№ 251
гр. Плевен, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря М.А Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430102865 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.109 ЗС.
Производството е образувано по подадена искова молба от В. Б. П.,
ЕГН**********, *** против К. И. Л., ЕГН**********, *** и М. Г. Л.,
ЕГН**********, ***, в която се твърди, че ищеца е съсобственик по делба и
наследяване на дворно място, цялото от 975 кв.м., находящо се в с.*** ***,
Община-*** ***, Област-Плевен, съставляващо парцел IX-763 в кв. 85-А по
плана на селото, заедно с построената едноетажна жилищна сграда, лятна
кухня и стопански сгради, при съседи: от две страни улица, Г. В. Г.в и И. П.
Н.. Твърди, че горепосочените ответници са съсобственици при режим на
съпружеска имуществена общност на съседното на дворно място, от 980 кв.м.,
находящо се в с.*** ***, Община-*** ***, Област-Плевен, съставляващо
парцел Х-760 в кв. 85-А по плана на селото, заедно с построените в дворното
място едноетажна жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка и
гаражна клетка, при граници на имота: улица, наследници на А. П. Г. и
наследници на Х.К.Т.. Твърди, че една от неговите стопански сгради е
построена така, че северната й стена е разположена на границата на двата
имота. Твърди, че преди известно време ответниците започнали строителна
дейност с предмет построяването на навес, който впоследствие да се
превърне в лятна кухня, чиято южна стена следва да бъде разположена
долепена до северната стена на неговата стопанска сграда. Твърди, че вместо
да изградят изцяло нова стена на своята постройка, ответниците започнали да
пробиват стената на неговата сграда и да вкарва дебели дюбели в отворите.
Твърди, че от тази дейност стената на неговата сграда се напукала, а от
вътрешната страна паднали и няколко плочки. Твърди, че неговата сграда не
1
може да понесе това натоварване, защото няма здрави основи. Счита, че така
започнатото строителство не отговаря на строителните правила и нормативи,
които не позволяват при изграждане на строежа да се уврежда чужд имот.
Твърди, че така описаните действия пречат на упражняването на правото му
на собственост върху неговия имот, защото увреждат последния и го
застрашават от разрушаване. Отделно счита, че за извършеното строителство
не са налице нужните инвестиционни проекти и строителни разрешения или
ако има такива, то фактически извършваното строителство не е съобразено с
тях. Твърдят, че е нарушен чл.21, ал.5 ЗУТ, тъй като няма нотариално
заверено писмено съгласие на собствениците на ***, кв.85а по плана Г.*** за
извършване на свързано застрояване. Моли ответниците да бъдат осъдени да
преустановят извършването на строителни дейности относно построяването
на процесния навес и лятна кухня, както и да премахнат вече построеното от
нея и по този начин да възстановят нещата в първоначалното им състояние,
като не пречат на упражняването на правото му на собственост върху неговия
имот. Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците, в който твърдят, че изложеното в исковата молба не отговаря на
истината и на фактическата обстановка в имота. Признават, че са
съсобственици в режим на СИО на дворно място от 980 кв.м., съставляващо
парцел Х-760 в кв.85а по плана на с. *** ***, заедно с построените в него
жилищна сграда, лятна кухня, стопанка постройка и гараж. Твърдят, че не
отговаря на истината, че има изграден навес, който в последствие щял да се
превърне в лятна кухня, чиято стена евентуално щяла да бъде разположена
долепена до северната стена на стопанската сграда на ищеца. Твърдят, че това
е нелепо твърдение на ищеца. Твърдят, че това, което е направено от тях е
продължение на покрива на гаража , където съхраняват дърва за зимата.
Твърдят, че не са пробивали описаните в исковата молба дупки, които да
напукат сградата на ищеца. Твърдят, че няма извършено строителство по
смисъла на ЗУТ и не извършват строителна дейност. Твърдят, че още
миналата година ищеца подал сигнал в Община *** *** за извършено
незаконно строителство. Имало проверка от общината, но до момента няма
резултати от нея. Оказало се, че ищеца има незаконно изградена септична яма
на тротоара, която му руши сградата. Излага правни съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от Договор за доброволна
делба 15.08.1991г. и Удостоверение за наследници № ***, че В. Б. П. е
съсоственик на Дворно място, цялото от 975 кв.м., находящо се в с.*** ***,
Община-*** ***, Област-Плевен, съставляващо парцел IX-763 в кв. 85-А по
плана на селото, заедно с построената едноетажна жилищна сграда, лятна
кухня и стопански сгради, при съседи: от две страни улица, Г. В. Г.в и И. П.
Н..
2
Безспорно е между страните и се установява от НА за продажба на
недвижим имот срещу издръжка и гледане *** на *** Р.И. при Плевенски
районен съд и Акт за сключен граждански брак № 14/04.08.1974г. на
Кметство Г.***, че ответниците К. И. Л. и М. Г. Л. са съсобственици при
режим на съпружеска имуществена общност на съседното на дворно място, от
980 кв.м., находящо се в с.*** ***, Община-*** ***, Област-Плевен,
съставляващо парцел Х-760 в кв. 85-А по плана на селото, заедно с
построените в дворното място едноетажна жилищна сграда, лятна кухня,
стопанска постройка и гаражна клетка, при граници на имота: улица,
наследници на А. П. Г. и наследници на Х.К.Т..
Видно от нотариално заверена Декларация от 10.11.1976 г. Х.Т.
собственик на парцел XIII, квартал 85А по плана на с.Г.*** е дал съгласие И.
П. П., собственик на парцел XII, квартал 85А да построи на граничната линия
между парцелите гараж, като от своя страна се е задължил да застрои от
неговата страна също такава постройка, така че калканите да се покрият
напълно.
Установява се от заверено копие на преписка по жалба вх. № СТСУЕ-
03-05-4715/28.06.2022 г. от М. Г. Л., че на улицата пред имота на ищеца е била
изградена септична яма. По подадения от М. Л. сигнал е образувана преписка
и назначена комисия, която е извършила проверка и е установила, че В. Б. П. е
изградил в имот публична общинска собственост септична яма - в тротоара на
*** между ОТ 766 и ОТ 89, с. *** ***. Ямата обслужва жилищната сграда на
г-н П.. Отворът на ямата е покрит с тротоарна плочка. Тухлената стена, през
която минава тръбата за канала за мръсната вода е деформирана и
пропаднала. При огледа в УПИ Х-760, кв. 85а, по плана на село *** ***,
собственост на жалбоподателя М. Г. Л. е установено, че изградения навес от
дървена конструкция, който във високата си част е укрепен върху стената на
сградата на В. Б. П. не е премахнат, въпреки устното обещание, което същия е
дал при оглед на комисия на 29.10.2021 г. От комисията е взето решение В. Б.
П. да премахне изградената от него изгребна яма в тротоара, като нова може
да изгради в границите на имота си съгласно разпоредбите на ЗУТ и М. Г. Л.
да премахне изградения от него навес до стената на В. Б. П..
С писмо изх. № СТСУЕ-03-05-4715/21.07.2022г. *** на Община Д.***
до М. Л. е посочено, че при предходна проверка на комисия от Община ***
***, назначена със Заповед № РД-09-244/22.10.2021 г., във връзка с жалба от
В. Б. П. за изграден от него навес от дървена конструкция, който във високата
си част е укрепен върху стената на сградата му, му е разпоредено устно да
премахне навеса, което не е изпълнено. Определен е срок от 1/един/ месец,
считано от датата на получаване на настоящото писмо да бъде премахнат
доброволно навеса, изграден в УПИ Х-760, кв. 85а, по плана на село *** ***.
С Констативен протокол от 29.08.2022 г., работна група от Община ***
***, е извършена контролна проверка в с. *** *** в УПИ-IХ-763 кв. 85а, с
адрес *** и УПИ-Х-760 кв. 85а, с адрес *** №2, във връзка с изпълнение на
3
предписания дадени от *** на Община *** *** е констатирано, че
1.Собственикът на УПИ-IХ-763 кв. 85а, по плана на с. *** ***, с адрес
*** доброволно и в срок е изпълнил предписанията дадени от *** на Община
*** *** с писмо №СТСУЕ-03-05-4715(4)21.07.2022г. Септичната яма
изградена в тротоарната част на *** между ОТ 766 и ОТ 89 е премахната и
запълнена със земна маса. Терена е заравнен и почистен - без наличие на
строителни отпадъци. Отпадайте води от имота са заустени в нова изгребна
яма, изградена в съответствие с чл. 47,
2.Собственикът на УПИ-Х-760 кв. 85а, по плана на с. *** ***, с адрес
*** №2 е премахнал опорните греди на навеса от зида на сградата в съседния
имот. Монтирана е нова метална носеща конструкция, която не е в допир със
стената на сградата в съседния имот. Извършеното строителство е в
съответствие с разпоредбите на чл.42, ал.1, чл.46, ал.1 и чл. 151, ал. 1, т.3 от
ЗУТ и не подлежи на премахване или забрана за ползване.
Съдът възприема заключението на изслушаната съдебно-техническа
експертиза на ВЛ С. С. като обективно, обосновано, безпристрастно и
компетентно. От него се установява, че на границата с имота на ищеца, от
страна на ответниците е изпълнен навес, с метална и дървена конструкция, с
метални правоъгълни профили и дървени греди, с покритие от профилирана
лаМ.а, с наклон към собствения имот. Към настоящия момент навеса няма
връзка с жилищната сграда в имота на В. Б. П., но същия е бил закрепен във
високата си част на зида на сградата, за което към момента на огледа има
следи от дюбели. Към момента на огледа в имота на В. Б. П. в помещенията
на етаж втори на жилищната сграда, разположена на имотната граница с УПИ
Х-760 има множество пукнатини по стените, особено по северната, която е на
граница с имота на ответниците. Наклонени пукнатини има и по източната и
западната стени. За този тип строежи не е необходимо одобряване на
инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. Изисква се само
нотариално заверено съгласие по реда на чл.21, ал. 5 от ЗУТ, каквото няма.
Към момента на огледа извършеното строителство от ответниците, не
застрашава здравината на сградата на ищеца. За този тип строежи не е
необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение
за строеж. Изисква се само нотариално заверено съгласие по реда на чл.21, ал.
5 от ЗУТ, каквото няма. Разходите за премахване на извършеното
строителство възлизат на 317,52 лв.
Съдът възприема заключението на изслушаната съдебно-техническа
експертиза на ВЛ М. Ч. като обективно, обосновано, безпристрастно и
компетентно. От него се установява, че имотната граница между имотите на
ищците и ответниците напълно съвпада с дворищната регулация. Южната
стена на гаража в имота на ответниците служи за северна стена на
двуетажната жилищна сграда в имота на ищеца. Тази стена продължава в
източна посока и се явява обща стена на жилищната сграда на ищеца и навеса
на ответника. Стената е изградена изцяло в имота на ответниците. Това
4
измерване е извършено съобразно картата и дебелината на зида е от 30 см.
Навлизането на зида в имота на ответниците, измерено по картата в размер на
допустимата грешка.
Съдът кредитира показанията на св. М. М. М., като преки,
незаинтересовани и съответни на останалите събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че в имота на ищеца в с.*** *** има
повреди по стените, пукнатини, паднала мазилка.
Съдът дава вяра на св. И. М. Л. въпреки, че е заинтересован от изхода на
спора като син на ответниците. Показанията му са преки, логични,
непротиворечиви и кореспондентни на останалите доказателства по делото.
От тях се установява, че когато са решили ответниците да строят навес в
двора си, лично св.И. Л. е попитал ищеца дали дава съгласие за това и той
устно е разрешил. Били са в много добри съседски отношения като дори не са
имали ограда между имотите си. На границата между двата имота има
изграден гараж в имота на ответниците, а в този на ищеца- къща. За
изграждане на навеса са наети работници. Имало подадена жалба и са
извършвани проверки от общината. Ищеца не е казвал на ответниците, че има
повреждания по къщата му, те разбрали от подадените жалби. Ответниците
след това са подали жалба за изградена от ищеца помийна има. Зида на
гаража в имота на ответниците и зида на къщата на ищеца, който е към имота
на ответниците е един и същ. Двете постройки- гаража и къщата нямат две
отделни калканни стени.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита на правото на
собственост срещу всяко неоснователно въздействие или създадено
състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава
и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика
според нейното предназначение. Съгласно посочената законова разпоредба
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. Според разясненията, дадени в ТР
№ 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. За уважаването
5
на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е
собственик /титуляр на ограниченото вещно право на ползване на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че това действие или бездействие създава за
ищеца пречки за използването на този имот по-големи от обикновените (чл.
50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и
поради това – недопустими, е конкретна по всяко дело.
От характера на този иск следва, че всяко увреждащо въздействие върху
имота може да бъде предмет на петиторна защита, т. е. всяко въздействие,
което противоречи на установения правен режим на имотите и по този начин
накърнява чужди права. На петиторна защита подлежи всяко неоснователно
въздействие, създаващо обективни пречки за ползване на имота от
собственика му. Искът по чл. 109 ЗС е иск за правна защита срещу всяко
пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на собственика
да упражнява вещното си право /владение, ползване, разпореждане/ и може да
бъде насочен срещу всяко лице, което с неоснователно свое действие създава
пречка за упражняване на това право.
За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената
защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие,
което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем,
собственикът следва да установи кое е действието, което препятства
упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в
какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената
глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно" време, изисква установяване
на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и
наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на
ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на
ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана отговорността, следва в
резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в
смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на
поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/84 г.
ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да създава
пречки за ползване на собствената вещ.
6
Разпоредбата на чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо
действие от страна на ответника, надхвърлящо ограниченията на
собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на
имота, т. е. не всяко въздействие върху имота на ищеца може да бъде предмет
на петиторна защита, а само онова, което е неоснователно и неоправдано от
гл. т. упражняване на собственическите правомощия. Основателността на
негаторния иск предполага доказани неоснователни фактически действия, а в
някои хипотези и противоправни такива, които пречат за упражняване
правото на собственост в пълен обем. Не може да се уважи искът по чл. 109
ЗС, ако не е установено ответникът да пречи на упражняване правото на
собственост.
В практиката на ВКС нееднократно е поставян въпросът следва ли да
бъде премахната цялата сграда или преценката за основателността на
предявения по реда на чл. 109 ЗС иск следва да бъде извършена в
съответствие с тежестта на нарушението. В решение № 139 от 25.06.2010 г. по
гр. д. № 457/2009 г. на I г. о. на ВКС е прието, че защитата на собствеността
по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се
ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното
право на ищеца, без да ги надхвърля./ Решение № 115 от 30.10.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 3769/2019 г., I г. о., ГК/. Недопустимо е чрез иска по чл. 109 ЗС да
се навлиза в правната сфера на ответника по начин да се препятства
упражняването на неговите права, ако то не засяга и не ограничава правата на
ищеца./
Трайната съдебна практика приема, че основание за защита при
незаконно строителство се поражда само при състояния, от които възникват
заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от
упражняване на правомощия, които пречат и/или ограничават тези на
потърсилия правната защита /решение № 625/03.12.2010 г. по гр. д. №
1426/2009 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 130/20.12.2018 г. по гр. д. №
4650/2017 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 291/25.06.2010 г. по гр. д. №
629/2009 г. на ВКС, I-во г. о. Решение № 60107 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 4143/2020 г., I г. о., ГК /.
Ако ответникът по негаторния иск преустанови действията, с които
7
пречи на ищеца, то това обстоятелство подлежи на съобразяване от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК и в този случай искът подлежи на отхвърляне, т.
е. искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на
съдебното дирене действията, препятстващи упражняване правото на ищеца,
или резултатът от тези действия, не съществуват./ Определение № 50017 от
18.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2725/2022 г., I г. о., ГК/. От особена важност
към кой момент следва да се преценява вредата от неоснователното действие
или бездействие или създаденото състояние по негаторния иск по чл. 109 от
ЗС - към датата на предявяване на иска или към датата на съдебното решение.
Този въпрос намира ясен отговор в разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според
която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право. По приложението на тази разпоредба
има и задължителна практика на ВКС - решение 253 от 18.01.2013 г. по гр. д.
№ 295/2012 г., на ВКС II г. о., решение № 61 от 30.04.2010 г. по т. д. №
741/2009 г. В., I т. о., според които решението на съда трябва да отрази
правното положение между страните по делото такова, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания, като вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, когато те са от значение за
спорното право.
Не е спорно между страните и се установява от Договор за доброволна
делба 15.08.1991г. и Удостоверение за наследници № ***, че В. Б. П. е
съсоственик на Дворно място, цялото от 975 кв.м., находящо се в с.*** ***,
Община-*** ***, Област-Плевен, съставляващо парцел IX-763 в кв. 85-А по
плана на селото, заедно с построената едноетажна жилищна сграда, лятна
кухня и стопански сгради, при съседи: от две страни улица, Г. В. Г.в и И. П.
Н..
Безспорно също е, че ответниците са собственици на съседното на
гореописаното дворно място, от 980 кв.м., находящо се в с.*** ***, Община-
*** ***, Област-Плевен, съставляващо парцел Х-760 в кв. 85-А по плана на
селото, заедно с построените в дворното място едноетажна жилищна сграда,
лятна кухня, стопанска постройка и гаражна клетка, при граници на имота:
улица, наследници на А. П. Г. и наследници на Х.К.Т..
Установи се, че ответниците са изградили в собственото си дворно място
навес, който е бил прикрепен в ***та си част към ограждащата стена на
8
къщата, изградена в имота на ищеца. Този факт се установява от
представените констативни протоколи от служители на Община *** ***,
както и от приетите по делото две съдебно-технически експертизи.
Ищеца се позовава на извършване на описаното в исковата молба
строителство на навес в имота на ответниците като незаконно строителство-
извършено в нарушение на чл.21, ал.5 ЗУТ.
Съгласно чл. 21, ал.1 ЗУТ, начинът на застрояване в съседни урегулирани
поземлени имоти е свободно или свързано застрояване. Съгласно ал.4
постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват свързано на
вътрешните имотни граници. Нормата на чл.21, ал.5 ЗУТ предвижда, че
свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено
писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени
имоти, в които се установява свързаното застрояване. Съгласно чл. 42 ЗУТ
Постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или
допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с допълващо застрояване в съседен имот. Постройки на
допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на
урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни
стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран
поземлен имот или плътни огради. Съгласно чл.82 от Наредба № 7 от 22
декември 2003 г.. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, при свързано застрояване в съседни
урегулирани имоти сградите се опират една до друга с калканни стени, които
представляват външни стени без стреха или корниз и без отвори и издатини,
разположени на регулационната граница със съседния имот.
Съдът намира посоченото от ВЛ С. С. в изслушаната съдебно-техническа
експертиза, че извършеното строителство е такова в нарушение на чл.21, ал.5
ЗУТ е отговор на правен въпрос и не е от компетенцията на вещото лице. По
същество и този извод е неправилен и извършеното строителство, не е
извършено в нарушение на посочената норма на чл.21, ал.5 ЗУТ, тъй като
става дума за постройка на допълващо застрояване, поради което за нея не е
необходимо даване на нотариално заверено писмено съгласие от собственика
на съседния имот. Такова, видно от посочената норма, се изисква за свързано
ниско застрояване, като се има предвид основно застрояване, а не допълващо
9
такова. По изложените съображения, съдът намира, че извършеното
строителство не е незаконно на посоченото от ищеца основание.
Следва да бъде посочено, че дори да беше извършено като незаконно
строителство и в нарушение на нормата на чл.21, ал.5 ЗУТ, то отново не се
доказа, че само поради факта, че строителството би било извършено без
дадено съгласие от ищеца по делото, ответниците пречат на упражняване
правото на собственост на ищеца чрез изградения навес към датата на
приключване на съдебното дирене.
Установи се, че върху имота на ищеца, ответниците са осъществили
неоснователно въздействие чрез закрепване на навеса в ***та си част в
ограждащата стена на къщата на ищеца, както и че това действие е създало за
ищеца пречки за използването на имота по-големи от обикновените (чл. 50
ЗС) чрез повреждане на стените на сградата на ищеца- напукване и падане на
мазилка. Това неоснователно въздействие и създадените пречки за ползването
на имота от ищеца, обаче е преустановено в хода на процеса, видно от
приетите по делото съдебно-технически експертизи, както и от съставения
констативен протокол на назначената комисия от Община- *** *** от
29.08.2022г., в който е установено, че собственикът на УПИ-Х-760 кв. 85а, по
плана на с. *** ***, с адрес *** №2 е премахнал опорните греди на навеса от
зида на сградата в съседния имот. Монтирана е нова метална носеща
конструкция, която не е в допир със стената на сградата в съседния имот.
Извършеното строителство е в съответствие с разпоредбите на чл.42, ал.1,
чл.46, ал.1 и чл. 151, ал. 1, т.3 от ЗУТ и не подлежи на премахване или
забрана за ползване. Този факт, съдът е длъжен да съобрази на основание
чл.235, ал.3 ГПК. По приложението на тази разпоредба има и задължителна
практика на ВКС - решение 253 от 18.01.2013 г. по гр. д. № 295/2012 г., на
ВКС II г. о., решение № 61 от 30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г. В., I т. о.,
според които решението на съда трябва да отрази правното положение между
страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните
състезания, като вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, когато те са от значение за спорното право.
Изложените възражения на ответниците по делото, че стената на къщата
на ищеца е обща със стената на гаража на ответниците и е изградена в техния
имот, поради което не е осъществено неоснователно въздействие върху имота
10
на ищеца, съдът намира за неоснователни. Установи се от съдебно-
техническата експертиза, изготвена от ВЛ М. Ч., че измерено по картата,
зидът е с дебелина от 30 см. и се намира в имота на ответниците, но това
пресмятане е в границите на допустимата грешка. Отделно от това, предмет
на иска навес, изграден в имота на ответниците и прикрепен към частта от
стената на къщата на ищеца, която не е долепена до гаража на ответниците,
поради което не е възможно да бъде прието, че е собственост тази част от
стената на ответниците дори да бъде установено, че е изградена в техния
имот.
Предвид всичко гореизложено, предявеният иск ответниците да бъдат
осъдени да преустановят извършването на строителни дейности относно
построяването на процесния навес и лятна кухня, както и да премахнат вече
построеното от тях и по този начин да възстановят нещата в първоначалното
им състояние се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Отстраняване на претърпените щети по имота на ищеца и/или обезщетение за
тях не са претендирани в настоящото производство.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски по
делото, доколкото са станали причина за завеждане на делото и искът се
явява неоснователен поради това, че неоснователното въздействие върху
собствения на ищеца имот е преустановено от ответниците в хода на процеса.
Своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Уговорен е и е
заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лв. Съдът намира, че
фактическата и правна сложност на делото обосновава адекватност на
размера на адвокатското възнаграждение. По делото са проведени 5 открити
съдебни заседания, назначени са и са изслушани две съдебни експретизи и
двама свидетели, поради което възражението се явява неоснователно. Поради
изложеното ответниците следва да бъдат осъден да платят на ищеца сумата
от 1146,00 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за ВЛ и
съдебни удостоверения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. П., ЕГН**********, *** против К. И.
Л., ЕГН**********, *** и М. Г. Л., ЕГН**********, *** иск с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят
извършването на строителни дейности по построяването на навес и лятна
кухня в УПИ-Х-760 кв. 85а, по плана на с. *** ***, с адрес *** №2, както и да
премахнат вече построеното от тях и по този начин да възстановят нещата в
първоначалното им състояние, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, К. И. Л., ЕГН**********,
*** и М. Г. Л., ЕГН**********, *** да платят солидарно на В. Б. П.,
ЕГН**********, *** сумата от 1146,00 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12