РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. Пирдоп, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на седми
ноември две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане
докладваното от съдията Паралеева АНД № 161 по описа
на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „...“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н Красно село, ул. ..., представлявано от управителя
Димитър Георов, срещу Наказателно постановление /НП/
№ Е-НП-8/19.07.2019г., издадено от Министъра на енергетиката, с което на основание
чл.93, ал.2, предл.2, т.1 от Закона за подземните
богатства /ЗПБ/ на жалбоподателя „...“ ЕООД, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ за
нарушение на чл.68, ал.3 вр. ал.1, а именно: че през
месец септември 2018г. е извършил добив на глина от находище „Четалеч“ в размер на 19878 т. при спряна концесия за добив на подземни богатства от находището.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е издадено в нарушение на
разпоредбите на ЗАНН, поради което се иска отмяната му. Твърди се в жалбата, че
на 26.09.2007г. между дружество „...“ ЕООД и Общинския съвет на с.Мирково,
представляван от кмета на община Мирково, е сключен договор за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства – глини и пясъци – ползвани за
производство на тухли – от находище „Четалец“,
разположено в землището на с.Мирково, общ.Мирково, обл.
Софийска. Съгласно чл.9, ал.2, т.14 от Договора Дружеството следвало да
предоставя периодични отчети за извършения добив. Жалбоподателят твърди, че
добив за месец септември 2018г. не е осъществяван, а справката, изпратена
погрешно с писмо до МЕ вх. №Е-26-П-516/24.10.2018г. имала прогнозен характер
във връзка с дейността на Дружеството и не отразявала реален добив. Сочи се в
жалбата, че Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ бил
съставен на основание чл.40, ал.4 ЗАНН само въз основа на официален документ за
какъвто е прието писмото, постъпило в Министерството на енергетиката, но
жалбоподателят счита, че това писмо не представлява официален документ по
смисъла на чл.93, ал.5 НК вр. чл.85 ЗАНН, тъй като не
е подписано от управителя на дружеството Димитър Георов
и макар посочените в писмото твърдения да не са били незабавно оспорени от
управителя, това евентуално би могло да има значение за гражданскоправните
отношения между страните, но не би могло да доведе до ангажиране на административнонаказателната отговорност на Дружеството.
Според жалбоподателя, за да е съставомерно деянието
от обективна страна, следвало безспорно да е установено, че са извлечени
полезни изкопаеми от земните недра, което в случая не е доказано. Освен това,
АУАН бил съставен в отсъствие на представител на дружеството и не бил предявен,
а непредявяването на АУАН на нарушителя съставлявало процедурно нарушение на
изискванията на чл.43, ал.1 ЗАНН, осуетяващо правото на защита на
жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят „...“ ЕООД се представлява от
упълномощения адв.П.Б., който поддържа жалбата и в
хода по същество на делото моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно. Адв.Б. счита,
че в производството административнонаказващият орган
не е доказал от обективна страна осъществяването на добив през месец септември
2018г. от търговското дружество, като т.нар. „справка“ се установило, че не
представлява официален документ по смисъла на НК и вместо да послужи като
евентуален сигнал в Министерството на енергетиката и то да извърши проверка на
място, това не било сторено. Нещо повече – АУАН бил съставен на 21.01.2019г., а
от министерството твърдели, че на 23.01.2019г. – преди постановяване на НП –
била постъпила допълнителна справка, която коригирала данните за месец
септември 2018г. Според адв.Б., в нарушение на ЗАНН,
административно-наказващият орган не бил изпълнил своите задължения – да събере
допълнителни доказателства в хода на административното производство пред него,
за да установи обективната истина и едва след това да вземе решение дали да постанови
НП или не. Адв. Б. е представил и писмено становище,
в което доразвива доводите си за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Въззиваемата страна Министерство
на енергетиката се представлява от държавен инспектор с юридическо образование
Петя Йорданова, която моли съда да потвърди обжалваното НП като законосъобразно
и правилно. Твърди се, че НП е издадено от компетентен орган, при спазване на
материалния и процесуалния закон, а нарушението, за което е издадено НП, е
установено по безспорен начин. Безспорно било, че е сключен договор за
предоставяне на концесия за находище „Четалеч“, който
договор е бил спрян по реда на чл.68 ЗПБ с нарочно писмо на Министъра на
енергетиката през 2015г. и действието му не е възобновено. Безспорно било още,
че с писмо от октомври 2018г. концесионерът е представил отчет съгласно чл.9,
ал.2, т.14 от концесионния договор, в който отчет за действително добитите
количества подземни богатства е посочено, че през септември 2018г. от
находището е извършен добив на глина в размер на 19 878 тона. Предвид
това, представителят на въззиваемата страна счита, че
е извършено административно нарушение по чл.68, ал.1 и ал.3 ЗПБ и подлежи на
налагане на административно наказание съгласно чл.93, ал.2, т.1 ЗПБ. Счита, че
изложените от насрещната страна доводи- че е налице допълнителна справка, не
могат да бъдат разглеждани, тъй като тази справка е представена на 23.01.2019г.
– след съставяне на АУАН и не следва да бъде вземана предвид.
В съдебните заседания РП-Пирдоп не изпращат свои
представител и не вземат отношение по спора.
Съдът, след като
подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.09.2007г. между Общински съвет,
с.Мирково, представлявано от кмета на община Мирково - концедент
и „...“ ЕООД – концесионер, бил сключен договор за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства – глини и пясъци за производство на тухли от
находище „Четалеч“, в землището на с.Мирково, който
договор бил сключен за срок от 20 години. Този факт и съдържанието на договора
се установяват от самия Договор, приложен като доказателство към административнонаказателната преписка. Съгласно чл.9, ал.2,
т.14 от Договора концесионерът има задължение да представя на кмета на общината
месечни отчети за действително добитите количества подземни богатства до 15 дни
след изтичане на съответния месец. Според чл.32, ал.1 и 2 от договора, концедентът има право да спре действието на договора,
когато концесионерът извършва дейности, които са в противоречие с действащото
законодателство или нарушават условията на сключения договор и докато
действието на договора е спряно концесионерът няма право да упражнява правата
си по договора. Именно такова спиране на действието на договора е предприето в
настоящия случай. Спирането е осъществено от Министъра на енергетиката с писмо
изх. №Е-91-00-167/28.04.2015г., адресирано до г-н Димитър Георов – управител на „...“ ЕООД. Видно от писмото, са били
констатирани редица неизпълнения на задължения по договора, изброени
изчерпателно, поради което е спряно действието на концесията за находище „Четалеч“, като изрично е указано, че за времето, през което
действието на концесията е спряно, дружеството няма право да упражнява правата
си по концесионния договор, включително няма право да извършва никакви
минно-експлоатационни работи, както и да добива и извозва подземните богатства,
които се намират в концесионната площ. Заедно със спирането е определен 1-месечен
срок за изпълнение на описаните задължения, като е посочено, че след изтичането
му, в случай че не са изпълнени изцяло задълженията, концесионният договор ще
бъде прекратен. Няма доказателства и не се твърди концесионният договор да е
бил прекратен на посоченото основание, нито спирането да е отменено. Въпреки
спирането на дейността по концесионния договор, през ноември 2017г. „...“ ЕООД
е внесло в Министерство на енергетиката Годишен работен проект за добив и
първична преработка на глина и пясъци за производство на тухли от находище „Четалеч“, с.Мирково за 2018г., параметрите на който проект
не са установени, тъй като не е бил представен по делото, но е видно от писмо
изх. №Е-26-П-197/06.02.2018г., че Годишният
работен проект е бил съгласуван от зам.министъра на енергетиката.
С писмо от „...“ ЕООД изх. №М086/16.10.2018г., входирано
в Министерството на енергетиката под №Е-26-П-516/24.10.2018г.
бил представен месечен отчет за добив на подземно богатство за месец септември
2018г. от находище „Четалеч“, с.Мирково. Писмото е адресирано
до Директора на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ към МЕ и е
подписано от Момчил Георов, който се е подписал като
управител на Дружеството-изпращач. Видно от справката, приложена към писмото,
за септември месец 2018г. добивът на глина от находището е 19878 тона, а
реализираните тухли са 742545 бр. Справката е подписана от главен счетоводител
и управител, без да са посочени техните имена, като е видно, че едно и също
лице е подписало и справката и писмото. Самият Момчил Георов
потвърди чрез свидетелските си показания, че именно той е подписал писмото и
справката. Видно от представения трудов договор №76/30.06.2003г.
между Момчил Димитров Георов и „...“ ЕООД, лицето
Момчил Георов е назначено при
дружеството-жалбоподател на длъжност „администратор“, а видно от допълнително
споразумение от 10.11.2009г. и от справка за уведомления за допълнителни
споразумения, през 2009г. същият е заел длъжността „Управител Промишленост“.
Видно от справка в търговския регистър, управител на „...“ ЕООД от 16.09.2008г.
до настоящия момент е лицето Димитър Пондев Георов.
На база на получената справка за добив
на подземни богатства, била извършена преценка за наличие на административно
нарушение от страна на „...“ ЕООД, касаещо добив на
подземни богатства от находище „Четалеч“ при спряно
действие на концесията и на 21.01.2019г. бил съставен АУАН, като преди това
било изпратено писмо-покана с изх. №
Е-26-П-10/10.01.2019г. до управителя на дружеството-жалбоподател, получено на
11.01.2019г. на адреса на дружеството. В писмото-покана били определени дата и
час за съставяне и връчване на АУАН, а именно: 21.01.2019г., в 14.00 ч., като
било посочено, че при неявяване на представител на дружеството, АУАН ще бъде
съставен при условията на чл.40, ал.2 и ще бъде предявен при условията на
чл.43, ал.4 ЗАНН.
Както става ясно от свидетелските
показания на всички разпитани свидетели, на упоменатия в поканата ден и час,
представител на „...“ ЕООД не се е явил за съставяне на АУАН, макар по-рано
същия ден управителят на дружеството и свидетелят Момчил Георов
да са присъствали на среща-разговор в Министерството на енергетиката, но поради
служебен ангажимент не са могли да изчакат да стане 14:00 ч.
АУАН №2/21.01.2019г. е
съставен от Х.Д.К. – „главен инспектор“ в Дирекция „Природни ресурси, концесии
и контрол“ към МЕ, в присъствието на свидетеля С.М.Б. – също „главен
инспектор“. В АУАН е описана фактическа обстановка, пренесена впоследствие и в
обжалваното НП, като заключението на актосъставителя
е, че с действията си /извършен добив на глина от находище „Четалеч“
за месец септември 2018г. в размер на 19 978 т., при спряна на осн. чл.68 ЗПБ концесия/ юридическото лице „...“ ЕООД е
нарушило разпоредбата на чл.68, ал.3 във вр. чл.68,
ал.1 ЗПБ, което е административно нарушение по смисъла на чл.93, ал.2, предл.2 ЗПБ. Посочено е, че нарушението е за първи път. Актът
е подписан от три различни лица като представители на нарушителя, на три
различни дати. На 20.03.2019г. АУАН е подписан от Елка Русева – администратор
на х-л „Женева“. На 28.05.2019г. АУАН е подписан от свидетеля Момчил Георов и на 10.06.2019г. АУАН е подписан от управителя на
дружеството Димитър Георов.
В хода на делото, пред съда е
представено писмо входирано в МЕ под №Е-26-П-71/23.01.2019г. – два дни след
съставяне на АУАН, но преди връчването му – към което са приложени коригирани
месечни отчети за добито количество подземно богатство от находище „Четалеч“ през 2018г. за септември, октомври, ноември и
декември 2018г. От отчетите отново е видно, че добив през 2018г. е имало, както
потвърди и свидетелят, доведен от жалбоподателя - Момчил Георов,
който заяви, че добив е реализиран към края на 2018г. и към юли 2018г., но не и
през септември 2018г. В коригирания отчет за септември 2018г. е записано, че
добитата глина от находището е 35780.4 т. – почти двойно в сравнение с
предходния отчет, а реализацията на тухли е същата, като в предходния отчет. В
придружаващото отчета писмо е записано, че корекцията се налага поради
допусната техническа грешка при попълване на предоставените отчети през
предходната година. Според свидетелката Б. разликата идва от това, че в първия
отчет обемното тегло е било посочено в кубически метри, вместо в тонове. На
същата дата – 23.01.2019г. с писмо вх. №Е-26-П-69 е
постъпил и Годишен геоложки отчет за 2018г. за добив на глина и пясъци от
находище „Четалеч“, с.Мирково. В геоложкия отчет е
записано, че през 2018г. е извършван добив в централната част на находището и
до 31.12.2018г. са добити 60 014 куб.м. глини от Блок 1, Блок 2 и Блок 3.
Служебно е изискана и представена
справка от Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства
относно състоянието и изменението на запасите и ресурсите през 2018г. за
находище „Четалеч“ – с.Мирково., в която справка е
отразена експлоатация с добив на глина от 60 хил. куб.м., колкото е посочено в
Геоложкия отчет.
От община Мирково пък е постъпило
писмо изх. №РД-11-07-152/26.09.2019г., в което е
заявено, че процесната концесия е държавна, а не
общинска, предвид което концесионерът има задължение да декларира добива пред
Министерство на енергетиката и община Мирково не разполага с данни за
количествата добити подземни богатства.
Наказателното постановление е издадено
на 19.07.2019г. от Министъра на енергетиката на основание съставения на
21.01.2019г. АУАН, а фактите, отразени в него, са същите като отразените в
АУАН, без да е коригирано обемното тегло на добития материал и отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за обемно тегло добита глина, каквото е отразено в
постъпилия през октомври 2018г. отчет. Преди издаването на НП-то не са
извършвани допълнителни проверки, нито проверки на място на обекта/находището.
НП е връчено на управителя на „...“ ЕООД - Димитър Георов
на 05.08.2019г., видно от разписката към него.
За изясняване на гореописаните и
документално установени факти по делото са разпитани актосъставителят,
свидетелят по АУАН и лицето, подало месечните отчети – Момчил Георов. Актосъставителят Х.К.
разказва, че през месец септември 2013г. на концесионера е изпратена покана за
доброволно изпълнение на неизпълнено от него задължение съгласно концесионния
договор, като му е поставен едномесечен срок да си изпълни задълженията, в
който срок той не ги е изпълнил. Касаело се за заплащане на комисионни,
възнаграждения, лихви и неустойки за непредставени отчети и др. Сочи, че през
2015г., поради неизпълнените концесионни задължения, концесионният договор бил
спрян на основание чл.68 ЗПБ, след което спиране концесионерът нямал право да
извършва добив в находище „Четалеч“ в контура на
запасите и в границите на концесията. През изминалата година, съгласно клаузите
от договора, концесионерът имал задължение да представя ежемесечни отчети за
добитите количества глини. До месец август включително концесионерът представял
отчетите, посочвайки, че добив в находището не е извършван, но през месец
октомври в МЕ постъпил отчет, според който през месец септември е извършен
добив около 16000 т. глини от находище „Четалеч“, от което останали изненадани. След това постъпили
нови отчети за добив не само през месец септември, но и през месеците октомври,
ноември и декември. Тъй като концесионерът нямал право да извършва добив в
находището, бил поканен да му бъде съставен АУАН. Актът според свидетеля К. е
съставен неприсъствено. Свидетелят твърди, че е той и колегите му са били
изненадани и от факта, че дружеството-жалбоподател е представило годишен
геоложки отчет, в който отчита добива на 60 000 куб.н. глини от
находището, както и коригирани месечни отчети, като във втория отчет на
септември 2018г. добитото количество било посочено почти двойно. След анализ на
цифрите било установено, че в първия си отчет концесионерът е посочил добитото
количество в куб.метри, а по договор трябвало да е в тонове и вторият отчет е
коригиран в тонове, т.е. куб.метри са умножени по специфичната плътност.
Свидетелят К. твърди, че на 3 заседания на Комисията за контрол в МЕ е взимано
решение за извършване на извънредни проверки в находище „Четалеч“,
тъй като видимо, минавайки покрай тухларната фабрика,
тя работи, без да има право да добива глина. Извършвани били такива проверки и
на повечето от тях не било констатирано да се извършва добив, но на проверка
извършена седмица преди разпита, по безспорен начин се установило, че се
извършва добив. Тази проверка била извънредна, заедно със служители на
полицията и бил съставен констативен протокол. Според свидетеля К. договорът за
концесия не е възобновен и към настоящия момент, тъй като концесионерът има
изключително големи задължения, които не е покрил. Свидетелят признава, че във
връзка с конкретното нарушение, за което е съставен АУАН, не са ходили на
проверка, а преди съставяне на АУАН, са били на проверка през пролетта на
2018г., но за предишни подобни нарушения АУАН и НП на същата фирма не са
съставяни.
Единствения писмен документ, доказващ
извършвани в процесното находище на подземни
богатства проверки, за каквито свидетелят К. твърди, е констативен протокол от
16.03.2017г., като в т.3 от заключението е записано, че в момента на проверката
в находището не се извършва добив, през 2016г. е извършван добив, а през 2017г.
не е извършван добив. Други констативни протоколи, обхващащи проверки през
септември или след септември 2018г. не са представени.
Свидетелката С.Б. заявява, че е
икономист в Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ към МЕ и през месец
октомври 2018г. при нея постъпил месечен отчет за добитото количество глина от
находище „Четалеч“, който отчет бил резолиран до нея,
тъй като в него се съдържали и данни за приходите от продажби, както и разходи
за дейността, въз основа на които тя изчислявала дължимото концесионно възнаграждение
и подавала информацията към счетоводството на МЕ, за да може да бъде издадена
фактура. В тази връзка отчетът отишъл при свидетелката, при което тя твърди, че
установили, че има посочена цифра – близо 20000 тона – добита глина от
находището, при положение, че през 2015г. концесията е спряна и концесионерът
няма право да извършва добив съгласно ЗПБ. Именно това според свидетелката е
основанието колегата и Х.К. да състави АУАН, а тя самата да бъде свидетел по
него. Свидетелката Б. поддържа констатациите от АУАН, като твърди, че
впоследствие – през месец януари 2019г. постъпило ново писмо в МЕ, с което
концесионерът казва, че е допуснал техническа грешка и отново потвърждава, че
има добив и то в по-голяма цифра. Свидетелката е категорична, че проверка на
място по повод процесното нарушение, не са
извършвали. Според свидетелката Б. представител на концесионера не се явил за
съставяне на АУАН, а след съставянето АУАН е връчен чрез Районното управление.
Доведеният от жалбоподателя свидетел
Момчил Георов твърди, че той се занимава с
производствената дейност в „...“ ЕООД и справките, които тяхното дружество е
представяло до момента са по изисквания на Министерството на енергетиката,
чиито представители настоявали справките да са попълнени по такъв начин, че
вътре да е упоменато количеството произведена продукция, независимо дали има
добив и поради това справките са представяни в този вид. Твърди, че суровината,
която влагат в направата на тухли, е добита година или две по-рано, тъй като се
подобрява самата суровина с цел да се повиши нейната пластичност. Според
свидетеля Георов реалното добито количество се
упоменава в геоложкия отчет, който ежегодно се представя в МЕ и във връзка с
отчета идва на място маркшайдер, който замерва на
място, изготвя се картен материал и доклад. Свидетелят твърди, че отчетите,
които административнонаказващият орган е използвал
като основание за налагане на санкция, ги е попълвал във връзка със самото
производство, но и той самият не може да каже дали към този момент добив е
правен или не е правен, а посочената цифра за добив е суровината, която е
вложена в направените тухли. Според свидетеля Момчил Георов,
той самия се занимава с производствената дейност на дружеството и частично с
административното му обслужване, а с добива се занимава пряко управителят на
фирмата. Свидетелят Георов заявява, че изрично писмо
от МЕ за подновяване на концесията няма, но самото писмо за спиране е под
условие за изпълнение на определени задължения, които дружеството счита, че е
изпълнило.
Съдът кредитира показанията на тримата
разпитани свидетели и не намира основание да ги счете за недостоверни, като
свидетелските показания са в пълна подкрепа на установеното от писмените
документи.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за
нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на
05.08.2019г. срещу подпис на управителя на „...“ ЕООД, а жалбата е входирана на 08.08.2019г.).
Съдът, в контекста на правомощията
си на съдебен
контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността
на наказателното постановление,
намери че наказателното постановление е незаконосъобразно
издадено.
Съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи в
рамките на техните служебни правомощия. Чл.90, ал.1 ЗПБ вменява цялостния
контрол за изпълнение на концесионните договори на министъра на енергетиката,
който според ал.6 на същата разпоредба може да възлага осъществяване на
контролните дейности на длъжностни лица от съответната администрация. Именно
това е сторил Министърът на енергетиката със своя Заповед Е-РД-16-220/15.02.2017г., с която е
възложил дейностите по контрол на определени длъжностни лица, сред които са Х.Д.К.
и С.М.Б. – актосъставител и свидетел по АУАН и тези
лица са сред определените със заповедта да съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗПБ. Със заповедта Министърът на енергетиката не е
делегирал единствено правото си по чл.91, т.5 ЗПБ – да налага глоби и
имуществени санкции за констатираните нарушения, поради което законосъобразно
именно той е издал наказателното постановление.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните
срокове по чл.34 ЗАНН, поради което образуването на административнонаказателно
производство е било допустимо. Това е така, тъй като контролните органи разполагат
с тримесечен срок от откриване на нарушителя, за съставяне на АУАН. В случая
първият възможен момент за установяване на нарушението и нарушителя е с
постъпване на справката от „...“ ЕООД на 24.10.2018г., от която дата е започнал
да тече 3-месечния срок и АУАН е съставен 3 дни преди изтичането му – на
21.01.2019г. Не е спазен предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за
произнасяне от страна на наказващия орган, но този срок е инструктивен и не
влияе на законосъобразността на НП. Соченото за нарушител лице е разполагало с
възможност да депозира възражения в срока, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН, но не
се е възползвало от нея.
Съдът намира, че при издаване на НП са били спазени изискванията на чл.57 ЗАНН и то е издадено с реквизитите, посочени в него, като същото се
отнася и за АУАН, който пък съдържа
реквизитите, изброени в
чл.42 ЗАНН. Пълнотата в описанието обаче не означава и точност на
фактите, каквато неизменно се изисква, за да се счете, че при изпълнение на
административно-наказателната процедурата не са засегнати правата на
административно-привлеченото лице. Неяснотата по част от фактите в случая,
която съдът открива, пък е резултат от липсата на задълбочена проверка от
страна на компетентните органи и влече недоказаност на административното
нарушение, така, както то е описано в АУАН и НП.
Административнонаказващият орган, чиято е тежестта за доказване
на санкционираното нарушение, е този, който следва да представи като част от
преписката доказателствата, на база на които е установил нарушението.
Представените доказателства обаче са противоречиви и по-точно недостатъчни, за
да се установи нарушението в параметрите, в които органът го е описал. Свидетелите
К. и Б. заявиха, че проверка на място в находище „Четалеч“,
с.Мирково не са извършвали по повод на процесното
нарушение, констатирано от тях по справка-сведение от самото
дружество-концесионер, а и доказателства, свидетелстващи за противното, не са
представени.
По делото установени по недвусмислен
начин от доказателствата и безспорни между страните са само фактите, че между „...“
ЕООД и Общински съвет към община Мирково е сключен концесионен договор за добив
на глини и пясъци от находище „Четалеч“, с.Мирково и
че през 2015г. с нарочно писмо на Министъра на енергетиката действието на
договора и на възможността за добив е спряно. Останалите относими
по делото факти са спорни между страните, поради което са подлежали на
задълбочена проверка, а не на формална такава, каквато в случая е била
извършена. Единственото доказателство за извършеното нарушение, на което
административно-наказващият орган се позовава, е отчетът за добив и
производство на тухли за месец септември 2018 г. В действителност, няма пречка
АУАН да се състави на основание на документи, когато обаче същите са официални
такива или ако не са официални документи, то поне по категоричен начин да
доказват нарушението. В случая не е налице нито едно от двете обстоятелства. Представеният
отчет не е официален документ, тъй като не е издаден от длъжностно лице в кръга
на
предоставената му компетентност, по който начин да осъществява едно служебно действие и да
ангажира съответната организация – в случая дружество. Не се
установява свидетелят Момчил Георов, който е служител
на жалбоподателя „...“ ЕООД, да е длъжностно лице, нито в правомощията му да
попада издаването на официални документи, касаещи добива на подземни богатства.
При документирането Момчил Георов е действал като
частно лице – представител на юридическото лице и е предоставял отчетите в
рамките на установените с договора за концесия гражданскоправни
отношения. От друга страна, отчетът не е категорично доказателство за извършен
добив. Той представлява единствено вид „справка“, предоставяна в изпълнение на
договора и именно поради обстоятелството, че при нея може да е допусната грешка
или по някаква причина да са представени неверни данни, са били необходими и е
следвало да се извършват проверки на място, за които говорят свидетелите. В процесния случай обаче административнонаказващият
орган е предпочел да се „предовери“ на
справката-отчет, вместо да извърши цялостен контрол и посещавайки обекта на
място да извърши необходимите замервания, за да установи реализиран ли е добив
на подземни богатства, което е напълно установимо,
предвид фигуриращите в Министерството на енергетиката данни за добива и
залежите в находището за предходната година.
По законов ред всички общински концесии за добив на подземни богатства,
каквато е била първоначално процесната, са станали
държавни – с изменението на чл.3 от Закона за подземните богатства с ДВ. бр.70
от 08.08.2008г., поради което отчетите, на които административнонаказващият орган се позовава, са били
насочени именно към Министерството на енергетиката. Отговорността за контрола
на концесиите обаче не се свежда единствено до статистическо обработване на
данни, поради което при съмнение за добив, осъществен при спряна концесия,
контролният орган дължи пълна проверка на случая, посредством която да установи
и по какъв начин и с какви средства се осъществява добива, ако това е възможно.
В конкретния случай, от представените доказателства, включително
признанията на служител на „...“ ЕООД, съдът доби пряко убеждение, че добив на
природни богатства – глини – е осъществяван през 2018г. в находище „Четалеч“ при спряно и невъзстановено действие на
концесионен договор, което е нарушение, за каквото е санкционирано
дружеството-жалбоподател. Санкцията спрямо него обаче е само за добива от
определен месец – септември 2018г. и то за определено количество глина. Това са
факти, които са съставомерни за нарушението, тъй като
касаят момента на извършването му и индивидуализацията му, а именно те остават
недоказани в случая. Доказва се добив на глина за 2018г., но не и конкретно за
месец септември 2018г., като са налице и противоречиви отчети за количеството
добив, ако се приеме, че такъв е реализиран. Съдът не се съгласява със
становището на представителя на Министерството на енергетиката, че факти,
установени след съставяне на АУАН, не могли да бъдат вземани предвид. Не само,
че могат да бъдат взети предвид, а и е следвало да са индикация за
необходимостта от проверка на място. След съставяне на АУАН са постъпили
коригиран отчет за месец септември 2018г. относно добива на глина и такива за
месеците октомври, ноември и декември 2018г., както и геоложки отчет, в които
добив е бил отразен не само за месец септември, но и за следващите месеци до
края на годината. По тях е следвало да се ръководи административнонаказващият
орган, за да е акуратен в описанието на нарушението. Следвало е да се анулира
първоначално съставеният АУАН и да се състави нов такъв, с отразяване на целия
период, в който е констатиран добив на подземни богатства при спряна концесия
/цялата 2018г./ и да се отрази количеството по геоложкия отчет за целия период,
едва след което да се издаде НП. Срокът по чл.34 ЗАНН е броим от края на
периода, поради което не би бил пропуснат при съставянето на нов АУАН.
Установим при проверка на място отново би бил добивът за годината, поради което
не е следвало да се вменява отговорност на концесионера за по-кратък период,
при условие, че периодът на нарушението е по-дълъг, тъй като това би повлияло и
на индивидуализацията на наказанието, още повече, че предметът на нарушението –
незаконосъобразно добитото количество подземни богатства – е трудно установим
месец за месец.
Избирайки подход, при който отговорност на соченото за нарушител лице да
бъде ангажирана само на основание една единствена „справка-отчет“, без да бъде
извършвана проверка на обекта и без нарушението да се „отчете“ в цялост, административнонаказващият орган е допуснал едновременно
процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на наказаното лице
и върху обективната истинност на фактите, а също така и материалноправно
нарушение – санкциониране на недоказано с категоричност нарушение за септември
2018г. Резонно се явява твърдението на жалбоподателя, че не е спазен чл.52,
ал.4 ЗАНН, повеляващ преди
да се произнесе
по преписката, наказващият орган да провери акта с оглед на
неговата законосъобразност
и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Конкретиката на казуса е
налагала по-задълбочена проверка, която не е била извършена.
Тук следва да се отбележи, че съдът не толерира
закононарушения, каквото в случая безспорно е налице, предвид че жалбоподателят
е извършвал добив на подземни богатства от находище, в което действието на
концесията е спряно, но отговорността на всеки нарушител може и следва да бъде
ангажирана само след прецизно административнопроцесуално
обследване на случая, така че да не се допусне разминаване на факти от АУАН и
НП с действителните такива и да не остане съмнение в доказаността
на нарушението. Всеки пропуск в процедурата, засягащ констатациите в АУАН и НП,
рефлектират върху правния извод за законосъобразността на обжалвания санкционен
акт, като в случая същият следва да бъде отменен, поради обстоятелствата,
изложени по-горе.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, предл.3 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № Е-НП-8/19.07.2019г., издадено от
Министъра на
енергетиката, с което на „...“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красно
село, ул. ..., представлявано от управителя Димитър Георов, на основание чл.93, ал.2, предл.2,
т.1 от Закона за подземните богатства, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ за нарушение на чл.68,
ал.3 вр. ал.1 ЗПБ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - София област
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: