№ / …….2023 година., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, 23-ти СЪСТАВ
в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ПЕНКА МИХАЙЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 2005
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалбата на С.Ц.Н., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител,
срещу Решение № 1040-02-103/02.08.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с
което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № О-02-000-00-01459127/05.04.2021
г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на
основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № Е20202214397.
Жалбоподателката
счита, че оспореното решение е незаконосъобразно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Излагат се
съображения, че административният орган неправилно е извел извод, че липсата на
доказателства за извършване на търговска дейност от „П. 2016“ ЕООД и „Д
Комплекс сървисес“ ЕООД – предвид неподадени
годишни данъчни декларации /ГДД/ и годишни финансови отчети /ГФО/, обуславя неизвършване на търговска дейност изобщо, откъдето и лицата
по трудовите правоотношения не са престирали труд.
Твърди, че изводът за неотчитане на търговската
дейност на дружествата-осигурители, не води автоматично до заключението, че жалбоподателката не е осигурено лице. Твърди се, че в
образуваните две търговски производства в Окръжен съд – Бургас - № 183/2021 г.
и № 200/2021г., жалбоподателката е включена в списъка
с кредитори на дружествата-осигурители, като в същите били представени
счетоводни документи. Неплащането на осигурителни
вноски от страна на дружествата–осигурители, проявили неправомерно поведение
спрямо осигурителната система, според оспорващия, не води до лишаване от
правото на обезщетение на лице, което реално е полагало труд. Поддържа се, че
оспорващата за периода от 20.10.2016г. до 03.02.2020 г. и от 03.02.2020 г. до
настоящия момент има валидни трудови правоотношения, по които реално
осъществява трудова дейност, предвид сключените трудови договори и
отбелязванията в трудовата ù книжка. Изтъква се, че в административната
преписка липсват доказателства относно липсата на реално полаган труд.
Оспорващият изтъква, че по административните дела с № 221/2022 г. и № 421/2022
г. на Административен съд – Варна, са събрани доказателствата за реално
упражняване на трудова дейност от Н.. На следващо място се твърди, че
оспореното решение е немотивирано, тъй като не съдържа правни изводи по
същество на оплакванията в жалбата. Изтъква се, че задължителните предписания
за деклариране на данни от страна на дружествата–осигурители са неотносими, тъй
като същите не представляват факти, свидетелстващи за наличието на осигурително
правоотношение с оспорващата. Искането е да се отмени административният акт,
като се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
Закона за адвокатурата, представен е договор за правна защита и съдействие от
16.08.2022 година. В съдебно заседание, оспорващата чрез процесуалните си
представители адв. Я.К. и адв. П.К., поддържа изложените в жалбата доводи и
направените искания.
Ответната
страна – Директора на ТП на НОИ – Бургас, чрез процесуален представител, в
представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се
съображения, че оспореното решение е законосъобразно и постановено при спазване
на административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби, като се позовава на изложените в оспорения акт
мотиви. Твърди, че не са налице визираните в чл. 10 от КСО изисквания за
определяне на едно лице по трудово или служебно правоотношение за осигурено
такова. Счита, че освен наличието на трудово правоотношение, за да възникне
осигурително такова, е необходимо реалното престиране
на труд. Моли за постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата като
неоснователна. Прави възражение за прекомерност на исканото от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
С
оглед посочените от оспорващата основания, становищата на страните и фактите,
които се установяват от събраните по делото доказателства, както и съобразно
чл. 168 от АПК, определящ обхвата на съдебната проверка, настоящият състав
приема за установено от фактическа и правна страни следното:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Съобщението за издадено решение на Директора на ТП на НОИ – Бургас е получено
на 04.08.2022 г., видно от известие за доставяне /л. 15 от административната
преписка/, а жалбата е подадена на 18.08.2022 г., предвид клеймото на пощенския
плик /л. 11 от преписката/. Жалбоподателката е адресат на процесното решение,
което е неблагоприятно за нея, което обосновава наличието на правен интерес от
оспорването.
