Р Е Ш Е Н И Е
№1614, 11.05.2010г., град
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, облигационно отделение, осми състав, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и десета година, в
следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: В.Б.
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско
дело №4804 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на М.Т.И. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*, чрез адв.СБ,
против Х.В.Х. с ЕГН ********** и И.П. Х с ЕГН **********,***, *, като е
предявен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, за солидарното осъждане на
ответниците да заплатят сумата на ищцата от 5125лв., представляваща ½ от
заплатените от ищцата и бившия й съпруг ВХ.В. до развода им, суми за направата
на строително ремонтни работи през периода от 2001г. до 2004г., възлизащи на
обща стойност от 10250лв., в имота на ответниците, представляващ Апартамент
№77, находящ се в *, както следва: 1. Детска спалня-дървено
дюшеме, с площ от 12.5кв.м., на стойност 630.68лв.; тапети-миещи,
с площ от 30кв.м., на стойност 311.11лв.; 2. Спалня-дюшеме, с площ от 9.5
кв.м., на стойност 479.32лв.; вътрешна изолация на външна северна стена, със стиропор 3см., с площ от 3.8кв.м., на
стойност 210лв.; остъклена метална дограма на балкон, с площ от 4.1кв.м., на стойност 705.58лв.; 3. Хол-линолеум, с площ от 15.5кв.м., на стойност 540лв.;
тапети-миещи, с площ от
37.5кв.м., на стойност 388.89лв.; 4. Обособяване на кухненски бокс на южна тераса-изграждане на 3 тухлени зида, с площ от 8.55кв.м. на стойност 420лв.; мазилка (стени и таван), с площ от 8.55кв.м., на стойност 170лв.; теракота, с площ от 6.4кв.м. на стойност 520.21лв.; остъклена метална дограма, с площ от 4.5в.м., на стойност 774.42лв.;
фаянсова облицовка, с площ от 4.1кв.м. на стойност 246.57лв., боядисване с латекс, с площ от 12.8кв.м.
на стойност 204лв.; изграждане на ел.
и В и К инсталации, мивка и други на стойност 3796лв.; 5.
Баня-теракот с площ от 1.55кв.м., на стойност 125.99лв., фаянс, с площ от 5.2кв.м., на
стойност 312.73лв. и 6.Тоалет-теракот, с
площ от 1.4кв.м. на
стойност 113.80лв., и фаянс, с
площ от 5кв.м. на
стойност 300.70лв. Претендира
се законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска до
окончателното изплащане на сумата и разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че
от м.06.1982г. и понастоящем ищцата живее в процесния имот, който е собственост
на родителите на бившия й съпруг ВХ.В.. Твърди се, че с влязло в законна сила
решение по гр.д.№1670/2004г. на ВРС брака между ищцата и ВХ.В. бил прекратен,
като ползването на гореописания имот, в качеството му на семейно жилище било
предоставено на съпругата. Твърди се, че с влязло в законна сила, през 2008г.
решение бил уважен предявен от ответниците ревандикационен иск като ищцата била
осъдена да им предаде владението върху процесното жилище, за което към момента
е образувано изпълнително дело. Твърди се, че по време на брака, през периодът
2001г.-2004г. със знанието и без противопоставянето на собствениците на
жилището, ищцата заедно със съпруга си, са направили гореописаните подобрения.
Твърди се, че в следствие на извършените СМР имуществото на ищцата се е
намалило, за сметка на обогатяване на ответниците. Твърди се, че ответниците
като собственици на ревандикирания имот, при извършване на принудителното
изпълнение, ще получат неоснователно същия с увеличената му стойност, с което
ще се обогатят неоснователно за сметка на ищцата.
С постъпилия от процесуалния
представител ответниците отговор на исковата молба, се оспорва иска по
основание и по размер, както и наведените в исковата молба твърденията. Излага
се възражение за погасяване на претенцията по давност, тъй като бившите съпрузи
са били държатели и евентуално извършени подобрения преди 2004г. са погасени по
давност. Оспорва се, че ищцата и бившия й съпруг са извършвали подобрения в
имота, тъй като от 2003г. ВВ. е напуснал процесното жилище и живее при
родителите си. Поддържа се, че дори и В. да е извършил подобрения, то това е
направено с дарствено намерение спрямо родителите му. Поддържа се още, че част извършените
от ищцата СМР са увредили имота, респективно са намалили стойността му, тъй
като са незаконно извършени, без съответните строителни книжа и подлежат на
премахване. Претендират се деловодни разноски.
Съдът, след като прецени твърденията на страните, събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа следното:
Установява се от приетия по
делото заверен препис от Договор №*. за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ, че на посочената дата ответниците са придобили собствеността върху
Апартамент №77, находящ се в *
Видно от приетия заверен препис
от Решение от 08.12.2004г. по гр.д.№1670/2004г. на ВРС, влязло в законна сила
на 31.12.2004г., че сключения на 20.06.1982г. брак между ищцата и В* Х.В. е
прекратен. Видно е още, че ползването на семейното жилище, находящо в * е
предоставено на ищцата до прекратяване на съсобствеността върху придобития от
съпрузите недвижим имот, представляващ двуетажна вилна сграда, находяща се в *
От приетите по делото заверени
преписи от Изпълнителен лист и ПДИ, се установява, че с Решение №519/18.02.2008г.
на ВРС постановено по гр.д.№5080/2007г. и с Решение №1333/15.12.2008г. на ВОС
постановено по гр.д.№817/2008г. ищцата е осъдена да предаде на ответниците
владението върху Апартамент №77, находящ се в *.
По делото е изслушана СТЕ, чието
заключение се кредитира от съда както компетентно дадено и неоспорено от
страните. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на
описаните в исковата молба строителни работи към момента на извършването им
посочен в исковата молба възлиза на сумата от 4546лв. и, че към момента на
изготвяне на експертизата на подобренията са на стойност от 5562лв. В с.з.
вещото лице е посочило, че не са му представени документи разрешаващи промяната
в предназначението на терасите.
При разпита си свидетелката С* В*В*
сочи, че през 2000г. или 2001г. по време на абитуриентския бал на по-голямото
дете на ищцата, тя и бившият й съпруг предприели ремонт на процесното жилище
като преустроили и обновили банята-разделили я със стъклени плочки на две
помещения баня и тоалетната, подменили В и К частите, сложили теракота и фаянс.
Сочи, че иззидали терасата, прекарали вода, поставили теракот и шкафове, Васко
поставил дюшеме, в следствие от което терасата била превърната в кухня. Сочи
още, че ищцата и бившия и съпруг поставили тапети и изолация на северната стая.
По думите на свидетелката ответниците се изнесли и оставили ищцата и съпруга и
да живеят в апартамента.
Свидетелката Ж*Д* П. сочи, че поради повреда на
общите водопроводни тръби на сградата се наложило да се разкърти банята в
процесното жилище и да се подменят тръбите, след това фаянса, теракота и мивката. Сочи, че преди абитуриентския бал
на по-голямото дете през 2000
или 2001г., ищцата и бившият й съпруг предприели последващи
ремонти-поставили дюшеме
детската и северната /спалнята/ стаи, сменили тапетите. Сочи, че непосредствено
след абитуриентския бал, южната тераса била иззидана и остъклена, поставен бил фаянс
и теракот, и прекарано електричество, след което помещението се обособило и
ползвало за кухня. Сочи още, че за направата на ремонтите ищцата и бившият
й съпруг, влагали лични средства. Според свидетелката когато ответниците напуснали жилището и в там останали да
живеят в ищцата и бившият й съпруг, в апартамента е имало е функциониращи кухня, баня и тоалет.
В показанията си свидетеля В*Х.В. сочи, че когато той и ищцата се
нанесли в апартамента, същия бил обзаведен и разполагал с всичко необходимо за
спокойното му обитаване. Сочи, че ответниците му не знаели за ремонтите, които
се извършвали във жилището, с изключение на поставянето на дюшеме. Сочи, че извършеното
преустройството на тераса в кухня /прекарване на вода, остъкляване и поставяне
на дюшеме/ било направено лично от него със средства на родителите му, които му
дали 3000лв. Сочи, че за преустройството
не са издавани необходимите строителни книжа. Сочи, че ищцата участвала при
подмяната на тапетите и линолеума. Сочи още, че смяната на фаянса и теракота в
банята била извършена от негов приятел на разменни начала. По думите на
свидетеля ремонтите са извършени през 87-88 година.
Свидетеля И*П*Г* сочи, че е поставил изцяло теракота
и фаянса в процесното жилище по молба на В*Х.В., както и че извършената работа
не му е било платено, а замяна бившият съпруг на ищцата му е ремонтирал автомобила. Сочи още, че ремонта
бил извършен през 1997-1998г.
С оглед установеното от фактическа
страна, от правна страна съдът приема следното:
От данните по делото
/твърденията на ищцата и събраните доказателства/ се налага извода, че
процесното жилище се е ползвало от ищцата в качеството й на държател. Това е
така защото по делото няма спор, че имота е предоставен на ищцата и бившият й
съпруг за задоволяване на жилищните им нужди, като след прекратяване на брака в
края на 2004г. жилището, в качеството му на семейно такова, е предоставено за
ползване на съпругата. В резултат от което се налага извода, че при упражняване
на фактическа власт върху жилището ищцата не е имала намерение да свой веща,
което е един от съществените елементи на владението. За да достигне до този
извод съда съобрази, че доказателства за намерението на бившите съпрузи и в
частност на ищцата, за своене на имота не бяха ангажирани.
Съгласно Тълкувателно решение
№85 от 2.XII.1968г. по гр.д.№149/68г. на ОСГК, държателят на недвижим имот,
който е извършил подобрения в него, не може да се ползува от разпоредбите на
чл.71 и 72 ЗС и отношения със собственика за извършените подобрения в имота следва
да се уредят по правилата за неоснователно обогатяване и по конкретно при
условията на чл.59, ал.1 от ЗЗД. Фактическият състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД
предвижда, че на връщане подлежи по-малката сума между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, като установяването на тези обстоятелства е в
тежест на ищцата. Няма спор между страните, че процесните строително ремонти
работи действително са извършени в имота на ответниците от ищцата и съпруга й.
Извършването на СМР се установява и от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, които кореспондират помежду си относно това обстоятелство, а
именно, че ремонтите и преустройствата в жилището са извършени от ищцата и В*Х.В. през време на брака им. Приетото по делото заключение
на СТЕ установи, че стойността на строителни работи в процесното жилище
съотнесени към датите на извършването им, посочени в исковата молба възлизат на
сумата 4546лв., и към момента на изготвяне на експертизата на сумата от 5562лв.
Първата от посочените суми се явява размера на обедняването на ищцата и бившия
й съпруг, а втората е размер на обогатяването на ответниците, като на връщане
подлежи по малката от тях.
Съобразно действаща към процесния период разпоредба
на чл.19, ал.1 от СК /отм./ вещите и правата върху вещи, придобити от
съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо
на двамата съпрузи., като съобразно ал.3 на същата разпоредба съвместният
принос се предполага до доказване на противното. Доказателства
оборващи презумпцията за съвместен принос не бяха ангажирани.
Ето защо и съобразно чл.27 от СК
/отм./, който гласи, че при прекратяване на имуществената общност дяловете на
съпрузите са равни, ищцата има право да получи половината от сумата от 4546лв.,
а именно сумата от 2273лв., до който размер иска се явява доказан, респективно
недоказан за разликата до претендираните 5125лв.
Възраженията на ответниците за неоснователност на иска, тъй като част от
СМР са извършени от В*Х.В. с дарствено намерение спрямо родителите му, са неоснователни, тъй като не
бяха ангажирани никакви доказателства в тази насока.
Доводите на ответниците, че не е
налице обогатяване, тъй като преустройството на терасата в кухня е довело до
увреждане на имота, поради липса на съответните строителни книжа, респективно
до незаконност на СМР, също са
неоснователни. Действително по делото не се ангажираха доказателства, че
преустройството е извършено при спазване на съответните процедурите, но от
друга страна неизяснен остана въпроса дали ответниците са претърпели вреда от
това, т.е. дали строежа е нетърпим и подлежи ли същия на премахване, в който
случай би възникнала вреда за собственика. Като тежестта за установяване на
последното обстоятелство се носеше от ответниците.
Възражението на ответниците, че вземането на
ищцата е погасено по давност е основателно. Разрешението дадено в т.7 на
Постановление №1 от 28.V.1979г. по гр. д. №1/1979г. на Пленума на ВС, гаси че
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване,
се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД, като
давностният срок започва да тече от деня на неоснователното преминаването на
благата от имущество на едно лице в имущество на друго. В разглеждания случай
неоснователното размесване на блага се е осъществило в момента на извършването
на съответното СМР, което съгласно свидетелските показания се е случило
най-късно през 2001г. Давностният срок за предявяване на вземането е изтекъл
през 2006г., а иск е предявен на 11.05.2009г., в следствие от което претенцията
се явява погасена по давност.
Воден от гореизложеното съда
намира, че предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
На
основание чл.78, ал.3 и чл.81 от ГПК и в съответствие с направеното искане, на ответниците
следва да се присъдят разноски по делото, съобразно представените
доказателства, а именно по 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Т.И. с ЕГН **********,***, за солидарното осъждане на Х.В.Х. с ЕГН ********** и И.П. Х* с ЕГН **********,***, *, да й заплатят от сумата от 5125лв.,
представляваща ½ от заплатените от ищцата и бившия й съпруг В*Х.В. до
развода им, суми за направата на строително ремонтни работи през периода от
2001г. до 2004г., възлизащи на обща стойност 10250лв., в имота на ответниците,
представляващ Апартамент №77, находящ се в *.
ОСЪЖДА М.Т.И. с ЕГН **********,***, да заплати на
Х.В.Х. с ЕГН ********** и И.П. Х*
с ЕГН **********,***, *, съдебно
деловодни разноски в размер на по 300лв. на всеки от тях.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: