Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 29.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 7429 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „К.т.б.“ АД
(в несъстоятелност) искове за признаване за установено по реда на чл. 694, ал.
3, т. 2 ТЗ, че „Т.С.“ ЕАД (в открито производство по несъстоятелност с решение
от 10.05.2016г. по т.д. №4260/2014г. на СГС, ТО, VІ-16 с-в) не дължи на „П.“
ЕООД сумата 2 393 557,52 лв. – вземания за главници по договори за паричен
заем, сключени на 20.04.2015г., 15.05.2015г., 19.05.2015г., 30.06.2015г.,
01.08.2015г., 01.09.2015г. и 01.10.2015г., сумата 86 975,97 лв. – вземания
за възнаградителна лихва в размер на 7,5 годишно, уговорена по договорите за
заем, както и вземане за законна лихва, изтекла след 10.05.2016г. върху горните
вземания, включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Т.С.“ ЕАД
с определение от 05.10.2016г. по т.д. №4260/2014г. на СГС, ТО, VІ-16 с-в.
Възраженията на ищеца срещу съществуването на
оспорените с исковата молба вземания касаят неосъществен фактически състав на
процесните договори за заем (конкретните твърдения са, че задълженията на
заемодателя „П.“ ЕООД за предоставяне на сумите по заемите не са реално
изпълнени).
Ответниците „П.“ ЕООД и „Т.С.“ ЕАД оспорват
исковете.
Синдикът на „Т.С.“ ЕАД дава становище, че
исковете са основателни.
Процесните седем договора за паричен заем са
приети като писмени доказателства по делото и обективират съгласие на
представителите на „П.“ ЕООД и „Т.С.“ ЕАД за учредяване на облигационни
правоотношения, по силата на които заемодателят „П.“ ЕООД се задължава да преведе
суми до определени в договорите размери по посочени от заемателя „Т.С.“ ЕАД
банкови сметки за погасяване на задължения на заемателя към негови кредитори,
включително служители на дружеството или за покриване на разходи за текущата му
дейност, а заемателят „Т.С.“ ЕАД се задължава да върне заетите суми в срок до
31.12.2015г. заедно с лихва в размер на 7,5%, изчислена на годишна база.
От представеното от самия ищец и прието като
писмено доказателство по делото извлечение за движенията по банкова сметка ***
„П.“ ЕООД се установява, че на 04.05.2015г., 15.05.2015г., 04.06.2015г. и
16.06.2015г. от сметката са наредени преводи на суми по банкова сметка *** „Т.С.“
ЕАД в общ размер 1 137 000,00 лв.
Заверяването на сметката на „Т.С.“ ЕАД с
посочените суми (и оттам завършен фактически състав на безкасовото плащане по
чл. 305 ТЗ) се установява по недвусмислен начин от заключението на изслушаната
съдебна-счетоводна експертиза, което съдържа и изрични констатации за
разпорежданията, извършени от „Т.С.“ ЕАД с получените суми – а именно сумите са
използвани за плащане на заплати и възнаграждения на служители на дружеството
за м.04 и 05.2015г. и за погасяване на кредит.
По делото не са събрани доказателства за
други правоотношения между „П.“ ЕООД и „Т.С.“ ЕАД извън правоотношенията по
процесните договори за заем, поради което и в приложение на последиците на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема неоснователни
възраженията на ищеца, че плащанията по цитираните нареждания от 04.05.2015г.,
15.05.2015г., 04.06.2015г. и 16.06.2015г. не са извършени от „П.“ ЕООД в
изпълнение именно на договорите за заем с „Т.С.“ ЕАД и не пораждат задължения
на „Т.С.“ ЕАД за връщане на главниците и плащане на уговорените лихви по тези
договори.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото се установява, че в периода след сключване на процесните
договори за заем от сметки на „П.“ ЕООД са извършени преводи на суми и по
сметки на трети лица за погасяване на задължения на „Т.С.“ ЕАД към тези лица
(търговски дружества и служители на „Т.С.“ ЕАД по трудови и граждански
договори) в общ размер 1 256 539,32 лв.
Действително заключението на експертизата не
съдържа конкретни констатации за заверяване на банковите сметки на всички
подробно изброени в заключението 25 търговски дружества, както и за заверяване
на сметките на посочените в нарежданията 219 служители по трудови и граждански
договори, но съдържа изрични данни, че наредените банкови операции от сметката
на „П.“ ЕООД са изпълнени от обслужващата банка, както и че в документите на
самата банка няма данни за оттегляне на нарежданията, нито за възстановяване на
наредените суми по сметката на наредителя.
При съобразяване на горните обстоятелства, но
и на установените от експертизата данни в счетоводствата на „П.“ ЕООД и „Т.С.“
ЕАД относно извършените плащания в посочения общ размер от
1 256 539,31 лв., следва неизбежния извод, че сметките на третите
лица са заверени с наредените от „П.“ ЕООД суми, с което са и погасени
задълженията на „Т.С.“ ЕАД към тези лица до размера на наредените суми.
Макар и към трети лица, плащанията са
извършени от „П.“ ЕООД в пряко изпълнение на задълженията му процесните
договори за заем и пораждат задължения на „Т.С.“ ЕАД за връщане на платените
суми и плащане на уговорената възнаградителна лихва за периода от датите на всяко
от плащанията до датата 31.12.2015г., предвидена като краен срок за връщане на заемите.
По изложените съображения съдът приема за
установено по делото, че „Т.С.“ ЕАД дължи на „П.“ ЕООД главници по процесните
договори за заем в общ размер 2 393 539,31 лв. (от които сумата
1 137 000,00 лв. за заеми, предоставени чрез преводи на суми по
сметка на „Т.С.“ ЕАД, а сумата 1 256 539,31 лв. за заеми,
предоставени чрез преводи на суми по сметки на кредитори на „Т.С.“ ЕАД).
Предявеният от кредитора „К.т.б.“ АД по реда
на чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ отрицателен установителен иск за недължимост на
главници по договорите за заем до посочения размер е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Искът се явява основателен за разликата над
2 393 539,31 лв. до размера от 2 393 557,52 лв., за който
вземанията за главници на „П.“ ЕООД срещу „Т.С.“ ЕАД са включени в списъка на
приетите вземания на кредитори на „Т.С.“ ЕАД с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността, тъй като задължения на „Т.С.“ ЕАД за главници
по договорите за заем над посочения общ размер от 2 393 539,31 лв. не
се установяват от доказателствата по делото.
Същевременно и само установеният по делото
общ размер 2 393 539,31 лв. на задълженията на „Т.С.“ ЕАД за главници
по процесните договори за заем при съобразяване на уговорената по договорите
възнаградителна годишна лихва от 7,5 % и размерите и датите на извършените от
заемодателя „П.“ ЕООД плащания по договорите, посочени в заключението на
счетоводната експертиза по делото (които дати представляват и начален срок на
задълженията на заемателя за възнаградителна лихва), обусловя общ размер на
задълженията на „Т.С.“ ЕАД за възнаградителна лихва по договорите, който е
по-висок от общия размер от 86 975,97 лв. на вземанията на „П.“ ЕООД за
възнаградителна лихва, включени в списъка на приетите вземания с определението
на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Изложеното е достатъчно да предпостави, че
предявеният отрицателен иск за недължимост на вземанията на „П.“ ЕООД за
възнаградителна лихва е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне, а тъй
като иск от кредитора „П.“ ЕООД за установяване на вземания за възнаградителна
лихва над размера, приет с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, не е предявен по
реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, подробни съображения относно действителния
размер на вземането му за възнаградителни лихви е безпредметно да бъдат
излагани.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът дължи държавна такса за производството в размер,
определен върху една четвърт от сумата на вземанията, за които предявените
отрицателни установителни искове подлежат на отхвърляне, а ответникът „П.“ ЕООД
дължи държавна такса в размер, определен върху една четвърт от стойността на
вземанията, за които исковете подлежат на уважаване.
С оглед заявената претенция от
ответника „Т.С.“ ЕАД и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи възстановяване
на част от разноските на ответника за внесен депозит за изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза по делото, съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** искове
за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, че „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** не дължи на „П.“ ЕООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** сумата 2 393 539,31
лв. – вземания за главници по договори за паричен заем, сключени на
20.04.2015г., 15.05.2015г., 19.05.2015г., 30.06.2015г., 01.08.2015г.,
01.09.2015г. и 01.10.2015г., сумата 86 975,97 лв. – вземания за
възнаградителна лихва по договорите за заем, както и вземане за законна лихва,
изтекла след 10.05.2016г. върху горните вземания, включени в списъка на приетите
вземания на кредиторите на „Т.С.“ ЕАД с определение от 05.10.2016г. по т.д.
№4260/2014г. на СГС, ТО, VІ-16 с-в.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, че „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** не дължи на „П.“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** разликата над сумата 2 393 539,31
лв. до сумата 2 393 557,52 лв. за вземания за главници по договори за
паричен заем, сключени на 20.04.2015г., 15.05.2015г., 19.05.2015г.,
30.06.2015г., 01.08.2015г., 01.09.2015г. и 01.10.2015г., включени в списъка на
приетите вземания на кредиторите на „Т.С.“ ЕАД с определение от 05.10.2016г. по
т.д. №4260/2014г. на СГС, ТО, VІ-16 с-в.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300,00 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата
24 805,15 лв. – държавна такса за исковото производство.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата 0,18 лв. – държавна такса за
исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: