Р Е Ш Е Н И Е
№............. 07.05.2016г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет и трети февруари 2016 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: Р.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 2970 по описа за 2015 година,
Делото е образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК
вр.чл.232 и чл.233 и следващите ЗЗД за установяване на вземане на ищеца М.П. ***
против Н.Н.И. *** за сумата от 5250лева лева главница, представляващ незаплатен
наем на недвижим имот за периода от 08.02.2014г. до 08.05.2015г., за незаплатена
консумирана ел.енергия за периода 09.01.2014г. до 08.04.2014г. и лихви за
забава - 343,75лева, за незаплатена потребена вода и лихви за забава за периода
08.10.2013г. до 01.03.2014г. и лихви за забава – 71,94лева, ведно със законната
лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.05.2015г. до окончателното
заплащане на вземането, за които има издадена заповед за изпълнение по
отношение на длъжника № 1769 от 03.06.2015г., издадена по ч.гр.д.№ 2538/2015г.
на Старозагорския районен съд. Молят за присъждане на направените по делото
разноски, както и в заповедното такива.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор по молбата –
ответникът твърди,че претенцията е изцяло неоснователна, като оспорва
автентичността на подипса си под договора за наем.
В исковата молба ищецът М.П.П. излага
твърдения, че с договор за наем на недвижим имот от 08.10.2013г. ищецът
предоставил на Н.Н.И. под наем за срок от 24 месеца собствения си недвижим
имот, представляващ: Апартамент № 8, находящ се в гр.Стара Загора,
ул."Христо Ботев" № 135, вх.В, ет.4. Съгласно договора наемателят
следвал да заплаща наем в размер на 350 лева месечно от 10-то до 20-то число на
текущия период и всички експлоатационни разходи, свързани с използване на имота
за срока на действието на договора: електроенергия, вода и др. Наемателят
системно не заплащал дължимия наем. С покана, връчена лично на 01.04.2015г.,
наемателят бил поканен да заплати в тридневен срок дължимите към датата на
изготвяне на поканата наемни вноски и експлоатационни разходи - за консумирана
ел.енергия и вода в имота, както и начислени лихви за забава, заплатени на
доставчиците от ищеца на 24.09.2014г. След получаване на поканата били
проведени преговори с изпратен от наемателя адвокат, но споразумение за
изплащане на натрупаните задължения не било постигнато. До 22.05.2015 г.
наемателят дължал на ищецът по посочения договор за наем следните суми:
Неплатен наем за периода от 08.02.2014 г. до 08.05.2015 г. - 15 месечни вноски
по 350 лева - общо сумата от 5250 лева; Незаплатена консумирана ел.енергия за
периода от 09.01.2014 г. до 08.04.2014 г. и лихви за закъснение - 343.75 лева;
Незаплатена потребена вода за периода от 08.10.2013 г. до 01.03.2014 г. и лихви
за закъснение - 71.94 лева. На 22.05.20J5 г. ищецът
подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист до Старозагорския районен съд. По
ч.гр.д.№ 2538/2015 г. била издадена заповед за изпълнение № 1769/03.06.2015г.,
но на 11.06.2015г. било получено съобщение от съда, че срещу издадената заповед
за изпълнение от страна на ответника било подадено възражение. Правният интерес
от завеждане на настоящото дело се простирало до установяване на вземането на
ищеца от незаплатен наем на недвижим имот за периода от 08.02.2014 г. до
08.05.2015 г. в размер на 5250 лева, незаплатена консумирана ел.енергия за
периода от 09.01.2014 г. до 08.04.2014 г. и лихви за забава - 343.75 лева и
незаплатена потребена вода за периода от 08.10.2013 г. до 01.03.2014г. и лихви
за забава - 71.94 лева. Моли да бъде постановено решение, с което да признаете
за установено със сила на присъдено нещо вземането на Младей П. ***, ЕГН **********
срещу ответника Н.Н.И. с ЕГН **********, в размер на 5665.69 лева,
представляващо незаплатен наем на недвижим имот за периода от 08.02.2014 г. до
08.05.2015г. в размер на 5250 лева, незаплатена консумирана ел.енергия за
периода от 09.01.2014г. до 08.04.2014 г. и лихви за забава - 343.75лева и
незаплатена потребена вода за периода от 08.10.2013 г. до 01.03.2014 г. и лихви
за забава - 71.94 лева, ведно със законната лихва върху размера на главницата
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 22.05.2015г. до
окончателното й погасяване. Моли ответника да бъде осъден да заплати на
доверителя ми и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното
производство.
На основание чл. 131 от ГПК
ответницата представя писмен отговор във връзка на подадения от ищеца М.П.П.,
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за дължимост на вземане в размер
общо на 5 665, 69 лева, представляващо неплатен наем на недвижим имот за
периода 08.02.2014 г. до 08.05.2015 г., в размер на 5 250 лева, неплатена
консумирана ел. енергия за периода 09.01.2014 г. до 08.04.2014 г. и лихви за
забава, в размер на 343,75 лева, неплатена потребена вода за периода 08.10.2013
г. до 01.03.2014 г. и лихви за забава, в размер на 71, 94 лева, както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане. Считала, че така предявената
искова претенция се явявала допустима, но изцяло неоснователна, като
съображенията й за това становище били следните: Действително била ползвала
процесния апартамент, находят се в град Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №
135, вх. В. ет. 4, ап. 8, в резултат на сключен между нея и ищеца устен договор за наем. Съгласно постигната договорка
месечният наем бил в размел на 350 лева и следвало да бъде заплащан до 20-то
число на текущия месец. Освен това, при сключване на договора, по искане на
наемодателя му бил предоставен депозит в размер на 350 лева, който да обезпечи
евентуално неплащане на изразходван ток и вода при прекратяване на наемното
правоотношение. Писмен договор между страните не бил сключван, тъй като наемодателя
не е желаел това. Освен това, за платения месечен наем той не бил издавал
разписка. През месец февруари
В съдебно заседание ищецът М.П., който се
явява лично и с адв.Р., поддържа исковата молба и моли за присъждане на направените
по делото разноски. Представя подробна писмена защита.
Ответната
страна, представлявана от адв.М., в съдебно заседание, оспорва изцяло
предявения иск и моли същия да бъде отхвърлен, като претендира заплащане на
направените по делото разноски и представя защита.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д.№ 2538/2015г. по описа на Старозагорския
районен съд се установява, че на 22.05.2015г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в
настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският районен съд е
издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил на длъжника да заплати
поисканите със заявлението суми, а именно: 5250лева неплатен наем за 15 месечни
вноски по 350лева за периода 08.02.2014г. до 08.054.2015г., незаплатена
консумирана ел.енергия за периода 09.01.2014г. до 08.04.2014г. и лихви за
закъснение за неплатената ел.енергия – 343,75лева, незаплатена потребена вода
за периода 08.10.2013г. до 01.03.2014г. и лихви за закъснение за неплатената
вода – 71,94лева, както и законната лихва от 22.05.2015г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 113,32лева разноски по делото. В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение, с което заявява, че не дължи изпълнение
по издадената заповед за изпълнение.
Видно от представените и приети като доказателства по делото удостоверения
№ 10-11-13407/23.11.2015г. и № 10-11-13408/23.11.2015г. на Община Стара Загора ответницата
Н.Н.И. към 23.10.2013г. била омъжена, а към 12.02.2014г. била разведена, като за
периода 20.03.2014г. до 30.04.2014г. била адресно регистрирана в Стара Загора на
ул.”Христо Ботев” № 135, вх.В, ЕТ.4, ап.8, а след това била адресно
регистрирана в Стара Загора, бул.”Митрополит Методи Кусев” № 38, ЕТ.4, ап.11,
за който адрес е представила и договор за наем, сключен на 01.04.2014г. при
наемна цена от 250лева месечно.
От показанията на свидетелите Донка Енева Петрова/майка на ищеца/ и Т.Х.К./близък
на ответницата/, които бяха поставени и в условията на очна ставка в съдебно
заседание, се установява, че апартамент, находящ се в град Стара Загора,
ул.”Христо Ботев” № 135, вх.В, ЕТ.4, ап.№ 8, е ползван под наем от ответницата
при уговорена наемна цена от 350лева месечно, като жилището е било предоставено
за ползване на ответницата на 08.10.2013г., като са заплатени един наем от
350лева и един депозит в размер на един месечен наем – още 350лева /общо
700лева/, ответницата не е върнала ключовете за него, като след изтичане на 4
месеца от ангажирането му - 08.02.2014г. не е заплащана наемна цена за
апартамента. Разпитаните по делото свидетели са единодушни, че наемател по
договора била ответницата /въпреки, че и свидетелят Т.К. е адресно регистриран
на адреса на процесното жилище през месец март 2014г./, жилището било
ангажирано за нейните жилищни цели – предстоял и развод със съпруга й, като
нямала къде да живее.
Видно от представените фактури и фискални бонове за заплатена ел.енергия
последното отчитане на потребление на ел.енергия за процесния апартамент е било
за периода 09.03.2014г. до 08.04.2014г. – видно от фактура №
**********/25.04.2014г. със срок за плащане 15.05.2014г. и предупреждение, че
при неплащане 10 дни след крайния срок ще бъде прекъснато електрозахранването.
Договорът за наем е с посочен в него срок 24 месеца, но в производството
беше опровергано обстоятелството, че същият е подписан от ответницата. Видно от
първоначалното и допълнително заключение на вещото лице А.Я.Б., което съдът
възприема като добросъвестно изготвено, отговарящо но поставените въпроси и
кореспондиращо с останалите ангажирани по делото писмени доказателства,
договорът за наем не е подписан от ответницата, въпреки, че в него е посочено
нейното име като наемател, както и са представени нейните данни от документа й
за самоличност. Установената от вещото лице вероятност договорът да е подписан
от свидетеля К., който да е наподобил подписа на ответницата за наемател, не я
обременява с поемане на задължението да е сключила договор за срок от 24 месеца
за процесния имот.
При това положение съдът счита, че следва да приеме, че е налице сключен
между страните договор за наем на процесния апартамент от 08.10.2013г. –
реален, консенсуален и неформален, без определен срок – с определена наемна
цена от 350лева месечно/с първи наем, платен в деня на сключване на договора/ и
един платен депозит от 350лева.
Според чл.238,ал.1 ЗЗД ако договорът за
наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като
предизвести другата един месец по-рано. Ответницата в отговора си твърди, че
при заплащане на наема за месец февруари 2014г. уведомила ищеца, че в края на
месец март 2014г. ще напусне наетото жилище, тъй като си намерила друг
апартамент и то на по-ниска цена. Твърди още, че до края на месец март 2014г. е
платила наема за месеца и е напуснала жилището, като е върнала ключовете от
имота на ищеца. За така заявените обаче обстоятелства не бяха ангажирани
доказателства от ответницата. В изследваните от вещото лице материали се намира
разписка за получена в заем сума на 03.04.2014г. в размер на 350лева от
свидетеля Т.К., дадена му от ищеца М.П. и срок на връщане 30.04.2014г.
От разпитаните по делото свидетели Петрова
и К. не се установи връщане на ключовете от страна на наемател към наемодателя –
според показанията на свидетеля К.: „Последно в агенцията съм ходил по повод на
този апартамент след три, четири месеца след ангажирането на апартамента,
последното ми ходене в агенцията, не си го спомням кога е било. Може и един,
два пъти да съм ходил или три, четири пъти да съм ходил. Ходил съм един, два
пъти да платя наема на Н. с нейни средства. След това повече не съм ходил в
агенцията Аз знам, че Н. след няколко месеца по-късно се изнесе от този
апартамент. Не регулярно поддържам контакти с Н..***. Не знам агенцията да са
ме търсили, но не си спомням. Н. не ми е споделяла за някакви проблеми във
връзка с този апартамент.”, както и по-нататък:”Н. го ангажира апартамента, за
да живее под наем там. Тя след пет, шест месеца напусна апартамента. Сега живее
на друго място, аз се регистрирах на другото място, в новото жилище на Н.,
получавам кореспонденция и тези адреси са обявени в много агенции, защото тя по
един или друг начин тя ми получава кореспонденцията.” Не се установи и
предизвестие за прекратяване на договора за наем от страна на наемателката –
дори и устно такова. За да е налице предизвестие, волеизявлението на
съответната страна, че се отказва от договора, трябва да е било доведено до
