Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Ловеч, 19.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на
деветнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета
година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАТЯНА МИТЕВА
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.
съдия
при секретаря Галина Аврамова и с участието на прокурор Димитър Д., като разгледа докладваното от
младши съдия Криситан Гюрчев в. н. о. х. д. № 451/2018
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 16 от 16.05.2018 г., постановена
по н.о.х.д. № 365 по описа за 2017 г. на Районен съд – Ловеч, подсъдимият Н.К.Д.
бил признат за виновен в това, че в периода месец ноември 2011 г. – месец март
2013 г. в гр. Ловеч, при условията на продължавано престъпление с цел да набави
за себе си имотна облага в парични суми и вещи, възбудил заблуждение в лицата Н.Т.С./А./,
с ЕГН: **********, И.З.Г., с ЕГН: **********, Д.Й.Х., с ЕГН: **********, М.Й.Н.,
с ЕГН: ********** и Г.А.С., с ЕГН: **********, че поради различни причини –
плащане на парични гаранции за освобождаване от „Арестни помещения“ и плащане
за предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в
затвор, на което видно от осъждането му „Доживотен затвор без замяна“ нямал
право, се нуждаел от парични суми и вещи и искал такива да му бъдат изпращани и
с това им причинил имотни вреди на обща стойност 20 490 лв., както следва:
вреда в размер на 4050 лв. на Н.С.; вреда в размер на 4168,15 лв. на Д.Х.;
вреда в размер на 4966 лв. на Г.С.; вреда от 1 бр. преносим компютър марка „HP”, модел „Presario” на стойност 1091,83 лв. и сумата
от 3780 лв. или общо в размер на 4871,83 лв. на И.Г.; вреда от 1 бр. преносим
компютър марка „Тошиба“ C660-1ML+E303 на стойност 933,41 лв. и сумата
от 1500 лв. или общо 2433,41 лв. на М.Й.Н., като измамата представлява опасен
рецидив, поради което и на основание чл. 211, пр. 3 във вр.с чл. 209, ал.1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК го осъдил на осем години
лишаване от свобода, като го оправдал да е възбудил и поддържал заблуждение у Р.Д.Ц.,
с ЕГН: ********** и с това й е причинил вреда в размер на 2077,92 лв., както и
за причинените вреди на Н.С., Г.С., И.Г. и М.Н.до размера на обвинението.
Със същата присъда
съдът уважил и предявения от гражданския ищец Г.С. иск за имуществени вреди в
размер на 4966,60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.03.2013 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска над тази сума
до предявения размер от 4986,10 лв., като недоказан.
Със същия съдебен
акт подсъдимият бил осъден да заплати разноски както следва: 460 лв. по сметка
на ОД-МВР-Ловеч, представляващи разходи за стоково-икономически експертизи; 556
лв.-разноски по делото и 198,66 лв.-държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, по сметка на РС-Ловеч.
С присъдата съдът на
основание чл. 27, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК присъединил изцяло наложеното
наказание към неизтърпяната част от наказанието „Доживотен затвор“, наложено по
НОХД № 345 по описа за 2002 г. на ОС-Велико Търново.
Срещу така
постановения акт в Окръжен съд – Ловеч е постъпил въззивна жалба с вх. № 4991
от 17.05.2018 г. от Н.К.Д., депозирана чрез процесуалния му представител адв. А.М..
Жалбоподателят прави собствен анализ на събраните по делото доказателства, като
счита, че същите оборват изложената в обвинението теза, че той е извършителят
на престъпното посегателство. Сочи, че от показанията на свидетелите се
установява, че с тях са комуникирали различни лица, които са ги убеждавали да
им изпращат пари и вещи. На база изложеното счита, че присъдата е неправилна,
необоснована и явно несправедлива по отношение размера на наложеното наказание,
както и че същата е постановена в несъответствие с целта на закона, поради
което моли да бъде отменена и да бъде признат за невинен.
В съдебно заседание
жалбоподателят и адв. М. поддържат жалбата, като в последната си дума
подсъдимият моли да бъде оправдан.
Представителят на
прокуратурата оспорва изложеното в жалбата, счита я за неоснователна, а
обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което счита, че
последният следва да бъде потвърден.
Частният обвинител и
граждански ищец Г.С. се явява лично, счита жалбата за неоснователна и моли
присъдата да бъде потвърдена.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на контролираната присъда, съобразно изискванията
на чл. 314 от НПК, намери за установено следното :
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред. В хода му са
събрани доказателствени източници от различен вид. Изслушани са обясненията на
подсъдимия Н.Д., снети са показания на свид. Р.Ц.(включително и приобщени по
реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК от НОХД 442 по описа
за 2015 г. РС-Ловеч), на свидетеля М.Н., свидетелката Г.А.Х.(включително и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК от НОХД
442 по описа за 2015 г. РС-Ловеч), на свидетелката П.Р.С.(включително и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК от НОХД
442 по описа за 2015 г. РС-Ловеч), на свидетеля Х.А.Х., свидетеля М.С.С.(включително
и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК), на свидетеля И.А.С.(включително
и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК), на свидетеля В.П.П.(включително
и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК и приобщени по реда на чл. 281,
ал. 5 вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК от НОХД 442 по описа за 2015 г.
РС-Ловеч), на свидетеля С.М.Л.(включително и приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4 от НПК), на свидетелката И.З.И., на свидетелката Г.А.С., на свидетелката К.В.Р.(включително
и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), на свидетеля
Е.А.Х., на свидетелката Н.Т.А. /С./ (включително и приобщени по реда на чл.
281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК от досъдебното производство и от
НОХД 442 по описа за 2015 г. РС-Ловеч) и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 4 и 5 показания на свидетелките М.Й.Н. и Д.Й.Х.. Изслушани са заключенията
на вещите лица по изготвените стоково-икономическа и счетоводна експертизи.
Приобщени по реда на чл. 281 от НПК са и писмени доказателства, представляващи
кореспонденция в сайт Elmaz, документи от банкови преводи, кореспонденция с
мобилни оператори, спедиторски фирми и банкови институции и др.
В изпълнение на
задълженията си да извърши собствен анализ на събраните доказателствени
източници, Окръжен съд - Ловеч прие следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.К.Д. е
роден на *** г. в гр. Свищов, с постоянен адрес ***, намиращ се към настоящия
момент в Софийския затвор, български гражданин, с начално образование, женен,
осъждан, с ЕГН:**********.
В периода 22.02.2011г.
– 07.10.2013г. подс. Д. изтърпявал наказание „Доживотен затвор без право на
замяна“ в Затвора - Ловеч.
За времето от
01.01.2012 г. до привеждането му в Затвора в гр. София, осъществило се на
07.10.2013 г., съшият е бил настанен в XI група в корпуса на затвора, в който
били настанени лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор или на
доживотен затвор без замяна.
По време на
пребиването си там подс. Д. нямал право да притежава и използва мобилни
телефони, но въпреки забраната по различни нерегламентирани начини се снабдявал
с такива и от тях създавал свои профили в сайт за запознанства www.elmaz.com,
като за времето от 17.03.2012 г. до 20.04.2013 г. от тайници в килиите,
обитавани от подсъдимия Д., били иззети общо 4 броя мобилни телефони със
зарядни устройства.
В профила си в този
сайт подсъдимият Д. не бил поставил своя собствена снимка, нито бил посочил
истинските си имена, а използвал снимка на друг мъж, като се бил регистрирал с
имената „Л.Д.“, „Д.К.И.“, „Д.И.Д.“, Д.И.“ и „Д.К.П.“. Подс. Д. използвал
регистраните профили в социалната мрежа за осъществяване на връзки с различни
жени.
Една от тези жени
била свидетелката М.Й.Н.. В средата на месец ноември 2011 г същата започнала
електронна комуникация във въпросния сайт с лице, представящо се за „Д.К.И.“.
След двуседмична комуникация чрез писане в сайта Н.дала на подсъдимия Д. номера
на собствения си мобилен телефон **********. Известно време след това, Д.
споделил на Н., че е задържан в ареста в гр. Велико Търново, като причина за
това изтъкнал, че е набил някакви момчета, които се опитвали да изнасилят едно
момиче. Двамата продължили комуникацията си по телефона, като Д. под името „Д.И.“
започнал да й се обажда от различни номера - *****, *****, *****, както и от *****,
водещи се на името на съпругата му Е.П.. В един от разговорите М.Н.споменала на
Д., че има на нейно име СИМ карта с мобилен номер **********, която не
използвала. Като чул това подс. Димитрво я помолил да я изпрати на негов
приятел, който да я ползва. М.Н.изпратила картата на адрес в гр. *****, където
била получена от лице на име М.М., работещ като надзирател в Затвора Ловеч. В
хода на досъдебното производство за това лице било установено, че същият е
осъждан за снабдяване на лишени от свобода в Затвора Ловеч с мобилни телефони,
СИМ карти и други забранени вещи. „Д.И.“ /подсъдимият Д./ започнал в
последствие да звъни на Н.от този номер. На въпроса на Н., защо тази карта е в
него, Д. й отговорил, че неговият приятел не я иска и че ще я ползва той. В
последствие на този номер била натрупана голяма сметка, което накарало Н.през
есента на
Преди коледните
празници през 2011 г. „Д.И.” /подсъдимият Д./ поискал от Н.сумата от 100 лв.,
казвайки й, че събира пари, за да си плати гаранцията. Н.превела поисканата
сумав размер на 155.00 лева по сметка в ОББ на името Е.П. Г..
В началото на месец
януари 2012 г. Н.се разбрала с „Д.И.“ /подс. Д./ да му отиде на свиждане в
Ловешкия затвор. Същият по телефона я информирал, че няма да могат да се видят
двамата, а че ще трябва да се види с лицето Н.К.Д. от 11-та група на Затвора
Ловеч. Н.тръгнала с автобус до гр. Ловеч на свиждане, но поради тежките
метеорологични условия не успяла да пристигне и се върнала. Прибирайки се в гр.
София, тя се свързала с „Д.И.“ /подс. Д./ по телефона, като той й казал да
предаде продуктите, които била купила на лицето Е.П., за да ги занесе в Затвора
Ловеч. Същия ден - 07.01.2012г. вечерта Е.П. отишла при нея и взела продуктите.
През месец май 2012
г. „Д.И.“ /подс. Д./ и Н.отново се разбрали тя да му отиде на свиждане, но в
последствие отново й казал, че трябва да се срещне с Н.К.Д., който представил
за свой приятел. Обяснил й, че той няма да може да отиде на свиждането, защото
бил в карцер. На 04.05.2012 година двамата се срещнали, като на свидетелката й
направило впечатление, че гласа на Н.К.Д., много й напомнял на гласа на „Д.И.“.
Няколко месеца след
осъщественото свиждане, „Д.И.“ /подс. Д./ поискал от нея да преведе сума в
размер на 600.00 лева по банков път на сметката на свидетелката П.Р.С., като й
обяснил, че същата му е необходима, за да могат да го освободят от Затвора
предсрочно. Н.му обещала да осигури парите, като на въпроса на Н.: „Каква е
тази жена?”, „Д.И.“ /подс. Д./ й отговорил, че същата е секретарка на адвоката
му. На СМС „Д.И.“ /подс. Д./ й изпратил номер на сметка в Пощенска банка. Н.изпратила
на два пъти суми, съответно в размер на 600.00 лв. и 400.00 лв. на посочената
от него банкова сметка ***а С..
