№ 11
гр. ***, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НДН
при участието на секретаря КГИ
като разгледа докладваното от НДН Гражданско дело № 20241300100149 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. Д. И., ЕГН **********, чрез
пълномощник адвокат Й. Д. от САК срещу *** „*** ***" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. *******, с която се претендира заплащане
на сумата от 25 500,00 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП, възникнало на 30.10.2023
г. В с.***, обл.***, ведно със законната лихва от 04.04.2024 г. - датата на
изтичане на тримесечния срок до окончателното изплащане на присъдената
сума, както и направените разноски в производството.
Поддържа се в исковата молба, че на 30.10.2023 г., около 19:30 ч., в с. ***, обл.
***, по ул. „***", В. Г. Н. управлявал л.а. „***", с per. № *****.По същото
време, по ул. „***", се движел велосипед, управляван от И. К. Н., който возел
на рамката на велосипеда ищеца П. Д. И..
На нерегулирано кръстовище, образувано между ул. „***" и ул. „***", водачът
на л.а. „***", не спазил правилата за движение по пътищата, като отнел
предимството на дясностоящия участник - велосипедиста Н., в резултат на
което настъпил удар между автомобила и велосипеда. Бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/30.10.2023 г ,било
образувано и ДП № ***/2023 г. по описа на ОД на МВР - ***, пр. пр. №
***/2023 г. по описа на РП – ***.
1
Вследствие ПТП, ищецът получил травматични увреждания-Контузия на лява
тазобедрена става, което разстройство на здравето причинило физически
болки, страдания и ограничения на движенията на ляв долен крайник за
период по-дълъг от 30 дни; Контузия на долната част на гърба и таза, което
разстройство на здравето причинило физически болки, страдания и
ограничения на движенията за период по-дълъг от 30 дни;
Вследствие на ПТП и получените при него травматични увреждания, ищецът
търпял силни по интензитет физически болки и страдания ,както и
затруднения в ежедневието си. Изпитвал скованост и непоносима болка в
долната част на гърба и таза, както и в лява тазобедрена става. Движенията му
са почти невъзможни, и болезнени. Нуждае се и до момента от съдействието
на своите близки за осъществяването на обичайните си и ежедневни нужди от
битов и хигиенен характер.
Ищецът не се е възстановил и продължава да търпи болки и ограничения в
ежедневието си. Приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти.
Към датата на ПТП по отношение на л.а. „***" с peг. № ***** е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност", полица № BG/22/***, със
срок на действие до 22.11.2023 г., сключена с ответника . Към същия било
отправено искане на 02.01.2024 г. с претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди, и
била образувана щета № 0000-*****/02.01.2024 г.
С писмо с изх. № 138/04.01.2024 г. *** поискало предоставянето на
допълнителни документи от образуваното и водено досъдебно производство,
чието представяне от ищеца било невъзможно.
В тримесечния срок застрахователят не се произнесъл по претенцията.
По делото е постъпил писмен отговор, в който се оспорва по основание
и размер претенцията, както и всички твърдения в исковата молба по
основанието на предявената претенция. Твърди се, че вина за транспортния
инцидент има Н., който е управлявал велосипеда в нарушение на чл. 79, ал. 3
от ЗДвП, без да е имал изправни устройство за изчъчване на бяла или жълта
добре различима светлина отпред и червен свептоотразител отзад, поради
което и водачът на лекия автомобил не е можел да го възприеме своевременно
и да предотврати транспортния инцидент. Твърди се, и че процесния
велосипед е бил неизправен, в нарушение на чл. 14 от ППЗДвП, като е бил с
2
неизправни спирачки и неизправен звънец или друг звуков сигнал. Сочи се
още, че Н. е нарушил и разпоредбата на чл. 141, т. 4 от ППЗДвП, като е
управлявал велосипеда, превозвайки на рамката му ищеца.
В условия на евентуалност се твърди, че инцидентът е настъпил в условията
на независимо съизвършителство между водача на лекия автомобил и водача
на велосипеда.
Оспорва са наличието на причинно - следствена връзка на произшествието с
настъпилите телесни травми и здравословни състояния, както и за
провеждане на твърдяното лечение и неговата продължителност.
Оспорва се и размера на исковата претенция като завишен, прекомерен.
На самостоятелно основание се твърди принос от страна на ищеца, тъй като
пострадалият е допринесъл съществено за настъпването на вредите чрез
своето поведение - съзнателно и доброволно се возил на рамката на
велосипеда, въпреки че е бил наясно с потенциалните опасности, свързани с
това действие и в нарушение на разпоредбите на Закона за движението по
пътищата. Между поведението на ищеца и настъпването на вредите се
твърди, че съществува пряка причинно-следствена връзка.
Оспорва се размера на предявения иск за неимуществени вреди, като завишен
и недължим. Оспорва се и дължимостта на лихва по главната претенция,
поради неоснователността на последната. Възразява се и срещу присъждането
на разноски и прекомерност на същите.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В производството е допуснато участието на трето лице –помагач на
страната на ответника И. К. Н., който е управлявал велосипеда, участвал в
процесното ПТП. Същият в отговора си, заявява основателност на исковата
молба и неоснователност на възраженията на ответника. Изложил е , че по
НАХД ***/24г. водачът на лекия автомобил, участвал в процесното ПТП -В.
Н. се е признал за виновен в извършване на престъплението и е постигнато
споразумение между страните, като на същия е наложено адмнистративно
наказание по чл.78а от НК, поради което неоснователни са всички възражения
за съпричиняване на вредоносния резултат. Неоснователно намира и
възражението за независимо съизвършителство по същите съображения.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по
3
делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Между страните не е спорно, а и от представените доказателства по
делото - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/30.10.2023 г.,
а на основание чл. 212, ал.2 от НПК е образувано Досъдебно производство, че
на 30.10.2023 г., около 19:30 ч., в с. ***, обл. ***, на нерегулирано
кръстовище, образувано между ул. „***" и ул. „***", е настъпило ПТП между
л.а. „***" с per. № *****, движещо се по ул. „***" и управлявано от В. Г. Н. , и
велосипед, движещ се по ул. „***" и управляван от И. К. Н., като заедно с него
на рамката на велосипеда се возел ищецът П. Д. И..
По случая било образувано № ***/2023 г. по описа на ОД на МВР - ***, пр. пр.
№ ***/2023 г. по описа на РП – ***, с постановление от 01.08.2024г. на
заместник районен прокурор, по което производство е внесено в съда
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК.Образувано е АНД
№***/24г. на ***, по което е постигнато влязло в сила споразумение от
10.09.2024г., като водачът на лекия автомобил, участвал в процесното ПТП -В.
Н. се е признал за виновен в извършване на престъплението и на същия е
наложено адмнистративно наказание по чл.78а от НК глоба в размер на 500
лева. По делото няма спор между страните, че за процесното МПС л.а. „***" с
peг. № ***** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност",
полица № BG/22/***, със срок на действие до 22.11.2023 г., сключена с
ответника ,което се установява и от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №***/30.10.2023 г. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС.Ищецът е спазил
разпоредбата на чл.380 от КЗ, като на 02.01.2024 г. с претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди,
и била образувана щета № 0000-*****/02.01.2024 г. С писмо с изх. №
138/04.01.2024 г. *** поискало предоставянето на допълнителни документи от
образуваното и водено досъдебно производство, като в тримесечния срок
застрахователят не се произнесъл по претенцията, за което обстоятелство
също не се спори, видно от отговора на исковата молба.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява от
4
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и заключението на САТЕ. От
изслушаната и приета, като доказателство по делото, съдебно-автотехническа
експертиза на в.л. О. В., неоспорена от страните и която съда възприема, като
компетентно изготвена и обоснована, се установява механизма на ПТП и
техническите причини за неговото настъпване. Съгласно приетото
заключение, на 30.10.2023 г. около 19,30 ч в тъмната част на денонощието в с.
***, обл. ***, на кръстовището, образувано от пресичането на ул. ,***“ и ул.
„***“ (нерегулирано кръстовище) е настъпило тежко пътнотранспортно
произшествие с участието на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с per. №
*****, управляван от В. Г. Н., и велосипед марка „Staiger“, управляван от И. К.
Н. от с. ***. В условията на произшествието лекият автомобил се е движил по
ул. „***“, като на кръстовището с ул. ,Панойот Волов“ е имал намерение да
продължи движението си в права посока.. На рамката на велосипеда,
управляван от И. К. Н., е превозван ищеца П. Д. И.. Велосипедистът е имал
намерение на кръстовището да продължи движението си в права посока. В
резултат на ПТП травматични повреди е получил велосипедистът И. К. Н. и
пътникът, превозван на рамката на велосипеда- П. Д. И., който след преглед в
болнично заведение, е освободен.
Процесното произшествие е настъпило в участък с допустима скорост на
движение на МПС до 50 км/ч (населеното място надлежно е сигнализирано
при влизане от всичките му страни с пътния знак Д11 „Начало на населено
място“), на кръстовище между улици,които се пресичат под 90°.
По време на настъпило ПТП, платното за движение на улиците е било сухо, а
времето ясно и с добра видимост в условията на тъмната част на
денонощието. В участъка на произшествието пътната настилка на ул. „***“ е
изградена от дребнозърнест асфалт, прав пътен участък с наклон при спускане
от 2 %. Запазен горен слой на асфалта. Без пътна маркировка. От двете страни
на пътя е имало затревени неокосени тротоари с широчина около 2 м.
Движението по двете улици е организирано в двупосочен режим на движение,
с по две пътни ленти - по една за всяка посока. На двете улици преди
кръстовището не са намерени пътни знаци, които да определят предимството
за преминаване през него.
Кръстовището е образувано от пресичането на равнозначни улици и е такова,
на което няма сигнализация с пътни знаци относно предимството за
5
преминаване през него. Съгласно нормативните документи, на този вид
кръстовища водачите на ППС са длъжни да пропуснат превозните средства,
които се намират или приближават от дясната им страна, независимо от
местоположението и посоката им на движение (предимство за преминаване
имат участниците в движението, приближаващи кръстовището от дясната им
страна).На двете улици преди кръстовището не е намерена хоризонтална
пътна маркировка. Кръстовището е осветено с локално осветление, поставено
на стълб.
От двете страни на пътя се наблюдават затревени неокосени тротоари с
широчина около 2 м.Широчината на ул. „***“ е 4,80 м, а на *** е 5,10 м. *** е
без обособен тротоар, като оградната линия е на нивото на пътя. На ул. ,***“
отдясно преди кръстовището й с ул. „***“ е намерена масивна къща.
Велосипедистът е приближавал към кръстовището от дясната страна на лекия
автомобил.
От лекия автомобил е намерена оставена спирачна следа, отложени от гумите
му върху пътната настилка, която е с дължина от 3,50 метра.
Скоростта на движение на лекия автомобил в условията на произшествието е
била около 29 км/ч (8.16 м/с).От техническа гледна точка, за да може да спре
преди мястото на удара и произшествието да бъде предотвратено, е
необходимо водачът на л.а. да управлява със съобразена скорост при
конкретната пътно-транспортна обстановка. При движение с включени
светлини, светлинното петно пред автомобила е с дължина до 50 метра в
посока напред и в посока надясно на разстояние от 5.20 метра до 7
метра.Технически съобразена скорост е онази безопасна скорост на движение,
при която при аналогични условия не би възникнало ПТП, такава, при която
водачът ще има възможност да спре преди мястото на удара и произшествието
ще бъде предотвратено.
Технически съобразената скорост, при която не би възникнал ударът и водачът
ще може да спре преди мястото на удара на около 1 м преди него в случая е
по- малка или равна на 14 км/ч (V< 14 км/ч .V<3.92 м/с). При тази скорост на
управление водачът ще спре преди мястото на удара и ще има възможност да
възприеме своевременно участниците в движението, които са с предимство и
приближават кръстовището от дясната му страна.
Мястото на инициалния удар между лекия автомобил „ *** “ и велосипеда се
6
намира на около 5.50 метра преди ориентира/решетъчен стълб от мрежата за
ел.напрежение на ул.*** по дължина на платното за движение, и на около 1,40
м вляво от десния ръб на платното за движение на ул. „*** “ по неговата
ширина.
Вещото лице сочи, че в условията на произшествието велосипедистът И. К. Н.
е управлявал неизправен велосипед, на който е липсвал източник на светлина
отпред (фар), липсвали са задължителните светлоотразителни елементи на
предното и задното колело, бил е без задължителната светлоотразителна
жилетка в тъмната част на денонощието, като е превозвал в нарушение на
нормативните изисквания пътник на рамката на велосипеда пред себе си.
