О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.05.2019 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1731 по описа
за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по ИСКОВА МОЛБА на „ВГ-3“ЕООД
срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД, за присъждане на остатък от цена за продадена
през октомври 2015г, но неплатена по преференциални цени ел. енергия от
възобновяеми източници, и обезщетение за забавено плащане.
По размяна на книжата:
Исковата молба вх.
№ 31194/29.10.2018г., съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК реквизити. В
нея са уточнени фактите, на които ищеца
основават претенциите си и са представени доказателства. В допълнителна искова
молба вх. № 2988/30.01.2019г. ищците са оспорили
доводи по тълкуване и прилагане на административни актове и част от
доказателствените искания на ответника.
Исковата и
допълнителната молби са връчени на ответника „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.
Варна, който е упражнил своевременно защита си в отговор вх. № 34001/21.11.2018
г. и отговор на допълнителна искова молба вх. № 11651/15.04.2019 г., като е
оспорил претенцията и е посочил доказателствата си.
Привлеченото като
помагач на ответника трето лице „Национална Електрическа Компания“ ЕАД в
становище вх. № 36889/14.12.2018г е заявило доводите си в подкрепа на тезата на
подпомаганата страна. Допълнителен отговор от помагача не е депозиран в срока,
изтекъл на 09.04.2019г.
Насрещните страни
са предупредени за последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК.
По допустимостта на претенцията:
Страните са
правоспособни и дееспособни юридически лица, вписани в ТР/РЮЛНЦ.
Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена (л. 19, л. 78 и
л.86). Легитимацията на страните съответства на твърденията им по спора, очертан като защита на твърдяно
притезание на ищците срещу ответника, породено от неизпълнение на изискуемо
задължение за пълно заплащане на цена по търговска сделка на регулиран пазар.
Съдът приема за допустима така предявената претенция за заплащане на горница за
цена на изкупено производство от възобновяем енергиен източник по договор за
изкупуване на електрическа енергия, претендирана от производителите като
дължима над извършеното от ответника плащане за процесния период.
Изложените от
ответника твърдения относно регулацията на пазара, възлагаща му тежест да
препродава изкупената от производители енергия на трето лице по същите
регулирани цени налагат обвързване на последващия купувач от решението по спор, повдигнат именно относно размера на
изкупната цена. Уважаването на иска би породило регресно вземане за същия
размер на подпомаганата страна, което в достатъчна степен я легитимира по
искането за привличането на помагача.
Предявеният размер
на главницата по съединените искове надхвърля 25 000 лв., което обосновава родова подсъдност на
окръжен съд.
По предварителните въпроси:
Предявените спорни
вземания се твърдят като последица от неизпълнение на задължението за заплащане
на цена по сключена между търговци сделка за покупко-продажба на електрическа
енергия. Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл.
365, т. 1, вр. чл. 286, ал. 2 и чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ). Не са направени
възражения по местната компетентност и реда за разглеждане на спора.
Авансово дължимата
държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на всеки от
исковете.
По доказателствените искания:
В исковата и
допълнителната молби са формулирани доказателствени искания за събиране на
писмени доказателства, представени като приложения. Неоспорените документи за
сключени договори за изкупуване на енергията, произведена от присъединена
вятърна централа на независим производител, отчетени количества и фактурирано
за продажба през м. октомври 2016г производство следва да бъдат допуснати, като
съдът преценява, че са относими и
необходими като имат отношение към релевантните твърдения. Административните актове,
включително и съдебните решения по отмяната им, доколкото касаят установени лимити
на НСП за този вид производители представляват допустими доказателствени
средства и се сочат в подкрепа на тезите на насрещните страни. Въпреки, че не
са заверени, съдържанието им съда установява със служебна справка за
оповестявнето им в официалните интернет страници на съответния издател. Допълнително
страните сочат и изходяща от насрещните
страни кореспонденция относно породилия се спор по остойностяване на
произведените количества след нормативна промяна по чл. 31 от ЗЕВИ, която следва
да бъде допусната за изясняване на доводите на страните.
При липса на
очертан спор както относно доставените количества и надхвърлянето на производство
от 2000 квч преди спорната фактура и продължителността на часовете работа на
централата, така и по тарифирането и фактурирането на полученото от лицензианта
производство, липсва необходимост от събиране на заключение на експерт по тези
въпроси (по първа задача посочена от ищеца и допълнителния въпрос посочен от
ответника). Формулираният от ищеца втори въпрос относно възможността за
прилагане на две ценови категории не е фактически, а правен и следва да бъде
решен от съда въз основа на доводите на страните.
Доколкото спорът се
очертава само по тълкуване на конкретна норма, уреждаща преференциалното изкупуване
и предвидени за него алтернативни цени и прилагане на административни актове на
регулатора на държавната помощ, предоставяна на производители като
преференциални цени, всяка от страните основава тезата си на вложеното от
законодателя съдържание в нова уредба, заварила вече действащ договор,
специални знания от областта на науката и техниката не са необходими. Исканите
експертизи не следва да се допускат.
С оглед липсата на
спор по фактите и позоваването само на писмени доказателства и очертаване на предмета
на делото като СПОР ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА, се открива и възможността за
произнасяне на съда, сезиран с търговския спор в закрито заседание по чл.
376 ал.1 ГПК. Преклудираните възможности
за защита правят ненужно изслушване на страните (без да се нарушава принципа на
чл. 8 от ГПК).
На страните следва
да се укаже и необходимостта от конкретизиране на претенциите им за присъждане
на разноски с точен размер, чрез
представяне на списъци на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК най- късно с
писмени бележки, представляващи пледоария по съществото на спора(чл. 376 ал.1 ГПК).
На страните следва
да се предостави възможност да изложат доводите си по съществото на спора в
писмени становища, след указване на възможност за доброволно уреждане на спора.
За целта съдът
намира за необходимо да обяви писмен доклад по делото, поради което съдът, на
осн. чл. 374 ал.2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото в закрито съдебно
заседание по реда на чл. 376 ГПК по приети за разглеждане по реда на
ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) с
участие на помагач на ответника, предявени обективно съединени искове на
производител на енергия от възобновяем източник, за заплащане на остатък нормирана
цена за доставени количества през м. октомври 2015г, над заплатена от доставчика
част до начислена по преференциални цени до достигане на нетно специфично
производство 2300 квч, ведно с
обезщетение за забава, считано от 30.11.2015г. до предявяване на иска,
както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва и разноските по
делото.
ОБЯВЯВА на страните ПИСМЕН ДОКЛАД в следния
смисъл:
Производството е
образувано по реда на гл. 32 от ГПК.
Приети са за
разглеждане като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1 от ГПК вр. чл. 286 ал.1 ТЗ)ОБЕКТИВНО
СЪЕДИНЕНИ искове, предявени от „ВГ-3“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки
проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управител К-К Д чрез адв. М.
(АД Волф Тайс – САК), служ. адрес гр. София, ул. Ат Дуков 20, Рейнбоу център
ет. 4 срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Г, представлявано от членовете на управителния
съвет Б Д П и П С С, чрез адв. Т. (АД”Величков, Желязков и партньори”- САК), служ. адрес гр. София, ул. Триадица №6
ет.2, подпомаган от „Национална електрическа компания”ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица №8, представлявано от
изп. директор П И, чрез ю.к. К., както следва:
1. за присъждане на
сумата от 84 179,87лв, претендирана като остатък над получено плащане от
6295,58лв до общо начислена с фактура № 97/31.10.2015г цена за продадена през м.
октомври 2016г, 416,720 квч енергия от възобновяем източник по преференциални
цени до достигане на нетно специфично производство 2300 квч за вятърна централа, надхвърлила 2250 часа работа;
2. за присъждане на
сума от 24 675,10лв, претендирана като обезщетение за забавено плащане на този
остатък за период от 31.11.2015г. (уговорен падеж от получаване на платежните
документи) до 29.10.2018г. (предявяване на претенцията)
както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва върху тези
две суми от депозиране на искова молба до окончателно изплащане на дълга.
Страните са
предявили и насрещни искания за определяне на разноски по настоящото дело( в
искова молба на л. 17 и в отговора на л. 73).
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Ответникът и
помагачът изрично признават твърденията на ищеца по следните факти:
Ищецът е
производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна
електрическа централа от два генератора в
с. Могилище и Вранино, община Каварна
с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, присъединени към електроразпределителната
мрежа на основание договори за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия № ДУА-1069/14.07.2008-3068-ВГ-23.07.2008-4043-ВГ-09.09.2008г.
и №
ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ-27.05.2008г.
Ответникът като
краен снабдител на електрическа енергия, е титуляр на лицензия за дейността
крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от
ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР) и е
сключил с този производител договори за изкупуване на електрическа енергия № 90/17.02.2010г.)
по нормативно регулирана цена, определена от Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране с административен акт, платима ежемесечно за произведеното
количество електрическа енергия на база фактуриране на доставка през предходен
месец с отложен падеж от 15 дни след
получаване на фактурата. В договорите е постигнато съгласие за
специфично тарифиране на производството според достигане на различни обеми на
работа(над 2250 ефективни годишни часове на работата).
През процесния
период на 2016 г. преференциалната цена е била определена с Решение
Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, диференцирано за производители, работещи до 2250
часа и съответно над 2250 часа, а след нововъведена с чл. 31, ал.5 ЗЕВИ
регулация на пазара, с Решение № СП-1 от 31.07.2015г., заменено от новоиздадено
след съдебен контрол Решение № СП-5/28.03.2019г на КЕВР, са определени обемите
(нетното специфично производство „НСП”) в които произведената енергия подлежи
на изкупуване от обществен доставчик, чрез крайни снабдители по
преференциалните цени, респективно остатъка над този регулиран обем следва се
търгува на цени за излишък на
балансиращия пазар.
Въпреки заявлението
на ответник в допълнителния отговор, съдът преценява, че между страните няма
спор и относно момента, в който производството от процесната ВяЕЦ е надхвърлило
нетно специфично производство 2000 квч за
централа, работеща до 2250 часа преди съставяне на спорната фактура. Този факт
е изрично посочен от ответника в отговора като е конкретизиран към м. август
2015г., а в допълнителната искова молба ищецът изцяло го възприема като
съответно на установена според него между страните практика по начисляване на две
преференциални цени, прилагани последователно според действително достигнатите
работни часове до достигане на лимитираното за изкупуване по-голямо количество
от 2300квч. Изрично още в исковата молба, а после и в допълнителната искова
молба ищецът неизменно сочи, че по-ниския праг е бил надхвърлен преди това, но
недостигнатата продължителност на часовете работа е наложило разделяне на
произведеното количество и остойностяването му по двете различни цени,
приложими според ищеца. Налице е пълно съвпадение по относимия към този спор
факт, затова и той не следва да се доказва.
Признат и съответно
безспорен е и факта на полученото плащане, предложено от ответника като цена на
изцяло произведеното безспорно количество като излишък над по-ниския лимит за
изкупуване по преференциални цени, приложими за централи работещи до 2250 часа.
Ищецът се е позовал на признатата от ответника стойност на доставката до
размера на цената на балансиращия пазар в разменената кореспонденцията,
предприета от купувача след получаване на съставената процесна фактура, в която
количеството е било тарифирано по двете преференциални цени според
продължителността на работата на централата. Съвпадат твърденията относно приемане
на частичното плащане от производителя като извършено от длъжника по цени за
излишък и възприемането на изричния му отказ да заплати горниците до
преференциалните цени за доставка, надхвърляща лимит за изкупуване на
производство от централа, вече работила до 2250 часа по първата преференциална
тарифа.
Не е налице спор и
относно твърденията по фактите в отношенията между подпомагания ответник и
помагача „Национална електрическа компания" ЕАД, който като обществен
доставчик, лицензиран с № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР е изкупил от
ответника същите произведени количества на цени за излишъци, като е оспорил
остойностяването на полученото производство над 2000 квч от този производител
по преференциални цени, префактурирано от ответника по начисленията на ищеца.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Спорни са само
правните последици на така очертаните факти според различно интерпретирано от
страните съдържание на закона и поясняващите го административни актове на
регулатора на стимулирания от държавата пазар.Императивният характер на нормите
е отчетен и в договарянето на страните, предвидили променлив размер на
преференциална цена на уговорената доставка, определяем със съответно решение
на ДКЕВР(сега КЕВР).
Ищците считат, че
регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник ел. енергия,
въведена с чл. 31 ал.5 т.1 ЗЕВИ е променила дотогава нелимитирано по обем задължение
за обществения доставчик да изкупи, чрез краен снабдител, произведената от
вятърна централа енергия по преференциалните цени, вариращи по размер според
общата продължителност на работата през годината. Новата регламентация, без да
засяга начина на определяне на цената, ограничава изкупуването по завишени цени
до определени количества („нетно специфично производство“ или НСП), а съответно
остатъкът от производството, доколкото не е договорено с други клиенти, следва
да бъде също изкупено но на цена за излишъци на балансиращия пазар. Тъй като
критерия за обема на преференциалното производство (определен в пар.1 т. 29 от
ДР ЗЕВИ) е бил въведен именно с това изменение, до този момент не е бил
прилаган в отношенията между участниците на пазара. Това е наложило и
допълнителното му изясняване от регулаторния орган, който вече бил установил с предходните си решения две
специфични тарифи (вкл. в Решение № Ц-018 от 31.10.2010г., прилагано при
сключване на процесните договори и №Ц-10
от 30.03.2011 г., действащо за спорния период), приложими за ВяЕЦ според
пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори, съответно
до 2250 часа и над 2250 часа. Съответно в Решение № СП-1 от 31.07.2015г. КЕВР е
запазил разграничението според годишни часове и посочва различни обеми на НСП
за централи, работещи до и над 2250 часа годишно, въз основа на същия определящ
според регулатора специфичен критерий за този вид производители (наличен ресурс
на първичния енергиен източник). След отмяната на частта от този акт, отнасящ
се до обема, лимитиращ производство на централи, работещи до 2250 часа, с ново
Решение № СП-5 от 28.03.2019г. КЕВР отново е
обявил 2000квч, като НСП,
съответно на тази преференциална цена. Макар, че последния административен акт
е посочен от ответника в допълнителния отговор като издаден в хода на размяна
на книжата, диспозитивът му съвпада с отменения необоснован предходен акт и
принципно не променя правната рамка при завеждане на делото.
Спорната
интерпретация на регулацията се изразява в тезата на ищецът, че и двете ценови тарифи са приложими спрямо
един и същ производител, според достигането на съответното НСП, ако работата на
генераторите продължи над 2250 часа в рамките на съответната година. Доводите му
се основават на твърдението, че времето за работа на коя да е централа не може
да бъде определено предварително тъй като зависи от непостоянни и
непрогнозируеми величини (метеорологични условия и наличие на вятър) и
съответно производството й не може да бъде свързано само с една от двете
диференцирани тарифи. Според производителя
приложимостта на коя да е от тарифите се определя фактически с достигане на
съответното гранично време на работа през съответната година. В този смисъл е
била установена и съгласуване с регулатора практика по изпълнение на договореното
изкупуване в предходните години, като страните са прилагали по – високата
изкупна цена до достигане на ефективни работни 2250 часа, а съответно по-
ниската за цялото производство от работа над 2250 часа, ако този момент настъпи
в същата календарна година. Ищецът счита, че нововъведеното ограничение за
изкупуване по преференцални цени на произведени количества до размер на нетно
специфично производство следва да бъде приложено към действащите договори
съответно, като лимитирания обем от 2000 квч се отчита само ако действително
централата не успее да работи над 2250 часа годишно поради недостатъчен
първичен ресурс на възобновяемия източник. Ако обаче ресурса позволи работата
да бъде продължена за изкупуването ще се прилага следващия праг на лимита до
2300 квч, като съответно се прилагат последователно двете стойности на цените
за периодите на продължителността на работа. Така до излишък ще се стигне само
ако или ресурса не позволи на производителя да работи ефективно над 2250 часа,
но все пак произведе енергия над НСП или ако след като е продължил работа над
2250 часа надхвърли втория предвиден от регулатора приложим лимит. Ищецът счита
за изцяло несъобразено с тази правна рамка на становището на помагача, определило
необоснована мотивация на купувача да се въздържи от плащането на изкупеното
процесно количество по утвърдената вече в отношенията им законосъобразна
практика.
Насрещните страни
излагат доводи, основани на целта на изменението в регулацията с чл. 31 ал.5
ЗЕВИ, приложима и спрямо действащи договори, сключени по-рано. Считат, че нормата, предназначена да уреди
отношения между всички участници на регулирания пазар, с цел еднакво третиране
на всички производители и обществения доставчик, вторично изкупуващ същата
енергия от договорящия с производителите краен снабдител, дерогира като
императив волята на страните и установена помежду им предходна практика въз
основа на друга регулация. Тълкуват нововъведения лимит НСП като средство за
гарантиране на приход на производителя, съответен на заложената при определяне
на преференциалните завишени цени норма на възвращаемост на стимулираната от
държавата инвестиция на производителя. Съответно и двата лимита са относими
само към съответна цена, като още при определянето на цените на две групи е отчетено
различието в наличния ресурс на първичен енергиен източник за различните
производители на територията на страната(разпределена в две ветрови зони, в
зависимост от установените разлики в потенциала на вятъра). Съответно на
разделното третиране на производителите, потвърдено в по-новите становища на
органа, регулиращ пазара, според ответника и помагача му, не би могло да се защити теза за прилагане на
двете тарифи спрямо един и същ производител в рамките на една и съща година.
Обратното, такова преминаване от една към друга тарифа и използване на
завишения лимит би довело до получаване на допълнителен приход на производителя
над заложената за съответната група норма на възвращаемост на разходите и би
обезсмислило самата обща регулация, целяща
стимулиране на инвестиция в полза
на обществото чрез гарантиран за производителите приход, съответен на нормирана
обща възвращаемост, а не повишаване на финансовата тежест за обществения
доставчик и съответно крайните клиенти.
Така коментираните
законови текстове, уреждащи притезанието на ищеца и основанието, което го поражда са еднозначно посочени от насрещните страни. Съдът не намира
за приложима друга правна уредба, която да следва да обяви служебно на
страните.
Отделно от доводите
по специалната уредба на преференциално изкупуване на производство от възобновяеми
източници, чийто императивен характер ограничава договорна свобода, в процесния казус биха имали приложение
общите правила за ангажиране на договорна отговорност на неизправна страна за
забавено изпълнение с осъдителни искове за реално изпълнение на парично задължения
и обезщетение за вреди от забавата в размер на
законна лихва. Съответно приложимия материален закон, уреждащ
правопораждащото правоотношение извън нормативно установеното съдържание,
представлява диспозитивна норма на чл.
318 ал.1 и сл. ТЗ, поради което съдът следва изцяло да съобрази принципа
на договорната свобода(pacta sunt servanda) и да приеме за определящи правата и
задълженията на страните именно уговорките в договора за доставка за начина на
разплащане и падежите, а при липса на такива да приложи правилата за
търговските продажби. Така очертаните претенции съответстват на хипотезите на
правните норми по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Възражението на
помагача по акцесорното искане за олихвяване на обезщетение за забава се
основава на правилото на чл. 214 ГПК, допускащо прибавяне на лихви върху
главница, но не и увеличаване на обезщетение за забава над гарантиран от закона
размер.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
Фактите между
страните са безспорни. Няма подлежащи на установяване твърдения, за които не се
сочат доказателства.
Тълкуването на
смисъла на закона и спорните аргументи в тази връзка не подлежат на доказване,
а на преценка по същество от съда.
Всяка от страните
носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея
плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се
сочат и събират до депозиране на писмените становища по съществото на спора по
реда на чл. 376 ГПК.
По доказателствата:
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи в копия, заверени по
реда на ЗАдв приложени към искова молба:
договор за изкупуване на електрическа енергия № 90/17.02.2010г
90/10.05.2010г.(л.24-29); договори за присъединяване на два генератора,
собственост на ищца № ДУА-1069/14.07.2008-3068-ВГ-23.07.2008-4043-ВГ-09.09.2008г.
с два анекса и №
ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ-27.05.2008г.(л.30-39); Писмо изх. №
Е-04-01-4/28.04.2015 г. на КЕВР относно прилагане на нововъведена законова
разпоредба(л.42-43); уведомление на купувача до производители с изх. №
K-EPRS-2650/02.11.2015 г. относно оспорени изкупни цени от обществения
доставчик (л. 46-47); насрещно становище на производители от 05.11.2015г.
(л.48-50); фактура №97/31.10.2015г.за доставена на купувача ел. енергия за м.
10/2015 и уведомление до купувача от 06.11.2015 г. по електронна поща (л.40, 44
); уведомление за оспорване на фактурирана стойност от купувача с писмо с изх.
№ K-EPRS-2723-5/11.11.2015 г. и признание на част от фактурирана цена с писмо с
изх. № K-EPRS-2092-12 от 09.05.2016 (л.45, 41); приложени към допълнителна искова молба: становище с
изх. № E-12-00-646 от 39.05.2008г. на КЕВР по прилагане на две преференциални
цени според действително произведена активна енергия (л.101), решение №
1177/202018г по адм.д.№ 8522/15г на АС – София.
Оставя без уважение
искане за допускане на неотносими към спора решение № 9855/18.0.2018г по адм.д.
5055/18г на ВАС, 4 отд., решение № 14955/04.12.2018г по адм.д. 10758/17 на ВАС
, 4 отд., решение № 15158/06.12.2018г по адм.д. 12490/17 на ВАС , 4 отд.,
решение № 163/07.1.2019г по адм.д. 10332/18 на ВАС , 4 отд., решение №
14886/03.12.2018г по адм.д. 10757/17 на ВАС , 4 отд
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи в копия, заверени по
реда на ЗАдв приложени към отговор по
искова молба: искане на купувача за становище на КЕВР по приложение на нова
регламентация изх.№ K-EPRS-2629 от 30.10.2015г (л. 75), и приложени към допълнителен отговор по искова молба: решение № 1115/28.01.2019г
по адм.д. 5284/18г на ВАС, 4 отд, решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР,
становище по прилагане на решението за преференциални цени след изменението на
чл. 31 ЗЕВИ, прието като официална позиция на КЕВР с протокол № 1199 от
31.10.2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искания на насрещни страни за допускане на експертизи.
Съдът обявява на
страните, че е разполага с общодостъпен
лихвен калкулатор за размер на законната лихва, поради което възприема като
общо известни и ненуждаещи се от доказване факти размерите на начислена лихва
според справка, представена от ищеца ни.
Съдът указва на
страните, че на осн. чл. 235 ал.3 взема предвид и факти, настъпили в хода на
процеса.
Всяка от страните
носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея
плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се
сочат и събират до депозиране на писмени бележки.
На осн. чл. 376
ал.1 ГПК ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца в срок до 07.06.2019г да представи
писмена защита по делото по реда на чл. 376 ал.1 ГПК (и евентуално актуализиран списък за разноски), с препис за
насрещната страна, който ще бъде предоставен на разположение на ответника в
деловодството на съда.
На осн. чл. 376
ал.1 ГПК ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника, в седмичен срок след запознаване
със защитата на ищеца, но не по-късно от 14.06.19г да представи в деловодството на съда писмена защита по
съществото на делото по реда на чл. 376
ал.1 ГПК (и евентуално актуализиран списък за разноски), с препис за
насрещната страна, който ще бъде предоставен на разположение на ищеца в
деловодството на съда до деня на произнасянето в закритото заседание.
На осн. чл. 376
ал.1 ГПК ПРЕДОСТАВЯ възможност на помагач на ответника, в седмичен срок след
запознаване със защитата на ищеца, и след депозиране на защита на ответника но не по-късно от 19.06.19г да представи в деловодството на съда писмена защита по
съществото на делото по реда на чл. 376
ал.1 ГПК.
Определя ДЕН ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА СЪДЕБНО
РЕШЕНИЕ 26.06.2019г.
На осн. чл. 7 ГПК
указва на страните, че срокът за обжалване на решение, постановено в закрито
заседание тече от посочения ден за обявяването му, чрез вписване на резултата в
описната книга на съда, на осн. чл. 376 ал.3 ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО НА
осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът указва на страните и възможността от доброволно
уреждане на спора:
В случаите на
постигната спогодба между страните половината от внесената пред съда държавна
такса ще бъде върната на ищеца. Съдът може да одобри и постигнато под условие
за одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на
спора(наличието на изпълняемо с осъдително решение задължение), урежда и
акцесорните претенции. Одобрената от съда спогодба се ползва със сила на
съдебно решение, вкл. с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде
изпълнителен лист.
С оглед предмета на
делото, свързан със безспорни по размер счетоводни разчети по нормирани цени,
съдът счита, че спорът им е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на
медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами
да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на
този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата
и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на
медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и
на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските
отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство,
обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй
като е основано само на техни взаимни интереси.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на
ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безплатно възможност на
страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и
със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. В случай, че
страните постигнат споразумение или предприемат медиация могат да посочат това обстоятелство с обща
молба в срока за обявяване на съдебното решение.
На осн. чл. 7 ГПК
допълнително указва на страните, че:
·
е
осигурена възможност за електронна кореспонденция за книжа по търговски дела на Варненски
окръжен съд, както следва: писмената защита може да бъде предоставена като
електронно копие ( сканиран и подписан от страната писмен документ),
адресирани по електронен път към
пощенска кутия с електронен адрес: ********@*****.********, като като
приложение ( прикачен файл) към съпровождащо съобщение с указание за отнасянето
му към съответно дело и изрично
изявление на съгласие да получи копие от защитата на насрещната страна на същия
електронен адрес. При констатация на налично съпровождащо съобщение, служителят
следва да отпечатва приложените към него електронни копия от книжа по делото и
да ги регистрира като входящи документи,
като незабавно изпраща обратно отговор до подателя, в който се указва съответния входящ номер, след което да
ги докладва на съда за разпореждане. За постъпили по делото документи ще се
приемат само книжа, които са регистрирани по този начин( съответно за които е
получено потвърждение, изходящо от електронен адрес:
********@*****.********). В случай,
че към входящото съпроводително писмо- декларация не са приложени документи или електронните им
копия са нечетливи след осъществен опит за разпечатването им, служителят следва
да изпрати отговор до подателя, в който да указва пречката за приемане на
изявлението и регистрирането му като документ. Такива изявления няма да бъдат
докладвани на съда и не се считат доставени до канцеларията му
·
пълна
информация за книжата по делото може да бъде получавана и чрез ЕДИННИЯ ПОРТАЛ
ЗА ЕЛЕКТРОННО ПРАВОСЪДИЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, като
съдът може да разреши отдалечения достъп на страна или неин пълномощник след
подаване на заявление по реда, указан в ПРАВИЛА ЗА ДОСТЪП (https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules).
Определението не
подлежи на обжалване.
Препис от
определение да се изпрати на ищеца чрез
адв. М. на електронен адрес, посочен в искова молба след потвърждаването
на този начин за комуникация по телефона, указан в искова молба, на ответника
чрез адв. Т., на оповестен в книжата по делото
електронен адрес *********@*******.***) след потвърждаването на този
начин за комуникация по телефона, указан в отговора и на помагача чрез ю.к. К.
по факс, указан в становище на помагача след потвърждаването на този начин за
комуникация по телефона, посочен в пълномощното му, с Приложение № 9 към Наредба № 6 на МП. Да не се изпраща
съобщение за насрочване на открито заседание! Към съобщението за ищеца
ДОПЪЛНИТЕЛНО да се приложи и електронно
копие от допълнителния отговор вх.№ 11651/15.04.2019г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: