РЕШЕНИЕ
№ 20587
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. А.ОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. А.ОВА Гражданско дело №
20211110131349 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. С. К., ЕГН: ********** от град С,
чрез пълномощника си С. П. К., ЕГН: **********, живущ в град С против „Ч” АД, ЕИК:
......... със седалище и адрес на управление - град С и против „Ч“ АД, ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление - С.
Ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот, представляващ
неурегулирано дворно място с площ от 1788 /хиляда седемстотин осемдесет и осем/ кв.м.,
съставляващо имот пл. №269/двеста шестдесет и девет/ от кадастрален лист Б-15-4-В от
неодобрения кадастрален план на София, град ..........
Твърди се, че ищцата е призната за собственик по давностно владение на гореописания
недвижим имот с нотариален акт №99, том XI, дело 2123/1992 г. на нотариалната служба
при Софийския районен съд, като понастоящем този имот се води на административен
адрес: С.
Твърди се, че със Заповед №РД-50-09-234812.06.1984 г. е утвърдена дворищната
регулация и поземлен имот №269 /двеста шестдесет и девет/ се намира в квартал 120 /сто и
двадесет/ по плана на град Н, и съдържа графично изчислена площ от 1776 /хиляда
седемстотин седемдесет и шест/ кв.м. при граници: от запад улица, от север УПИ IV-284,
УПИ Ш-284, УПИ П- 269, УПИ1-283, от изток имот пл.№265 и от юг УПИ IX-271, УПИ
VIII-282.
Твърди се, че от площта – 1396 /хиляда триста деветдесет и шест/ кв.м. ПИ №269 по
регулационния план са предвидени за „улици“ и към съседни урегулирани поземлени имоти,
като отчуждителната процедура и уреждания на сметки по регулация не са извършвани, 380
/триста и осемдесет/ кв.м. от ПИ №269 попадат извън регулационния план на град Нови
Искър.
Твърди се, че поземлен имот с идентификатор 00357.5353.122 /нула, нула, триста
1
петдесет и седем, точка, пет хиляди триста петдесет и три, точка, сто двадесет и две/ и
номер по предходен план 269/двеста шестдесет и девет/, с площ от 1377 /хиляда триста
седемдесет и седем/ кв.м. се намира на адрес: град Н при съседи: ПИ с идентификатор
00357.5353.281; ПИ с идентификатор 00357.5353.264; ПИ с идентификатор 00357.5353.144;
ПИ с идентификатор 00357.5353.282; ПИ с идентификатор 00357.5353.138; ПИ с
идентификатор 00357.5353.4; ПИ с идентификатор 00357.5353.129; НИ с идентификатор
00357.5353.116; ПИ с идентификатор 00357.5353.123; ПИ с идентификатор 00357.5353.126.
Твърди се, че от комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен
имот с пл. №269 по архивен кадастрален план на София, кадастрален лист 5-15-4-В,
поддържан от отдел „Геодезически и кадастрални дейности“ на Дирекция „Териториално
планиране“ към Направление „Архитектура и градоустройство“ на СО до обявяването в
„Държавен вестник“ на одобрена кадастрална карта, стар кадастрален план на с.Гниляне,
кад.лист № 16, емисия 1960г,, кадастрална карта, одобрена със Заповед ЛеРД-18-
3/11.01.2012г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър,
действащ регулационен план на град Н, одобрен със Заповед. №Р Д-50-09-234/12.06.1984г.
на главния архитект на София, издадена на 25.08.2017 г. , че:
а/ Площта по кадастрална карта на ПИ с идентификатор 00357.5353.122 е 1377 кв.м.; -
идентификатор 00357.5353.264 е 354 кв.м. ;
б/ Площта по графични данни на поземлен имот с пл. №269 по архивен кадастрален
план е 1776 кв.м, поземлен имот с пл. №210 по стар кадастрален план с 1805 кв.м.
Твърди се, че актуалното състояние на процесния имот към 05.09.2017 година е
обективирано в скица на поземлен имот №15-759725 от 20.08.2019 г., издадена от Служба
по геодезия, картография и кадастър - град София и, че поземления имот е с идентификатор
00357.5353.122 /нула, нула, триста петдесет и седем, точка, пет хиляди триста петдесет и
три, точка, сто двадесет и две и номер по предходен план 269 двеста шестдесет и девет/, с
площ от 1377 /хиляда триста седемдесет и седем/ кв.м. се намира на адрес: град Н при
съседи: ПИ с идентификатор 00357.5353.281; ПИ с идентификатор 00357.5353.264; ПИ с
идентификатор 00357.5353.144; ПИ с идентификатор 00357.5353.282; ПИ с идентификатор
00357.5353.138; ПИ с идентификатор 00357.5353.4; ПИ с идентификатор 00357.5353.129; ПИ
с идентификатор 00357.5353.116; И с идентификатор 00357.5353.123; ПИ с идентификатор
00357.5353.126.
Твърди се, че от комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлени
имоти с идентификатори 00357.5353.264 и 00357.5353.122 от кадастралната карта на град Н,
Столична община, одобрена със Заповед №РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор
на АГКК, действащ план за регулация на град Н, одобрен със Заповед №РД-50-09-
234/12.06.1984 г. на Главен архитект на София, ИПР, одобрено с Решение №465 по
Протокол №37/20.07.2017г. на СОС, изготвена от „ГИС – София“ ЕООД се установява, че:
А/ По кадастрална карта площта на ПИ с идентификатор 00357.5353.264 е 354 /триста
петдесет и четири/ кв.м., допуск 15 кв.м.; - ПИ с идентификатор 00357.5353.122 е 1377
хиляда триста седемдесет и седем/ кв.м., допуск 30 кв.м.;
Б/ По графични данни площта на: - УПИ IX-271, кв. 112 от действащ план за регулация
е 700 кв.м.; - УПИ 1-283, кв. 120 от действащ план за регулация є 477 кв.м.; - УПИ VIII-282,
кв.112 от действащ план за регулация е 463 кв.м.; - УПИ П-269, кв.120 от действащ план за
регулация е 573 кв.м.; - УПИ IV-284, кв. 120 от действащ план за регулация е 478 кв.м.; УПИ
Ш-284, кв. 120 от действащ план за регулация е 526 кв.м.
Твърди се, че с писмо регистрационен индекс №5300-822/07.11.1996 г., издадено от
кмета на район „Нови Искър“, Столична община, адресирано до Г-н С, живущ в София.......
е била изпратена покана за явяване и даване на съгласие за поставяне на електрически стълб
на празното място в кв. „Изгрев“ за прокарване на ел.ток до къщата на съседа Х.
2
Сочи се, че Се баща на ищцата, починал на 27.10.2020 г. и е оставил за наследници Н
С. К. - дъщеря и Р. С. К. – дъщеря.
Твърди се, че нито С, нито ищцата са давали съгласие за поставяне на електрически
стълб.
Твърди се, че при посещение на дворното място през пролетта на 2001 г. /две хиляди и
първа/ година е установено, че в него са монтирани 3/три/ електрически стълба, които са
свързани помежду си чрез въздушни електропроводи и в крайна сметка през оградата на
имота в североизточната част на дворното място, продължавайки прокарването на
въздушните електропроводи през съседното дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ със съвременен идентификатор 00357.5353.123 /нула, нула, триста петдесет и седем,
точка, пет хиляди триста петдесет и три, точка, сто двадесет и три/, находящо се в град Н с
административен адрес - ул. ........., с площ от 529 /петстотин двадесет и девет/ кв.м., в
квартал 112 /сто и дванадесет/ при граници: от югозапад поземлен имот 00357.5353.122, от
североизток поземлен имот 00357.5353.126, от югоизток поземлен имот 00357.5353.1 19,
поземлен имот 00357.5353.114 - второстепенна улица и от северозапад поземлен имот
00357.5353.116, преминаващи (въздушните електропроводи) също и през ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ със идентификатор 00357.5353.114 /нула, нула, триста петдесет и седем, точка, пет
хиляди триста петдесет и три, точка, сто и четиринадесет/, находящ се в град Нови Искър,
Столична община, област София град, с площ от 220 /двеста и двадесет/ кв.м., в квартал 112
/сто и дванадесет/, отреден за второстепенна улица при граници: от северозапад улица „Х“,
от югозапад с поземлен имот 00357.5353.116, поземлен имот 00357.5353.123, от югоизток
поземлен имот 00357.5353.126, поземлен имот 00357.5353.1 19 и от североизток поземлен
имот 00357.5353.113 и поземлен имот 00357.5353.106 се достига до ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 00357.5353.113 /нула, нула, триста петдесет и седем, точка, пет хиляди
триста петдесет и три, точка, сто и тринадесет/, находящ се в град Н град с административен
адрес - ........., с площ от 370 /триста и седемдесет/ кв.м., в квартал 112 /сто и дванадесет/ при
граници: от северозапад поземлен имот 00357.5353.106, от югозапад поземлен имот
00357.5353.114, от югоизток поземлен имот 00357.5353.119, и от североизток поземлен имот
00357.5353.109 и поземлен имот 00357.5353.92.
Твърди се, че по това време дворното място е било заградено с монтирана една
двукрила портална врата и до нея непосредствено монтирана друга еднопортална врата и
когато бащата на ищцата С е отишъл да нагледа имота е установил, еднопорталната врата е
била зейнала и отворена чрез упражнен натиск върху нея.
Твърди се, че след като се установило, че в имота има монтирани три ел.стълба са били
правени постъпки за тяхното премахване и на поставените въздушни електропроводи
/електрически жици/, но това не се е случило.
Твърди се, че от собственото на ищцата дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 00357.5353.122 /нула, нула, триста петдесет и седем, точка, пет
хиляди триста петдесет и три, точка, сто двадесет и две/ и номер по предходен план 269
двеста шестдесет и девет/, с площ от 1377 /хиляда триста седемдесет и седем/ кв., намиращо
се на адрес: град Н през съседните дворни места, от които първото през което преминава
въздушния електропровод с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ със съвременен идентификатор
00357.5353.123 /нула, нула, три пет седем, точка, пет хиляди триста петдесет и три, точка,
сто двадесет и три/, находящо се в град Н град с административен адрес – ......... който
(въздушният електропровод) продължава по нататък през ПОЗЕМЛЕН ИМОТ със
идентификатор 00357.5353.114 /нула, нуга, триста петдесет и седем, точка, пет хиляди
триста петдесет и три, точка, сто и четиринадесет/, находящ се в град Н с площ от 220
/двеста и двадесет/ кв.м, в квартал 112 /сто и дванадесет/, отреден за второстепенна улица, за
да достигне до дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
00357.5353.113, находящ се в град Н град с административен адрес -.........
3
Твърди се, че поземлен имот с идентификатор 00357.5353.113 и е собственост на ТОА
„Н , сочи се, че същото е общинска собственост.
Твърди се, че на същия имот е съсобственик С, с ЕГН- **********. Твърди се, че в
поземлен имот с идентификатор 00357.5353.113 има построени няколко постройки, в една
от които живее г-жа С, на която е открита партида на ЧЕЗ №300018704960 по договор
№**********/14.05.2008 г.
Твърди се, че праводателят на ответниците - „Е“ против волята на собственика Р. С. К.
и без нейното съгласие, без съгласието на нейния наследодател С, са прокарали въздушна
електропроводна линия ниско напрежение през собственото на ищцата дворно място, като и
до този момент няма налице подписан договор с ищцата, или неин пълномощник за
условията на ползването на част от собственото им дворно място.
Твърди се, че местоположението на трите електрически стълба и начина по който са
прокарани въздушните електропроводи напълно блокира ползването на дворното място -
поземлен имот с идентификатор 00357.5353.122 с площ от 1377 /хиляда триста седемдесет и
седем/ кв.м., които на практика са неизползваеми от собствениците, и се твърди, че с това
ответниците са лишили ищцата от възможността свободно и без ограничения да упражнява
правото си на собственост чрез монтирането на трите електрически стълба и прокарването
на въздушните електропроводи.
Твърди се от ищцата, че няма учредено сервитутно право в полза на „Чили на „Ч“ АД
и техните предшественици, няма дадено съгласие от страна на собственика Р. К., на вече
починалия ползвател С в далечната 1996г. за монтирането на електрическите стълбове и
прокарването на въздушните електропроводи, няма съгласно законовите изисквания
сключен писмен договор със собственика или неговия пълномощник за уреждане на
имуществените отношения по повод предоставянето достъп на ответните дружества до
съоръженията му в собствения на ищцата имот срещу заплащане на цената, определена по
одобрената от КЕВР методика.
С оглед на горното се твърди, че ответниците в условията на евентуалност са се
обогатили неоснователно за сметка на ищцата.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да:
- осъди „Ч със седалище и адрес на управление - град С“, а при условията на
евентуалност „Ч“ да заплати на ищцата Р. С. К., ЕГН ********** от град София, ........., чрез
пълномощника й С. П. К., ЕГН **********, живущ в град С:
1. сумата в размер на 16 150,00 /шестнадесет хиляди сто и петдесет/ лева за периода от
01.03.2016 г. /първи март две хиляди и шестнадесета/ година до 01.03.2021 г. /първи март
две хиляди двадесет и първа/ година, представляващ обезщетение за пропуснатите ползи от
лишаването на ищцата от правото на свободно и без ограничения ползване на собствения
имот, представляваш неурегулирано дворно място с площ от 1788 /хиляда седемстотин
осемдесет и осем/ кв.м., съставляващо имот пл. №269/двеста шестдесет и девет/ от
кадастрален лист Б-15-4-В от неодобрения кадастрален план на С, който представлява
съгласно скица на поземлен имот №15-759725 от 20.08.2019 г., издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър - град София - поземления имот с идентификатор
00357.5353.122 /нула, нула, триста петдесет и седем, точка, пет хиляди триста петдесет и
три, точка, сто двадесет и две/ и номер по предходен план 269 /двеста шестдесет и девет/, с
площ от 1377 /хиляда триста седемдесет и седем/ кв.м. се намира на адрес: град Н при
съседи: ПИ с идентификатор 00357.5353.281; ПИ с идентификатор 00357.5353.264; ПИ с
идентификатор 00357.5353.144; ПИ с идентификатор 00357.5353.282; ПИ с идентификатор
00357.5353.138; ПИ с идентификатор 00357.5353.4; ПИ с идентификатор 00357.5353.129; ПИ
с идентификатор 00357.5353.116; ПИ с идентификатор 00357.5353.123; ПИ с идентификатор
00357.5353.126, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата
4
молба - 1.3.2021 година до окончателното й изплащане;
2. сумата в размер на 5200,00 /пет хиляди и двеста/ лева, представляваща мораторна
лихва върху претендираната главница в размер на 16 150 лева за периода от 01.03.2018
година до датата на завеждането на исковата молба - 1.3.2021 година;
3- да бъдат осъдени и задължени „Ч“ АД, а в условията на евентуалност - „Ч АД за
негова сметка да демонтира и премести трите електрически стълба и свързващите ги
въздушни електропроводи извън границите на имота в едномесечен срок от датата на
влизане в сила на съдебното решение.
Прави се искане за присъждане на разноски.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответните дружества, като в предвидения от
закона срок са депозирани отговори на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът „Ч АД оспорва исковите претенции по
основание и размер. Този ответник твърди, че дружеството не е собственик на действащ
въздушен електропровод и/или на стълбове от такъв, който да е изграден в имота на ищцата.
Твърди се, че в процесния имот са налични единствено стълбове и въздушни ел.
проводници, представляващи изходяща електропроводна линия, която не е част от
електроразпределителната мрежа на „Ч АД, а още по-малко на „Ч“ АД, като второто
дружество не може дори и хипотетично да отговаря по предявените искове, тъй като същото
се явява търговец на ел.енергия, а не оператор на електоразпределителанта мрежа.
Твърди се, че електропроводното отклонение ниско напрежение, за което се
претендира заплащане на обезщетение не е собственост на „Ч“ АД, не се ползва от него и
същото е разположено след граница на собственост на съоръженията, а именно след клемите
на предпазителя на главното електромерно табло, монтирано върху стълб извън имота на
ищцата. Твърди се, че „Ч“ АД, а още по- малко „Ч“ АД не са пасивно легитимирани
материално правно, а от там и процесуално правно да отговарят по предявените искове.
Твърди се, че „Ч“ АД не ползва процесния имот, като в него няма изграден
електропровод, собственост на това дружество, респ. няма стълбове- част от такъв
електропровод.
Твърди се, че съгласно чл.29, ал.1 от Наредба №6 от 2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните ел.
мрежи, когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост на
съоръженията е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите
клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи.
Твърди се, че процесния въздушен електропровод е ниско напрежение и същият
представлява отклонение от общите мрежи на техническата инфраструктура по смисъла на
ЗУТ, служещо за електрозахранване на обект на потребител на ел. енергия, находящ на
адрес гр. Н като ПИ с идентификатор 00357.5353,123, представляващ УПИ IX-271, кв. 112,
по плана на град Н. Твърди се, че средството за търговско измерване на този клиент е
поставено в електромерно табло заедно с други електромери на стълб извън имота на
ищцата. Твърди се, че след този стълб електропроводното отклонение представлява т.нар.
изходяща линия и същото е собственост на присъединеното лице, чийто обект захранва.
Твърди се, че след границата на собственост на съоръженията, а именно в конкретния
случай клемите на средството за търговско измерване, респ. предпазителите или
прекъсвачите, дружеството не осъществява разпределение на ел. енергия до свои клиенти.
С оглед на горното се твърди, че „Ч“ АД не ползва процесния енергиен обект и не е
лишило ищцата от правото й да ползва собствения си имот.
5
Твърди се, че имот с идентификатор 00357.5353.122 по действащ регулационен план,
одобрен през 1984 г. е предвиден за улица и в този смисъл се твърди, че са неоснователни
наведените твърдения за намерения за строителство в същия и оплаквания, че именно
поради наличието на стълбове и проводници на тях ищцата била лишена от правото на
пълноценно ползване на имота.
Твърди се, че само по себе си наличието на електропроводното отклонение, прокарано
по будещата линия не ограничава използването на имота, доколкото в този имот може да
бъде извършено само такова строителство, което не противоречи на действащия
регулационен план.
Твърди се, че както електроразпределителната мрежа за района, в който попада
процесния имот, така и отклоненията от същите са изграждани през 1999 г. по време на
действието на Закона за електро стопанството /обн. ДВ бр.95 от 1975 г., отм./, като следва да
се има предвид, че енергетиката, електро изграждането и електроснабдяването е било
приоритет на държавата. Твърди се, че същите съоръжения - представляват енергийни
обекти по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за енергетиката и линейни съоръжения на
техническата инфраструктура по смисъла на ЗУТ.
Твърди се, че „Ч“ АД е собственик на основание преобразуване и правоприемство на
мрежа ниско напрежение с диспечерско наименование МНН ТП 22- 068 Н като същата е
част от активите на дружеството, заведени през 1992г. като актив №22335007.
Твърди се, че относно собствеността на електроразпределителната мрежа следва да се
съобразява правоприемството между „..........ЕАД.
Твърди се, че именно „Е ЕАД е придобило онези активи на своя праводател „Н“ ЕАД,
чрез което последното търговско дружество е осъществявало дейността си на отделената
територия, а именно енергийните обекти /електрически уредби и електропроводни линии с
високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент на електрическа енергия/,
в това число и процесните енергийни обекти.
Твърди се, че с Решение №21 от 29.01.2008 г. на СГС по ф.д. №6358 от 2000 г. е
вписана промяна на наименованието на „............
С отговора на исковата молба се твърди, че не е основателно твърдението на ищцата,
че „Ч АД ползва без основание имота на ищцата.
Твърди се, че за процесния въздушен електропровод и за общата мрежа ниско
напрежение в района в полза на това дружество е възникнало по силата на закона и
сервитутно право по силата на чл.60, ал.2, от ЗЕЕЕ /отм./, което е запазило действието и по
силата на §26 от ПЗР на ЗЕ.
Твърди се, че процесното отклонение, както и собствената на „Ч“ АД мрежа ниско
напрежение служат за разпределение и пренос на ел. енергия и съответно са енергийни
обекти по смисъла на §1, т. 17 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност
/ЗЕЕЕ, обн. ДВ бр. 64 от 16.07.1999 г., отм./, аналогично по смисъла на §1, т.23 от ДР на сега
действащия Закон за енергетиката /3Е, обн. ДВ бр. 107 от 09.12.2003 г./, които са изградени
преди 1999 г.
Твърди се, че за такива обекти по силата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ, със самия факт на
приемане на закона, е възникнало сервитутно право в полза на електроразпределителното
дружество. Твърди се, че по силата на това сервитутно право за съоръженията, изградени
преди 1999 г. могат да бъдат държани в имота на ищеца, а последния няма право да иска
изместването им в този смисъл са ал.7 и ал.8 от §67 на ПЗР на ЗИД на ЗЕЕЕ обн. 2000г./.
Твърди се, че за възникването на това сервитутно право, което е вид ограничено вещно
право, не е предвидено нито заплащане на обезщетение, нито отреждане с устройствени
планове, нито друго допълнително действие.
6
Твърди се, че възникналите по силата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ /отм./ сервитутни
права са запазили действието си по силата на §26 от ПЗР на сега действащия Закон за
енергетиката.
Твърди се, че по силата на чл.61, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, аналогично разписано в чл.64,
ал.1, т.1, 676 от ЗЕ при упражняването на сервитутите дружеството има право негови
представители да влизат и да преминават през служещите имоти, какъвто се явява
процесния поземлен имот, и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на
енергийните обекти.
Твърди се, че ответникът е в правото си да държи електропроводите, които
експлоатира и поддържа в имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ с тази заварена тежест, а
ищцата длъжна да търпи и не възпрепятства упражняването на сервитутните права, чийто
обем, размери и разположение на сервитутните ивици и ред за упражняване са
регламентирани подробно в Наредба №16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните
обекти.
Ответникът с отговора на исковата молба твърди, че следва да се има предвид, че извън
площта на стъпката на електропроводния стълб, не може да се счита, че е налице и реално
ползване на имота, тъй като енергийното дружество- оператор на съответната мрежа, не
ползва имота. Твърди се, че ограничителните сервитутни ивици, в които на собственикът на
имота е забранено да извършва определените по Наредба №16 за сервитутите на
енергийните обекти дейности не възпрепятстват ползването на имота от него, доколкото с
това ползване не се застрашава безопасността и целостта на енергийния обект.
Твърди се, че енергийното дружество има право на достъп до поземлен имот, в който
има изградени енергийни обекти основание чл. 67, ал. 1 от Закона за енергетиката.
С отговора на исковата молба - „Ч“ АД - твърди, че липсва обедняване, респ.
обогатяване и причинно следствена връзка между тях, като твърди, че находящите се в
имота електропроводи не пречат на ползването и застрояването на имота, и наличието на
линейно съоръжение не пречи имотът да бъде ползван по предназначение, а именно като
улица.
С отговора на исковата молба се оспорват исковите претенции по размер. Твърди се, че
цените се определят с методика на КЕВР за определяне на цени за предоставен достъп.
Твърди се, че в дружеството не е постъпило искане, покана или заявление за сключване
на договор по реда на чл. 117, ал. 8 за процесния период, нито са представени изискуемите
по Методиката на ДКЕВР данни и документи, които са обосноват приложение на
цитираната правна норма.
Твърди се, че законът не предвижда заплащане на месечно обезщетение за сервитутни
права, а еднократно такова и то единствено в случаите, когато се касае за изграждане на
нови енергийни обекти - след 2000 година.
Оспорва се и предявения иск за мораторна лихва, като се твърди, че не е основателен.
Твърди се, че не е получавана покана и не се дължи мораторна лихва за заплащане на
претендираната от ищцата главница в размер на 16 150 лева за периода от 01.03.2016 г. до
01.03.2021 г.
С отговора на исковата молба - „Ч“ АД оспорва исковата претенция за премахване на
стълбовете отново с твърдения, че не е собственик на процесния електропровод.
Твърди се, че дружеството не носи отговорност за съоръженията след граница на
собственост, а още по-малко има право да се разпорежда с такова, което е чужда
собственост.
Сочи се, че в случая се касае за специфична вещ, която е предназначена да задоволи
обществена потребност от ел. захранване, като електропроводното отклонение е изградено
7
по регулация, одобрена още през 1984 г. (в терен, предвиден за улица, по който се
осъществява достъпа до ПИ с идентификатор 00357.5353.123).
Твърди се, че не е основателно искането да бъде определен едномесечен срок от
влизане в сила на евентуално осъдително решение, като посочения срок не кореспондира с
законоустановените процедури, необходими да бъдат проведени при изграждане на
алтернативно захранване в това число проектиране, издаване на разрешение за строеж
извършване на строителни процедури при спазване изискванията за съставяне на актов
протоколи по време на строителство и въвеждането в експлоатация на хипотетично ново
отклонение.
С отговора на исковата молба ответникът – „Ч“ АД оспорва исковите претенции по
основание и размер.
Този ответник твърди, че твърдяното неправомерно накърняване право на собственост
на ищцата върху процесния недвижим имот, причинено от описаните съоръжения –
монтирани три електрически стълба и свързващите ги въздушни електропроводи, не е
резултат от действие или бездействие на сочения в исковата молба ответник „Ч“ АД Сочи
се, че описание съоръжения не са собственост на „Ч АД.
Твърди се, че експлоатацията на електроразпределителната мрежа – електропроводни
линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, която служи за
пренос и разпределение на електрическа енергия с цел доставка на потребителите, както и
поддържането на валидна лицензия за извършване на тази дейност на определена територия,
управлението на разпределителната мрежа, поддържането на обектите и съоръженията в
съответствие с техническите изисквания, не е в предмета на дейност на това дружество.
Твърди се, че съвкупността от енергийни обекти - електропроводни линии и
електрически уредби, служещи за разпределение и доставка на електрическа енергия до
обекти на потребителите, не е собственост на „Ч“ АД и не се намира под негово
стопанисване и управление.
Твърди се, че енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от
съответната преносна или разпределителна мрежа, са притежание на титуляра на издадената
за съответната дейност лицензия, а тези, които са собственост на трети лица, съответно
подлежат на изкупуване.
Твърди се, че „Ч“ АД не притежава лицензия за дейността разпределение на
електрическа енергия, респективно не е лицензирано за осъществяване на такава дейност и
не е собственик на ел. съоръженията, в това число процесиите.
Твърди се, че твърдяното в исковата молба неоснователно действие, изразяващо се в „
…поставени три електрически стълба и свързващите ги въздушни електропроводи“, не e
резултат от поведението на сочения в исковата молба ответник - „Ч“ АД, т.к. описаните ел.
съоръжения не са монтирани от това дружество, нито от друго дружество, на което е
правоприемник.
С отговора на исковата молба се твърди, че исковите претенции са неоснователни и
недоказани по основание и размер и се иска съдът да ги отхвърли като присъди на
ответника разноски.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован се явява и се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли
същият да бъде уважен изцяло.
За ответните дружества в съдебно заседание се е явил надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва исковата претенция по основание и по размер.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, както и са
допуснати съдебно- техническа експертиза, съдебно – оценителна експертиза, чиито
8
заключения са приети, и след анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност, от една
страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното
от фактическа страна:
По делото няма безспорни обстоятелства – такива, които се признават от страните по
делото, както и които не се нуждаят от доказване.
По делото се прие нотариален акт №99, том XI, дело №2123/1992 г. на нотариалната
служба при Софийския районен съд, от който се установи, че ищцата Р. С. К. е призната за
собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ неурегулирано
дворно място с площ от 1788 /хиляда седемстотин осемдесет и осем/ кв.м., съставляващо
имот пл.№269/двеста шестдесет и девет/ от кадастрален лист Б-15-4-В от неодобрения
кадастрален план на София, град .............
От скица на поземления имот №15-407305 от 23.08.2017 г., издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър - град София, се установява, че поземлен имот (процесния
недвижим имот) с идентификатор 00357.5353.122 /нула, нула, триста петдесет и седем,
точка, пет хиляди триста петдесет и три, точка, сто двадесет и две/ и номер по предходен
план 269/двеста шестдесет и девет/, с площ от 1377/хиляда триста седемдесет и седем/ кв.м.
се намира на адрес: град ..........при съседи: ПИ с идентификатор 00357.5353.281; ПИ с
идентификатор 00357.5353.264; ПИ с идентификатор 00357.5353.144; ПИ с идентификатор
00357.5353.282; ПИ с идентификатор 00357.5353.138; ПИ с идентификатор 00357.5353.4; ПИ
с идентификатор 00357.5353.129; НИ с идентификатор 00357.5353.1 16; ПИ с идентификатор
00357.5353.123; ПИ с идентификатор 00357.5353.126.
Тези кадастрални данни, касаещи недвижимия имот и настоящия му административен
адрес се потвърждават и от приетата и издадена по-късно скица на поземления имот №15-
759725 от 20.08.2019г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - град
София.
Установява се, че площта на процесния недвижим имот се различава по предходен
регулационен план, както е видно от представената по делото комбинирана скица за пълна
или частична идентичност на поземлени имоти с идентификатори 00357.5353.264 и
00357.5353.122 от кадастралната карта на град Н, одобрена със Заповед №РД-18-
3/11.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, Действащ план за регулация на град Н
одобрен със Заповед №РД-50-09-234/12.06.1984г. на Главен архитект на София, ИПР,
одобрено с Решение №465 по Протокол №37/20.07.2017г. на СОС, изготвена от „Г“ ЕООД.
По кадастрална карта площта на имота е: ПИ с идентификатор 00357.5353.264 е 354
кв.м., допуск 15 кв.м.; а ПИ с идентификатор 00357.5353.122 е 1377 кв.м., допуск 30 кв.м., а
площта по графични данни на УПИ IX-271, кв.112 от действащ план за регулация е 700
кв.м.; УПИ 1-283, кв.120 от действащ план за регулация е 477 кв.м.; УПИ VIII-282, кв.112 от
действащ план за регулация е 463 кв.м.; УПИ П-269, кв.120 от действащ план за регулация е
573 кв.м.; - УПИ IV-284, кв.120 от действащ план за регулация е 478 кв.м.; УПИ III-284,
кв.120 от действащ план за регулация е 526 кв.м.
По делото е прието писмо с регистрационен индекс №5300-822/07.11.1996 г., издадено
от кмета на район „Н“, Столична община и адресирано до С със следното съдържание: „Г-
н........, Най-учтиво Ви молим да дадете съгласието си за поставяне на електрически стълб на
празното Ви място в кв.“Изгрев“ за прокарване на ел.ток до къщата на съседа Х, който е
инвалид III-та група, и живее там постоянно и животът му е невъзможен без ел.ток.
Поставянето на електрическия стълб ще бъде от полза и за Вас. Молим да се явите в
районната администрация в срок от 10 /десет/ дена от получаване на настоящето, за да
дадете писменото си съгласие за това.“.
Според приетото по делото удостоверение за наследници №РВЕ20-УГ01-
7078/29.10.2020 г., издадено от Столична община, район „Възраждане“, област София градС,
9
починал на 27.10.2020 г., е оставил за наследници Н С. К. - дъщеря и Р. С. К. – дъщеря и
ищца по делото.
С отговора на исковата молба е представена Лицензия за обществено снабдяване с ел.
енергия №Л-135-11/29.11.2006 г., издадена от ДКЕВР на „Ч“ АД, от която се установява, че
същата е издадена на ответното дружество за дейността „обществено снабдяване с
електрическа енергия за обособена територия“, определена в приложение 1 към лицензията
за срок до 13.08.2039 г.
По делото са допуснати и изслушани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели в режим на довеждане.
По делото се разпита свидетелят Нели К. – сестра на ищцата Р. К..
Според показанията на свидетелката ищцата Р. К. е собственик на процесното място,
закупено е 1978 - 1979 г. от бащата на ищцата и свидетелката с оглед да построи фамилна
къща, тъй като нямали семейна собственост в гр. София и дори закупил строителни
материали да започне строеж, но в последствие цялото семейство заминали за Куба, върнал
се в средата на 90-те години в Бьлгария, като междувременно през 1991-1992 г. преписал
имота на сестрата на свидетелката, който е с площ около1700-1800 кв.м., мястото
наподобява тясно място от 15 линейни метра, на главния булевард в гр. Н в дължина 150
кв.м., представлява 3 самостоятелни парцела от по 600 кв.м., регулацията е частична, по
подробен устройствен план на общината в регулация е вкарана челната част - 23, където са
разположени въпросните стълбове, последната част в момента е със статут на земеделска
земя, но мястото си е едно цяло, оградено, с метална порта отпред.
Според показанията родителите на свидетелката и ищцата са го използвали за селско -
стопанска дейност но имали проблеми с общината да започнат строеж. През 90-те години
сестрата на свидетелката вече станала собственик на имота, когато постъпило писмо от
кмета до С с искане да разреши в мястото да се постави електрически стълб с цел захранване
на съседен имот в дъното на мястото, в който имот имало стара къща, в която живеел
инвалид.
Свидетелката твърди, че са посещавали мястото поне по един път годишно, там имало
построена паянтова барака, вкарали вода, използвали го за селскостопанска дейност, а
свидетелката видяла стълбовете през 2001 г., като първият стълб е поставен в началото на
мястото от дясната страна, следващият е поставен по диагонал от лявата страна и
последният е поставен в средата на мястото като е наклонен и опасен. Според свидетелката
имотът, заради който били прокарани тези стълбове не е бил захранен през годините тъй
като възрастният човек се прибрал в София да го гледат близките и в момента други съседи
се възползват от наличието на стълбовете. През 2006 - 2008 г. се появили жиците за първи
път за захранване на имот, който не е съседен на процесния, а през съседен имот.
Свидетелката сочи, че не знае да има официална кореспонденция за процесния имот с
Ч, а относно това защо са стълбовете там, има ли съгласие за тяхното поставяне
свидетелката през 2007 г. се допитала до главния архитект на община Н, техническата
служба на община Н, търсила документи и в Ч, както и архивна служба на СО, но не
намерила документи за стълбовете.
Според свидетелката около 30-40 години имотът не може да се използва по една или
друга причина, не могат и да го продадат и никой не би купил място с 15 метра лице, в
което някой на зигзаг произволно е поставил 3 стълба, не може и да се строи.
Свидетелката сочи, че провела разговори с позната относно реализация на проект за
терапия чрез градинарство на възрастни хора с деменция, изоставени, болни, тъй като
намира мястото за изключително подходящо за тази дейност, говорили да се оправи статута,
да се изчисти от всичко, което пречи да се използва и да се пристъпи към преговори, но към
момента не може да се реализира заради поставените стълбове и статута на имота, като
10
също не може и да се продаде.
Свидетелката Н К. твърди, че имотът е първоначално закупен голям за да бъде
разделен на 3 части, независимо, че е собственост на сестра й – Р. К., те искали да си
построят по една къща, имота го позволява заради дължината си, но в момента 2/3/две
трети/ от имота е неизползваем заради стълбовете, но и защото позицията на ограничение
при строителство е от три метра от ляво, три метра от дясно, а с разположените стълбове,
2/3/две трети/ не могат да се използват, а от друга страна няма как да се използва последната
част в дъното на имота, защото няма лице към улицата и достъп до тази част.
Свидетелката твърди, че сестра й не е давала съгласие за стълбовете, баща й също, той
не е бил собственик на имота по това време. Никой не ги е търсил, нямат документация.
По делото се разпита и свидетелят А – живее в съседство на процесния имот.
Свидетелят сочи, че знае ищцата да има претенции за премахване на стълбовете, тъй като
той е съсед от дясно с лице към процесния парцел, живее там от 1961 г. Свидетелят сочи, че
в момента в имота има 3 броя стълба 3, като и трите едновременно са сложени през 2001 -
2002 г. от електрото, но предполага не от Ч, а от енергото на Н.
Свидетелят твърди, че в момента ползват ток от там една къща, която е до неговата,
както и наскоро още една, пак съседи на това място.
Според свидетеля през едно място е парцелът, който се захранва, като съседите, които
са прекарали електричеството през ищцовото място и както и минавали кабели през ъгъла
на неговото място, не са ги питали дали са съгласни - нито ищцата Р. К., нито свидетеляА.
Свидетелят твърди, че бащата на ищцата Р. е ползвал мястото, имали намерение да строят,
има в мястото тухли, но не им разрешили да строят от общината.
От друга страна не можели да строят там от както са поставени стълбовете, на ниско
били поставени и пречат на правилата за отстояние.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно – техническа
експертиза, по която вещото лице е отговорило на задачи, поставени от ищеца и от
ответника.
От заключението съдът приема за доказано, че процесния електропровод е изграден
преди м. март 2012 г., като вещото лице е приложило и снимков материал и констатира, че
няма голяма промяна в процесния имот през годините от месец март 2012 година до
октомври 2022 година по отношение на стълбовата инфраструктура и категорично може да
се направи заключението, че стълбовете и процесния електропровод са монтирани преди м.
март 2012 година. Според заключението находящите се в процесния имот електропровод
представляват изходяща електропроводна линия и се намират след границата на собственост
на съоръженията, определена съобразно Наредба № 6 от 2014 г за присъединяване на
производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, като вещото лице е приложило и снимки на електромерното табло
както и мястото му на монтаж, направени при посещението на обекта на 08.10.2022 г. По
така поставена от страните задача вещото лице е изготвило и скица на местоположението на
трите електрически стълба, с измерена и надписана линейната дължина на въздушните
електропроводи ниско напрежение преминаващи през процесния имот, от която ясно е
видно разположението на трите стълба в процесния имот. Заключението на съдебно –
техническата експертиза отговаря и на въпроса относно напрежението на въздушните
електропроводи, като същото е ниско напрежение с преминаващи през процесния имот е
0,400/0,230 kV изпълнени с Усукан, Френски Кабел AL/R ниско напрежение, а захранването
с електрическа енергия на обектите е монофазно.
По въпроса, касаещ размера на дължимите обезщетения за пропуснатите ползи от
лишаването на правото на свободно и без ограничения ползване на ищцата на собствения й
имот за сочения период по делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно
11
–оценителна експертиза.
От заключението съдът приема за доказано, че стойността на обезщетението за периода
01.03.2016 г.‐ 01.03.2021 г. възлиза на: 3 837,47 лв., а стойността на мораторната лихва за
периода от 01.03.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба ‐ 01.03.2021 г. възлиза на
379,44 лв., изчислена по определена методика от вещото лице – обяснена на страните при
разпита на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 10.05.2023 г., а
стойността на сервитута за периода 01.03.2016 г. ‐ 01.03.2021 г. е 17 729,39 лв. (отговор на
задача 1).
По делото се представиха и доказателства за настъпило правоприемство в хода на
делото по отношение на ответниците, а именно: „Е – правоприемник на „Ч АД и "Е –
правоприемник на „Ч“ АД.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящото производство са заявени в условията на обективно и субективно
кумулативно съединяване следните искови претенции:
- по иска за главница - с правна квалификация чл.59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава – с правна квалификация е чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите.
- по иска за премахване на електрическите съоръжения – с правна квалификация е чл.
109 от Закона за собствеността.
По исковата претенция за неоснователно обогатяване, изразяваща се в пропуснати
ползи за ищеца е тежестта да докаже: обедняването си по размер и основание, като докаже,
че е собственик на имота, в който се намират процесните съоръжения, а с оглед на
възраженията на ответниците, че същият не е предвиден за улица; да докаже с оглед
възраженията на ответниците, че е пропуснал ползи от общата площ на имота, а не както
твърдят ответниците, само за площта на стъпката на всяка от стъпката на електропроводните
стълбове; да докаже с оглед възраженията на ответниците, че процесните съоръжения са
тяхна собственост; да докаже, че е налице причинна връзка между неговото обедняване и
обогатяването на ответника; да докаже претендирания размер.
За ответниците по иска за обезщетение е тежестта да се докаже, че: съоръженията са
изградени по правилата на ЗУТ и 3ТСУ отм.; че са изградени преди 1999 година, както се
твърди в отговора на исковата молба; че не преминават през имота на ищеца, доколкото от
този отрицателен факт черпят права; че за процесните съоръжения има одобрен проект и
издадено разрешение за строеж и, че същите отговарят на строителните правила и
нормативи по време на тяхното строителство, както и че са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действащи по време на
извършването и отговарят на техническите изисквания за този вид енергийни обекти.
По исковата претенция за мораторна лихва ищецът следва да докаже, че ответникът е
изпаднал в забава - съответно да докаже периода на забава.
По негаторния иск по чл.109 от Закона за собствеността ищецът носи тежестта да
докаже, че: е собственик на процесния поземлен имот; че именно ответниците са
собственици на процесните съоръжения, че тези съоръжения му пречат да ползва земята
според предназначението й, да докаже действията, извършвани от ответниците и
нарушаващи правата му.
По иска по чл.109 от Закона за собствеността за ответниците е тежестта да установят
възраженията си, които противопоставят в защита на иска – да докажат заявените
12
оспорвания, извършването на твърдяните от ищеца въздействия, както и следва да докажат,
че ищецът е длъжен да търпи действията им по силата на закона.
По същество.
1.По иска за парично обезщетение за пропуснатите ползи от лишаването на
правото на свободно и без ограничения ползване на ищцата на собствения й имот за
периода 01.03.2016 г.‐ 01.03.2021 г.
По делото се доказа, че ищцата Р. С. К. е собственик на процесния недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 1788/хиляда седемстотин осемдесет и осем/ кв.м.,
съставляващо имот пл.№269/двеста шестдесет и девет/ от кадастрален лист Б-15-4-В от
неодобрения кадастрален план на София, град Н и кадастрални данни, според които
представлява поземлен имот с идентификатор 00357.5353.122 /нула, нула, триста петдесет и
седем, точка, пет хиляди триста петдесет и три, точка, сто двадесет и две/ и номер по
предходен план 269/двеста шестдесет и девет/, с площ от 1377/хиляда триста седемдесет и
седем/ кв.м. се намира на адрес: град Н при съседи: ПИ с идентификатор 00357.5353.281; ПИ
с идентификатор 00357.5353.264; ПИ с идентификатор 00357.5353.144; ПИ с идентификатор
00357.5353.282; ПИ с идентификатор 00357.5353.138; ПИ с идентификатор 00357.5353.4; ПИ
с идентификатор 00357.5353.129; НИ с идентификатор 00357.5353.1 16; ПИ с идентификатор
00357.5353.123; ПИ с идентификатор 00357.5353.126. Това обстоятелство се доказа чрез
представения и приет по делото като писмено доказателство нотариален акт №99, том XI,
дело 2123/1992 г. на нотариалната служба при Софийския районен съд.
Доказа се също, че в процесния недвижим имот са разположени три броя електрически
стълба, поставени в едната част на недвижимия имот- от лицевата част, откъдето е и
достъпът до него.
Според показанията на свидетеля Н К. – сестра на ищцата, чиито показания съдът цени
с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, стълбовете са разположени по следния начин: „първият
стълб е поставен в началото на мястото от дясната страна, следващият е поставен по
диагонал от лявата страна и последният е поставен в средата на мястото като е наклонен и
опасен“.
Свидетелят А също сочи, че в процесния имот се намират разположени три стълба, но
не посочва с точност тяхното разположение.
Според приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно – техническа
експертиза, приложена е и скица от вещото лице, в която са отмерени разстоянията и
точното местоположение на електрическите стълбове в имота.
Не се изяснява обаче с точност моментът, в който трите стълба биват поставени в
имота, тъй като според заключението по приетата съдебно – техническа експертиза, вещото
лице е посочило, че процесния електропровод е изграден преди м. март 2012 г., но не и
точна дата.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля А който живее в непосредствена
близост до процесния недвижим имот и има наблюдения спрямо него, според които
показания трите електрически стълба са поставени едновременно през 2001 - 2002 г. Съдът
не кредитира показанията в частта, в която свидетелят дава предположения от кого са
инсталирани електрическите стълбове, тъй като свидетелят не разполага с такава
информация, а предполага, че „................“
По делото е приобщено като писмено доказателство и писмо с регистрационен индекс
№5300-822/07.11.1996 г., издадено от кмета на район „Н – баща на ищцата, от което се
доказа, че кметът на общината е помолил не собственикът към този момент да изрази
съгласие относно поставяне на електрически стълб в празното дворно място за прокарване
13
на ел.ток до къщата на съседа Х- инвалид III група.
По делото не се доказа обаче собственик на процесния недвижим имот да е давал
съгласието си за поставяне на електрическите стълбове към нито един момент.
Доколкото ищцата твърди и обосновава исковата си претенция относно обезщетение за
пропуснати ползи от лишаването на правото на свободно и без ограничения ползване на
ищцата на собствения й имот за сочения период с намерението в засегнатата част от
електрическите стълбове да се осъществи строеж, следва да се има предвид следното.
Съдът намери, че свидетелските показания на свидетеля Нели К. и свидетеля
Александър Стоянов си кореспондират в частта, в която същите сочат, че преди време
собственикът на недвижимия имот е бил възпрепятстван от искането си за започване на
строеж с оглед решение на общинските органи в Нови Искър. Според показанията на
свидетелката Н К.: „родителите на свидетелката и ищцата са го използвали за селско -
стопанска дейност но имали проблеми с общината да започнат строеж“, а според
показанията на свидетеля А „имали намерение да строят, има в мястото тухли, но не им
разрешили да строят от общината.“
По делото не се представиха доказателства в тази насока, но при преценката за
основателността при определяне на обезщетението за пропуснати ползи следва да се имат
предвид и характеристиките на процесния недвижим имот – неговата площ, дължина и
отстоянията с двете граници от съседните имоти, където същите трябва да са най-малко 3
метра при ниско жилищно застрояване и нормативите за разстоянията на сградите на
основното застрояване по смисъла на чл.31 от Закона за устройство на територията.
Именно поради характеристиките на недвижимия имот и неговата площ и дължина
строеж би бил възможен не само в предната, лицевата част на мястото, но и в дъното,
където има свободно място. Такова становище изразява и при разпит вещото лице- инженер
и специалист по строителство и оценител на недвижими имоти, изготвило оценителната
експертиза. Според вещото лице ако собствениците искат да си построят къща, тя така
трябва да бъде построена, че да се спазят отстоянията и от сервитута, и от регулационните
линии. Ако се спазят тези отстояния в дъното има доста свободно пространство, където
спокойно може да се строи, отпред (в лицевата част на имота) няма да се застроява, но пък и
достъпът за преминаване към застроената част ще бъде свободен.
По делото не се доказа наличността на съответните проучвания и проекти за
изграждане или разширение на енергийните обекти и съобразно минималните размери при
етапите за определяне, съгласуване и утвърждаване на техните площадки и трасета, каквото
е и изискването, както и документи удостоверяващи спазването на изискванията в
населените места и селищните образувания - съобразно условията и реда на Закона за
устройство на територията (ЗУТ), произтичащи от подзаконовата нормативна уредба -
Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.
По делото се доказа, че въздушните електропроводи в процесния недвижим имот на
ответника представляват линеен енергиен обект по смисъла на §1, т. 31б от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката. В този смисъл е заключението на вещото лице по
приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза.
Съобразно разпоредбата на §4 ПЗР от ЗЕ, енергийните обекти и съоръжения,
представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към
момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните
енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от
съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към
мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на закона. Така изложеното налага извода,
че процесните ел. стълбове може, като енергиен обект, да са били собственост и на трети
лица, които не притежават лиценз по осъществяване дейност на електроразпределение на ел.
енергия, но дори това да е било така, за което няма данни по делото, задължение на
14
оператора е да изкупи тези обекти и съоръжения.
В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл.64 от ЗЕ, която предвижда, че
при разширение на съществуващи или при изграждането на нови линейни енергийни обекти
в полза на лицата, изграждащи и експлоатирайки енергийни обекти, възниква сервитут.
Тези сервитути възникват по силата на закона, но за правомерното упражняване на правата
от техния носител обаче, е обусловено от кумулативното осъществяване на два елемента от
фактическия състав необходим за възникване на сервитутното право - да има влязъл в сила
подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на
сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите зони (така чл. 64, ал.4, т.1 ЗЕ) и
титулярят на сервитута да е предварително заплатил или да е внесъл еднократно
обезщетение по реда на ал.6 на разположение на собственика и на носителите на други
вещни права върху засегнатия имот (така чл.64, ал.1,т.2 ЗЕ).
В случая обаче няма данни нито за изпълнение на изискванията относно съответните
проучвания и проекти за изграждане или разширение на енергийните обекти съобразно
законовите изисквания, нито изплащане на съответното дължимо обезщетение на
собственика на недвижимия имот, от което може да се направи извод, че не са възникнали
сервитутни права за този обект в полза на електроразпределителното дружество. Не е
налице вторият елемент от фактическия състав необходим за възникване на сервитутното
право - да е предварително заплатил или да е внесъл еднократно обезщетение по реда на ал.6
на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия
имот/чл.64, ал.1,т.2 ЗЕ/.
Съгласно ал.6 на чл. 64 от ЗЕ определянето на размера и изплащането на
обезщетенията на сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и
чл.211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим
оценител. Ако не е налице съгласие между страните, провеждане на нарочна
административна процедура, която следва да приключи с издаване на индивидуален
административен акт, по определяне на оценката за сервитутното право и условията при
които тя трябва да бъде заплатена на носителя на правото на собственост в чийто имот е
изградена или предстои да бъде изградена линейната енергийна инфраструктура по см. на
ЗЕ. Следователно до заплащането на това еднократно обезщетение, определимо
предварително въз основа на оценка на ползването изготвена в хода на едно спорно по
характера си административно производство, не може да се счита, че в полза на ответника
енергийно предприятие е възникнало сервитутното право по см. на чл. 64, ал.1 и ал.4 от ЗЕ.
След като ищецът е бил принуден да търпи ползването на имота от ответника без в
негова полза да има надлежно възникнало по силата на закона сервитутно право, то той
несъмнено е в правото си да поиска да бъде възмезден за настъпилите в патримониума му
неблагоприятни правни последици. Материализираната стойност на тези последици се
съизмерва със сумата, с която той се е обеднил в периода от време, в който е бил лишен от
възможността да упражнява признатото му от закона право на собственост в неговия пълен
обем върху съответната част от имота му.
Със съдебно Решение № 179 от 18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г., Т. К., II - ро т. о. на
ВКС, се приема разбирането, че при отсъствието на сключен договор между енергийното
дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел. уредби и съоръжения,
спорът за заплащане на ползването им се разглежда по правилата на неоснователното
обогатяване. Ползването на такъв достъп без наличието на постигнато между страните
взаимно съгласие се явява без правно основание, поради което се дължи съответно
обезщетение от страна на ползвателя. Недопустимостта на неоснователното обогатяване е
не само източник на облигационни задължения, но и принцип на гражданското право.
Обезщетението се дължи за периода от време, през който ищецът е бил собственик
електрическите съоръженията в имота и през което време ответникът е ползвал уредбите и
15
съоръженията за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители,
различни от ищеца. Обезщетението представлява сумата, с която енергийното предприятие
се е обогатило в резултат на не плащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по
чл. 117, ал. 7 ЗЕ, и с която сума собственикът на енергийните уредби и съоръжения е
обеднял поради не получаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по
посочения законов текст. Като база за определяне на конкретния размер на обезщетението
следва да се ползува приетите от ДКЕВР Методики за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им
уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ от 2004
год. и от 2008 год., които се прилагат до уреждане на взаимоотношенията относно
собствеността между лицензираните енергийни предприятия и
потребителите/собствениците, които предоставят достъп до собствените си съоръжения
съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ.
Ето защо искът за обезщетение за пропуснатите ползи от лишаването на правото на
свободно и без ограничения ползване на ищцата на собствения й имот за периода 01.03.2016
г.‐ 01.03.2021 г. се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран от
ищеца размер, възлизащ на 16 150, 00 лева.
Следва да се съобрази и кое е дружеството, което следва да отговаря и да обезщети
дължимите суми, представляващи пропуснати ползи от лишаване правото на свободно и без
ограничения ползване на имота от ищцата, както и да се съобрази настъпилото в хода на
делото правоприемство на конституираните ответници, а именно: „Е – правоприемник на
„Ч“ АД и „Е – правоприемник на „Ч“ АД.
От представените по делото лицензии на ответниците е видно, че „Ч АД (сега „Е) му е
разрешено да извършва дейности свързани с експлоатация на електроразпределителната
мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със
средно, ниско и високо напрежение, която служи за пренос и разпределение на електрическа
енергия с цел транспортирането й до потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа на дружеството на територията, на която извършва своята
дейност. Дружеството осигурява: разпределение на електрическа енергия до потребителите,
които са присъединени към ЕРМ; управление на ЕРМ; поддържане на ЕРМ, обектите и
съоръженията в съответствие с техническите изисквания; развитие на ЕРМ в съответствие с
перспективите за икономическото развитие и прогнозите за изменение на
електропотреблението в региона; поддържане и развитие на спомагателни мрежи;
непрекъснатост на електроснабдяването и качеството на подаваната електроенергия; други
услуги за потребителите, както и всяка друга дейност незабранена от закона.
От горното следва, че електроразпределителното дружество, което следва да отговаря
по предявените искове в настоящото производство е „Ч“ АД (сега „Е), а останалата част от
исковата претенция, насочена в условията на евентуалност срещу „Ч“ АД (сега „Е) следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
2. По исковата претенция за мораторна лихва за периода от 01.03.2018 г. до датата
на завеждане на исковата молба ‐ 01.03.2021 г.
Поради характера на предявения акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за
периода от 01.03.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 01.03.2021 г., същият
следва основателността на главния иск с правна квалификация чл.59 от Закона за
задълженията и договорите, и следователно също следва да бъде уважен изцяло в
претендирания от ищеца размер върху сумата от 16 150, 00 лв. (главница), а именно – 5 200,
00 лева.
16
3. По негаторния иск по чл.109 от Закона за собствеността.
В хода на делото се доказаха подлежащите на доказване факти съгласно
разпределената по делото доказателствена тежест, а именно:
Ищецът доказа, че е собственик на процесния поземлен имот съгласно нотариален акт
№99, том XI, дело 2123/1992 г. на нотариалната служба при Софийския районен съд, което
обстоятелство се подкрепя и от останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателствени средства, ценени в тяхната съвкупност.
Доказа се, че именно ответниците са собственици на процесните съоръжения, до които
изводи съдът стигна при съобразяване разпоредбите от Закона за енергетиката, касаещи
определянето на обезщетението за пропуснати ползи в полза на ищеца.
Доказа се и, че съоръжения пречат на ищеца да ползва земята според предназначението
й, както и действията, извършвани от ответниците и нарушаващи правата му. Ищецът не би
могъл да строи в спорната част от недвижимия имот поради съобразяване с изискванията за
отстояване от границите на имота, както и от границите, в които са поставени
електрическите стълбове, но дори и ищецът да не строи в тази част от недвижимия имот,
поставените електрически стълбове категорично пречат на правото на собственост и
упражняването му в пълен обем.
От горното следва, че искът с правна квалификация чл.109 от Закона за собствеността
за, с който ищецът иска да се премахнат и преместят трите стълба и свързващите ги
въздушни електропроводи извън границите на имота в едномесечен срок от датата на
влизане в сила на съдебното решение, е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед уважаването на иска срещу „Е“ ЕАД съдът не дължи произнасяне по исковата
претенция срещу евентуалния ответник.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат разноските сторени по гр.дело №
31349/2021 година по описа на Софийски районен съд – 916,00 лева за държавна такса,
1200,00 лв. за адвокатско възнаграждение, 600,00 лева за депозит по съдебно – оценителна
експертиза и 500,00 лева за депозит за съдебно – техническа експертиза, или общо в размер
на 3 216,00 лева.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника разноски не се
дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл.59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите; и на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание
чл. 109 от Закона за собствеността, и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, и на основание чл.
235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е, със седалище и адрес на управление: гр. С“, представлявано от
...........да заплати на Р. С. К., ЕГН: ********** от град С, чрез пълномощника й С. П. К.,
ЕГН: **********, живущ в град С сумата в размер на 16 150,00 лева за периода от
01.03.2016 г. година до 01.03.2021 г. година, представляваща обезщетение за пропуснатите
ползи от лишаването на ищцата от правото на свободно и без ограничения ползване на
собствения и недвижим имот, представляваш неурегулирано дворно място с площ от 1788
17
/хиляда седемстотин осемдесет и осем/ кв.м., съставляващо имот пл. №269/двеста шестдесет
и девет/ от кадастрален лист Б-15-4-В от неодобрения кадастрален план на С, който
представлява съгласно скица на поземлен имот №15-759725 от 20.08.2019 г., издадена от
Служба по геодезия, картография и кадастър - град София - поземления имот с
идентификатор 00357.5353.122 /нула, нула, триста петдесет и седем, точка, пет хиляди
триста петдесет и три, точка, сто двадесет и две/ и номер по предходен план 269 /двеста
шестдесет и девет/, с площ от 1377 /хиляда триста седемдесет и седем/ кв.м. се намира на
адрес: град Н при съседи: ПИ с идентификатор 00357.5353.281; ПИ с идентификатор
00357.5353.264; ПИ с идентификатор 00357.5353.144; ПИ с идентификатор 00357.5353.282;
ПИ с идентификатор 00357.5353.138; ПИ с идентификатор 00357.5353.4; ПИ с
идентификатор 00357.5353.129; ПИ с идентификатор 00357.5353.116; ПИ с идентификатор
00357.5353.123; ПИ с идентификатор 00357.5353.126, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждането на исковата молба по гр.дело № 31349/2021 година по описа на
Софийски районен съд - 01.3.2021 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Е, със седалище и адрес на управление: гр. С“, представлявано от ........ да
заплати на Р. С. К., ЕГН: ********** от град С, чрез пълномощника й С. П. К., ЕГН:
**********, живущ в град С сумата в размер на 5 200,00 лева, представляваща мораторна
лихва върху претендираната главница в размер на 16 150 лева за периода от 01.03.2018
година до датата на завеждането на исковата молба по гр.дело № 31349/2021 година по
описа на Софийски районен съд - 01.3.2021 година.
ОСЪЖДА „Е , със седалище и адрес на управление: гр. С “, представлявано от .........
да заплати на Р. С. К., ЕГН: ********** от град С, чрез пълномощника й С. П. К., ЕГН:
**********, живущ в град С сумата в размер на 3 216,00 лева, представляваща сторените по
гр.дело № 31349/2021 година по описа на Софийски районен съд съдебни разноски, от които
916,00 лева за държавна такса, 1200,00 лв. за адвокатско възнаграждение, 600,00 лева за
депозит по съдебно – оценителна експертиза и 500,00 лева за депозит за съдебно –
техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18