Административното
производство е инициирано по представено Удостоверениe с
вх. № Р14-02-000-00-**********/15.03.2021 г., Приложение № 9 в ТП на НОИ –
Бургас, издадено от осигурителя „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД с ЕИК *****, относно правото на парично обезщетение по Болничен лист №
Е20202214397 /л. 84 от адм. преписка/, издаден на С.Н. за периода от 04.10.2020
г. до 02.11.2020 г. за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност.
Органите
на НОИ установили, че в 18-месечния период, от който следва да се изчисли
паричното обезщетение за временна неработоспособност, се включва и период, за
който са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Н. и от осигурителя „П.
2016“ ЕООД с ЕИК ****. (В периода от 03.02.2020 г. до подаване на Удостоверение
Приложение № 9 на 15.03.2021 г. за Н. данни са подавани от „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, а от 20.10.2016 г. до 03.02.2020 г. – от „П. 2016“ ЕООД).
От
контролния орган е установено, че „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД, с ЕИК ***** не е внасяло осигурителни вноски от месец юли 2019 г., а при
справка в Търговския регистър, че няма данни за подаване на ГФО за 2019 г..
Установено е наличие на регистрирани уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда
(КТ), 66 броя договора с общо 61 лица с код икономическа дейност „Управление на
недвижими имоти“. За някои лица, за които
са регистрирани уведомления по чл. 62 КТ са подадени данни с висок
месечен доход. Относно „П. 2016“ ЕООД, с ЕИК **** при справка в Търговския
регистър е установено, че за 2016 г. и за 2017 г. са подадени ГФО, като за някои
от лицата, за които са регистрирани уведомления по чл. 62 КТ с код на
икономическата дейност – „Хотели и подобни места за настаняване“. Подавани са
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, че са с висок месечен доход. Като за периода
от месец 02.2018 г. до месец 02.2020 г.
в приход на ДОО не са постъпвали осигурителни вноски.
Извършената
проверката по разходите на ДОО на „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД, гр. Созопол, по делегация от контролен орган на ТП на НОИ – Варна,
завършва със съставен Констативен протокол № КП-5-03-00901689/30.03.2021 г., от
който се установява, че: за С.Ц.Н. има подадено уведомление за сключен трудов
договор с осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД с
ЕИК ***** от 03.02.2020 г., като била назначена на длъжност „администратор уеб
сайт“, без прекратяване; за лицето е представено Приложение № 9 за временна
нетрудоспособност по Болнични листи № Е20201314937; № Е20201720180; №
Е20201720221; № Е20202214397; № Е20202214472; № Е20202911586; № Е20203421891 с
непрекъснат период на неработоспособност 30.06.2020 г. до 13.01.2021 г. и
Приложение № 9 към болничен лист за бременност № Е20203421916 с период от
14.01.2021 г. до 27.02.2021 г.; предвид представената годишна оборотна ведомост
за 2019 г. и 2020 г., осигурителят е декларирал изплатени осигуровки в размер
на 4177.92 лв. без крайно салдо, а за 2020 г., за осигуровки била изплатена
сума в размер на 38199.34 лв.; за 2019 г. липсват внесени вноски за ДОО в
размер на 4810.02 лв., а за 2020 г. в размер на 37593.40 лв. В хода на проверката
били представени и трудови договори, сключени с 36 лица, включително и с
оспорващата, както и фишове за изплатени възнаграждения за част от лица, с
които са сключени трудови договори, сред които била и оспорващата за периода от
месец 02.2020 г. до м. 09.2020 г., но не били представени фишове за заплати за
периода от месец 10.2020 г. до месец 12.2020 г., както и информация за банкови
сметки и счетоводни документи – приходни и разходни касови ордери, фактури,
договори с контрагенти, договор за наем или документ, свидетелстващ собственост
върху недвижимия имот, посочен за месторабота, находящ се в гр. Варна, ул. „П.“
№ 48, платежни нареждания, месечни оборотни ведомости, аналитичен и
хронологичен регистър на каса, банка, персонал, клиенти.
От
ТД на НАП – Бургас е предоставена осигурителна информация с Писмо вх. №
Ц1030-03-745#5/16.12.2020 г. относно факта, че по партида на дружеството „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД с ЕИК ***** няма регистрирани
фискални устройства, продажби с фискални устройства, като декларация по чл. 92
от Закона за кооперативното подоходно облагане (ЗКПО) за 2019 г. има подадена,
но без ГФО, данни за уведомленията по чл. 62, ал. 5 КТ и данни с декларации
образец № 1 по Наредба Н-8 /отменена/, нова Наредба Н-13/17.12.2019 г., са
подавани с квалифициран електронен подпис чрез Г. И. С. за периода от месец 07.2019 г. до месец 11.2019 г., както и
че липсва информация относно активна банкова сметка ***ство.
Също
по делегация от ТП на НОИ Варна е извършена проверка по разходите на ДОО и на „П.
2016“ ЕООД с ЕИК ****, като за резултатите е съставен Констативен протокол №
КП-5-03-00901703/30.03.2021 г., според който: при извършена справка в
Търговския регистър е установено, че дружеството има подаден ГФО за 2016 г. и
за 2017 г., като за 2018 г. и 2019 г. няма подадени ГФО; дружеството има
подадени ГДД по чл. 92 ЗКПО за периода от 2016 г. до 2018 г., но няма подадена
ГДД за 2019 г.; дружеството няма регистрирани обороти на фискални устройства за
периода от месец 06.2019 г. до месец 12. 2020 г.; дружеството е било
проверявано за периода до 30.06.2019 г. по постъпили сигнали от сектор „КП-1“ и
„КП-2“ поради представени заявления за отпускане на парични обезщетения за
безработица и представени Приложения № 9 и Приложения № 10; дружеството е
сключило 267 договора с 222 лица през периода от месец 05.2016 г. до месец
12.2020 г., сред които лица е и С.Н.. За последната е подадено уведомление за
сключен трудов договор от 20.10.2016 г. с дружеството „П. 2016“ ЕООД с ЕИК ****,
като същият е прекратен, считано от 04.02.2020 г., а от 03.02.2020 г.
оспорващата е назначена в „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД
с ЕИК *****.
За
оспорващата е представено Приложение № 9, като в базата за изчисление е включен
осигурителният стаж от „П. 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД. Контролният орган при ТП на НОИ – Варна въз основа на гореизложените
констатации и при липсата на представени счетоводните документи е приел, че не
може по категоричен начин да се установи, че „П. 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД реално са извършвали търговска дейност. В
резултат контролните органи при ТП на НОИ – Варна са издали Задължително
предписание № ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 г. до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД за 64 лица, сред които и оспорващата Н. и
Задължително предписание № ЗД-1-03-00903408/02.04.2021 г., адресирано до
осигурителя „П. 2016“ ЕООД за 43 лица, сред които и оспорващата Н., и двете
предписания са за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО, поради
обстоятелството, че същите били некоректно подадени.
С
Разпореждане № О-02-000-00-01459127/05.04.2021 г., издадено от Ръководителя по
изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ – Бургас, на основание чл.
40, ал. 3 КСО и чл. 47 от НПОПДОО, е отказано на С.Н. отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, въз основа
на гореописаните констатации при извършените проверки.
С.Н.
с жалба вх. № 1012-02-116/27.04.2021 г. е оспорила гореописаното разпореждане
по административен ред пред по-горестоящия орган.
ТП
на НОИ – Варна с Писмо вх. № Ц1030-03-745#33/11.05.2021 г. /л. 22 от адм.
преписка/ уведомява ТП на НОИ – Бургас относно обстоятелството, че
административното производство по издадените задължителни предписания не са
окончателно приключили. Директорът на ТП на НОИ – Бургас издава Решение №
1040-02-86/17.05.2021 г., с което спира производството по жалбата, подадена от С.Н..
Последното е обжалвано пред Административен съд – Варна, като съдът с
Определение № 1471/15.06.2021 г. по адм. д. № 1247/2021 г. оставил без
разглеждане жалбата на С.Н., поради просрочие и е прекратил производството.
След приключване
окончателно на производствата по обжалване на задължителните предписания и
влизането им в законна сила и след заличаване на некоректно подадените данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, включително и за оспорващата Н. за периода от месец
02.2020 г. до 02.2021 г. и от месец 07.2019 г. до месец 01.2020 г., Директорът
на ТП на НОИ – Бургас е счел, че следва да възобнови производството по
разглеждане на жалбата, депозирана от Н., срещу Разпореждане №
О-02-000-00-01459127/05.04.2021 г. и да разгледа същата по същество.
С
Решение № 1040-02-103/02.08.2022 г., Директорът на ТП на НОИ – Бургас е
потвърдил Разпореждане № О-02-000-00-01459127 от 05.04.2021 година, като изцяло
възприема фактическите установявания и изложените в обжалваното разпореждане
доводи.
Съдът
е указал на оспорващата, че следва да установи по делото наличието на
предпоставките за изплащане на паричното обезщетение за временна
неработоспособност поради майчинство по болничен лист № Е20210119816 и
Удостоверение, Приложение № 9 към НПОПДОО с данни относно правото на парично
обезщетение, представено в НОИ с вх. № Р14-02-000-00-**********/15.03.2021 г. и
в частност, че оспорващата е полагала реално наемен труд при осигурителите „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД с ЕИК ***** и „П. 2016“ ЕООД
с ЕИК ****, съответно от 03.02.2020 г. до момента и от 20.10.2016 г. до
03.02.2020 година.
По
искане на оспорващата до разпит е допуснат свидетелят Р. А.Ч. К., която
заявява, че се е запознала с оспорващата Н., когато са започнали работа през
2016 г. „за П. Л.“, като са работили в различни фирми, с шеф П. Л. –
свидетелката била назначена във фирма „Д.“ ЕООД, а С.Н. - в „П. 2016“ ЕООД.
Пътували са заедно до к.к. Златни пясъци, където
първоначално са работили с оспорващата в сградите на различни хотели -
свидетелката в хотел „Царевец“, а Н. в хотел „Дана Палас“,
като после са ги прехвърлили в офис с адрес гр. Варна, ул. „П.“ № 48.
Впоследствие и двете били назначени в „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД. К. разяснява, че работно им време било от 9:00 ч. до 17:00 ч., но са
работили и извънработно време и съботи, и недели, като през м. 09.2020 г.
свидетелката е напуснала работа. К. заявява, че една и съща работа се е
работило и в трите дружества, т.к. дейността им е
била една и съща, като и К., и Н. в „П. 2016“ ЕООД били назначени на длъжност
технически сътрудник, като впоследствие в „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД свидетелката „мисли“, че С.Н. е назначена като „администратор уеб сайт“,
защото там и К. била назначена на такава длъжност. Свидетелката разяснява какъв
е бил характерът на дейността на С. – „дропшипинг“ в
Амазон, обработване на поръчки на клиенти, следене за наличностите на
продуктите в Амазон, качване на нови артикули за продажба в Амазон, следене на
сроковете за доставка на поръчките, проучване на търсенето, намиране на
продукта и изпращане на този, който търси крайния продукт, като така се
изпълнява поръчката на клиента. Пояснява свидетелката, че в Амазон има различни
продавачи и излизат всички продавачи на съответния артикул и ако продавачът
пусне поръчка чрез свидетелката казва „нас“ като продавач, те са я обработвали
– след като „влезе“ поръчка за даден продукт, те намирали продукта, в други
сайтове, в които се продава. Свидетелката заявява, че когато се търси даден
продукт и търсещият го намери, под продукта излизат продавачите и трябва да се
избере от кой продавач да го поръчаш, а свидетелката казва „ние“ автоматично
излизаме като продавач. По отношение отчитането на работата свидетелката
заявява, че всичките им поръчки били нанасяни в Google
Drive – екселски таблици, като всеки от служителите е
влизал в екселските таблици с неговата електронна поща в G mail
и нанасял всички поръчки от клиенти, съответно разновидностите, които трябва да
намери за всеки артикул, сумите – колко е струвал артикула, на каква цена го
купуват служителите и съответно каква цена плаща клиентът за този артикул и
каква е печалбата от всяка поръчка. Свидетелката пояснява, че са качвали и
продукти за продажба в Амазон. Свидетелката сочи, че когато са в болнични не им
е спиран достъпа до тези таблици, но след като Н. е излязла в болничен ,
свидетелката К. не може да каже дали е имала достъп, тъй като К. вече не е
работила при тях. По отношение заплащането на трудовото възнаграждение
свидетелката заявява, че заплатите им в началото били изплащани в PayPal, а след това в Payoneer,
където било същото, като никога не им били плащали в брой, нито пък им били
превеждани заплати по дебитни карти. Заплатите били прехвърляни от картите,
които са свързани с акаунтите в Амазон, където реално влизали парите от
поръчките и оттам в долари са им били прехвърляли заплатите в тези карти Payoneer и оттам всеки служител си прехвърляше съответната
сума към българските карти.
С
оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Варна, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания
акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1
от АПК, прави следните правни изводи:
Настоящата
инстанция счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Издадено е след
надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-02-115/27.04.2021 г. срещу Разпореждане №
О-02-000-00-01459127/05.04.2021 г., депозирана от С.Н. до Директора на ТП на
НОИ – Бургас, по реда на чл. 117, ал. 1 КСО и в срока за обжалване,
регламентиран в разпоредбата на чл. 117, ал. 2, т. 2 КСО. Постановено е от
компетентен орган по чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 1, б. „е“ КСО – Директора
на ТП на НОИ – Бургас, в обема на предоставените правомощия, в предвидената съгласно
чл. 117, ал. 3, изр. първо КСО форма – мотивирано решение.
Изложените
в обжалваното решение фактически и правни основания изясняват юридическите
факти, от които административният орган черпи упражненото от него субективно
право. Оспореният пред настоящата инстанция административен акт съдържа мотиви,
изложени в степен, достатъчна да обезпечи и възможността за съдебен контрол
досежно приложението на материалния закон. Решението на Директора на ТП на НОИ
– Бургас съдържа фактически и правни изводи, които са изведени от осъществената
контролна дейност. Мотивите, изложени в акта, са подробни и според чл. 97, ал.
1, изр. второ от АПК се приемат като част от мотивите на процесното
разпореждане. Недвусмислено в обстоятелствената част на оспореното решение се
изяснява, че Директорът на ТП на НОИ – Бургас изцяло споделя извода на
Ръководителя по изплащането на обезщетения, за наличието на предпоставките за
отказа за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради майчинство. Тоест актът е издаден в съответствие с нормата на чл. 59,
ал. 2 АПК. Означен е органът, който го е издал. Налице е я. диспозитив.
Посочени са редът, срокът и органът, пред когото подлежи на обжалване. Поради
тези съображения възражението на оспорващата, че актът не съдържа мотиви, а
единствено „обикновена ретроспекция“ на административната преписка, е
неоснователно.
Настоящата
инстанция счита, че правилно компетентният орган, че оспореното пред него
разпореждане е издадено от компетентен административен орган. Според чл. 40,
ал. 3, изр. 2 от КСО, разпореждането се
издава от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането
на обезщетения и помощи в съответното териториално поделение на НОИ. В
процесния случай Разпореждане № О-02-000-00-01459127/05.04.2021 г. е издадено
от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
Бургас, т.е. от материално и териториално компетентен административен орган.
Актът е в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59,
ал. 2 АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Разпореждането е постановено след изясняване на всички относими факти
и обстоятелства, въз основа на които е установено, че С.Н. не е имала
качеството на осигурено лице в „П. 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД. Оспорващата е разполагала с възможността да направи всичките си
възражения и да наведе доводи, както в хода на административното производство,
така в хода на настоящото производство. Не е нарушено правото ù на
участие в производството.
Настоящият
състав констатира липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното решение, които да послужат като самостоятелно основание
за неговата отмяна. Директорът на ТП на НОИ – Бургас се е произнесъл в срока по
чл. 117, ал. 3, изр. първо от КСО, като е решил по същество въпроса, отнесен до
него. Оспореното решение е постановено след изясняване на всички релевантни за
случая факти и обстоятелства и след преценка на допустимите, относими и
необходими доказателства. Административното производство е проведено съгласно
изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
При
проверка на законосъобразността на оспорения акт във връзка с останалите
основания, посочени в разпоредбата на чл. 146 АПК, съдът констатира, че при
издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на
материалния закон и актът е постановен в съответствие с целта на закона,
предвид следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО
правото на парично обезщетение поради временна неработоспособност възниква за
осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. Изплащаното парично обезщетение за времето на ползвания отпуск за
временна неработоспособност замества възнаграждението, което осигуреното лице
би получило за положения през същия период труд.
Съгласно
текста на чл. 41, ал. 1, изр. 1 от КСО дневното парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер на 80 на сто, а
за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална
болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно
трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен
доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за
общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи
месеца на настъпване на неработоспособността.
Спорен
факт по делото е дали жалбоподателката поначало
притежава качеството „осигурено лице“ по смисъла на чл. 48а от КСО, вр. §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, и следователно – дали има
право на обезщетение.
За да възникне осигурително правоотношение, съгласно разпоредбата на чл. 10 КСО и константната непротиворечива съдебна практика, не е достатъчно наличието
на валиден трудов договор, тъй като не е налице идентичност между трудово и
осигурително правоотношение. Според легалното определение за „осигурено лице“,
визирано в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО осигурено е това физическо лице,
извършващо трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.
4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски;
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО.
Правото на обезщетение по КСО е обусловено от две кумулативни условия –
лицето реално да е полагало наемен труд и да е налице поне дължимост
на осигурителни вноски. Лице, за което не е доказано да е извършвало трудова
дейност, не притежава качеството на осигурено лице, независимо дали за него са
подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски.
По делото не бяха представени доказателства, които да удостоверят, че за
релевантния за жалбоподателката период, във връзка с
претендираното от нея обезщетение, „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД и „П. 2016“ ЕООД безспорно да са извършвали търговска дейност по смисъла
на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон. Компетентният орган правилно е приел, че,
след като не се установява двете търговски дружества – осигурители на
оспорващата, да са осъществявали търговска дейност, то следва и че С.Н. не е престирала труд за тези осигурители. Установената липса на
реално полаган труд от жалбоподателката с двете
дружества за процесния период и невнасянето на
осигурителни вноски обуславят извод, че същата не е имала качеството „осигурено
лице“ по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Изложеното дотук обосновава
заключението, че отказът за отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване е законосъобразен.
Установените факти при извършената проверка на двете дружества – „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД и „П. 2016“ ЕООД са правилно
възприети от контролните органи, които приемат, че последните не са
осъществявали търговска дейност. Поначало, неподаването
на ГФО и ГДД само по себе си не следва да се приеме, че сочи липсата на
търговска дейност. Неизпълнението на административно задължение за подаване на
данни към НАП и Търговския регистър не означава автоматично неизвършване
на търговска дейност. В процесния случай обаче тези факти, както и поведението
на дружествата в хода на административната проверка, както и при оспорването на
задължителните предписания пред съда, представляват индиция
за неизвършване на търговска дейност. По делото са
представени констативни протоколи, които са официални документи, ползващи се с
материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, по препращане
от чл. 144 от АПК, от които се констатира, че контролните органи не са събрали
доказателства за реално извършвана търговска дейност както от „П. 2016“ ЕООД,
така и от „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД през относимите
към случая периоди /от 22.02.2020 г. до 22.02.2021 г. и от 22.02.2019 г. до
22.02.2021 г./.
Съдът приема за установено, че „П. 2016“ ЕООД не е подало ГДД за 2019 г.,
както и че няма регистрирани обороти от фискални устройства за периода от
06.2019 г. до 02.2020 г., а и в Търговския регистър не са обявени ГФО за 2019
г., както и че „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД няма
регистрирани фискални устройства, няма регистрирани продажби на фискални
устройства и въпреки подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. и 2020 г.,
няма обявени ГФО в Търговския регистър, няма и информация за активна банкова
сметка ***ижимо имущество.
По аргумент от чл. 92, ал. 4, изр. първо ЗКПО годишна данъчна декларация и
годишен отчет за дейността не подават данъчно задължени лица, които през
данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за
счетоводството. Така предвидената хипотеза и неподаването
от „П. 2016“ ЕООД на ГДД за 2019 г. и необявяването
от „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД на ГФО за 2019 г. и за
2020 г., както и фактът, че дружествата-осигурители не са представили
счетоводни, банкови, търговски и други документи, свидетелстващи за
извършваната от тях търговска дейност, се явяват в подкрепа на изводите на
органите на ТП на НОИ и на съда относно липсата на безспорно установяване на
факта на извършване на търговска дейност от двете дружества през процесните
релевантни периоди, респ. и извода за липсата на реално възникнали осигурителни
правоотношения на оспорващата с двете дружества.
Тези констатации не са оборени в настоящото съдебно производство.
В допълнение на изложеното, не се установява безспорно по делото
положителният факт на реално полагане на труд от жалбоподателката
в двете търговски дружества през релевантните за случая периоди.
Фактът на сключени трудови договори с двете дружества, длъжностна
характеристика за длъжността в „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД, вписвания в трудовата книжка на С.Н. и данни за евентуално съставени
платежни фишове за заплати за част от релевантния период, не обосновават
несъмнен извод за реално извършване на трудова дейност от жалбоподателката.
В процесния казус следва фактите, които се извличат от тези доказателства да
бъдат разгледани както поотделно, така и в съвкупност с установяващото се от
останалите доказателства по делото.
Трудовите договори са частни документи, непритежаващи
обвързваща съда материална доказателствена сила в настоящото производство.
Както се посочи, наличието на трудов договор не е достатъчно, за да се приеме
съществуването на валидно възникнало осигурително правоотношение, респ. не е
достатъчно условие за възникване на правото на обезщетение по КСО, а е
необходимо лицето реално да е престирало труд.
Защитими и релевантни са само осигурителни права, които реално са възникнали.
В случая от Трудов договор № 69-16/20.10.2016 г. на оспорващата с „П. 2016“
ЕООД (за който са подадени данни в регистъра на трудовите договори в НАП) се
установява, че оспорващата е в трудово правоотношение с посоченото дружество в
периода от 20.10.2016 г. до 03.02.2020 г., на длъжност „технически сътрудник“,
с място на работа, Варна, КК Златни пясъци, хотел „Дана Палас“
ЕООД. Не са налице обаче никакви доказателства за това каква конкретно трудова
дейност е извършвала оспорващата, какво трудово възнаграждение й е заплащано и
т.н.
От Трудовия договор от 03.02.2020 г. на оспорващата с „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД се установява, че длъжността, на която е
назначена Н. е „администратор уеб сайт“, като предвид отразеното в регистъра на
НАП на трудовите договори, процесният договор не е прекратен към момента на
настъпване на осигурителния риск. Мястото на работа, според посоченото в
трудовия договор, е гр. Варна, ул. „П.“ № 48, ет. 1. От приложената длъжностна
характеристика за „администратор уеб сайт“ в „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД се установяват основните функции и задължения за длъжността.
Приобщените по делото фишове за заплати за периода от месец 02.2020 г. до
месец 09.2020 г. не удостоверят от една страна наличието на плащания за целия
релевантен 12-месечен период по чл. 48а КСО (от месец 01.2020 г. до месец
01.2021 г.) Не се установява по делото и кога е следвало по принцип да се
изплаща уговореното трудово възнаграждение (месец за месец или за предходен
месец), доколкото във фишовете за заплата е посочен „период“ - септември 1,
август 1, юли 1, юни 1, май1, април 1, март 1, февруари 1, 2020 г., т.е. от
същите не става ясно за кой месец е дължимата/изплатената работна заплата.
Освен това представените платежни фишове за периода месец 09.2020 г., месец
08.2020 г., месец 07.2020 г. и месец 06.2020 г. са неподписани, като всички
фишове са без дата на издаване, респективно не удостоверяват и дата на
изплащане.
Фактите, извеждащи се от представените по делото писмени доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност не обуславят несъмнен извод за
реално престиране на труд от оспорващата за двете
дружества.
Съдът не установява различни от приетите от контролните органи констатации
за липсата на надлежно доказване на факта на реално полагане на труд от Н. за
посочените осигурители, респективно констатации за липсата на възникване на
осигурително правоотношение, а оттам и за непридобиване
от оспорващата на правото на обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване.
Отпускането и изчисляването на парични обезщетения за временна
неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, се извършва въз
основа на подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО. В случая такива данни за Н. не
са налице - същите са служебно заличени, предвид влезлите в сила задължителни
предписания на контролните органи. Респективно не са налице основания за
отпускане на обезщетение.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателката,
че осъществяването на търговска дейност от страна на нейните работодатели няма
отношение към качеството й на „осигурено лице“. След като дружествата не са
извършвали дейност, лицата по трудови правоотношения, включително С.Н., също не
са упражнявали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване и не са
осигурени лица по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл. 48а от КСО.
Жалбоподателката не е изпълнила и задължението си по чл.108, ал.2 от КСО,
съгласно който физическите и юридическите лица са длъжни да представят на
контролните органи на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки,
декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на
осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния
осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на
служебните им задължения, поради което неоснователни са възраженията й, че
административният орган не е положил необходимите грижи и не е изяснил
фактическата обстановка по арг. от чл.35 от АПК,
което да съставлява съществено процесуално нарушение.
Законосъобразно Ръководителят по изплащане на обезщетения и помощи на ТП на
НОИ – Бургас е постановил отказ за отпускане на парично обезщетение за общо
заболяване по болничен лист № Е20202214397,
което правилно е потвърдено от Директора на ТП на НОИ – Бургас с Решение №
1040-02-103/02.08.2022 г.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото претенцията
на процесуалните представители на оспорващата за присъждане на сторените в
настоящото производство разноски е неоснователна. Ответникът – Директорът на ТП
на НОИ – Бургас не е направил искане за присъждане, поради което съдът не дължи
произнасяне.
На основание чл. 172, ал. 2, пред. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от С.Ц.Н., с ЕГН **********,***,
срещу Решение № 1040-02-103 от 02.08.2022 г. на Директора на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – Бургас, с което е потвърдено
Разпореждане № О-02-000-00-01459127/05.04.2021 г. на Ръководителя по изплащане
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Бургас, с което на С.Ц.Н. е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване по Болничен лист № Е20202214397.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: