РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. Варна, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110202022 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от "Ником-65" ЕООД- гр. В. срещу
Наказателно постановление № 03-2500165/25.04.2024 г. на директора
на Дирекция "Инспекция по труда"-В., с което на дружеството било наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 300 лева, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Санкционираното лице счита наказателното постановление за
незаконосъобразно, като постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че е изпълнило даденото му задължително
предписание и следователно не е осъществило вмененото му неизпълнение на
административно задължение
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. Н., която поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
1
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо
лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение (предвид мястото, където е
следвало да бъде изпълнено предписанието, а именно-седалището на
дружеството).
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
За осъществяването на дейността си дружеството-жалбоподател
ангажирало работници по трудово правоотношение. С Трудов договор лицето
П. П. бил назначен на длъжност стругар с уговорено основно месечно трудово
възнаграждение. Трудовите правоотношения били прекратени на
29.01.2025г..
В Дирекция "Инспекция по труда"-гр. В. постъпил сигнал от
работника П. с твърдения, че не му е изпратено месечно трудово
възнаграждение считано от за м.януари 2025г.
В тази връзка от св. Р.-С. инспектор в Дирекция "Инспекция по труда"
В. била извършена проверка, в хода на която било установено, че за м. 01. 2025
г. въззивното дружество не е изплатило на работника трудово възнаграждение
в срок.
Констатациите от проверката били обективирани в КП №
ПР2511077/28.03.2025 год., в който на работодателя били дадени и
задължителни предписания. Предписанието, дадено под № 6 в протокола,
задължавало дружеството да изплати на работника трудово възнаграждение,
като бил определен срок за изпълнение на това предписание до 07.04.2025г..
Протоколът бил връчен на дружеството чрез упълномощен
представител на 28.03.2025г.
Във връзка със същите констатации на без да е изтекъл определения
срок за изпълнение на предписанието на дружеството бил съставен на същата
дата 28.03.2025г. АУАН за нарушение по чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 3 от КТ ,
а впоследствие било издадено и НП № 03- 012409/19.02.2020 г., с което за
описаното в акта нарушение на работодателя била наложена имуществена
санкция по реда на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
2
В хода на адм. проверка били депозирани доказателства, съгласно
които трудовото възнаграждение било изплатено по банков път на 04.04.2025г.
Проверяващата счела, че с това дадените задължителни предписания
не са изпълнени и на 28.03.2025г. в деня на връчване на предписанието
съставила акт за установяване на административно нарушение на
санкционираното лице за това, че на не е било изплатено дължимото трудово
възнаграждение на работника за м.1. 2025г.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството, бил предявен и подписан. Писмени възражения били
депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на
въззивното дружество било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 300, 00 лева на основание чл.414в от КТ за
извършено нарушение на чл. 128 ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката Р. -
С., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на
данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващата, поради което
твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.
Показанията на проверяващата се подкрепят и от приложените
писмени доказателства, които позволяват изясняването на фактическата
обстановка по несъмнен начин.
По делото като свидетел е разпитано и лицето П., който твърди, че
има незаплатени трудови възнаграждения. Работникът изпълни указанията на
съдът да представи доказателства за постъпване на трудовото възнаграждение
по банковата му сметка от който е видно,чу те са постъпили на 04.04.2025г.
Такива доказателства бяха представени и от въззивното дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
3
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните
органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на тези нарушения. С т. 15 от Протокол за
извършена проверка № ПР2511077/28.03.2025 г. на работодателя с а били
дадени задължителни предписания да изплати на работника П. месечно
трудово възнаграждение за извършената работа за м. януари 2025 г.
Посоченият протокол е бил връчен на упълномощен представител на
дружеството на 28.03.2025 г., видно от отбелязването на самия документ. По
делото не са представени доказателства даденото предписание да е било
оспорено от адресата му в законоустановения срок и същото да е било
отменено. Съдът констатира, че в предписанието не е посочен размерът на
трудовото възнаграждение, което е следвало да бъде изплатено. Даденото
задължително предписание обаче представлява индивидуален
административен акт, който след като не е бил обжалван, е влязъл в сила и
представлява стабилен акт, обвързващ своите адресати. След като няма данни
предписанието да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в
сила акт, същото подлежи на изпълнение на общо основание и то във вида, в
който е издадено.
От приложените по делото доказателства е видно, че възз.дружество в
указания срок е изпълнил предписанието и е платило дължимото трудово
възнаграждение на работника за м.януари 2025г.. Следователно наличните по
делото доказателства обосновават извода, че дружеството-жалбоподател
действително е изпълнило даденото му предписание в определения за това
срок.
В приложеното Наказателно постановление обаче се приема, че
нарушението се изразява в неизплащане на уговореното основно месечно
трудово възнаграждение за м. януари 2025 г. на работника, съгласно
4
договорената периодичност на изплащане на трудовите възнаграждение с
трудов договор № 197/15.11.2024 г. начисленото трудово отработеното време в
разчетно-платежна ведомост за месец Януари 2025 г.. Начисленото
възнаграждение за м. януари е следвало да бъде изплатено до края на месеца
следващ месеца на полагане на труд – до 04.03.2025г.
Съдът в настоящото производство да следва да съобрази само
приобщените по надлежния за това ред доказателства и установи, че
действително не е било изплатено трудовото възнаграждение до края на
месеца следващ месеца на полагане на труд т.е до 04.03.2025г., но това е било
сторено в определения срок на даденото от АНО предписание.
Отделно от изложеното, при извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи на самостоятелно основание
неговата отмяна. Действително, съставеният АУАН и обжалваното НП са
издадени в предвидените за това срокове при връчването им не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, на основание Заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
В обстоятелствената част на НП обаче липсва пълно и ясно описание
на обстоятелствата около извършеното нарушение, изисквано от чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. Наказващият орган е посочил, че работодателят не е изпълнил
предписанието да начисли и изплати уговореното основно месечно трудово
възнаграждение на служителя за извършена работа през м. януари 2025 г. Не е
посочено обаче на каква сума възлиза това възнаграждение, нито какво е
уговореното, съответно - изплатеното възнаграждение. Този пропуск е
особено съществен, тъй като препятства възможността на санкционираното
лице да обори твърденията на наказващия орган относно размера на
дължимата сума или да представи доказателства, че то е било изплатено.
Действително, както беше посочено по-горе, задължителното предписание е
влязло в сила и подлежи на изпълнение във вида, в който е издадено. Това
обаче не освобождава наказващия орган от задължението при издаването на
наказателното постановление да опише всички обстоятелства, които са от
значение за административнонаказателната отговорност на санкционираното
5
лице. Следва да се отбележи, че между страните по даден трудов договор
често възникват гражданскоправни спорове именно във връзка с дължимите
суми за възнаграждения или обезщетения при прекратяване на
правоотношението, поради което следва да са ясни фактическите твърдения на
наказващия орган за размера на възнаграждението, който се приема, че се
дължи. Трудовия договор е прекратен преди изтичане на месеца за който не е
било изплатено възнаграждението и в този случай не следва не се изплати
цялото договорено месечно възнаграждение, а само реално отработеното,
което обаче не е било изчислено и съответно посочено в процесното НП.
Принципно дали дадено процесуално нарушение е дотолкова
съществено, че да обуслови отмяната на наказателното постановление, се
преценява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Непосочването на
размера на възнаграждението, което е следвало да бъде изплатено, би могло да
се приеме и за неособено значим пропуск, ако липсва спор по фактите между
страните и ако предвид конкретните обстоятелства е ясно, че нарушителят не
е бил затруднен да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. В
случая обаче е налице неяснота по отношение размера на възнаграждението
съответстващ на действително отработеното.
Въззивното дружество в депозираната жалба се твърди изрично, че
дружеството е изпълнило дадените му предписания относно заплащането на
дължимото възнаграждение на служителя. От приложените писмени
доказателства е видно, че работодателят е извършил плащането в определения
срок от АНО.
Данните за изплатените, съответно - за дължимите суми, се съдържат
в материалите по АНП, но фактически твърдения в НП в тази насока липсват.
Непосочването на всички относими към съставомерността на деянието факти
и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, трайно се третира
от съдилищата като съществено процесуално нарушение, тъй като безспорно
накърнява процесуалните права на санкционираното лице и най-вече-правото
му да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. След като в
случая дружеството е изплатило някаква сума и твърди, че е изпълнило
предписанието, трудно може да се формира извод, че липсата на достатъчно
конкретика в наказателното постановление не е значима и не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата на необходимата
6
информация не може да се замести с доказателства, налични в преписката или
събрани впоследствие. Съдебната практика последователно приема, че
липсата на относимите факти в НП и в АУАН, ограничава правото на защита
на санкционираното лице и не позволява нито на въззивника, нито на съда, да
очертае фактическите рамки на нарушението.
Тези факти именно определят предмета на доказване при въззивната
проверка, като съдът има задължение да прецени дали е извършено именно
описаното в НП.
Освен това на възз.дружество е наложено адм.наказание на основание
чл.415в от КТ сочещ, че за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., като липсват
мотиви защо се прилага тази законова разпоредба.
Безспорно съдът събра доказателства и установи, че действително
дължимото трудово възнаграждение е изплатено, но в процесното НП липсват
факти в тази посока. В текста на НП изрично пише, че въз.дружество не е
представило доказателства за отстраняване на нарушението. АНО не е
посочил на какво основание прилага разпоредбата на чл.415в от КТ. Волята
му е неясна и противоречива, от една страна приема, че възнаграждението
изобщо не е било изплатено, в обстоятелствената част на процесното НП
изобщо не се сочи, че предписания са били давани и съответно изпълнени, а е
приложена разпоредбата на чл.415в от КТ сочеща, че нарушението е
отстранено веднага.
Независимо, че действително са налице основанията за приложение на
тази законова норма, доколкото волята на АНО е неясна и противоречива, то
съдът не следва да я изменя и допълва. В процесното НП изобщо не се сочи,
факта за даване на предписание, за представяне на доказателства за плащане
на дължимото трудово възнаграждение и за съдът остава неясно защо АНО е
наложил адм.наказание на основание чл.415в от КТ.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във
7
връзка с чл.63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят сторените
по делото разноски. Разноските се претендират в размер от 400, 00 лв.
съгласно представен списък на л.13 и разписка удостоверяваща плащането им
в договор за правна защита и съдействие. Претендираното адвокатско
възнаграждение от 400, 00 лв. е към минимума и не следва да се ревизира.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03- 2500165/25.04.2025г. на
директора на Дирекция "Инспекция по труда"-В., с което на "Ником-65" ЕООД
с ЕИК103521301 , на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ, е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
300, 00 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Дирекция инспекция по труда" да
плати в полза на "Ником-65" ЕООД с ЕИК103521301 сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
В..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8