Решение по дело №550/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 453
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20225200500550
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Пазарджик, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500550 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК въззивно обжалване .
Районен съд Пещера е сезиран с искова молба,подадена от „Застрахователно дружество
Евроинс „ АД , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., , бул. „
Х.К. “№ 43, против наследниците на С. И. П., ЕГН **********, починал на 11.11.2021г., а
именно :
1. З. М. П., ЕГН **********, съпруга, от гр.Б., ул.Х.Б. №43 ;
2. И. С. П., ЕГН **********, син, от гр.Б., ул.Х.Б. №39 и

3. Петя С. П., ЕГН **********, дъщеря, от гр.Б., улА. №88 ;
С Решение № 8/18. 05.2021г. и Допълнително решение № 462/10. 06. 2022г. на районен съд
Пещера , постановени по гр. д. № 896/ 2020г. предявения иск е уважен изцяло. Присъдени са
разноски в полза на ищцовото дружество .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответниците , подадена чрез
пълномощника на страните. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и процесуална
недопустимост на съдебното решение. Искането е да се обезсили решението на районния съд ,
като процесуално недопустимо и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне
по предявения иск. Евентуално ,да се отмени решението на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли иска.
1
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. В писмения
отговор ответната страна оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд ,
като правилно и законосъобразно да се остави в сила
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противните
страни и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235
от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирани страни ( ответници в производството пред районния съд
).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение.
Възраженията , които се правят са свързани с процесуалната допустимост и с правилността на
съдебното решение .
Неоснователно е възражението за процесуална недопустимост на постановения съдебен акт.
Във въззивната жалба се твърди,че районния съд се е произнесъл по непредявен иск , основание
за обезсилване на решението при хипотезата на чл. 270 ал. 3 от ГПК. Процесуалната
недопустимост се мотивира с обстоятелството ,че претенцията на ищеца е за обезщетение за
неимуществени вреди ,докато съдът се е произнесъл по претенция за имуществени вреди .
Възражението е неоснователно .
В първоначалното решение районния съд не е посочил предмета на обезщетението ( имуществени
или неимуществени вреди). Посочено е общо ,че предмета на обезщетението е изплатено
застрахователно обезщетение.В допълнителното решение е конкретизирано ,че изплатеното
застрахователно обезщетение покрива причинените неимуществените вреди.Претенцията на
ищцовото дружество е за изплатено застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди , при което следва извода ,че районния съд се е произнесъл по предявения иск, а не по
непредявени иск.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .
По делото е приложен Договор за спогодба от 17. 01. 2020г. , сключен между застрахователното
дружество и пострадалото лице И.И.П.. По силата на този договор застрахователното дружество
е покрило причинените на пострадалия настоящи и бъдещи имуществени вреди ( разходи за лечение
,възстановяване и лекарства - т. 1 от споразумението ), в размер на 22 160 лв.
Изрично, в т. 3. б. „б“ от договора за спогодба страните са записали,че пострадалото лице се
отказва от вземанията си спрямо застрахователя и виновния водач за причинените
неимуществени вреди ( болки и страдания ) във връзка със застрахователното събитие.
Установено е по делото ,че застрахователното обезщетение за причинените имуществени вреди е
2
изплатено на пострадалото лице ,чрез неговия пълномощник ,на 03. 02. 2020г.
В текста на чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ ( обща правна норма ) е посочено ,че с плащането на
застрахователното обезщетение ,застрахователя встъпва ( суброгира се ) в правата на застрахования
против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и разноските по
определянето му .
В текста на чл. 433 т. 2 от КЗ ( обща правна норма ) е посочено ,че застрахователя има право на
регрес против застрахования за всичко платено на увреденото лице, в случаите ,когато вредите са
причинени при употребя на алкохол с концентрация в кръвта над допустимите норми или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог.
В текста на чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ( специална правна норма при задължителна застраховка „ГО“) е посочено
,че застрахователя има право на регрес против застрахования (виновния водач) за всичко платено на
увреденото лице, в случаите ,когато вредите са причинени при употребя на алкохол с
концентрация в кръвта над допустимите норми или под въздействието на наркотично вещество
или негов аналог, или е отказал да се подложи , или виновно се е отклонил от проверка за алкохол
или наркотично вещество .

Установено е по делото ,че причинителя на вредата ( застрахованото лице С. И. П. ) е управлявал МПС
при употребя на алкохол над допустимите норми ( 1,85 промила в издишвания въздух ,при допустима норма от
1,2 промила ) . При това положение застрахователя има право на регрес против застрахованото
лице за това , което е платил на увреденото лице .
Предявеният иск е неоснователен обаче,поради обстоятелството ,че застрахователя
претендира от застрахованото лице( причинителя на вредата) заплащането на обезщетение
за причинени „неимуществени вреди“ ,при положение ,че не е изплатил обезщетение на
пострадалия за такива вреди . Изплатеното обезщетение е само за причинените имуществени
вреди . С договора за спогодба бенефициера се е отказал от претенцията си за неимуществени
вреди и такива вреди не са изплащани от застрахователя на пострадалото лице .
По тези съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отменят изцяло
постановените решения от районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция ,
с което се отхвърли предявения иск , като неоснователен.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция ще следва да се присъдят разноски в полза на
въззивната страна З. М. П. в размер на 1160 лв. , представляващи разноски за възнаграждение на
един адвокат пред въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 8/18. 05.2021г. и Допълнително решение № 462/10. 06.
2022г. на районен съд Пещера , постановени по гр. д. № 896/ 2020г.,вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Застрахователно дружество Евроинс „ АД , ЕИК ********* ,със
3
седалище и адрес на управление на дейността гр. С., , бул. „ Х.К. “№ 43, против наследниците
на С. И. П., ЕГН **********, починал на 11.11.2021г., а именно- З. М. П., ЕГН **********,
от гр.Б., ул.Х.Б. №43, И. С. П., ЕГН ********** , от гр.Б., ул.Х.Б. №39 и П. С. П., ЕГН
**********,от гр.Б., улА. №88 , за заплащане на сумата 5000 лв. , представляваща частичен иск
от общ иск в размер на 22 160 лв. , представляваща регресно вземане на застрахователя против
причинителя на вредата ( застрахования ) ,за изплатено от застрахователя обезщетение на
пострадалото лице за причинени „неимуществени вреди“ в резултат на ПТП , ведно със
законната лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане ,както и направените разноски по делото , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Евроинс „ АД , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление на дейността гр. С., , бул. „ Х.К. “№ 43, да заплати в полза на Зоя М. П., ЕГН
**********, от гр.Б., ул.Х.Б. №43, сумата 1160 лв. , представляващи разноски за възнаграждение
на един адвокат пред въззивната инстанция .


На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред
ВКС( търговска сделка/ застрахователна сделка/ с цена на иска до 20 000 лв.).


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4