Известно време след
това „Д.И.“ /подс. Д./ казал на Н., че трябва да намери начин да закупи един
лаптоп, който да предаде на човек от гр. Ловеч, на когото дължал пари. Тъй като
Н.била абонат на „МТел“, на 08.08.2012г. закупила от там на изплащане лаптоп
марка „Тошиба“ С660-1ML+Е303 със сериен № SYB158345K за срок на изплащане 24
месеца. Този лаптоп, според указанията на „Д.И.“ /подс. Д./ Н.предала на Е.П.,
която пристигнала да го вземе от работното й място. От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство експертиза се установява, че
стойността на лаптопа е 933.41 лева.
Отново по указания
на „Д.И.“ /подс. Д./, Н.изпращала на името на Н.К.Д. на няколко пъти пари с
пощенски записи до Затвора – Ловеч с различни суми, чиято обща стойност
съгласно приложената /л.113-115 т.2 от досъдебното производство/ справка за
получени от Н.К.Д. записи през периода 01.01.2012г. – 31.12.2013 г. възлиза на
сумата в размер от 1 345 лева.
Впоследствие
свидетелката Н.се свързала със свидетелката Н.Т.С./с настояща фамилия А./,
която й обяснияла, че е била обект на измама.
С тези си действия
подсъдимият причинил имуществена щета на свидетелката М.Й.Н. в размер на 2 433,41
лв.
Свидетелката Д.Й.Х.
имала регистрация в сайта за запознанства www.elmaz.com. На 16.11.2012г. същата
се запознала с лицето „Д.И.” с *****. Двамата започнали да си пишат на различни
теми от живота, като в последствие си разменили телефонните номера. „Д.И.”
/подс. Д./ й дал следните телефонни номера: *****; *****; *****; *****.
Известно време след запознанството им, неизвестно лице от телефонен № *****се
обадило на Х., съобщавайки й, че „Д.” е задържан в ареста и че ще й се обади
когато може. След известно време „Д.И.“ /подс. Д./ й се обадил по телефона и й
казал, че е задържан в Търновският арест, а в последствие е преместен в Затвора
Ловеч. Споделил й, че има нужда от пари, за да си плати гаранцията, като
поискал от нея да му даде, с обещанието впоследствие да й ги върне. Пояснил, че
са му блокирани сметките и затова парите трябвало да бъдат пратени на името на
друго лице. На 30.11.2012г. Х. получила СМС, в който било посочено името на Е.П.
и сметка BG59UBBS80021022743819. „Д.И.“ /подс. Д./ й казал, че това е сметка на
секретарката на адвоката му. Още на същия ден Х. внесла сумата от 400 лева, на
04.12.2012 година – сумата от 2 300 лева и на 21.12.2012 година – сумата
от 1 200 лева, или общо в размер на 3 900 лева. Също така той я накарал да
изпрати на името на Н.К.Д. от 11-та група на Затвора Ловеч сумата от 250 лева,
казвайки й, че се е сбил с него и му счупил телевизора и трябвало да го плати.
Х. изпращала на
името на подсъдимия Н.К.Д. и колетни пратки с тиксо и вестници, за да си крият
телефоните, за изпращането на които е представила писмени доказателства за
платените такси в общ размер от 18.15 лева. Освен това тя била помолена от „Д.И.“
/подс. Д./ да изпрати мобилен телефон марка „Самсунг“ и СИМ карта с №**********
на името на свидетелката Г.А.Х.за Н.К.Д., които същата изпратила с куриерска
фирма „ЕКОНТ“. В хода на досъдебното производство този мобилния апарат не е бил
оценяван, тъй като не е бил установен модела му и стойността на същия не е била
включена в обвинението.
С тези си действия
подсъдимият причинил имуществена щета на свидетелката Д.Х. в размер на 4 168.15
лв.
През пролетта
на 2012г. св. Н.Т.С.се запознала чрез
сайт за запознанства www.elmaz.com с лице, което й се представило с името „Л.Д.”
с *****. Същият й споделил, че е пилот на самолет, и че родителите му са
загинали при катастрофа. „Д.” /подсъдимият Д./ й казал, че е задържан за
нанесен побой. В разговорите им често й разказвал за негов съкилийник на име Н.К.Д.
и че адвоката му се казва С.Д.. Соченото й за адвокат лице, й се обаждало от
телефони с номера *****и *****. „Л.Д.“ /подсъдимият Д./ й писал съобщения от
телефон с номер *****, а й звънял от телефони с номера *****, *****, ***** и *****.
Почти от началото на познанството между двамата, „Л.Д.“ /подсъдимият Д./ по
различни поводи искал от нея да му изпраща пари, като тя откликвайки на молбите
му, изпращала на няколко пъти различни суми както следва – на 23.07.2012 г.
внесла сумата от 3600 лева по сметка *****на името К.В.Р.и на 21.03.2013 г. внесла
сумата от 300 лева по банкова сметка ***а П.Г., като номерата на банковите
сметки й били посочени от подсъдимия.
За периода 19.02
-19.04.2013г. С. изпратила парични записи на името на подс. Д. общо в размер на
150 лева.
В процеса на
разговорите им „Л.“ /подсъдимият Д./ я свързал с негов адвокат, за когото й
казал, че се казва Н. Б., и тя няколко пъти разговаряла с него по телефона на
номер **********, както и с неговата секретарка К.с телефон *****. След
последния превод на пари по сметката на свидетелката П.Р.С., за който по делото
липсват безспорни доказателства, С. няколко дни се опитвала да се свърже с
адвокат Б. по телефона, но не успяла. Потърсила в интернет и намерила
стационарен телефон на адвокат Б.. Позвънила на стационарния телефон на адвокат
Б., от когото научила, че е измамена.
С тези си действия
подсъдимият причинил имуществена щета на свидетелката Д.Х. Н.Т.С./с настояща
фамилия А./ вреда в размер на 4 050
лева.
Свидетелката Г.А.С.
имала профил в сайт за запознанства www.elmaz.com и на 23.06.2012 г. се
запознала с лице с профил „Д.И.“ /подсъдимият Д./ с *****. Същият й споделил,
че се казва Д.И. И.от с. К.и че е осиновен от М. и К.И.от същото село.
Комуникациите между С. и „Д.И. И.“ протичали по следния начин. С. се обаждала на
телефон с номер *****, след което получавала обаждане от скрит номер на личния
си телефон.
В процеса на
разговорите им той й казал, че се намира в Следствен арест на гр. Велико
Търново, тъй като бил задържан за сбиване с нападател на сестрата на негов
приятел. „Д.И. И.“ /подсъдимият Д./ й споделил, че трябва да събере парична
гаранция за освобождаването си, но не му достигат пари. С. му обещала да му
даде пари, при което подс. Д. й казал да ги преведе по сметка на лицето М.Й.Н.,
за която й обяснил, че е асистентка в кантората на неговия адвокат Стоянов. На
03.07.2012г. С. превела по сметка на свидетелката М.Й.Н. сумата от 550 лева, на
05.07.2012г. – сумата от 750 лева и на 13.07.2012г. – сумата от 470 лева по
същата сметка. В първите два превода посочила като основание за плащане
„гаранция Д.“, а при третия само „за Д.“. В показанията си Н.е обяснила, че
част от така получените суми е изпратила на свидетелката П.Р.С., а с друга част
е купувала вещи, които е изпращала с колети в Затвора – Ловеч. На
09.07.2012г. С. превела сумата от 280
лева по сметката на Е.П. Г., а на 19 и 23 юли 2012 година превела съответно 2 200
лева и 700 лева по сметка на свидетелката К.Р., за които последната е обяснила,
че ги е изтеглила, като част от тях е изпратила на Е.П. Г., а друга част е
предала на свекърва си – свидетелката Г.А.Х.. По този начин, по искане на Д.И.,
С. е изпратила на различни лица 4 950 лева, като с таксите за преводите
общата щета възлиза на сумата 4 966,60 лева.
На 11.08.2012 г. на Г.С.
се обадило лице, което й се представило за адвокат Стоянов и й обяснил, че
делото е минало и „Д.И.” е освободен, както и че вечерта ще дойде при нея в
София. След като вечерта „Д.И.” не отишъл, тя се обадила в следствения арест
във Велико Търново, където й казали, че при тях не е имало лице на име Д.И. И.,
като по този начин С. разбрала, че била измамена.
С тези си действия
подсъдимият причинил имуществена щета на свидетелката Г.С. вреда в размер
на 4 966,60 лева.
Свидетелката И.З.Г.
имала регистрация в сайт за запознанства www.elmaz.com, като в този сайт през
месец август
На 27.10.2012 г. по
искане на „Д.П.” /подсъдимият Д./ Г., чрез договор за потребителски кредит
взела на изплащане лаптоп марка „HP“, модел „Presario“ за сумата от 679 лева,
който с лихвите възлизал на сумата 1 091.83 лева и го изпратила на лице в
град И., на което видно от показанията й, не си спомня името. От приложената на
л.170-173, т. 3 от ДП справка от куриерска фирма „Еконт“ се установява, че
свидетелката Г.Х.е получила на 30.10.2012 г. чисто нов лаптоп „compact ser.nom.5CB2351XD8“
от И.Г. в офиса в гр. И., а от представената от свидетеля Х.Х., който е син на
свидетелката Г.Х., товарителница от Еконт /л.242, т.3 от ДП/ е видно, че на
03.11.2012г. свидетелката Г.Х.е изпратила чрез куриерска фирма „Еконт“ на Е.П. Г.
лаптоп „Компак Пресарио ЦКУ 58“ с „*****“. Независимо, че в единия случай
буквено-цифровото съчетание е посочено на латиница като сериен номер, а при
втория – на български като ИМЕИ, правилно районният съд е приел, че се касае за
една и съща вещ и това е именно закупения от Г.на изплащане лаптоп.
След като превела
посочените по-горе парични суми, Г.получила обаждане от „Д.П.“, който я
информирал, че е на свобода. Същият отново й се обадил едва в началото на 2013
година, за да й каже, че отново е в Затвора в София и отново започнал да й иска
пари.
Видно от приложената
разпечатка за получени записи от подсъдимия Н.К.Д., същият за периода 19.07. –
22.08.2013г. е получил пари от св. Г.в размер на 180 лева.
С тези си действия
подсъдимият причинил имуществена щета на свидетелката И.Г. вреда в общ размер
на 4 871.83 лева.
При анализа на
доказателствата районният съд е имал последователен и единен подход, който
изцяло се споделя от въззивната инстанция.
Правилно районният
съд е кредитирал изцяло приобщените по реда чл.281 от НПК показания на М.Й.Н., Д.Й.Х.,
Н.Т.С., Р.Д.Ц., И.З.Г., Г.А.С., И.А.С., М.С.С., В.П.П., С.М.Л., Х.А.Х., К.В.Р.и
Г.А.Х., които са непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват на
изготвените по делото експертизи и събраните писмени доказателства.
Особен интерес
представляват показанията на М.Й.Н., от които се установява, че тя е ходила до
затвора в гр. Ловеч на свиждане на „Д.К.И. – Д.“, като вместо него на
свиждането се появил подсъдимият, който заявил, че Д.К.И. е възпрепятстван. По
време на разговора с подс. Д. на Н.й направило впечатление, че гласът му е
идентичен с този на лицето, представящо се за „Д.К.И. – Д.“.
Настоящата инстанция
счита за неоснователно направеното от защита възражение, че лицата, с които са
общували пострадалите са различни. Видно от показанията на свидетелката Х.
същата е установила контакт само с лицето „Д.И.“, който й дал телефонния номер
на свидетелката М.Н.и двете провели разговор, като преди това не са се
познавали помежду си, от което следва, че „Д.К.И. – Д.“ и „Д.И.“ са едно и също
лице. Свидетелката Г.С. е контактувала с лице, представящо се за „Д.И.“, който
я помолил да преведе опредЕ.парична сума по сметката на свидетелката М.Й.Н.,
представена за асистент на неговия адвокат Стоянов, която пък е контактувала с
„Д.К.И. – Д.“. Изложеното сочи, че лицата, представящи се с горепосочената
самоличност в действителност са подсъдимия Д..
От показанията на
свидетля Х.А.Х. и от вносните бележки на товарителниците от „Еконт“ е видно и
че получените средства по сметка на жената на брат му – свидетелката К.В.Р.,
както и и изпратените вещи на името на свидетелката Г.Х.са били препратени на
съпругата на подсъдимия Д. – Е.Г., както и на него самия.
Настоящата инстанция
се солидаризира с изложеното от първоинстанционната, че не следва да се
кредитират показанията на свидетелите И.С., М.С., В.П. и С.Л., дадени в хода на
съдебното следствие, тъй като те категорично се опровергават от показанията на
останалите разпитани по делото свидетели и събраните писмени доказателства,
поради което е ценил показанията, дадени от тях на досъдебното производство,
приобщените по реда на чл.281 от НПК. Това съждение се потвърждава и от обстоятелството,
че показанията им от досъдебното производство, изясняват фактите и описват
събитията в синхрон с останалата доказателствена съвкупност, поради което и
следва да се приемат за достоверни. В тази насока В.П., И.С., М.С. и С.М.Л.са
посочили, че подсъдимият Н.Д. имал приятелки, които му пращали пари.
Правилно
първоинстанционния съд е приел, че изложеното в обясненията на подсъдимия
следва да се разглежда като защитна теза и не го е кредитирал. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че подсъдимият Н.К.Д. от
мобилен номер ***** е общувал със свидетелките М.Й.Н., Д.Й.Х. и И.З.Г.; от мобилен
номер ***** е общувал със свидетелките М.Й.Н. и Г.А.С.; от мобилен номер *****
е общувал със свидетелките М.Й.Н., Н.Т.С.и Г.А.С.; от мобилен номер ***** е
общувал със свидетелките Д.Й.Х.и Н.Т.С.и от мобилен номер *****е общувал със
свидетелките Н.Т.С.и Г.А.С.. Изложеното се потвърждава и от факта, че на
20.04.2013 г. от килия № 216 в Затвора Ловеч, в която към този момент е бил
подсъдимият Н.К.Д., е бил иззет мобилен телефон „Нокия“ модел Е51 с №
354193027779334 с батерия и 2 бр. СИМ карти – на М-тел с № 8935901990882116321
и на Глобул с № 890359050100305979474. От приложената справка от „Мобилтел“ ЕАД
гр. София е видно, че картата на М-тел с № 8935901990882116321 е имала номер за
разговори *****, че е била „Мтел Прима” и се е водела на името на Е.П. Г.. От
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства от мобилните
оператори, се установява, че тази карта е работила с различни телефони и с нея
е осъществяван контакт, както и че съответните телефони са работили и с други
СИМ карти. От приложената на л.239-240, т.1 от ДП справка се установява, че
въпросния номер е бил обслужван само и единствено от клетка в гр. Ловеч, кв.
„Здравец“, бл. 20, вх. „Б“, като последният контакт от нея е бил на
20.04.2013г. в 17:35:25 часа, след което вече не е била активна, тъй като същия
ден в 19.30 часа е била иззета от подсъдимия Д.. Изложеното води до извода, че
подсъдимият Н.Д. е разполагал с няколко телефона и СИМ карти, които постоянно е
разменял и е осъществявал контакт с пострадалите, като е бил подпомаган и от
други неустановени лица, представяли се за адвокати. Освен това от килиите, в
които е пребивавал подсъдимият са били изземвани и други мобилни телефони.
При изложените факти
и доказателственият анализ, на който те се основават, от правна страна районният съд е приел, че подсъдимият Н.К.Д. е
осъществил престъплението по чл. 211, пр. 3 във вр.с чл. 209, ал.1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК. Въззивният съд споделя правния
извод на първостепенния, защото при събраните доказателства той е единствения
законосъобразен.
Така от обективна
страна подсъдимият Н.К.Д. е осъществил
престъплението чрез действие, като е убеждавал Н.Т.С., И.З.Г., Д.Й.Х., М.Й.Н. и
Г.А.С., че поради различни причини - плащане на парични гаранции за
освобождаване от „Арестни помещения“ и плащане за предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в Затвор, на което видно от
осъждането му „Доживотен затвор без замяна“ нямал право, се нуждаел от парични суми и вещи и искал
такива да му бъдат изпращани. По този начин е въздействал върху съзнанието им,
вследствие на което у тях са се формирали неверни представи, на база които
измамените лица са извършвали актове на разпореждане – изпращане на вещи и
парични суми чрез банкови преводи и пощенски записи, като общият размер на
настъпила имотна вреда е в размер на 20
490 лв. От справката за съдимост на Д. се установява, че същият е осъден на
„Доживотен затвор без замяна“, като за това наказание закона не предвижда
предсрочно освобождаване или плащане на парична гаранция.
Фактът, че измамите
са извършени от подсъдимия Д. през непродължителен период от време /в периода
месец ноември 2011г. – месец март 2013г./, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което всяко следващо деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предходното, е дал основание на съда да
приеме, че се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Квалифициращият
белег-опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.„а” от НК, се извежда от факта,
че престъпното деяние е извършено след като Д. е осъден за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода за срок не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно „Доживотен затвор без замяна“ и към момента
на извършване на настоящото престъпление не изтекъл пет годишен срок от
изтърпяване на това наказание.
Налице е и
субектвината страна на престъплението – подсъдимият е действал виновно, с пряк
умисъл и користна цел да си набави имотна облага, като е предвиждал, че в
резултат на въздействието върху измамените лица, у тях ще възникнат неправилни
представи, че паричните суми, които изпращат ще послужат за плащане на парични
гаранции или предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание, както и че в резултат на тези неверни,
създадени от него представи, измамените лица ще извършат акт на имуществено
разпореждане, с което ще бъде увредено имуществото им. От волева страна
подсъдимият Д. е целял имотна облага за себе си, съзнавайки неизбежността на
настъпилата имотна вреда.
Настоящата инстанция
счита за правилни изводите на проверяваната относно наложеното на подсъдимия Д.
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем години, което наказание следва
да изтърпи при първоначален строг режим, като и на основание чл. 27, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК го е присъединил изцяло към неизтърпяната част от наказанието
му по НОХД №345/2002 година по описа на ОС – Велико Търново „Доживотен затвор
без замяна”. При определяне вида и размера на наказанието районният съд е
съобразил, че се касае за тежко умишлено престъпление, с висок размер на
имуществените вреди, претърпени от пострадалите, извършено е с няколко отделни
деяния, от лице с предходни осъждания, по време на пребиваването му в
пенитенциарно заведение по време на изтърпяване на наказание „Доживотен затвор
без замяна“, обстоятелства, които по отделно и съвкупност водят единствено към
извод за висока обществена опасност както на извършеното, така и на подсъдимия.
Окръжен съд – Ловеч
счита, че правилно първоинстанционния е уважил приетия за съвместно разглеждане
в наказателното производство граждански иск за причинени неимуществени вреди,
предявен от Г.А.С., за сумата от 4 986.10 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 31.03.2013г. до окончателното й изплащане и го е
счел за основателен.
С оглед изхода на
процеса правилно подс. Д. е осъден да заплати направените разноски както в
наказателния, така и в гражданския процес.
Така мотивиран и на основание чл.
338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Окръжен съд-Ловеч
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Присъда № 16 от 16.05.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 365 по описа за 2017 г. на Районен съд – Ловеч
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………………
ЧЛЕНОВЕ:
1…………………………
2………………………..