РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Силистра, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
в присъствието на прокурора Т. Д. Ж.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20243400100485 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба на С. М. Д.,с ЕГН:**********, ,
представляван от адвокат Ф. Ш. - АК - Добрич, с която срещу Прокуратурата на Република
България се предявяват следните искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за сумата от:
20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки,
страдания и психически стрес, ведно със законна лихва, считано от датата на прекратяване
на Досъдебното производство /ДП/ от 18.07.2024г.;
40 000 лв. -обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконно воденото
срещу него наказателно производство по ДП по описа на РП-Силистра, представляващо
пропуснати ползи от нереализирани трудови възнаграждения, като последица от отнемането
на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, поради което не е
могъл да упражнява длъжността “шофьор“ в собственото си дружество “ГОРИЛА 2009“
ЕООД, ведно със законна лихва от датата на прекратяване па ДП от 18.07.2024г.;
Моли, да му се присъдят деловодните разноски, направени в настоящото
производство.
Твърди, че на 06.01.2023г. преминавайки с управлявания от него товарен автомобил -
влекач- “Волво”, с per. №и прикачено към него полуремарке “Кьогел" е per. №, през ГКПП –
Силистра, при фериботен комплекс, обл. Силистра, по ул. “Симеон Велики", е бил спрян за
проверка от двама служители на ОД на МВР- Силистра на СПП при ОД на МВР – Силистра
и тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества. Тестът за употреба на алкохол е
бил отрицателен, но този за наркотици, извършен с техническо средство "Дрегер Дръг Тест
5000", с фаб. №ARPK-0018, е отчел употреба на канабис и бензодиазепини.
Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №
804388/06.01.2023г. и талон за медицинско изследване с peг. №127370 и е дал кръвна проба в
МБАЛ – Силистра.
1
Със Заповед за задържане с УРИ №342 зз-1/06.01.2023г. в гр. Силистра, същата вечер
е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Силистра мри ОД
МВР - Силистра. Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/
с №23-1099-000010 му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171. т. 1 б. б)
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/-временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не
за повече от 18 месеца.
След излизане на резултатите от съдебно-химическата експертиза е установено, че в
предоставените за изследване - биологични проби (кръв и урина), иззети на 06.01.2023г., не е
открито наличие на наркотични вещества или техните аналози.
С Постановление от 18.07.2024г. на Районен прокурор от РП Силистра досъдебното
производство №1886 ЗМ-17/2023г. образувано срещу ищеца за извършено престъпление по
чл. 3436, ал. 3 от НК е прекратено, поради липса на извършено престъпление.
Издадена е Заповед за отмяна на принудителната административна мярка №342з-
896/24.07.2024г. на ОД на МВР-Силистра, с която се отменя Заповедта за прилагане на ПАМ
№24-1099-000010 от 09.01.2023г. по чл. 171. т. 1 от б. б) от ЗДвП и му е върнато СУМПС
след година и шест месеца - от 06.01.2023 г. до 18.07.2024г.
В следствие на описаните по- горе действия за ищеца и семейство му възникнали
сериозни материални щети, защото в продължение на година и шест месеца е бил лишен от
свидетелството за управление на МПС, което е препятствало възможността да работи и да
осигурява средства за прехрана на семейството, тъй като е бил професионален шофьор и
едноличен собственик и управител на дружеството "ГОРИЛА 2009" ЕООД, специализирано
в извършването на транспортна дейност на територията на Р. България и извън страната.
Поради оставането му без работа и невъзможността да упражнява транспортната
дейност в дружеството като професионален шофьор, за този период докато е лишен от
СУМПС, дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. Не успял да погасва
задълженията по фирмения кредит, за което е образувано изпълнително дело. Също така
дружеството има и неплатени публични задължения - данъци към НАП, като последния е
присъединен взискател към вече образуваното изпълнително дело.
В следствие на всичко това е претърпял имуществени вреди, които са на стойност 40
000 лева като пропуснати ползи от нереализирани доходи.
Случилото се отразило негативно на психическо и физическото му здраве. Претърпял
вреди от проведеното срещу него наказателно преследване независимо от това, че същото е
било прекратено. Вредите са налице и липсата на привличане по чл. 219 от ИПК не е пречка
да търси вреди по посочения по горе фактически състав на ЗОДОВ (Решение № 425 от
01.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г.. IV ГО) – бил е задържан за срок от 24 часа,
отнето му е свидетелството за управление на МПС заедно с контролния талон. Изпитал
стрес от това и психическо неразположение, безсъние, тревожност, нарушение на
социалните контакти и затвореност. Наложило се е да посети специалист лекар- психиатър,
да обяснява на близки и познати, че не е наркоман.
Наложило се е майка му да изтегли потребителски кредит, за да подпомогне
финансово семейството му, което допълнително го депресирало, предвид това че е
работоспособен мъж, а се чувства безполезен.
2
Изолирал се и бил депресиран, лежал постоянно на леглото, нямал желание да излиза,
а преди случката бил енергичен, работоспособен човек и много социален. Изпитвал срам и
неудобство от това да обяснява постоянно причината за отнемане на СУМПС и че не
употребява наркотици и наркотични вещества. Притеснявал се от децата си,съпругата си и
от роднините си.
Непрестанно се тревожил за изхода на образуваното срещу него досъдебно
производство, защото си представял, че ще бъде осъден и че ще бъде лишен от свобода и
това допълнително утежнило психическото му състояние.
Повдигнатото срещу него обвинение му повлияло във всички аспекти - човешки,
семеен, приятелски, трудов. Наложило се е да посети лекар - психиатър, който му поставил
диагноза “протрахирано смесено тревожно — депресивно разстройство, като последица от
неправомерното отнемане според него на СУМПС". Предписано му е лекарство с
антидепресивни свойства - “Деанксит".
Всичко това го мотивира да предяви претенцията си за неимуществени вреди.
ОТЕТНИКЪТ по жалбата ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана по право от Окръжна прокуратура –Силистра, е подал писмен отговор, с
който заявява, че счита исковата молба е нередовна в частта, с която ищецът претендира
обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 000 лева. Не става ясно как е формирана
/изчислена сумата за имуществените вреди, какво включва и от какъв характер са „трудовите
доходи“.
По отношение на основателността на предявените претенции заявява, че същите са
неоснователни и недоказани по размер.
В тежест на ищеца е да докаже търпените от него вреди, техния размер и връзката им
с повдигнатото обвинение, а в случая не се сочат такива доказателства. Не се доказва и
наличието на причинно-следствена връзка между търпените вреди и действията на
прокуратурата, а извършваните от нея действия са в рамките на правно регламентираните в
хода на наказателното производство.
Прокуратурата на РБългария не може да носи отговорност относно предприетите
действия по отнемането на свидетелството за управление на МПС и приложените ПАМ,
нито за 24- часовото задържане по ЗМВР.
С оглед законовия критерий, обезщетението за неимуществени вреди следва да е
съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и
интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно
увреждане, ако е настъпило такова. Необходимо е да се съобрази и икономическия растеж,
стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, за да не се допусне размерът на
обезщетението да бъде и източник на обогатяване. Претендираното обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразено с това.
Това налага извода, че се претендира обезщетение, чийто размер е в разрез с
3
принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.
Следва да се съобразят следните факти:
Ищецът не само не е имал процесуално качество на обвиняем, но и нещо повече -
наказателното производство не е образувано срещу него;
Наказателното производство е приключило в разумен срок - година и шест месеца;
престъплението, за което е образувано не е тежко;
По тези съображения счита, че предявената претенция за неимуществени вреди от 20
000 лв. е неоснователна и недоказана.
В случай, че съдът приеме претенцията за имуществени вреди в размер на 40 000 лева
за редовна и я разгледа по същество, моли да я отхвърли като неоснователна и недоказана по
основание и размер, поради следните съображения:
Не е ясен характерът на пропуснатите ползи и как е формирана цената им.
Относно тази претенция следва да се вземе предвид и указаното в т. 11 на
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 по т.д. №3/2004 г. във връзка с прекия характер на
вредите. Обезщетението за имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка
с незаконните актове на правозащитните органи. Пропуснатата полза, каквато твърди
ищецът, че е претърпял, също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за
имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане.
От представените от ищеца доказателства се налага извода, че приходът, като
увеличение на имуществото, е по-скоро субективно очакван, а не обективен и получаването
му не е било осуетено от незаконните действия на органите по чл. 2 ЗОДОВ.
Всичко това формира извод, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени
вреди е недоказана.
Оспорва и акцесорните претенции, предявени от ищеца относно началния момент, от
който е поискана законовата лихва. Същата се дължи не от датата на прекратяване на
наказателното производство, а след изтичане на 7-дневения срок от узнаването за
прекратителният акт или най-рано от 25.07.2024г.
Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по отношение на
Прокуратурата на Р.България и по чл.86 от ЗЗД.
Първоначално исковете са предявени и срещу ОД на МВР-Силистра, но по искане
на ищеца, с Определение № 706/19.11.2024г. постановено по делото /л.63/, производството
срещу този ответник е прекратено.
В съдебно заседание, проведено на 11.03.2025 г. ищецът е отстранил сочените от
4
ответника нередовности по иска, касаещ обезщетението за имуществени вреди. С оглед
заявеното в това съдебно заседание и предхождащата го Молба от 10.02.2025г. /л.81/ , съдът
е приел, че имуществените вреди, претърпени от ищеца, представляват пропуснати ползи,
поради невъзможността му да реализира печалба в периода 06.01.2023г.- 18.07.2024г. в
търговско дружество „Горила 2009“ЕООД, на което той е управител и полага труд като
шофьор. Заявява, че получаваното от него средно месечно възнаграждение е било в размер
на 3300 лева.
След направените уточнения, съдът е приел, че претенцията е редовно предявена.
Ответникът не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, а
именно:
На 06.01.2023г. Ст.Д. е управлявал товарен автомобил - влекач- “Волво”, е per. №и
прикачено към него полуремарке “Кьогел" е per. №и е преминал през ГКПП - Силистра при
фериботен комплекс, обл. Силистра, по ул. “Симеон Велики". Спрян е за проверка от двама
служители на ОД на МВР- Силистра на СПП при ОД на МВР – Силистра и е тестван за
употреба на алкохол и наркотични вещества. Тестът за употреба на алкохол е отрицателен,
но тестът за употреба на наркотици, извършен с техническо средство "Дрегср Дръг Тест
5000", с фаб. №ARPK-0018, е отчел употреба на канабис и бензодиазепини. Съставен му е
АУАН серия GA № 804388/06.01.2023г. и талон за медицинско изследване с per. №127370.
Съпроводен е до МБАЛ - Силистра, където е дал кръвна проба.
Със Заповед за задържане с УРИ№342 зз-1/06.01.2023г.. в гр. Силистра, е задържан за
срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Силистра мри ОД МВР -
Силистра.
Със Заповед за прилагане на ПАМ с №23-1099-000010 му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171. т. 1 б. б) от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но
не за повече от 18 месеца.
На 11.01.2023г. е образувано досъдебно производство за това, че: „на 06.01.2023г. по път
III-215, на ГКПП, при фериботен комплекс…е управлявано МПС- лек автомобил марка
„Волво ФХ 12“, с рег.№ АН, след употреба на наркотични вещества…“
Ст.Д. не е привлечен като обвиняем и не е разпитван. По това ДП спрямо него не са
осъществявани процесуални действия.
Самото постановление за образуване на ДП не му е връчено.
На 02.05.2023 г. същият е подал молба до РП-Силистра /вх.72/23 г./ с искане да се изиска
от медицинското заведение резултатите от кръвните проби и да му бъде върнато СУМПС и
контролния талон.
На следващия ден- 03.05.2023г. прокурор при РП-Силистра е издал постановление с
което указва на ВМА-Варна по възможност да изготви приоритетно заключението по
назначената съдебно-химическа експертиза.
Такова искане е отпратено и на 22.04.2024г. /видно от постановление от същата дата./
Експертното заключение е изготвено на 22.06.2024г. и установява, че в предоставените
за изследване - биологични проби (кръв и урина) от Ст.Д., иззети на 06.01.2023г., не са
открити наличие на наркотични вещества или техните аналози (в това число отрицателен
резултат за канабис/марихуана и бензодиазепини и техните метаболити).
Заключението е получено от ОД на МВР-Силистра на 16.07.2024г.
С Постановление от 18.07.2024г. на Районен прокурор от РП Силистра досъдебното
5
производство №1886 ЗМ-17/2023г. образувано за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 3
от НК е прекратено, поради липса на извършено престъпление.
Издадена е и административна Заповед за отмяна на принудителната административна
мярка №342з- 896/24.07.2024г. на ОД на МВР-Силистра, с която се отменя Заповедта за
прилагане на ПАМ №24-1099-000010 от 09.01.2023г. по чл. 171. т. 1 от б. б) от ЗДвП. На
ищеца е върнато СУМПС.
С Определение № 682/04.11.2024г. постановено по гр.д.№ 485/24 г. по описа на ОС-
Силистра /л.48/, на ищеца е указано, че за вредите, произлезли от действията на орган на
МВР /задържане под стража за срок от 24 часа на основание чл.72,ал.1, от ЗМВР; налагане
на ПАМ, включително и отнемането на СУМПС, и наказания за административно
нарушение/, отговорността следва да се реализира по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, като спорът
следва да се разгледа от Административен съд- Силистра.
В следствие на това, същият заяви, че желае производството по отношение на
ответника ОД на МВР-Силистра да бъде прекратено.
От това следва, че тези действия не са предмет на разглеждане в настоящото
производство.
От изложената по-горе хронология е видно, че действието, което РП-Силистра е
предприела по случая, имащо отношение към ищеца е образуването на ДП и в последствие
прекратяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Без значение е дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни
лица, намиращи се в трудово или служебно правоотношение със съответния правозащитен
орган и дали действията им са били в съответствие с процесуалния закон. Отговорността е
налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и
повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства. Това е
последица от специално установената от закона гаранционна отговорност за вреди от
непозволено увреждане.
В конкретния случай, се касае за прекратяване на наказателното производството
поради това, че осъщественото от Ст.Д. деяние не е престъпление.
Макар формално да не е повдигнато обвинение срещу Ст.Д., разпоредбата е
приложима и към разглеждания случай, тъй като от данните по ДП е видно, че същото е
образувано за разследване на престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши,
тъй като именно той е лицето управлявало МПС и дало кръвни проби за изследване. /В този
смисъл е Решение №50009/08.02.2023г. на ВКС по гр.д.№ 932/2022г., III г.о.; Определение
№579 /06.02.2025г. на ВКС по гр.Д60/2025г./ от подадената от него молба до РП-Силистра за
съдействие /коментирана по-горе/, става ясно, че макар да не му е връчено постановлението
за образуване на ДП, той е знаел за съществуването му. Самото наличие на такова
6
производство и вероятността от приключването му с осъдителна присъда е достатъчно
основание да се приеме, че причинява неимуществени вреди- безпокойство, несигурност,
страх, срам- сочени и от ищеца.
Нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и
личния му живот и да се презюмира, че той е претърпял вреди, отразяващи се на честта и
достойнството му. Безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че през
периода на съществуване на наказателното производство са налице отрицателни
преживявания и ограничаване на възможностите му да води обичайния си живот. /В този
смисъл Решение № 427/16.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 273/2009г./
В разглеждания случай, твърденията на Д. за преживените от него негативни
емоции и самоизолация, се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели- Б.Д.а,
Г.В и Ст.Ц.
Предвид на това, следва да се приеме, че предпоставките за уважаване на
предявения иск са налице. Спорен между страните е размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената съдебна практика, правно релевантните
обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления-умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях; продължителността на наказателното производство,
включително дали то надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата
мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; по какъв начин последното се е отразило на ищеца- има ли
влошаване на здравословното му състояние, ако това е така, в каква степен и от какъв вид,
конкретните му преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му-семейство, приятели, професионална реализация,
обществен отзвук. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя
глобално-за всички претърпени неимуществени вреди.
Анализът на така изложената фактическа обстановка,изявленията на ищеца в
исковата му молба и в съдебно заседание, както и свидетелските показания, установява, че
сочените вреди, обуславящи и високите размери на претендираните обезщетения са
причинени от действията на органите на МВР, а не на прокуратурата. Като водещо
увреждане ищецът сочи отнемането на СУМПС и свързаните с това последици-
невъзможност да реализира доходи, да издържа семейството си, да погасява задължения към
кредитори и държавата, необходимост от теглене на банков кредит и т.н.
Тези вреди, като причинени от действията на административен орган –ОД на МВР,
би следвало да се предмет на административно производство по реда на чл.1 от ЗОДОВ.
Макар да се твърди влошаване на здравословното състояние на ищеца,
единствените доказателства представени в тази връзка са Амбулаторния лист, изд. от д-р Р-
7
психиатър /л.24 по делото/ от 26.09.2024г./около месец преди образуване на делото. Пред
психиатъра като основна причина за притесненията си Д. е посочил отнемането на СУМПС.
Така е отразено и в обсъждания документ.
Свидетелката Д.а- съпруга на ищеца- заяви, че съпругът й е решил да се
консултира с психиатър, след като са решили, че ще водят дело за обезщетение за
причинените вреди.
Установената по делото продължителност на търпене не вредите също е различна,
от твърдяната от ищеца. По делото няма данни кога той е узнал за образуването на
наказателно производство. Поради това, съобразявайки се с подадената до РП-Силистра
молба на 02.05.2023, съдът приема, релевантния за казуса период е от тази дата до
25.07.2024г.- датата на узнава, че ДП е прекратено, т.е. около година и два месеца.
При съвкупна преценка на всички тези обстоятелства и с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД,
настоящият състав счита, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1500 лв. като за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева искът е
неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.
Основателността на иска води до основателност и на акцесорната претенция,
поради което посочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва.
Обезщетението се дължи считано от 25.07.2024г. датата, на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство до окончателното изплащане
на задължението. / в съответствие с т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова/.
По иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди:
Във връзка с тази претенция ищецът не представи относими доказателства.
Претенцията се основава на пропуснатите възможности за получаване на трудово
възнаграждение в качеството на управител и шофьор в „Горила 2009“ЕООД.
Не се събраха доказателства, че ищецът има сключен трудов договор, а дори да беше
установен този факт, то тези вреди биха били следствие на отнемането на СУМПС /както и
сам ищецът твърди/, а не от образуването на наказателното производство.
Искът е изцяло недоказан, поради което съдът го отхвърля.
По разноските:
При този изход на спора, ответникът дължи на ищеца сумата от 47.75 лева.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, на основание чл.2, ал.1,
т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да заплати на С. М. Д.,с
ЕГН:**********, сумата от 1500/хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение
8
за неимуществени вреди - претърпени болки, страдания и психически стрес, ведно със
законна лихва, считано от 25.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част: за
сумата от 18 500 лева -разликата от уважения размер от 1500 лева до пълния предявен
размер от 20 000 лева, както и иска за заплащане на обезщетение за забава за периода
18.07.2024г.- 25.07.2024г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
предявен от С. М. Д., с ЕГН **********, против Прокуратурата на Република България за
заплащане на сумата от 40 000 лева -обезщетение за имуществени вреди в резултат на
незаконно воденото срещу него наказателно производство по ДП№1886 ЗМ-17/2023г.
образувано за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, по описа на РП-Силистра,
представляващо пропуснати ползи от нереализирани трудови възнаграждения, като
последица от отнемането на свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/, поради което не е могъл да упражнява длъжността “шофьор“ в собственото си
дружество “ГОРИЛА 2009“ ЕООД, ведно със законна лихва от 18.07.2024г.;
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на С. М. Д.,с
ЕГН:**********, сумата от 47.75/четиридесет и седем лв. и 75 ст./ лева- разноски по гр.д.№
485/24г. по описа на Окръжен съд-Силистра.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
9