№ 36439
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110144132 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 258795/29.07.2025 г. от ответника, с която се
иска изменение на Решение № 13153/04.07.2025 г., постановено по ГД №
44132 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 гр. с., в
частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на искането за
изменение, с който се изразява становище за неоснователност на същото по
съображения, подробно изложени в отговора.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е
депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице, поради
което същата е процесуално допустима.
Предмет на настоящото дело е осъдителен иск с правна квалификация
чл. 125, ал. 3 ТЗ, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
15000,00 лв., претендирана като частичен иск от сума в общ размер на
80000,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на иска по
искове за парични вземания е търсената сума, която е материалния интерес на
предявения иск, определящ: предметните предели, по които се формира
силата на пресъдено нещо; подсъдността на поставения за разглеждане спор и
реда за обжалване на постановените по него съдебни актове. В този смисъл са
1
и разясненията дадени в мотивите на т. 1 на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. №
3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001
г. на ОСГК на ВКС. В същите е прието, че предмет на делото е спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска, а по
частичните искове само частта от вземането заявена с исковата молба.
Ето защо при разпределяне отговорността за разноските, които страните
са сторили в производството, съгласно правилата на чл. 78 ГПК, релевантен е
предявеният размер на иска (предявен като частичен), а не общия размер на
вземането, респ. разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа е приложима само във вътрешните
отношения между представител и представляван, но определеното по този ред
адвокатско възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната
страна в производството. В този смисъл е и практиката на ВКС (напр.
Определение № 3385 от 7.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2023 г., IV г. о.,
ГК; и др.).
Ето защо искането по чл. 248 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 258795/29.07.2025 г. от
ответника, за изменение на Решение № 13153/04.07.2025 г., постановено по ГД
№ 44132 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с., в
частта за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2