РЕШЕНИЕ
№ 1182
гр. Пловдив, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501592 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против
Решение № 1560/06.04.2023г., пост. по гр.д.№ 5043/2022, ПдРС, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя против С. Р. А. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 10770/20.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19922/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, III брачен състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 05.12.2019 г. до 01.12.2020 г. в
размер на сумата от 576, 49 лв. за обект, находящ се в ***, както и за установяване на
изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 29.02.2020
г. до 30.11.2021 г. в размер на сумата от 59, 91 лв., ведно със законна мораторна лихва
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
16.12.2021 г., до окончателното й заплащане.
Жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е обжалвал изцяло
1
решението с мотиви, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че правилно
съдът е приел, че ответникът има качеството потребител на предоставени услуги от
дружеството. Счита за неправилен извода, че начина на инкасиране на имота е
недоказан, поради което е и недоказано начисляването на претендираната главница.
Счита, че по делото се доказва наличието на карнета, в която е отразяван отчета, като в
същата са полагани и подписи на потребителя, поради което последният е знаел за
начина на инкасиране на имота. Твърди, че отказът на потребителя да подпише
карнетата не води до извод за неправилно отчитане. Поддържа, че съдът не е взел
предвид и факта, че ОП Жилфонд е констатирало, че наемателят не представя
документи за платена вода Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови
ново, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. Р. А., чрез особения му представител адв. Р. М. оспорва
въззивната жалба. Счита, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото и е
направил следващите се правни изводи. Счита за правилен извода, че щом на
карнетния лист липсва подпис на потребителя, то не се установява коректно отчитане
на потребената вода. Моли за потвърждаване на решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с положителен установителен иск – да се установи в отношенията между
страните, че ответникът като потребител на услугите на дружеството не е заплатил
доставена питейна и отведена канална вода, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 19922/2021, ПРС, се дължат.
Към първоинстанционното дело е приложено ч.гр.д.№ 19922/21, ПРС, което е с
предмет издаване на заповед за изпълнение против С. Р. А. за дължими суми за
доставена и незаплатена питейна вода, като по този начин се установява допустимостта
на установителния иск по чл.422 от ГПК.
За да отхвърли предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че по делото
се доказва, че ответникът е бил потребител на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, но не се доказва извършено реално отчитане на потребеното количество
питейна вода, а следователно и какви да дължимите суми.
Безспорно А. има качеството на потребител на услугите на „В и К“ ЕООД, като
този факт се установява както от представената преписка за възникване /2006г. / и
съществуване до момента на наемно правоотношение с ОП Филфонд за жилище на
процесния адрес, така и от договор за предоставяне на услуги с ищеца за същия адрес.
2
По отношение на спора относно отчитането на доставената питейна вода и
отведената канална такава се установява следното : В исковата молба ищецът
Водоснабдяване и канализация ЕООД твърди, че е извършвано ежемесечно отчитане
на консумираната питейна вода, като е извършвано записване в съответните книги –
т.нар. „карнети“. От фактическа страна се установява от приложените от ищеца копия
от отчетни документи / карнети/ , че в исковия период ежемесечно е отчитано
показанието на водомера на имота, като в документите е записано, че титуляр на
партидата е А.. За процесния период няма нито един подпис в графата „потребител“.
Има записвания : „отл.“, „сл.“, „***“, „тел“. От тези записи не може да се установи как
е извършвано отчитането, още повече, че вписаните количества потребена вода са
различни. В отговора на исковата молба е заявено общо, че се оспорват тези документи
като частни свидетелстващи, съставени от ищеца и че не носят подписи на ответника.
Доколкото този документ е частен свидетелстващ, издаден от самия ищец, то в негова
доказателствена тежест е да ангажира и други доказателства, чрез които да установи
дали записванията за количествата потребена вода са действителни. Такива
доказателства по делото не са ангажирани. Допуснатата и приета ССЕ е годно
доказателства за дължимите суми, само в случай , че се установи че претендираното
количество доставена и отведена вода е реално потребено.
При така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи:
По делото се доказва от приложените копия на преписка от ОП Жилфонд ответникът
А. е наемател на процесния недвижим имот , а от договора с ищеца и че е потребител
на предоставяните услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална. Ето
защо той следва да отговаря за задълженията към дружеството за количеството
доставена вода в имота. От представените копия от карнети за заведени на името на
потребителя за процесния период не се установява да е извършван реален отчет, като
липсват подписи на потребител. В карнетите липсва и отбелязване дали отчетът е
извършван реално и потребителят е отказал да ги подпише или посочените сучи са
начислявани служебно, като в последният случай дружеството е следвало да докаже и
спазване на методологията за това. Ето защо съдът намира, че по делото остава
недоказано количеството доставена вода за процесния период, поради което се явява е
недоказан претендирания размер неплатена вода.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск не се доказва по
основание и по размер и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като постановено в
същия смисъл.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1560/06.04.2023г., пост. по гр.д.№ 5043/2022, ПдРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4