На ул. ***“ преди кръстовището с ул. „***“ има масивна едноетажна къща,
която е ограничавала взаимната видимост между участниците в
произшествието, с чието местоположение са били длъжни да се съобразят и
двамата участници в произшествието.
Водачът на лекия автомобил при приближаване към кръстовището, на което
няма поставени пътни знаци относно предимство за преминаване
(нерегулирано кръстовище) и познавайки добре участъка на произшествието,
като рисково, е бил длъжен да се движи с технически съобразена скорост,
която ще му позволи да предприеме действия за аварийно спиране или при
необходимост да спре, като пропусне приближаващия кръстовището от
дясната му страна велосипедист.
Водачът на лекия автомобил е познавал добре участъка на произшествието и
всеки ден е преминавал по тази улица и през това кръстовище, като го е
познавал като рисково и опасно.
При приближаване към кръстовището водачът на лекия автомобил не се е
съобразил в местоположението на масивната къща, ограничаваща видимостта
в посока надясно, и не се е съобразил, че ще премине през кръстовище, на
което е длъжен да пропусне приближаващите ППС от дясната му страна.
Продължил е движението си със скорост от 29 км/ч, като не е възприел
предварително като опасност велосипедиста.
В зоната на кръстовището е настъпил удар и тогава водачът е предприел
аварийно спиране, оставяйки спирачна следа от гумите върху пътната
настилка, като след удара е установил, че с автомобила е блъснал велосипед с
две момчета върху него.
7
Вещото лице достига до извода, че ударът за лекия автомобил е настъпил в
областта на предната му челна част около средата на регистрационния номер
и дясната ъглова странична част - преден десен калник в областта на предната
му част.
За велосипеда ударът е настъпил в областта на лявата му странична част.
В резултат на възникналия удар, телата на двете момчета са се отделили от
велосипеда, попаднали са върху предния капак на автомобила и започват да се
плъзгат по него косо в посока от десен фар до лява чистачка на автомобила,
като са достигнали до предното панорамно стъкло на автомобила, като го
счупват във вид на концентрични с център на окръжностите пред волана и
лявата чистачка. При постъпателното движение на автомобила в посока
напред, телата на двете момчета са изпаднали вляво от автомобила, счупвайки
лявото странично огледало за обратно виждане на автомобила.
След удара велосипедът се завърта на около 180°, в посока обратно на
часовниковата стрелка, качва се на предния капак и също изпада странично
наляво от автомобила, на мястото установено в Протокола за оглед,
полягвайки на дясната си страна и косо на платното за движение..
Водачът на лекия автомобил при приближаване към кръстовището, на което
няма поставени пътни знаци относно предимство за преминаване
(нерегулирано кръстовище) и познавайки добре участъка на произшествието,
като рисково, е бил длъжен да се движи с технически съобразена скорост,
която ще му позволи да предприеме действия за аварийно спиране или при
необходимост да спре, като пропусне приближаващия от дясната му страна
велосипедист.
Местоположението на пътника П. Д. И., превозван на рамката на велосипеда
пред тялото на велосипедиста И. К. Н., възпрепятства видимостта на
велосипедиста към кръстовището и влошава равновесното устойчиво
движение на велосипеда по платното за движение.
Вещото лице излага, че причините за произшествието от техническа гледна
точка са от субективен характер и се дължат на това, че в условията на
произшествието в тъмната част на денонощието велосипедът е бил
технически неизправен, не е бил видим за останалите участници в
движението. Велосипедистът е управлявал през тъмната част на денонощието
без да използва задължителната светлоотразителна жилетка.
8
Местоположението на пътника П. Д. И., превозван на рамката на велосипеда
пред тялото на велосипедиста И. К. Н.-трето лице помагач в настоящото
производство, е възпрепятствало видимостта на велосипедиста към
кръстовището и е влошавало равновесното устойчиво движение на
велосипеда.
Водачът на лекия автомобил не е управлявал с технически съобразена скорост,
която ще му позволи да предприеме действия да намали скоростта или при
необходимост да спре при възникналата опасност за движението. На
процесното нерегулирано кръстовище водачът на л.а. е бил длъжен да
пропусне приближаващия се от дясната му страна велосипедист.
Скоростта на движение на велосипедиста превозваш пътник, в
условията на произшествието е била около 17 км/ч (4.72 м/с). Дължината на
опасната зона за спиране на велосипеда при движението му със скорост от 17
км/ч е около 8 метра. Процесното произшествие е настъпило в тъмната част на
денонощието, като лекия автомобил „***“ е бил с включени фарове, а
велосипеда е бил технически неизправен - неработещ преден фар и
велосипедист без светлоотразителна жилетка..
Фаровете на лекия автомобил са осветили мястото на удара, когато той се е
намирал на 50 метра назад от него. При управление със скорост от около 17
км/ч в условията на произшествието велосипедистът е имал техническата
възможност да предотврати произшествието. В материали по ДП няма данни
дали спирачките на велосипеда в условията на произшествието са били
изправни.
Опасната зона за спиране при движение на л.а. „*** “ със скорост 29 км/ч е
около 17 м (Оз = 17 м). При управление на л.а с тази скорост водачът няма да
има техническа възможност да предприеме действия за аварийно спиране и да
предотврати удара. При тази скорост на управление ще настъпи неизбежен
удар.
При управление с технически съобразена скорост, водачът на л.а. ще има
техническа възможност да предприеме действия за аварийно спиране и ще
спре преди мястото на удара. При тази скорост няма да настъпи неизбежен
удар и произшествието ще бъде предотвратено.
При управление на лекия автомобил с технически съобразена скорост –по –
малка или равна на 14 км/ч , дължината на опасната зона за спиране, е 6,37
9
метра (Оз - 6.37 метра). При тази скорост би имало техническа възможност от
страна на водача на лекия автомобил да предотврати настъпването на
произшествието .
Вещото лице счита, че велосипедистът не е могъл адекватно да възприеме
приближаващия към кръстовището автомобил от лявата му страна по
светлинното петно от фаровете му, поради наличието на масивната къща от
лявата му страна и наличието на превозвано лице на рамката на велосипеда
пред него, което е нарушило видимостта му в посока напред към
кръстовището (както и устойчивото равновесно положение на велосипеда по
платното за движение). Вещото лице счита, че приближаващия към
кръстовището автомобил е могъл да бъде възприет от велосипедиста по
характерния шум, издаван от работещия двигател на автомобила.
Велосипедистът е имал възможност да предотврати произшествието. Същият
е превозвал ищеца на рамката на велосипеда пред себе си.
Превозваният пътник на рамката на велосипеда отпред пред тялото на
велосипедиста, е ограничавало видимостта на последния да възприеме
адекватно реалната ситуация на пътя пред себе си, като и е нарушавало
устойчивото равновесно положение при управление на велосипеда по
платното за движение.
От приложените с исковата молба писмени доказателства и изслушаната и
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ се установява,
че при процесното ПТП на ищеца са назначени образни изследвания - рьо
графия на лява тазобедрена става и лумбални прешлени, при които не се
установяват травматични увреждания и изменения.След прегледа и
изследванията пострадалият е освободен. Няма данни да му е предписан
режим, контролни прегледи и терапия за домашно амбулаторно лечение.
Поставената диагноза след извършените преглед и изследвания е : Контузио
коксе синистра /контузия на лява тазобедрена става/ и контузио регио
лумбалис /контузия на поясния отдел на гръбнака/. Няма описани изменения
по кожата като хематоми, наранявания и др.
В заключение вещото лице излага, че се касае за ПТП - удар от автомобил,
прие което пострадалият се е возел на рамка на колело. Същият ден
пострадалият е прегледан, изследван и освободен от здравното заведение. По
механизъм получените травми са от удар от или върху тъп предмет и
съответстват да са причинени по време и място съобщени от пострадалия и
данните от полицейския протокол.
10
До датата на заключението пострадалият не се явил на преглед, което да даде
възможност за преценка - има ли остатъчни явления към момента и какви са
те, какъв е ефекта от проведеното лечение, ако въобще е провеждано такова. В
съдебно заседание, в което присъства и ищеца, вещото лице излага, че при
същия липсват данни за анкилоза, описана в част от медицински документи.
За изясняване на механизма на процесното ПТП като свидетел е
допуснат и разпитан В. Г. Н., другият участник в ПТП и водач на лекия
автомобил, който заявява, че в деня на ПТП около 19.30 часа тръгнал за нощна
смяна. Посоката му била към центъра, трябвало да премине през процесното
кръстовище, което не е осветено, спрял и се огледал наляво и надясно, не
видял никой и тръгнал. Изведнъж се чул тропот , счупило се предно стъкло,
започнали да хвърчат стъкла. Веднага спрял. Дръпнал ръчната и понеже
нямало осветление , слязъл от колата, видял, че долу лежи човек, отсреща
друг човек лежал, уплашил се и се обадил на Спешна помощ и на полицията.
Първоначалният удар бил от дясната страна. Свидетелят бил навлязъл в
кръстовището когато ги ударил. Чул удара , пострадалите били на капака на
колата. Предното стъкло било счупено долу вляво. Колелото се намирало
вляво.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца, вследствие
получените увреждания от ПТП по делото са събрани гласни доказателства.
Разпитана е свидетелката ***-сестра на ищеца, чиито показания бяха
анализирани в съвкупност с останалия доказателствен материал и ценени с
оглед евентуалната и заинтересованост от изхода на делото.Същата сочи, че
видяла ищеца на следващия ден след катастрофата, имал болки, бил на легло.
Имал синини на таза. Направили превръзка на глезена, на десния глезен.
Приемал обезболяващи медикаменти около 5-6 дена и беше на легло около 4-5
дена, ставал, но ходел по малко и изпитвал болки. След тези дни имал по-
слаби болки, които продължили около 10 дни след катастрофата. Нямал други
оплаквания. Има болки при движение в таза и към настоящия момент. Във
връзка с болката след първоначалното посещение на лекар и изписаните
обезболяващи, след периода от 10 дни не е посещавал лекар.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, с изключение на частта от
показанията на свидетеля Н., в които същият сочи, че е спрял на процесното
кръстовище и се е огледал, тъй като противоречат на заключението на САТЕ,
11
че при настъпване на ПТП се е движел със скорост 29 км.ч., както и че
кръстовището не е осветено, който факт също противоречи на изготвения при
огледа на местопроизшествнието албум и на САТЕ . Същите са дадени
добросъвестно, логични са и последователни и кореспондират на събраните по
делото писмени доказателства и са свързани с техни лични, непосредствени
впечатления.
При така установената фактическа обстановка, ***ският окръжен съд,
приема за установено следното от правна страна :
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди съдът квалифицира по чл. 432, ал.1 от КЗ,
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове:
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е
отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1
КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, на което
кореспондира задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ да се
произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три
месеца, считано от предявяването .
Между страните не е спорно, че ищеца е предявил застрахователна
претенция пред ответника, поради което предявения иск е допустим.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. /
противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените
неимуществени и имуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател
на гражданската отговорност на причинИ. произшествието водач. Вината,
съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция, се
предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
12
деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на процесното пътно-
транспортно произшествие на 30.10.2023 г. Съвкупният анализ на приетите и
неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от
страна на В. Г. Н., като водач на л.а. „***" с peг. № *****, който с
поведението си е причинил настъпване на ПТП, изразяващо се в нарушаване
на правилата на ЗДвП,; процесните неимуществени и имуществени вреди и
причинно – следствена връзка между деянието и вредите, като вината се
предполага, съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция.
Съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по вина на В. Г. Н., като
водач на л.а. „***" с peг. № *****, видно и от приключилото административно
наказателно дело №***/24г.на ***.
Съгласно приетата и неоспорена съдебна-автотехническа експертиза и
обясненията на вещото лице В. причините за настъпване на ПТП са от
субективен характер и се дължат на водача на лекият автомобил, който не е
управлявал автомобила с технически съобразена скорост, която ще му позволи
да предприеме действия да намали скоростта или при необходимост да спре
при възникналата опасност за движението. На процесното кръстовище,
образувано от равнозначни пътища и без сигнализиран път с предимство,
водачът на л.а. е бил длъжен да пропусне приближаващия се от дясната му
страна велосипедист.При установената скорост на движение на лекия
автомобил от 29 км/ч водачът не е имал възможност да предприеме действия
за аварийно спиране и да предотврати удара. Такава възможност би имал, ако
е управлявал с технически съобразена скорост, която в случая е 14 км/ч
съгласно експертното заключение.
Водачът на лекия автомобил ,видно от събраните писмени и гласни
доказателства е познавал добре района, минава по маршрута за работа, бил е
длъжен да се съобрази с пътната обстановка- местоположението на
едноетажната къща , разположена непосредствено преди кръстовището, която
ограничава допълнително пряката видимост на водача към приближаващите
отдясно участници в движението, освен тъмната част на денонощието.
В резултат на така настъпилото ПТП на ищеца са причинени
установените от съдебно медицинската експертиза травматични увреждания:
Контузио коксе синистра /контузия на лява тазобедрена става/ и контузио
13
регио лумбалис /контузия на поясния отдел на гръбнака, с които на
пострадалия е причинено временно разстройство на здравето неопасно за
живота, болки и страдания. Прогнозата за състоянието на пострадалия,
съгласно заключението е била добра както след инцидента, така и към
момента на изготвяне на заключението, видно от липсата на документи за
търсене на медицинска помощ към съответни медицински специалисти и
липсата на предписани впоследствие медикаменти.Горното се потвърждава и
от свидетелските показания на ***.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността
на ответното дружество не е спорно между страните, че ответникът е
застраховател по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за
процесния период на водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с
оглед на което исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани по
основание.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице принос на увредения към щетата, е необходимо извършваните от
последния действия да са в пряка причинна връзка с настъпИ. вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на
съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. –
т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.
14
280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд
е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпИ. вредоносен
резултат.
В решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. е
посочено, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.
51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно
и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването; Принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Поведението на пострадалия
фактически следва да се намира в причинна връзка с настъпилото вредоносно
събитие, не е необходимо пострадалото лице да е действало виновно, нито
противоправно.Трябва да е налице и поведение на пострадалия, което да е в
противоречие с дължимата грижа на добрия стопанин.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е
направил възражение за съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, от
страна на ищеца, а именно, че същият съзнателно и доброволно се е возил на
рамката на велосипеда, който не е бил оборудван и с изправен фар, нито със
светлоотразителна сигнализация. Ищецът е бил наясно с потенциалните
опасности от това свое действие и ги е игнорирал.
От приетата по делото САТЕ се доказа, че местоположението на ищеца П. Д.
И., превозван на рамката на велосипеда пред тялото на велосипедиста И. К.
Н., е възпрепятствало видимостта на велосипедиста към кръстовището и е
влошавало равновесното устойчиво движение на велосипеда, който е бил и
технически неизправен, както и не е бил видим за останалите участници в
движението, с оглед движението му през тъмната част на денонощието, без
използване на светлоотразителни жилетки. Тези негови действия, макар
противоправността им да не е необходима предпоставка за установяване на
съизвършителство, са и в нарушение на правилата на чл.79, т.2,3 и 5, чл.80,
15
т.1, чл.81, т.4 ЗДвП, както и чл.14, т.2,3,4 от ППЗДвП.
В конкретния случай ищецът със собствените си действия е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат и за собственото си увреждане.
Установява се от събраните писмени и гласни доказателства и от
заключението на САТЕ, че наличието на рисково поведение у ищеца е
допринесло за настъпването на ПТП и увреждането на същия.
Качвайки се на рамката на велосипеда и седейки на рамката по време на
движение, която не е място за превоз на лица, и в тъмната част на
денонощието , без светлини и светлоотразителни знаци, както и
ограничавайки допълнително видимостта на велосипедиста с положението на
тялото си и намалявайки устойчивостта на велосипеда, включително и при
спиране на движението на същия, ищецът съзнавано се е поставил в опасност
от настъпване на злополука. По този начин същият не е положил дължимата
грижа за собственото си благополучие, която се изисква.
За да определи степента на съпричиняване, приноса на пострадалия ищец за
настъпването на вредоносния резултат настоящият състав, след като
съпостави поведението на увредения с това на делинквента В. Н. и отчете
тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, определя съпричиняване от страна на пострадалото
лице в размер на 30 % /тридесет процента/.
Спорен в случая е въпросът, какъв е размерът на неимуществените вреди.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968
г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез
посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
16
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Настоящият състав съобрази обстоятелството, че ищецът е млад мъж –
на 22г. Вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил леки телесни
увреждания - Контузио коксе синистра /контузия на лява тазобедрена става / и
контузио регио лумбалис/ контузия на поясния отдел на гръбнака/ , които са
причинили болки и страдания с невисок интензитет, като травматичните
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, болки и страдания. Възстановителният период е бил болезнен и
непродължителен – обикновено е около10-15 до 30 дни съгласно СМЕ, при
ищеца е продължил около 15 дни ,видно от свидетелските показания. Не е
постъпвал за болнично лечение, няма данни за ексцес, за забавено
възстановяване и за провеждано лечение до момента, се сочи от експерта.
Безспорно е, че непосредствено след инцидента е преживял емоционален
страх и стрес от преживяното, като нормална човешка реакция в подобни
случаи.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав
намира, че справедливо обезщетение за репариране на така получените
травматични увреждания на ищеца от процесното ПТП е в размер на 4
000лв./четири хиляди лева/. По тези съображения при приетото съотношение
на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и определеното
обезщетение за неимуществени вреди от 4 000 лв. следва да бъде намалено на
основание чл.51, ал. 2 ЗЗД с размера на приетото съпричиняване - 30 % или
със сумата от 1200лв. Следователно обезщетението за неимуществени вреди
възлиза на сумата от 2 800лв./две хиляди и осемстотин лева/.
Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди следва
да се уважи частично за посочената сума, а в останалата част следва да се
17
отхвърли.
По предявения иск с правно основание чл.497 от КЗ вр.чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху исковите претенции за обезщетенията
за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че предвид
основателността на тази искова претенция основателна е и претенцията за
законна лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика се следва от
датата на уведомяване на застрахователя -02.01.2024 год., като за периода от
уведомяването до изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 02.04.2024 год.
отговорността на застрахователя е обусловена от чл. 493, ал. (1), т. 5 от КЗ, вр.
чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ, доколкото обезпечава
отговорността на застрахования за лихви, за които той отговаря пред
увреденото лице. В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
След срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ застрахователят отговаря за собствената си
забава. Горните изводи обективирани в Решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. – I Т. О., Решение № 79/04.08.2022 г. по т. д. № 967/2021 г. – I Т.
О., Решение № 50135/11.11.2022 г. по т. д. № 2026/2021 г. – I Т. О., Решение №
50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. – I Т. О.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в случай, че такива
са направени и доказани. Съдът констатира, че с Определение №249 от
28.05.2024г. по настоящото дело ищецът е освободен от внасяне на такси и
разноски по делото, с оглед на което разноски не му се дължат.
На адв.Й. Г. Д. - процесуален представител на ищеца, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се следва присъждане на адвокатско възнаграждение в общ
размер на 580.00 лева, за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца, определено съразмерно размера на уважения иск
и съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като следва да се отбележи, че размерите,
определени в същата не са задължителни за съда, съгласно решение на СЕС.
18
На осн. чл. 78, ал.8 във вр. ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от исковете, които съдът намира за доказани в
размер на 302.60 лева от общо 340.00 лева за възнаграждения на вещи лица и
свидетел, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, и 200.00лева–
юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва да
заплати по сметката на ОС-*** държавна такса в размер на 112.00 лева., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и 300.00 лева разноски.
С оглед горното, ***ски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** „*** ***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. *******,, да заплати на П. Д. И., ЕГН **********, с адрес с.***, ****, чрез
пълномощник адвокат Й. Д. от САК, със съдебен адрес *** на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 2 800
лв./две хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, по повод настъпило на 30.10.2023 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 04.04.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „*** „*** ***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ******* да заплати на адв.Й. Г. Д. от АК-София на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата в размер на 580.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА П. Д. И., ЕГН **********, да заплати на „*** „*** ***" АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. ******* сумата в размер на
302.60 лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и сумата от 200.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „*** „*** ***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ******* да заплати по сметка на Окръжен съд-***, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 112.00 лева – държавна такса и 300.00 лева
разноски в производството .
19
Решението е постановено с участието в производството на И. К. Н. с
ЕГН:********** от с. ***- трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на
страните.
Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
20