№ 288
гр. Шумен, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500274 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Б. И. Н. и Г. Б. Н. срещу решение №
24/03.02.2022 г. по гр.д. № 692/2021 г. по описа на НПРС.
Жалбоподателите намират решението за недопустимо, евентуално – за неправилно и
необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата им, с оглед на което молят
въззивният съд да го обезсили и прекрати производството по делото или да го отмени и
отхвърли предявените искове, като им присъди и извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на жалбата от въззиваемите Н. Т.
К., В. Т. В., Д. Т. В. и Т. И. Х., действащи чрез пълномощника адв. П. И. от ВАК, в който
оспорват същата и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на
извършените по делото разноски.
Въззиваемият Д. М. М., конституиран в качеството му на наследник на починала в
хода на делото ищца Ж. Т. М., не е депозирал становище по жалбата в законно установения
срок.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,поради следното: Гр.д. № 692/2021
г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на Н. Т. К., Ж.Т.М. М., В. Т. В., Д. Т. В.
и Т. И. Х. срещу Б. И. Н., с искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на ПИ № 36590.55.3, с. ...., общ. Нови пазар, обл.
1
Шумен, местност „ Горни лозя „, вид територия – земеделска, категория VІ, начин на трайно
ползване – лозе, с площ от 1 349 кв.м., стар № 055003 и на сграда с идентификатор №
36590.55.3.1, с. ...., общ. Нови пазар, обл. Шумен, местност „ Горни лозя „, функционално
предназначение – вилна сграда, еднофамилна, бр. ет. – 1, със ЗП 26 кв.м.; да бъде осъден
ответника да предаде на ищците владението върху описания недвижим имот и да бъде
отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт вписан в СВ под №
1/ 19.10.2020 г., вх.рег. № 2739, т.10.
За да обосноват претенциите си ищците са заявили, че са собственици на процесния
имот по наследство от Т.В.Т., който е притежавал нотариален акт за собственост върху
земята по обстоятелствена проверка и е построил намиращата се в парцела жилищна сграда.
След смъртта на наследодателя имотът е бил владян непрекъснато от съпругата му, а след
нейната смърт – от ищците. За имота / без сградата / е бил издаден акт за частна общинска
собственост № 1865/27.05.2016 г., вписан в СВ. По силата на договор за покупко-продажба
№ 86/29.03.2018 г., Община – .... е продала ПИ на лицето Г. Б. Н.. По силата на договор за
покупко-продажба № 76, т. 2, рег. № 1597, д. № 213/19.05.2020 г., Г. Б. Н. е продал същия
имот на лицето Б. И. Н. поземления имот, а, по силата на договор за покупко-продажба №
......2021 г. е продал на това лице и намиращата се в него сграда. Считат, че Г. Б. Н. е
придобил от несобственик, поради което не е могъл да прехвърли валидно правото на
собственост върху имота на Б. И. Н., с оглед на което той е тяхна собственост и имат правен
интерес да искат предаване на владението му от ответника.
В срока за отговор ответникът Б. И. Н. е оспорил предявения иск като
неоснователен, като са се е позовал на изтекла в полза на праводателя си Г. Б. Н.
придобивна давност върху спорния имот, считано от м. юни 2007 г.. Предявил е искане за
привличане в качеството им на трети лица, които да му помагат на Г. Б. Н. и на Община –
.....
С определение № 393/20.08.2021 г. съдът е конституирал Г. Б. Н. като трето лице
помагач на страната на ответника и е оставил без уважение искането за конституиране в
същото качество на Община – .....
С протоколно определение от 20.10.2021 г. съдът е допуснал изменение на иска, като
наред с предявеното основание за собственост, а именно наследство, се добавя и давностно
владение от страна на ищците, чрез присъединяване владението на наследодателя им,
считано от 1953 г. до 2019 г..
С постановеното от него решение първоинстанционният съд е признал за установено
по отношение на Б. И. Н., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. .... № 89, че Н. Т. К., с ЕГН
********** от гр. София, ж.к. Фондови жилища, № 28, вх.Г, ет.2, ап.73; Ж. Т. М., с ЕГН
********** от гр. София, бул. .... № 33, вх.Б, ет.3, ап.9; В. Т. В., с ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. .... № 53, ет.7, ап.21; Д. Т. В., с ЕГН ********** от гр. ...., обл. Шумен, ул. ....
№13 и Т. И. Х., с ЕГН********** от гр. ...., обл. Шумен, ул. Д. Б. № 34, вх.Б, ет.4, ап.21, са
собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 36590.55.3, в с. ....,
обл. Шумен, местност „Горни лозя“, с площ 1349 кв.м., с трайно предназначение на
2
територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория 6, номер по
предходен план 055003, при граници: 36590.55.1, 36590.70.104, 36590.55.2, 36590.56,303,
36590.55.4 и 36590.55,136, с построена в него сграда с идентификатор 36590.55.3.1, брой
етажи 1, застроена площ 26 кв.м., предназначение – вилна сграда – еднофамилна, по
наследство от Т.В.Т. – починал на 25.02.1999 г., като всеки от тях притежава по 1/5 идеална
част от имота; осъдил е Б. И. Н. да предаде на Н. Т. К., Ж. Т. М., В. Т. В., Д. Т. В. и Т. И. Х.
владението на поземлен имот с идентификатор 36590.55.3, в с. ...., обл. Шумен, местност
„Горни лозя“, с площ 1349 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – лозе, категория 6, номер по предходен план 055003, при
граници: 36590.55.1, 36590.70.104, 36590.55.2, 36590.56,303, 36590.55.4 и 36590.55,136, с
построена в него сграда с идентификатор 36590.55.3.1, брой етажи 1, застроена площ 26
кв.м., предназначение – вилна сграда – еднофамилна; отменил е на основание чл.537, ал.2 от
ГПК нотариален акт № .....2020 г. на нотариус .... с №346, с район на действие НПРС и е
осъдил е Б. И. Н. да заплати на Н. Т. К., Ж. Т. М., В. Т. В., Д. Т. В. и Т. И. Х. направените по
делото разноски в размер на 1 050 лева, като е посочил изрично, че решението е
постановено при участието на трето лице-помагач Г. Б. Н., с ЕГН ********** от гр. Шумен,
ул. „....“, №89.
Решението е обжалвано изцяло от ответника Б. И. Н. и третото лице помагач Г. Б. Н..
След постановяване на решението, но преди депозиране на въззивната жалба е
настъпила смъртта на ищцата Ж. Т. М., починала на 07.02.2022 г., с оглед на което, с
определение № 326/19.04.2022 г. по гр.д. № 692/2021 г. по описа на Д.Д.М. Д.Д.М.., с ЕГН
**********.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото писмени доказателства се установява и не се
спори между страните, че първоначалните ищци са наследници на Т.В.Т., бивш жител на гр.
...., починал на 25.02.1999 г., като първите четирима са негови деца, а последният е негов
внук и единствен жив наследник на, починалата на 30.08.2002 г. дъщеря на общия
наследодател – Еленка Т. Цекова.
Приживе Т.В.Т. се снабдил с нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № ..../1972 г. на НпРС, по
силата на който бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот: лозе с
площ от 1.2 дка, находящо се в землището на с. Калугерица,, Шуменско, в местността
„Горните лозя“, при граници: Н.И., път и И.Г.М.
На 04.06.1979 г. на Т.Т. бил издаден строителен протокол № 202, въз основа на
дадено разрешение за строеж № 391/04.06.1979 г., за строеж на сезонна постройка от 20 кв.м.
в описания по-горе имот.
Със заповед № РД-18-57/01.10.2015 г. били одобрени кадастралната карта и
кадастралните регистри за гр. ...., съгласно които процесният имот бил отразен като
3
поземлен имот с идентификатор 36590.55.3, в с. ...., обл. Шумен, местност „Горни лозя“, с
площ 1 349 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – лозе, категория 6, номер по предходен план 055003, при граници: 36590.55.1,
36590.70.104, 36590.55.2, 36590.56.303, 36590.55.4 и 36590.55,136, с построена в него сграда
с идентификатор 36590.55.3.1, брой етажи 1, застроена площ 26 кв.м., предназначение –
вилна сграда – еднофамилна.
На 27.05.2016 г. бил съставен акт за частна общинска собственост № 1865 за ПИ №
36590.55.3. В акта било посочено, че се издава на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОС във вр. с
чл.19 от ЗСПЗЗ и чл.45г, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ, както и протоколно решение № 4/13.11.2008
г., одобрено със Заповед № РД-27-123/17.11.2008 г. на ОДЗ – Шумен.
Намиращата се в имота сграда не е била актувана като общинска собственост.
С протокол № 37/30.11.2017 г. от заседание на Общински съвет – .... било взето
решение № 472 за продажба на процесния имот /без сградата/, чрез явен публичен търг.
На 29.03.2018 г. бил сключен договор № 86 за покупко-продажба на имота, вписан в
СВ под акт № ...../2018 г., по силата на който Община – .... продала имота / без сградата / на
Г. Б. Н., за сумата от 1 500 лева.
На 23.12.2019 г. Г. Б. Н. подал в Община – .... заявление за издаване на
удостоверение за търпимост на сградата в процесния имот, въз основа на което било
издадено удостоверение № 30/10.01.2020 г., че обект „Вила“, разположена в имот с
идентификатор 36590.55.3 по кадастралната карта на с. ...., със застроена площ от 26 кв.м.
представлява търпим строеж.
На 28.01.2020 г. Г. Н. подал заявление до СГКК – гр. Шумен, вх.№01-44440 за
нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и кадастралния регистър, за приемане
на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и издаване на
скица за имот или сграда относно процесния имот, като, след нанасянето на сградата, за
същата е дадена идентификация, както следва: номер 36590.55.3.1, брой етажи 1, застроена
площ 26 кв.м., предназначение – вилна сграда – еднофамилна.
С констативен нотариален акт № .....19.10.2020 г. на нотариус ...., Г. Н. бил признат
за собственик на описаната по-горе вилна сграда, на основание чл.587, ал.1 от ГПК.
С нотариален договор за покупко-продажба № .....2020 г. на нотариус ...., Г. Б. Н.
прехвърлил ПИ № 36590.55.3 / без сградата / на Б. И. Н..
С нотариален договор за покупко-продажба № ......2021 г. на нотариус ...., Г. Б. Н.
прехвърлил на Б. И. Н. правото на собственост и върху намиращата се в имота сграда с
идентификатор № 36590.55.3.1.
По силата на посочения по-горе нотариален акт № ....2020 г. Б. И. Н. се легитимира и
като собственик на съседните на процесния имоти №№ 36590.55.4 и 36590.55.5, а по силата
на нотариален акт № ....2007 г., Г. Б. Н. се легитимира като собственик на имот №
36590.55.6.
4
На л.6-41 от първоинстанционното дело са приложени приходни квитанции, от които
се установява, че в периода 2000 г. – 2021 г. съпругата на наследодателя Т.В.Т., а след това и
ищците са заплащали данък сгради и такса смет за спорния имот.
От заключението по допуснатата в първоинстанционното производство СТЕ,
възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
описаният в н.а. № ..../1972 г. на НПРС имот е идентичен с имота, описан в строителен
протокол № 202/04.06.1979 г. и съответства на имот с идентификатор 36590.55.3 по КККР
на с. ...., както и на имота, за който е издаден АОС № 1865/27.05.2016 г.. Отразената в КККР
сграда с идентификатор № 36590.55.3.1 съответства на сградата по строителен протокол №
202/04.06.1979 г., както и на описаната в н.а. акт № ..../2020 г. на нотариус ..... Процесният
имот не е попадал в границите на населеното място през периода от 1950 г. и до момента.
Няма данни същият да е бил включван в ТКЗС, АПК, ДЗС и да е бил одържавяван.
Разпитаните по делото свидетели П.К. Т.И.. и П.Т. твърдят, че процесният ПИ с
идентификатор № 36590.55.3 е бил владян непрекъснато и необезпокоявано от
наследодателя на ищците и съпругата му от 1950 – 1960 г. до смъртта им, като те
отглеждали в него овошки и имали пчелни кошери. През 1979 – 1980 г. наследодателят
построил в имота вилната сграда, която обитавал почти постоянно две години преди смъртта
си. След това, имотът бил стопанисван от ищеца Д. Т. В. и сина му П.. Същият не е бил
одържавяван или включван в кооперативни стопанства. През 2020 г. в имота се появили
ответникът и трето лице помагач и започнали да го разчистват, като заявили че са го
закупили.
Свидетелите Р.Р. В.К.и и Д.Д.в твърдят, че Г. Б. Н. владее четири съседни имота,
заедно с построените в тях две сгради, включая процесния, за които се грижи от 2007 г..
От изявленията на третото лице помагач Г. Н. и на ищеца Д. В. се установява, че
преди завеждане на делото първият е осъществил контакт с втория по повод процесния
имот, с предложение за доброволно уреждане на отношенията им.
При така установените факти, съдът достига до следните фактически и правни
изводи:
За успешно провеждане на защита по чл.108 от ЗС ищецът дължи да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е носител на право на собственост върху вещта,
че към момента тя се владее от ответника и, че същият няма правно основание за това.
В случая страните не спорят, че наследодателят на ищците Т.В.Т. е бил собственик
на процесния имот, ведно с построената в него сграда, както и, че след смъртта му те са го
придобили по наследство.
Спорът между страните е дали е било налице правно основание поземленият имот
да бъде актуван като общински към датата на издаване АОС, придобил ли е същият статут
на общинска собственост и дали е бил валидно отчужден от Община – .... в полза на
третото лице помагач Г. Н., съответно могъл ли е той да прехвърли правото на собственост
върху същия имот на ответника Б. Н., по силата на сключения помежду им договор за
5
покупко-продажба, съответно изтекъл ли е в полза на ответника изискуемия давностен срок,
на който се позовава.
Във връзка със спорните обстоятелства се установи, че поземлен имот / без сградата /
е бил актуван като частна общинска собственост на 27.05.2016 г., на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОС във вр. с чл.19 от ЗСПЗЗ и чл.45г, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика, актовете за държавна и
общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на
собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи. В този аспект
съставянето или несъставянето на акт за държавна или общинска собственост не може да
обуслови пряко извод за принадлежността или липсата на такава по отношение на
конкретен недвижим имот в патримониума на държавата респ. на конкретна община.
Съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ, Общината стопанисва и управлява земеделската земя,
останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана
за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници земите стават общинска собственост. Определянето на имотите се извършва от
комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват
представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография
и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или държавните ловни
стопанства. Условията и редът за определянето на имотите се уреждат в правилника за
прилагане на закона. В актовете за общинска собственост като основание за съставянето се
посочва и протоколното решение на комисията, назначена от директора на ОДЗ.
Съгласно чл.45г от ППЗСПЗЗ, за имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ се съставят актове за
общинска собственост. В акта за общинска собственост се отбелязват одобреното
протоколно решение по чл.45в, ал.7 и начинът на възстановяване на собствеността върху
имотите - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за
земеразделяне
Според задължителната практика на ВКС, нормата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ не се
отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се
провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ се извършва по отношение на посочените в чл.10 имоти, като
всички хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била отнета (както е при
одържавяването) или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници (както е при
включването на имотите в ТКЗС или други селскостопански организации, без значение дали
реално са били обработвани от тях или не). ЗТПС (отм.) - чл.12, ал.1 - регламентира
възможност за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска
земя. Ако собственикът на такава земя не е бил член кооператор и е владял земята си в
реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се
прилага реституционното производство, предвидено в този закон. В обхвата на
реституционния закон не се включват земеделски земи, които не са били
обобществявани/отнемани и, които са останали собственост на физически лица в реалните
6
им граници. Имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите
ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху
тях не е установено кооперативно земеползване, не подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. А щом не подлежат на възстановяване, те не могат да бъдат включени във фонда по
чл.19 ЗСПЗЗ - в него влизат само подлежащите на възстановяване и незаявени в срок земи.
Следователно, представляват общинска собственост земеделските земи, които са подлежали
на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове и не са изкупени от
ползватели по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В конкретния случай, се установи, че, макар и със земеделско предназначение,
процесният имот не би отнеман като до датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ е останал
собственост на наследодателя на ищците в реални граници, от което следва, че не подлежи
на реституция по ЗСПЗЗ и не е могъл да бъде включен във фонда по чл.19 от с.з., съответно
не е могъл да бъде придобит от Община – .... на основание чл.19 от СПЗЗ. Като земя, която
не е била отнемана, имотът не попада и в хипотезата на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Наред с
това се установи, че същият е бил застроен през 1979 г. със сграда, имаща статут на търпим
строеж, която не е била отразена в акта за общинска собственост и е останала със статут на
лична собственост на наследодателя на ищците.
В съответствие с горното, настоящата инстанция приема, че Община – .... не е
придобила собственост върху процесния ПИ с идентификатор № 36590.55.3.1, а след като не
е била носител на това право не е могла да го прехвърли валидно и на третото лице помагач
Г. Н., по силата на сключения помежду им договор за покупко-продажба, а той от своя
страна не е могъл да се разпореди валидно със същото право в полза на ответника Б. Н., тъй
като правилото е, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, макар и това да
не е основание за недействителност на разпоредителната сделка.
Досежно построената в имота сграда, се установи, че третото лице помагач Г. Н. се е
снабдило с констативен нотариален акт за собственост върху нея на база издадено
удостоверение за търпимост и документи, удостоверяващи отразяването й като
самостоятелен обект в КККР. От доказателствата по делото обаче се установява с
категоричност, че сградата е била изградена въз основа на валидно разрешение за строеж от
наследодателя на ищците в собствения му недвижим имот през 1979 – 1980 г., от което и на
основание чл.92 от ЗС следва, че е била негова собственост, а след смъртта му е била
придобита от ищците, като негови наследници по закон. Предвид горното и, че
отразяванията в кадастралните карти нямат вещно правно действие, съдът приема за
установено, че третото лице помагач не е придобило удостовереното в издадения му
констативен нотариален акт право на собственост върху спорната сграда, поради което не е
могло да го прехвърли валидно на ответника.
Що се отнася до възражението на ответника, че имотът е бил придобит по давност от
третото лице помагач, доколкото се установи, че по отношение на имота не е съществувала
забраната по чл.86 от ЗС, същият е могъл да бъде обект на придобивна давност, което налага
да се отговори и на въпроса изтекла ли е такава в полза на праводателя на ответника.
7
В тази връзка и с оглед явното противоречие между показанията на свидетелите на
насрещните страни, съдът е склонен да кредитира изложеното от свидетелите П.К. Т.И.. и
П.Т., тъй като изнесените от тях факти и обстоятелства се припокриват и очевидно касаят
процесния имот, докато показанията на останалите свидетели са неточни и очевидно касаят
не само процесния имот, а и другите имоти на ответника и третото лице помагач, който са в
съседство с него. Освен това, твърденията им очевидно не кореспондират с останалите
доказателства по делото и им противоречат. Така, според посочените свидетели трето лице
помагач е упражнявало владение върху спорния имот от 2007 г., което твърдение е в
противоречие с факта, че същото лице е закупило имота от Община – .... с договор от
29.03.2018 г., което поставя под съмнение наличието на осъществено в негова полза
давностно владение в периода от 2007 г. до 2018 г., доколкото, ако е осъществявало такова
владение, лицето е могло да се позове на него като оригинерен способ, а не да придобива
същото право по силата на възмездна сделка. На следващо място, третото лице помагач
очевидно не се е позовало на придобивна давност и върху сградата, при съставянето на к.н.а.
№ 142 от 19.10.2020 г., а е удостоверило правото си на собственост върху нея въз основа на
писмени документи.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че дори да приемем, че третото лице
е упражнявало фактическа власт върху имота с намерение за своене съобразно критериите за
давностно владение, не се установи, че обективните и субективните елементи на владението
му са били доведени до знанието на ищците по явен, несъмнен и недвусмислен начин,
отблъскващ претенциите им на собственици, с оглед което не се доказва, че евентуално
упражняваната от третото лице фактическа власт е имала характера на давностно владение
по смисъла на чл.79 от ЗС, което би могло да се зачете като основание за придобиване
правото на собственост. Ето защо, приема за недоказано, че преди 2018 г. третото лице-
помагач е установило давностно владение над процесния имот и го е упражнявало
непрекъснато и необезпокоявано в изискуемия срок, поради което възражението на
ответника за придобиване на имота по давност е неоснователно и следва да се отхвърли.
Предвид горното и, че от представените по делото писмени доказателства, както от
показанията на първата група свидетели се установи, че праводателят на ищците е бил
собственик на спорния имот, ведно със сградата и не е губил владението си върху тях до
смъртта си, а след това същият е бил стопанисван от съпругата му и техните наследници,
приема за безспорно установено, че от датата на издаване на к.н.а. № 89/1972 г. до завеждане
на исковата молба имотът е бил владян единствено и само от наследодателя на ищците и
съпругата му, а след смъртта им – от техните наследници.
В съответствие с изложеното и на основание чл.5 от ЗН, настоящата инстанция
приема за безспорно установено, че ищците са собственици на процесния имот, при квоти
по 1/5 ид.ч. за всеки от тях, на основание наследство от Т.В.Т., с оглед на което предявеният
иск по чл.108 от ЗС в установителната му част е основателен и следва да се уважи.
Относно претенцията за ревандикация, се установи и не се спори от страните, че от
8
преди две години ответникът е установил владение върху процесния имот, с оглед на което
и при доказана липса на основание за него, основателен се явява и искът за предаване на
имота.
С оглед уважаване на иска по чл.108 от ЗС и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съдът
следва да отмени издадения нотариален акт № 142, том ІV, рег. №3943, дело № 595/2020 г.
на нотариус .... с №346, с район на действие НПРС.
Предвид изложените фактически и правни доводи, намира, че обжалваното решение
е правилно и следва да се потвърди изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемия Д. М. М. деловодни разноски във въззивното производство в размер
на 800.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 24/03.02.2022 г. по гр.д. № 692/2021 г. по описа
на Районен съд – Нови пазар.
ОСЪЖДА Б. И. Н., ЕГН ********** и Г. Б. Н., ЕГН **********, двамата от гр.
Шумен, ул. .... № 89 да заплатят на Д. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
бул. .... № 33Б, ет.3, ап.9, деловодни разноски във въззивното производство в размер на
800.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9