знанието на другата страна. Иначе има висящо едностранно волеизявление, но няма
предизвестие по смисъла на чл.238, изр.1-во ЗЗД. Единствената писмена покана от
страна на ищеца – наемодател, доведена до знанието на ответницата - наемателка е
получена от нея на 01.04.2015г., като с нея се кани ответницата да заплати на
ищеца незаплатените ел.енергия, вода и „Неплатен наем за периода от
08.02.2014г. до 08.03.2014г.” – 13 месечни вноски по 350лева – общо сумата от
4550лева – в тридневен срок от получаването на поканата – като в противен случа
щял да заведе гражданско дело за сумите. Поканата не съдържа изрично волеизявление
за прекратяване на договора за наем, но съдът счита, че тя играе ролята на
предизвестие за прекратяването на договора, като към момента на получаването й –
01.04.2015г. наемодателят вече е бил принуден да заплати просрочени задължения
за консумативи, не е имал връзка с наемателката от повече от година/време, през
което не е получавал наем/ и продължаването на договора за наем в тази ситуация
би било безпредметно. Съдът счита, че при това положение се дължат търсените
13вноски от по 350лева месечно за неплатен наем. Последната вноска за периода
следващ връчването на поканата - 01.04.2015г. до 01.05.2015г. следва да бъде
приспадната от депозираната при сключване на договора сума. Следва претеницята
за неплатени наемни вноски да бъде уважена до размера на общо 4550лева, а в
останалата й част – от общо търсените 5250лева, следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Следва претенцията за признаване за
установено по отношение на ответницата на дължимостта на сумите, представляващи
незаплатени консумативи – ел.енергия и вода и лихви върху тях, да бъде уважена
изцяло като основателна и доказана до размера на незаплатени 343,75лева за
ел.енергия и лихви върху нея и 71,88лева за вода и лихви върху нея.
Следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца частта от направените разноски в настоящото и в заповедното производство
– общо 1106,64лева според представения списък, съразмерно на уважената част от претенциите
– или до размера на 969,90лева.
Следва да бъде осъден ищеца да
заплати на ответницата частта от направените от нея разноски в настоящото
производство – общо 780лева съгласно представения списък, съразмерно на
отхвърлената част от претенциите – или до размера на 96,36лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Н.Н.И. ***, ЕГН **********,***, че дължи за
заплащане на М.П.П., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Р. ***, сумата от 4550/четири
хиляди петстотин и петдесет/лева, представляваща 13/тринадесет/ незаплатени
наемни вноски за периода от 08.02.2014г. до 08.03.2014г. от по 350/триста и
петдесет/лева всяка една от тях, както и сумата от 343,75лева/триста
четиридесет и три лева и 75стотинки/ незаплатена консумирана ел.енергия за
периода от 09.01.2014г. до 08.04.2014г. и лихви за закъснение до момента на
плащане, както и 71,88лева/седемдесет и един лева и 88соттинки/ за незаплатена
потребена вода за периода от 08.10.2013г. до 01.03.2014г. и лихви за закъснение
до момента на плащане, ведно със законната лихва върху главниците от общо
4946,43лева/четири хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и 43стотинки/
представляващи сбор от неплатените наемни вноски и дължимите суми за неплатени
потребени ел.енергия и вода, считано от датата на завеждане на заявлението в
съда - 22.05.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
заповед № 1769/03.06.2015г. по ч.гр.д. № 2538/2015г. на Старозагорския районен
съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
иска на М.П.П., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Р. ***, за признаване за
установено по отношение на Н.Н.И. ***, ЕГН **********,*** вземането за
неплатени наемни вноски в останалата му част над размера на установените
4550лева до общо търсените 52250лева, присъдени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 2538/2015г. на Старозагорския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН в тази
му част.
ОСЪЖДА Н.Н.И.
***, ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.П., ЕГН ********** с адрес ***, чрез
адв.Р. ***, разноски по настоящото дело и заповедното производство в размер на
969,90лева/деветстотин шестдесет и девет лева и 90стотинки/,съразмерно на
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА М.П.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Р. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.И. ***, ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на 96,36лева/деветдесет и шест лева и 36стотинки/,
съразмерно отхвърлената част от предявените претенции.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: