Решение по дело №40/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 45
Дата: 29 март 2023 г.
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева-Дякова
Дело: 20237200700040
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      РЕШЕНИЕ

 

                                                                                                                              45

 

гр. Русе,  29.03.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, първи касационен състав, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

 

при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с  участието на  прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело 40 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

 

Постъпила е касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” – Русе против Решение № 742 от 15.12.2022г., постановено по АНД № 1358/2022г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 18-001991 от 28.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе, с което на „Опаковка БГ” ООД, със седалище: гр.София на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.

В жалбата се навеждат касационни оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Касационният жалбоподател претендира отмяна на първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответната в производството страна – „Опаковка БГ” ООД, в подадено по делото писмено възражение по касационната жалба, дава становище за неоснователност на жалбата. Поддържат  постановеното  въззивно решение като правилно и законосъобразно и молят същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че касационният ответник „Опаковка БГ” ООД стопанисва част от недвижим имот – склад в гр.Русе, в който има изградено повдигателно съоръжение, което не е асансьор по см. на чл.2 от Наредбата  за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и предпазните устройства  за асансьори.  Съоръжението било предназначено само за товари, като устройствата за управлението му не били достъпни за човек, намиращ се на платформата. 

На 02.03.2022г. инспектори от ДИТ Русе извършили в обекта проверка за спазване нормите на трудовото законодателство. В Протокол№ ПР2206862 от 04.04.2022г. установили нарушения, сред които:т.1.Работодателят не е изготвил и утвърдил списък на съоръженията  и дейностите с повишена опасност в обекта на контрол, в нарушение на чл.281, ал.3 от КТ; т.2.Не е осигурен технически надзор на експлоатирания в обекта асансьор, който се явява съоръжение с повишена опасност по см.на чл.32 от Закона за техническите изисквания към продуктите. За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване  и отстраняване на вредните последици от тях на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ контролните органи отправили към работодателя съответните предписания:т.1-Работодателят да изготви и утвърди списък на съоръженията с повишена опасност/СПО/ в предприятието, съгласно изискванията на чл.281, ал.3 КТ, в срок до 11.04.2022г. и по т.2- Работодателят да осигури технически надзор на СПО – асансьор, намиращ се в обекта, съгласно чл.31,ал.1, вр.чл.32, вр.чл.34,ал.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите и съгласно изискванията на чл.204, ал.1 от Наредба №:/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, със срок до 18.04.2022г.

На 31.05.2022г. при последваща проверка в същия обект контролните органи констатирали, че работодателят не е изпълнил  предписание №1, дадено с Протокол№ ПР2206862 от 04.04.2022г., като в предоставения срок не е изготвил и утвърдил списък на СПО. Срещу дружеството е съставен  акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ за неизпълнение на предписание № 1, срещу който постъпва възражение. На 28.07.2022 г. въз основа на АУАН, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе издава обжалваното пред РС - Русе наказателно постановление, с което на основание чл. 415, ал. 1 от КТ налага на дружеството имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, РС - Русе е приел от правна страна, че обжалваното пред съда НП е незаконосъобразно, тъй като дружеството е било в обективна невъзможност да изпълни предписанието. В основата на постановеното решение е приложеното по делото становище на „Техноексперт“ ООД – Пловдив, притежаващо лиценз от Държавната агенция по стандартизациая и метрология. Според становището процесното съоръжение не е асансьор по см. на чл.2 от Наредбата  за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и предпазните устройства  за асансьори, поради което не би следвало да се регистрира като СПО. С тези мотиви районният съд е отменил НП като незаконосъобразно.

Решението на РС - Русе е неправилно.

Основателни са доводите на касационния жалбоподател, че с решението си въззивният съд е осъществил недопустим косвен /непряк/ съдебен контрол на ИАА - наложена принудителна административна мярка, каквото е предписанието на контролните органи от ДИТ. По делото няма данни предписанието да е обжалвано по реда на чл.81 и сл. от АПК, както и по реда на чл. 148 от АПК, поради което същото е влязла в сила принудителна административна мярка- ИАА и подлежи на изпълнение. В този смисъл с неизпълнението на дадените предписания е налице формалното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, за което правилно е ангажирана администаративно наказателната отговорност на работодателя. Предвид изложеното неправилен е извода на въззивния съд, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила-чл.57, ал.1, т.6 и чл.6 от ЗАНН, които са основание за отмяна на НП.

Неправилен е извода във въззивното решение, че работодателят е бил в обективна невъзможност да изпълни предписанието по т.1. Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд  е извел неправилен извод, че процесното съоръжение, след като не отговаря на техническите характеристики на асансьор по см. на Наредбата  за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и предпазните устройства  за асансьори, същият не представлява СПО, поради което не следва да бъде включен в списъка по чл. 281, ал.3 от КТ. В чл.32 от ЗТИП са посочени видовете съоръжения с повишена опасност по смисъла на този закон и сред тях изрично са посочени асансьори, повдигателни съоръжения и други, които са определени с наредбите по чл. 31 от с.з. Една от наредбите, издадена по реда на чл. 31 ЗТИП е  НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения. След като въззивния съд е установил,че съоръжението не е асансьор, той не е изследвал неговия вид, въпреки, че по делото има данни за това. Принципно няма спор и е доказано, че в обекта е налице съоръжение за повдигане на товари. Това се установява от становището на лицензираното дружество, където е посочено, че съоръжението е предназначено само за товари. В Договора за наем на недвижим имот от 10.10.2017г. се посочва, че в предоставения под наем имот се намира товаро-пътнически асансьор. В протокол  на ДИТ за извършена проверка в същия обект на 05.11.2020г.  в т.1 са установени нарушения, свързани с управлението на телфер. Предвид  изложеното, налага се извода, че в обекта е налице съоръжение, което макар и да не е точно асансьор, е свързано с повдигане на товари, поради което и предвид разпоредбите на една от наредбите по чл. 31 от ЗТИП, а именно НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, представлява СПО. Като такова това съоръжение е следвало да бъде включено в списъка по чл. 281, ал.3 от КТ, така както е предписано на работодателя от контролните органи в т.1 от предписанието. С бездействието си – неизпълнение на предписанието в указания срок, наказаното лице е осъществило състава на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и основателно е ангажирана отговорността му.

Настоящият касационен състав намира, че при индивидуализиране на предвиденото от санкционната норма наказание, АНО не е спазил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и неправилно е определил размера на наложената санкция  в размер на 2500лв. За неизпълнение на предписание на контролните органи санкционната част на чл. 415, ал.1 от КТ предвижда налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. В процесния случай, предвид всички установени обстоятелства и липсата на вредни последици от неизпълнение на предписанието, съдът намира, че размера на наложената имуществена санкция следва да бъде изменен към минимума от 1500лв.

С оглед гореизложеното решението на Районен съд - Русе като неправилно следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размера на наложената имуществена санкция следва да бъде изменен от 2500лв към минимума от 1500лв

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 742 от 15.12.2022г., постановено по АНД №1358/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 18-001991 от 28.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе

и

ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001991 от 28.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе, с което на „Опаковка БГ” ООД с ЕИК *********, със седалище: гр.София, район Кремиковци, ж.к.“Враждебна“, ул.68, №4, представлявано заедно и поотделно от Н.Г.Н. и Ц. А. М. на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, като НАМАЛЯВА  размера на имуществената санкция на 1 500/хиляда и петстотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

                                                                       

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                

                                                              

                                                                           2.