РЕШЕНИЕ
№ 13381
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110138210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 01.02.2023 г.
(на лист 30 – 31 от делото) на Г. И. Н. срещу В. В. В., с която са предявени
претенции за осъждане на ответника да преустанови незаконните си действия
по препречване на достъпа (поставена ограда) на ищеца до собствената му
сграда с идентификатор 4839.4989.94.5, която се намира в дъното на
съсобствено на страните дворно място с идентификатор 4839.4989.94 и адрес:
с. М., ул. „П.“ № *, както и да осигури достъп до сградата и части от дворното
място.
В исковата молба се твърди, че ищецът е станал по силата на договор за
покупко-продажба по нотариален акт № ******* г., том*, рег. № ****, нот.
дело № ***** г. на нотариус М.Е. собственик на къща с идентификатор
4839.4989.94.5 и 940/3922 идеални части от дворно място с идентификатор
4839.4989.94 и адрес: с. М., ул. „П.“ № *, с обща площ 3922 кв.м. Твръди, че
не може да достигне до имота си, тъй като ответникът оградил цялото дворно
място с ограда и не му давал ключ от вратата. Твърди, че в предходен момент
достъп бил осъществяван по тупик, който се намирал в южната страна на
имота. Иска да му се даде достъп. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – В. В. В., с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди
се, че спорът за собственост между страните бил решен с влязло в сила
решение, без да се посочва кое е то. Излага доводи, че ищецът не е придобил
имота от собственик, тъй като същият му бил продаден от наследници на Г. В.
В., който не бил никога собственик на имота, а придобил същия въз основа на
1
неистински документ. При условия на евентуалност твърди, че от повече от 20
години единствен владее оспорвания имот. Иска прекратяване на делото.
Претендира разноски.
В съдебното заседание по делото ищецът поддържа, че делото е
безпредметно, тъй като ответникът бил обвързан от спогодба, която са
представили в хода на делото, и с която било разпределено ползването на
имота, като заявяват, че ще я изпълнят. Поддържа, че искът е основателен, и
иска да се уважи, като му се присъдят разноски. Ответникът оспорва да е
обвързан от спогодбата, като не я е подписвал в съдебния протокол, но поради
издаден по нея изпълнителен лист поддържа, че делото следва да се прекрати,
тъй като е без предмет. Поддържа се, че продължава спорът за собственост
между страните. Ищецът поддържа, че спор за собственост има и това налага
съдът да произнесе решение.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представена на лист 7 от делото Скица № 15-
580754/01.06.2021 г. поземлен имот с идентификатор 48393.4989.94 е с
административен адрес: с. М., С. община, ул. „П.“ № *, като имотът граничи с
улица само от западната си страна. Имотът представлява урегулиран поземлен
имот (УПИ) XIX-94 от квартал 29 от плана на селото, като по скица има площ
от 3922 кв.м. В западната му част, откъм улицата, се намират в северния ъгъл
къща и три стопански постройки, а в югоизточната – близо до дъното на имота
– друга къща. В средната част на имота е заснета постройка в по-южната му
част и една непосредствено на северната му граница.
Съгласно представено в заверен препис по делото и неоспорено Решение
№ 1347/29.02.2016 г. по адм. дело № 8887/2015 г. на Административен съд –
София-град, 30. състав, влязло в сила на 06.05.2016 г., е било извършено
изменение на кадастралната карта със Заповед № 18-5847/29.07.2015 г. на
началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София (на лист
85 – 88 от делото) за разделяне на поземлен имот 48393.4989.94, което е било
отменено от съда с посоченото решение поради непризоваване на ответника
по делото в административното производство.
Съгласно представено на лист 18 от делото Удостоверение за данъчна
оценка от 26.10.2022 г. на район „Нови Искър“ на Столичната община
данъчната оценка на поземления имот е 14 098,80 лева, а на източната къща –
3077,90 лева, а на намиращ се в имота гараж – 243,40 лева.
Съгласно представен на лист 8 – 11 от делото нотариален акт №
************ г. на нотариус М.Е. – с регистрационен № 627 в Нотариалната
камара, В. Г. върху сграда с идентификатор 48393.4989.94.5, описана в
предходния абзац като къща в източната част на поземления имот, както и
940/3922 идеални части от описания в горния абзац поземлен имот. В акта е
вписано, че собствеността е установена въз основа на Удостоверение за
наследници на Г. В. В. и редица нотариални актове.
Съгласно представен на лист 95 от делото констативен Нотариален акт
2
за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № *************г.
на четвъртия нотариус при Софийския районен съд, Г. В. В. е признат за
собственик на дворно място с площ 940 кв.м., представляващо парцел XIX-
118 от квартал 29 по регулационния план на с. М., при съседи – сестри А., Г. В.
В., И.Х.Б. и братя Г.
Съгласно представен на лист 96 от делото Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност, № ********* г. на
четвъртия нотариус при Нотариалната служба при Втори районен съд –
София, ответникът е признат за собственик на дворно място, което
представлява парцел XXI -118 от квартал 29 по регулационния план на с.
Мировяне при съседи – В. В., улица, сестри А. и наследници на Г. В..
На лист 31 ищците са начертали скица на предпочитания от тях начин на
достъп, като са посочили, че в южната част на имота по цялата му дължина
имало тупик с ширина 3 метра, който водел към задната къща, и искат достъп
да им се предостави оттам.
Съгласно представено писмо от 15.03.1996 г. от кмета на район „Нови
Искър“ като орган за констатиране на незаконно строителство, което поради
това има значение на официален свидетелстващ документ с обвързваща съда
доказателствена сила, тъй като е издадено в рамките на функциите на
длъжностно лице, в квартал 29 по плана на с. М. е имало обслужваща улица –
тупик, която обаче не е изградена според плана с 4 метра широчина, а с
широчина от 3,5 метра. Съгласно представена на лист 75 от делото скица от
04.06.1997 г. на отдела „Архитектура и кадастър“ тази вътрешна улица опира в
парцел (сега УПИ) XIX-118 в неговия югозападен ъгъл, като се намира на юг
от парцел XX-118. Това е било положението по регулационния план, одобрен
със Заповед № 109/01.04.1966 г.
Същата служебна улица (тупик) е отразена и на скица-проект на лист 76
от делото на отдел „Архитектура и кадастър“ на район „Нови Искър“ като
предвидена да бъде нанесена по южната граница на УПИ ΧΙΧ-94 по
действащия и сега регулационен план, одобрен с Решение № 27 от Протокол
№32/10.12.2001 г. на Столичния общински съвет.
На лист 59 – 73 са представени заключения на експертизи по други дела
и документи от общинската администрация, преразказващи документи за
собственост, които съдът няма да разглежда, тъй като не са представени
непосредствено по делото и възпроизвеждат други документи, без пряко да
предават съдържанието им.
В съдебното заседание на 18.12.2023 г. (на лист 129 от делото) е
разпитан свидетелят на ищеца В. В., който дава показания, че е продал част от
спорния недвижим имот на ищеца по делото. През декември 2020 г.
свидетелят и ищеца се опитали да влязат до имота, който представлява къща и
дворно място около нея от около един декар, като не успели да влязат откъм
ул. „П.“ и преминали през двора на съсед на продадената на ответника къща от
север, от ул. „Я.“. Оградата от ул. „Перуника“ била плътно затворена, като
старият достъп – от улица – тупик, била затворен от дворна метална врата, на
която бил поставян катинар. Описва тупика като намиращ се от дясната страна
3
на сградите на ищеца и частта от двора, която ползва, дълъг около 150 – 200
метра. Дава показания, че ответникът се появил и обещал да им даде в бъдеще
достъп до къщата в дъното на имота. Преди 2020 г. свидетелят, макар и да бил
собственик, не бил ходил от дълго време. През декември 2020 г. се разбрали
имотът да се продаде на ищеца, което направили през април 2021 г.
Свидетелят за последно ползвал тупика към задната къща, след като
ответникът го пуснал оттам през 2020 г., когато свидетелят искал да направи
снимки, за да обяви къщата за продан (като по-късно намерил ищеца като
купувач). Пред тупика имало метална врата от метални пръчки, която
последно била в тъмен цвят. На място е имало врата още докато родителите на
свидетеля били живи.
В съдебното заседание на 18.12.2023 г. (на лист 129 – 130 от делото) е
разпитан свидетелят на ищеца Н. Х., който дава показания, че през декември
2020 г. ходил с ищеца в село М. на оглед на къща на ул. „П.“ № *. Не могли да
стигнат до къщата, защото имало заключена желязна врата. Потърсили
ответника (когото свидетелят разпознава в съдебната зала), който отказал да
ги пусне през вратата. Минали през имот на друг човек от съседната улица.
Дава показания, че ответникът не ги е пускал, като живеел в двуетажна къща в
двора, като пред нея имало телена ограда. До къщата отзад, която ищецът
купил през април 2021 г., се минавало през метална врата и нещо като тунел.
Минали до къщата на ищеца през двор на съсед, който е около 170 см висок,
по-възрастен от свидетеля, и отворил телена ограда, за да ги пусне.
Свидетелства, че е бил при къщата на ищеца и втори път през април 2021 г.,
като пак нямало достъп през вратата и „тунела“, не си спомня дали са влезли;
после ищецът опитвал да стигне до къщата два пъти през 2022 г., когато не
успели да влязат, и през 2023 г., за огледа по делото с вещото лице. Вратата
била двукрила, зелена, от тръбна конструкция, частично покрита с ламарини,
леко започнала да хваща ръжда, а оградата откъм ул. „Перуника“ – телена
мрежа. Дава показания, че ответникът не ги е пускал през вратата, като са си
говорили с ищеца и адвоката му, както и със стария собственик (бележка на
съда – свидетелят Веселинов).
В съдебното заседание на 18.12.2023 г. (на лист 130 – 131 от делото) е
разпитана свидетелят на ответника – П. Ч., който дава показания, че е съсед на
спорния имот, в чиято предна част живее ответникът в къща с гараж и лятна
кухня, а в дъното на имота има друга къща. Къщата на ответника, ако се гледа
имотът от ул. „П.“, е в лявата част на двора, вдясно на оградата има врата за
селскостопанска техника. Това е желязна врата с мрежа, двукрила. Зад нея
през 90-те години на ХХ век имало трактор. Свидетелят помни имота от
времето, когато били живи бащата на ищеца – В., и чичо му и баща на
свидетеля В. (праводател на ответника) – Г.. Знае, че Величко бил плащал на
Г., за да придобие целия имот, а след смъртта на бащата през 90-те години
започнал конфликт между братовчедите. Бащата на ответника искал да
придобие цялото дворно място и да го раздели на ответника и сестра му.
Къщата в дъното на двора на бил виждал, там било обрасло, като от повече от
10 години зад желязната врата за селскостопанска техника не стои трактор.
Вратата е заключена с катинар по наблюдения на свидетеля. В задната къща
4
нямало постоянни обитатели, зад вратата към тази къща е напълно обрасло с
храсти. На ул. „Я.“ № * имало празно дворно място, като е продадено от стар
собственик на нов, чието име свидетелят не знае. Не е виждал някой да търси
ответника за достъп.
В съдебното заседание на 18.12.2023 г. (на лист 131 – 132 от делото) е
разпитана свидетелката на ответника – Й. П., която дава показания, че
спорният имот е семеен, намира се на ул. „П.“ № *. В предната част в
двуетажна къща живее ищецът, като на оградата откъм улицата (единствен
достъп) има ограда от мрежа и две порти, от които дясната е голяма, за
селскостопанска техника, желязна, по спомени на свидетелката в кафяв цвят.
Знае, че бащата на ищеца е Величко, който имал брат Г., а деца на Г. са В. и Е.
Свидетелката е била кмет на селото до 2019 г., не помни да е имало други
вписани жители на имота на ул. „П.“ № * освен ответника и семейството му.
Знае за предходни спорове за имота, като от десетилетия селскостопанската
врата не е ползвана, зад нея теренът е обрасъл с дървета. Дава показания, че на
ул. „Я.“ третият или четвъртият имот е дворно място, което било продадено на
непознат за нея човек. Този имот според свидетелката не граничи със спорния.
Преди него има друг имот, в който наскоро е построена къща, също от нов
собственик. Свидетелства, че в адресния регистър на селото няма № ** на ул.
„П.“.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели относно намиращите
се на предната страна на спорния имот врати, като от тях дясната (гледано от
улицата) или южната е метална, затворена с катинар, зад нея има обрасъл
проход, а ключ от вратата има ответникът. Показанията на свидетелите на
ищеца за това, че са правени искания до ответника да осигури достъп през
декември 2020 г. и април 2021 г. също следва да се кредитират, доколкото са
логични, безпротиворечиви и взаимно подкрепящи се, включително и в частта
относно това, че ответникът отказва достъп и смята целия двор за свой – нещо,
което свидетелите на самия ответник потвърждават, и личи от фактите по
делото. Не се оборват и показанията, че ищецът е влязъл до задната къща през
двора на съсед, чиято къща е откъм ул. „Я.“ – двамата свидетели на ответника
потвърждават, че там има непознат за тях съсед, като не са сигурни дали от
този празен имот има достъп към задната къща, но същото се установява от
представените по делото планове. Напълно безпротиворечиви и поради това –
достоверни, са и показанията на страните относно това, че в къщата в дъното
на имота не живее никой и в тази част мястото е обрасло и необработвано.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Веселинов за това, че
ответникът обещал да му осигури достъп, тъй като са на първо място
заинтересовани – този свидетел е продавач по договор с ищеца, а освен това и
изолирани – не се подкрепят от други показания по делото.
Доколкото ответникът твърди, че е бил обявен за собственик със
съдебно решение, влязло в сила спрямо праводателите на ищеца, следва да се
посочи, че такъв спор действително е имало – на лист 94 – 99 от делото е
представено Решение № 304910/03.01.2018 г. по гражданско дело №
56995/2016 г. на Софийския районен съд, 140. състав, с което по отношение на
ответника е било признато за установено, че В. Г. В., Е.Г. В. и Ю. Е. С. са
5
собственици на поземлен имот с площ 940 кв.м., който представлявал
урегулиран поземлен имот XIX-118 от квартал 29 по плана на с. М., одобрен
със Заповед № 109/01.04.1966 г. Това решение е обезсилено с Решение №
717/30.01.2019 г. по въззивно гражданско дело № 7284/2018 г. на Софийския
градски съд, ΙΙΙ-б въззивен състав, представено на лист 100 – 103 от
настоящото дело, но това не означава, както ответникът поддържа, че е
формирана сила на присъдено нещо кой и в какви квоти е собственик на имота
– делото е прекратено, без да се постигне решение по този въпрос.
Съгласно заключението на техническата експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 07.02.2024 г. (на лист 146 – 147 от делото), а в писмен
вид – на лист 136 – 144 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, в имота има два
входа – северен (вляво, ако се гледа от лицето на имота), който е отворен, и
южен – затворен с метална порта, която е заснета от вещото лице, направена е
от метални колчета и е боядисана частично в жълто, частично – в зелено.
Ответникът е отказал всякакъв достъп до имота на вещото лице. Зад южния
проход има растителност и не може да се мине. По дъното на имота има
ограда от дървени пана, по другите страни – оградна мрежа. Зад южната врата
проходът е 3,5 метра широк. От имота е неясно кой притежава 972 кв.м., като
по сателитни снимки и стари планове от тях може да се обособи 312 кв.м.
тупик за къщата в дъното. До последната няма достъп от ул. „Ястреб“.
По оспорването на заключението от страна на ответника за това, че
вътре в имота имало изградени сгради, които вещото лице не било
установило, съдът намира, че ответникът следва да понесе санкция за това, че
не е предоставил достъп на вещото лице и трайно отказва да предоставя
достъп на имота, дори под заплаха от санкция на държавен орган. Ответникът
се е опитал да забави процеса с искане за допълнителна експертиза, която
съдът е допуснал, но ответникът е отказал да заплати, което също е основание
да търпи санкция в процеса. Затова той трябва да получи такава, като на
основание чл. 161 ГПК следва да се приеме, че щом ответникът отказва да
даде достъп до двора от вратата за селскостопанска техника до къщата в
дъното на двора по стария тупик от 3,5 метра ширина по южната част на
имота препятствия няма.
