дневни командировъчни в претендирания размер.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на задължението, за който не сочи доказателства.
СЪДЪТ приема за окончателен проекта за доклад обективиран в определение от
24.04.2024 г.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА , че с молба от 13.06.2024 г. ищецът е отправил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
СЪДЪТ НАМИРА искането за постановяване на неприсъствено решение за
основателно, доколкото са налице в тяхната съвкупност предпоставките на чл. 238 ГПК, а
именно в срока по чл. 131 ГПК, редовно уведомен ответникът не е депозирал писмен
отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание, както и не е заявил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият с разпореждане от
05.12.2023 г. по настоящото дело е предупреден за възможността за постановяване на
неприсъствено решение при наличие на гореизложените предпоставки, както и с оглед на
факта, че искът е вероятно основателен, поради което и са налице предпоставките на чл.238
и чл.239 ГПК.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ СЧЕТЕ ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО И ОТ ПРАВНА СТРАНА И ОБЯВИ
РЕШЕНИЕ
Ищецът отправя, с молба от 13.06.2024 г., искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1295,56 лева.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА , че по делото не е представен документ, удостоверяващ
заплащането на посоченото възнаграждение, така че съдът да приеме, че ищецът е направил
такъв разход по делото. По делото не се установява и документ за заплащане на посоченото
възнаграждение, да се сочи като приложение на депозирани от ищеца книжа. Поради това и
доколкото ищецът няма други претенции, разноски не му се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице,
освободено от държавни такси, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Софийски районен съд сума в размер на 398,22 лева – държавна такса по уважените искове.
3
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П...“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, бл.
„Р...“ № 11, вх. А, ет. 1, ап. 109, ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Враца, ул. „А...“ № 6, на правно основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 851,90 лева,
представляваща неизплатена разлика за дължимо брутно трудово възнаграждение за м.
04.2022 г., м. 06.2022 г., м. 07.2022 г. и м. 08.2022 г., на правно основание чл. 215 КТ, вр. чл.
19, ал. 1 НКС сумата 9042,40 лева, представляващи неизплатени командировъчни за периода
от 26.04.2022 г. до 30.08.2022 г., и на правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 61,32 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни,
ведно със законната лихва върху вземанията от датата на подаване на исковата молба пред
съда - 07.11.2023 г., до погасяването.
ОСЪЖДА „П...“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, бл.
„Р...“ № 11, вх. А, ет. 1, ап. 109, ДА ЗАПЛАТИ на Софийски районен съд на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата 398,22 лева, представляваща държавна такса по уважените искове.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдебното заседание приключи в 11,40 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4