Съгласно представен на лист 157 – 167 от делото неоспорен от страните
Протокол от открито съдебно заседание на 12.02.2024 г. по гражданско дело №
40931/2021 г. на Софийския районен съд, 26. състав, в който съдът е одобрил
спогодба, постигната между ищеца по делото, М. Н. А. и И. Н. Н. за ползване
на поземлен имот с идентификатор 48393.4989.94 – процесния имот, при
изрично несъгласие на ответника по настоящото дело, като с одобряването на
тази спогодба съдът е прекратил производството по посоченото дело за
разпределение на ползване на имота по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Съдът не намира за необходимо да обсъжда представените по делото
прокурорски постановления и определение на наказателния съд, тъй като се
отнасят до конфликт между страните, който очевидно съществува.
На лист 77 – 80 от делото е представено в препис не подписано решение
6
по административно дело, като то не носи и заверка за влизане в сила, поради
което съдът няма да го цени.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 109 ЗС.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е придобил право на
собственост на заявеното от него основание – т.е. че е сключил договор за
покупка, че той е за къща в спорния имот, и че продавачите по договора са
били собственици. Ищецът следва и да установи, че ответникът въздейства
върху вещта, като не допуска хора до частта от двора и къщата на ищеца, и че
това въздействие пречи на ищеца. Искът обаче ще се отхвърли, ако ответникът
успешно докаже възражението си за придобиване на имота по давност – чрез
владение за период по-дълъг от 10 години. Делото ще се прекрати, ако
ответникът представи заверен препис от решение за собствеността на имота
между настоящите страни.
По възражението на ответника за недопустимост на производството
поради сключена спогодба за разпределение на ползването на недвижимия
имот, съдът намира, че същото е неоснователно. Действително, постигнатата
съдебна спогодба има съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК значение на влязло в сила
съдебно решение. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решенията влизат в сила между
страните, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД договорите (какъвто е и съдебната
спогодба, независимо от това, че се одобрява от съд) също действат между
страните по тях. Следователно ответникът по делото не е обвързан от
сключената спогодба, не може да се позовава на нея като решаваща съдебния
спор и да иска прекратяване на делото поради отвод за присъдено нещо или
поради изчерпан предмет.
Неоснователни са и твърденията на ищеца, че с изпълнението на
спогодбата, макар и да е страна по нея, настоящото производство се явявало
лишено от предмета си. Това не е вярно, защото спогодбата няма
задължителна сила за ответника, който не е страна по нея, и същият би могъл
да я наруши, както често е правел в миналото, настоявайки, че е единствен
собственик на имота.
Неоснователно е и възражението на ответника за отвод за присъдено
нещо за това, че същият бил спечелил гражданско дело за собствеността на
имота срещу праводателите на ищеца, което обвързвало и самия ищец по
силата на чл. 226 ГПК. Ответникът такова дело не е печелил, успял е да
спечели чрез умело лавиране пред Софийския градски съд и поради неяснота
на процесуалната позиция на праводателите на ищеца само прекратяването
му, т.е. нерешаването на правния спор. В тези си опити да оставя спора за
собствеността на имота нерешен с години ответникът умело използва тежкия
формализъм на българската съдебна система и неадекватните процедури на
връзка между регулация и кадастър, както ще бъде обяснено по-долу. Но това
не означава, че е получил каквото и да е решение в своя полза и това също е от
значение за изхода на делото.
7
По съществото на спора съдът следва на първо място да се занимае с
въпроса за собствеността на имота – именно този въпрос, както и
немарливостта (не е ясно дали същата не е била съответно финансово
предизвикана в миналото) на общинските власти, както и убедения
формализъм на редица съдебни инстанции, са довели отношенията на
страните дотук.
За какво става въпрос – ясно е, че обособеният съсобствен между
страните урегулиран поземлен имот, е бил част от семейно дворно място,
което по регулационния план от 1966 г. на село М. е било разделено на три
отделни парцела – един с лице към улицата, и два – без такова, към които
достъпът е бил осъществяван чрез изграждане не вътрешноквартален път
(тупик) в южната част на имота. Към 1996 г. тази улица е съществувала като
такава, което е надлежно установено от органите на строителния контрол. По
неизвестни за съда причини обаче при създаването на новия регулационен
план – подробния устройствен план (ПУП) на село Мировяне, одобрен на
15.12.2001 г. цялото дворно място от три градоустройствени парцела е заснето
като един общ парцел, без да има данни за изразено съгласие на
съсобствениците за това с предварителен договор с нотариална заверка, като
това се явява извършване на регулацията в противоречие с правилата на чл. 29
ЗТСУ (ред., обн. в ДВ, бр. 34/2000 г., в сила от 01.01.2001 г.), която е била
приложима по силата на § 6, ал. 3 ЗУТ (а ако планът е бил изработен при
условията на ЗУТ – противоречи на чл. 15 ЗУТ), като след 01.01.2001 г. не се
допуска отчуждително действие на регулационния план освен в случаите на
неизработена или неприложена първа регулация.
Въпреки това обаче, макар и да не установява действителните граници
на правото на собственост, новият регулационен план от 2001 г. съществува и
не е изменен, поради което и имотът продължава да е заснет в границите по
този план в ПУП и кадастъра. Ответникът системно осуетява всякакви опити
на ищеца и неговите праводатели да отразят правилните граници на правото
на собственост в съответствие с чл. 15 ЗУТ, като оспорва всякакви заповеди за
изменение на кадастъра и регулационния план и успява, вероятно поради
нежелание на праводателите на ищеца да установят правата си веднъж
завинаги.
Няма спор, че ищецът е придобил правата върху част от отразения като
един поземлен имот, както и вътрешната къща в него с нотариален акт от
21.04.2021 г. Установено е по делото, че прехвърлителите по този акт са
наследници на обявения за собственик с констативен нотариален акт от
19.12.1974 г. чичо на ответника – Г. В. В., за чиято собственост към 1974 г.
страните не спорят (вкл. ответникът води свидетели, които я потвърждават).
Във връзка с изложеното съдът обаче следва да установи и дали
ответникът не е завладял цялото дворно място по давност, като за целта
същият следва да докаже, че е упражнявал еднолично спокойно, явно,
необезпокоявано и непрекъснато владение в период от 10 години – чл. 79, ал. 1
ЗС. тъй като обаче дворното място е било придобито по наследство, важат
разрешенията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. на
8
Общото събрание на гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен
съд (ВКС), според които при съсобственост, възникнала от наследяване,
презумпцията на чл. 69 ЗС, че който има фактическата власт над вещта, се
смята и за владелец, т.е. приема се, че има намерение да свои вещта, не се
прилага.
В тези случаи е налице т.нар. съвладение – всеки съсобственик владее
своите идеални части от имота и държи тези на другите съсобственици. За да
се прекъсне това положение, съсобственикът следва недвусмислено да заяви
намерението си да владее целия имот – било като изрично съобщи това на
останалите наследници, било като с недвусмислени действия отблъсне
претенциите им към имота.
При данните за собствеността на спорното между страните дворно място
съдът следва да приеме следното:
Ако се приеме, че влезлият в сила ПУП от 2001 г. не променя границите
на собствеността (в съответствие с чл. 29 ЗТСУ (ред. от ДВ, бр. 34/2000 г.) или
чл. 15 ЗУТ), то тогава ответникът твърди, че е владял необезпокояван целият
урегулиран поземлен имот на праводателите на ищеца. Данни в тази насока
няма по делото – всички свидетели, вкл. и тези на ответника описват площта
към дъното на имота като обрасла, там никой не е ходил, не знаят ответникът
да е ползвал тази част от имота. В такъв случай изглежда ответникът да е
владял само частта от имота, предназначена за вътрешноквартален път
(тупик), но пък същата не може да се придобие по давност, тъй като е налице
пречка по чл. 200 ЗУТ – тя се явява регулационно изискване за съществуване
на УПИ в дъното на имота с къщата на ищеца, поради което не може да бъде
придобита по давност, тъй като пречи на обособяването на останалата част от
имота (в този смисъл виж и практиката на ВКС – Решение № 67/16.06.2017 г.
по гр. д. № 3533/2016 г., ΙΙ ГО, и Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. №
5728/2015 г., I ГО, според която дори и да няма пречка да се владее една част
от урегулиран поземлен имот, такива не следва да съществуват за
съществуването като самостоятелни поземлени имоти и на другите части от
този имот). Следователно ответникът не може да е придобил по давност
никаква част от имота извън площта на обособения през 1966 г. парцел на
баща си.
Ако се приеме, че подробният устройствен план от 2001 г. има
отчуждително действие, тогава имаме един имот, върху който има
съсобственост по наследяване (което и свидетелите на ответника не оспорват),
което налага ответникът да заяви претенции, че е единствен владелец на имота
пред праводателите на ищеца. Това той е направил през 2020 г., когато са му
поискали достъп през голямата порта до вътрешната къща в имота, като от
този момент до постановяване на решението по делото не са изминали 10
години и не изтекъл давностният срок.
Следователно възражението на ответника за придобиване на целия имот
по давност е неоснователно.
При това положение се установява, че ищецът е собственик на имота
като купувач от наследниците по закон на безспорен собственик.
9
Явно е, че действията на ответника (вкл. в хода на делото) – да забранява
достъпа до къщата на ищеца в дъното на имота, са извършени от него (всички
свидетели дават показания в тази насока), и освен това е ясно, че пречат на
ищеца – последният се налага да стига до сградата си през чужди имоти с
огромни притеснения за съседи, които да си вдигат оградата, което отива
далеч отвъд обичайните пречки за достъп по чл. 50 ЗС.
На последно място, тайното поведение на ответника да не дава достъп
до имота и да се опитва чрез съдебни дела да осуети всякакви претенции на
други лица води до очевидна несъстоятелност на това да се вярва на
обещанията му, че от постановяването на определение за одобряване на
съдебна спогодба за имота той изведнъж щял да придобие поведение, с което
да зачита интересите на ищеца. Несигурността в имота трябва да спре, като за
целта искът се уважи и ответникът бъде осъден да предоставя достъп до
къщата в дъното на спорния имот, като отваря вратата в южната част на
оградата и не препятства достъпа към тупика в южната част на имота.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 650 лева – депозит за вещо лице;
80 лева – държавна такса; 10 лева – такси за съдебни удостоверения, и 5000
лева – адвокатски хонорар по договор от 03.12.2022 г. (на лист 155 от делото),
който съдържа и разписка за плащане, поради което следва да му се присъдят
общо 5740 лева разноски (ответникът не прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар).
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС В. В. В., с ЕГН: **********, и адрес:
Столична община, с. М., ул. „П.“ № *, да осигури на Г. И. Н., с ЕГН:
**********, и адрес: София, бул. „Ц. ш.“ № **, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
ДОСТЪП до сградата на последния, представляваща жилищна сграда
(къща) с идентификатор 48393.4989.94.5, с площ по кадастрална скица 83
кв.м., намираща се в дъното на поземлен недвижим имот с идентификатор
48393.4989.94, представляващ дворно място с площ 3922 кв.м., урегулиран
поземлен имот ΧΙΧ-94 от квартал 29 по действащия регулационен план на с.
М., одобрен с Решение № 27 от Протокол №32/10.12.2001 г., с
административен адрес: Столична община, с. М., ул. „П.“ № *, като в частност
му отваря южната врата на дворното място откъм ул. „П.“, и му осигурява
безпрепятствен достъп до пътя зад нея.
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС В. В. В., с ЕГН: **********, и адрес:
Столична община, с. М., ул. „П.“ № *, да плати на Г. И. Н., с ЕГН:
**********, и адрес: София, бул. „Ц. ш.“ № **, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
сумата от 5740 лева (пет хиляди седемстотин и четиридесет лева) – разноски
10
по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11