РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Бургас, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора П. Х. М.
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100601225 по описа за 2021 година
С Присъда № 260115 от 01.10.2021 г., постановена по НОХД №
701/2021г., Районен съд - Бургас признал подсъдимия Г. Н. И., ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от
06.05.2020г. до 28.05.2020г. в град *******, ул. „********“ № **, ет.*,
направил опит да извърши действия на полово удовлетворение с лице от
същия пол – опипал половия орган на ненавършилия 14-годишна възраст
*********. на ** години, ЕГН **********, като деянието останало
недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание
чл.157 ал.4, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 2 години.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия И. за ВИНОВЕН в това,
че на 01.06.2020г. в гр. *******, ул. „***********“ № **, ет.*, в условията на
реална съвкупност с посоченото по-горе престъпление, държал за себе си чрез
информационна технология – компютърна конфигурация, порнографски
материали, представляващи 183 броя фото файлове и 4 броя видео файлове,
1
изобразяващи открито сексуално поведение, изразяващо се в похотливо
показване на половите органи, фелацио, мастурбация, полово сношение и
други, за създаването на които са използвани лица, които изглеждат като
ненавършили 18 години, поради което и на основание чл.159, ал.6, вр. чл.23,
ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и
„Глоба“ в размер на 1 000.00 лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложил едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му за посочените престъпления, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение на основание
чл.66 от НК отложил за изпитателен срок от 5 години, като на основание
чл.23 ал. 3 от НК към така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 2 години, присъединил наказанието „Глоба“ в размер на 1 000.00 лева.
С присъдата подс. И. бил осъден да заплати на гражданския ищец М. Г.
Г., ЕГН **********, сумата от 2 000.00 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 28.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, представляваща присъдено обезщетение за причинените
неимуществени вреди, вследствие непозволеното увреждане с
престъплението по чл.157, ал.4, вр. чл.18, ал.1 от НК, като отхвърлил
гражданския иск над сумата от 2 000.00 лева до предявения размер от
10 000.00 лева поради недоказаност на претенцията. Осъдил подсъдимия да
заплати и следващата се държавна такса върху уважената част от гражданския
иск в размер на 80 лева.
На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК като вещи, принадлежащи на
подсъдимия и послужили за извършване на умишленото престъпление, съдът
отнел в полза на държавата следните веществени доказателства: 1 бр.
компютърна конфигурация; 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, с
ИМЕЙ************* и ИМЕЙ2 ****************; сим-карта с №
************** и micro SD 1 GB, а останалите по делото веществени
доказателства постановил да останат приложени по делото за срока на
съхранението му, след което да бъдат унищожени.
Накрая съдът се произнесъл и относно разноските по делото като осъдил
подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата в размер на
860.10 лева за сторените в хода на досъдебното производство разноски, а по
сметка на Районен съд Бургас сумата в размер на 218 лева – разноски в
2
съдебното производство и 5 лева – държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Присъдата била обжалвана от подс. Г.И., чрез неговия защитник - адв.
Д.Р. от АК-Бургас. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, поради което се иска
неговата отмяна. Наличната по делото доказателствена съвкупност не
обосновавала извод за извършено от подсъдимия престъпление и същият
следвало да бъде признат за невиновен. Диспозитивът на присъдата в частта
относно гражданския иск бил неясен – не можело да се установи дали
обезщетението за претърпени неимуществени вреди от престъплението било
присъдено на майката на пострадалия – М.Г., или на самия пострадал. Според
защитата това нарушение представлявало самостоятелно основание за отмяна
на присъдата. Изразява се несъгласие и с размера на наложените наказания,
тъй като те не съответствали на обществената опасност на дееца - той бил
лице с много добри характеристични данни. Наред с това сочените от майката
на пострадалия вреди от престъплението били преувеличени, тъй като от
показанията на класния ръководител на последния и психолозите в
училището му не се установявало промяна в поведението му. Сочи се още, че
в хода на съдебното следствие било отправено искане от защитата за
допускане на две съдебни психологични експертизи (на пострадалия и
подсъдимия), които съдът отхвърлил с неприемливи мотиви, а това довело до
нарушаване процесуалните права на подсъдимия, поради което, в условията
на алтернативност с горното искане, се моли присъдата да бъде отменена, а
делото да се върне на районния съд, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Във въззивното съдебно заседание представителят на държавното
обвинение намира жалбата за неоснователна, а атакувания съдебен акт – за
правилен, обоснован и справедлив, поради което моли същият да бъде
потвърден. Пострадалият и неговият приятел сочели именно подсъдимия като
автор на деянието, а противоречията в показанията им били незначителни.
Всички действия на подсъдимия били извършени именно с цел
осъществяване на престъплението. Той се запознал с пострадалия и приятеля
му, почерпил ги със сандвичи, провел множество разговори с тях и дори ги
завел до адреса на дома си. Според окръжния прокурор подсъдимият не
проявявал критичност към действията си и дори негодувал срещу изразеното
3
от майката на пострадалото дете желание да не разговаря с него.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция гражданският ищец,
редовно призован, не се явява. Представлява се от законния си представител –
майка му М. А. и повереникът му – адв. П.Д. от АК-Бургас, който моли
подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, тъй като
постановената присъда била правилна и законосъобразна, а наказанието –
справедливо отмерено. Не счита, че има допуснати нарушения в гражданско-
осъдителната част на съдебния акт – майката на пострадалия била законен
представител на последния, съответно била граждански ищец в настоящото
производство.
Законният представител на пострадалия – М. А., моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. Г.И., редовно
призован, се явява лично, заедно със защитника си - адв. Р., която поддържа
жалбата изцяло. Изразяват становище,че доказателственият анализ на
районния съд бил неправилен. Значителна част от показанията на
единствения свидетел по делото – А. И., се различавали от изложеното от
пострадалия. И. не бил видял подс. И. да опипва половия орган на С., нито те
да водят някакъв разговор в тази връзка, а също така не бил забелязал и
промяна в поведението на пострадалия след това. Наред с това, разминаване в
показанията на двете деца имало и относно обстоятелството дали подс. И. бил
им показвал карти с порнографско съдържание. И. твърдял, че заедно със С.
били намерили кутия, от която последният се опитал да извади картите, но
подс. И. я взел от ръцете им и я прибрал. На следващо място защита сочи, че
деянието било извършено на 25.05.2020г., тоест майката на детето не била в
командировка и не била забелязала промяна в поведението на сина , каквато
в съдебното производство се твърдяло, че имал. Всички негативни емоции,
които семейството на пострадалия твърдели, че същият изпитал, били
недоказани. Нито психолозите в училището, нито класният ръководител на
пострадалия не били наблюдавали промяна в поведението му, нито им е било
споделено за някакъв проблем от негова страна. В заключение се сочи, че
доказателствената съвкупност по делото не била еднопосочна, поради което и
осъдителна присъда по това обвинение (за престъплението по чл. 157, ал.4,
вр. чл. 18 от НК) не следвало да се постановява. По отношение на другото
4
обвинение – по чл.159, ал.6 от НК, защитата не оспорва извършването му, но
счита, че липсвал субективният елемент за съставомерността му, тъй като
подс. И. не считал свалянето от интернет на такива материали за укоримо и
наказуемо, поради което подсъдимият следвало да бъде оправдан и по това
обвинение. Алтернативно защитата настоява наложеното на подс. И.
наказание да бъде намалено, тъй като съдът не бил отчел в пълнота наличните
по делото доказателства относно личността на подсъдимия.
В съдебно заседание бе направено доказателствено искане от страна на
защитата за извършване на две съдебни психологични експертизи по
отношение на пострадалия и подсъдимия. Настоящият състав намери така
направеното искане за неоснователно, поради което с протоколно
определение го остави без уважение, тъй като счете, че обстоятелствата,
които защитата цели да установи с тях са ирелевантни към предмета на
делото. Наред с това изследването на психологическия профил на И. и С., две
години след деянието, не би допринесло за изясняване на обективната истина.
Промяната в психиката на пострадалия и настъпил динамичен процес на
съзряване, които неминуемо са настъпили в периода от извършване на
престъплението до настоящия момент, препятстват установяването към
настоящият момент на действителното му отношение към деянието. Що се
отнася до подсъдимия, настоящият състав не констатира каквито и да било
ментални дефицити у същия, като дори той сам отрича да има такива. В тази
насока липсват и писмени доказателства по делото.
В последната си дума подс. И. моли да бъде оправдан по първото
обвинение (чл.157, ал.4 от НК). Признава, че в действителност бил държал
порнографски материали в компютъра си, но единствено поради проявено от
него любопитство и не ги бил показвал на никое друго лице. Изразява
съжаление,че изгонил двете момчета от заведението ,в което работил,те му се
разсърдили за това ,поради което това била причината той към настоящия
момент да бъде съден.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността
на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално
5
допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими
към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка,
която съответства на установената от настоящата въззивна инстанция, а
именно:
Подсъдимият Г.И., ЕГН **********, е роден в гр. ****** и живее в
същия град на адрес: ул. „********“ № **, ет. *. Той е *******, ********
гражданин, със ******* образование, работи като ****** в заведение
„**********“, гр. *******, ******* , *********.
Към инкриминирания по делото период пострадалият А.С. бил
малолетен – на ** години.През 2020 година същият, заедно с неговия приятел
- свид. А. И., на същата възраст, често посещавали горепосоченото работно
място на подсъдимия, находящо се на площад „*********“, гр. ****.
Понякога при срещите им, подс. И. хващал и държал ръката на пострадалия и
го целувал по бузата, както и черпел децата с храна (дюнери, торти/пасти и
други) и напитки (безалкохолни). В хода на възникналите между тримата
отношения, подсъдимият водел разговори с децата като ги разпитвал за
семейното им положение, родителите им, интересите им и т.н. Спорадично
давал на двете деца различни парични суми, за да купуват храна за дома му, а
също да си купят нещо и за тях, като в един от случаите двамата си купили
палачинка, която разделили помежду си. При една от срещите им подс. И.
предложил на пострадалия С. и свид. И.на следващия ден да отидат тримата
заедно до един от хранителните магазини „Лидл“ в гр. *****. Децата се
съгласили, но вечерта, когато свид. И. се прибрал в къщи, споделил за това с
майка си, която от своя страна уведомила майката на С. – свид. М. А.. Същата
забранила на сина си да се среща с подс. И.. В следващите дни тя, заедно с
майка си – свид. Г. Г. /баба на постр.С./, отишли на работното място на
последния и провели с него разговор, в който А. му заявила, че не искала
повече да се среща със сина ѝ.
В кратък период след забраната от майка му, пострадалият и свид. И. не
посещавали И.. Не след дълго обаче двамата отново отишли при него. Тъй
като подсъдимият имал имен ден, той почерпил децата с торта, казал им, че
иска да останат приятели. След като подновили срещите си, при една от тях
подсъдимият обяснил на двете деца мястото, на което живеел и ги поканил да
6
му отидат на гости. В периода от 06.05.2020г. до 28.05.2020г. пострадалият-
гр.ищец С. и свид. И. посетили адреса на подс. И., но без да уведомят
родителите си. След като пристигнали, двамата се качили до дома на
подсъдимия, който им отворил входната врата на апартамента, посрещайки ги
по бельо - облечен с „боксерки“ и тениска. Децата влезли в апартамента и
отишли в една от стаите, а подс. И. отишъл да се облече. Малко по-късно той
приготвил сандвичи на пострадалия и приятеля му и им показал апартамента
си, развеждайки ги из стаите. След това казал на двамата, че в дома му имало
скрити карти, описани от него като „много яки“, и им предложил да играят
игра, целта на която била да ги намерят. Търсейки ги и отваряйки различни
шкафове, децата намерили играчки от шоколадови яйца. С. поискал една от
тях, а подсъдимият му позволил да я вземе. Непосредствено след това картите
били извадени от подсъдимия, а пострадалият и свид. И.видели, че на тях
били изобразени голи мъже и жени. И. обяснил на децата, че заради тези
карти се явявал в полицията и давал обяснения за тях, тъй като ги бил
предоставил на друго момче, което уведомило майка си. Двете момчета обаче
не проявили интерес към картите. Малко след това С. видял пратка от
куриерска фирма „Еконт“ и попитал подсъдимия какво съдържала. Същият
отговорил, че вътре имало „геймърска“ мишка (аксесоар за компютър) и
отворил пратката, след което попитал кой от двамата (С. и И.) имал по-скоро
рожден ден. С. отговорил, че той имал рожден ден на 15.08.2020г.
Подсъдимият му обещал, че ще му я подари, ако С. му отиде на гости отново.
Непосредствено след това подс. И. предложил на двете деца да му гостуват
отново, но този път с преспиване, като всеки от тях следвало да каже на майка
си, че ще спи в дома на другия. Подсъдимият показал на момчетата хартиени
пари, които свид. С. взел в ръката си и започнал да бяга на шега из
апартамента, а подс. И. го гонел, като свид. И. също тичал след тях. Когато
били в хола на апартамента му, подс. И. настигнал пострадалия С., хванал го
и натискайки го надолу легнал върху него на дивана, след което с ръката си
му опипал половия орган. Пострадалият се уплашил от действията на
подсъдимия, притеснил се, отдръпнал се и казал на подсъдимия да не го пипа.
И. се засмял и преструвайки се, че нищо не се е случило му заявил, че не го
бил пипал. С. видял, че половият орган на подсъдимия еректирал. Малко след
това свид. С. казал на свид. И., че трябва да си тръгват. Двамата взели
скейтбордовете си, обули си обувките и се запътили към входната врата.
7
Подсъдимият не искал те да си тръгват и настоявал да останат, но децата му
отказали и напуснали апартамента. След като излезли навън, пострадалият С.
си спомнил, че оставил телефона си в дома на подсъдимия, поради което
двете момчета се върнали и взели телефона, а подс. И. отново им предложил
да останат в жилището му, но децата не искали. Докато вървели навън,
пострадалият заявил на свид. И., че подсъдимият наистина бил педофил и му
разказал за стореното му от подсъдимия.
В един от следващите дни пострадалият С. разказал за случилото се и на
своята баба – свид. Г. Г., но я помолил да не казва на майка му, тъй като
същата щяла да направи нещо на подсъдимия.
На 28.05.2020г., след деянието, майката на свид. И. чрез мобилното
приложение „Месинджър“ изпратила съобщение на свид. М. А., която била в
командировка в гр. Пловдив от 26.05.2020г. до 30.05.2020г. и я уведомила, че
синовете им били посетили дома на подс. И.. На 30.05.2020г. свид. А.,
пътувайки към гр. Бургас се обадила последователно на майка си и сина си,
които разказали за случилото се. На следващия ден – 31.05.2020г.,
свидетелите А. и Г. посетили Първо РУ-Бургас и подали жалба, описвайки
деянието на подсъдимия. Свид. Р. Т., полицейски служител в сектор
„Криминална полиция“, на когото била възложена проверката по случая, снел
сведения от подс. И., в хода на които същият заявил, че в дома си, на
стационарен компютър държал порнографски материали. На същия ден –
01.06.2020г. със съответния протокол (л.14, т.1 от досъдебното производство)
подс. И. доброволно предал на разследващите органи 1 бр. компютърна
конфигурация и 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „Нокиа“, модел „7
Plus”, с ИМЕЙ 1: *********** и ИМЕЙ 2: **********, ведно с поставените в
него сим-карта на мобилен оператор „Виваком“ с № ************ и карта-
памет Micro SD 1GB.
Така предадените устройства били изследвани посредством техническа
експертиза от 06.08.2020г. (л.55-л.133, т.1 от досъдебното производство),
вещото лице по която установил наличие на аудиовизуални файлове
(клипове) и снимки с евентуално порнографско съдържание, намиращи се в
предоставената за изследване компютърна конфигурация, като посочил
конкретното местоположение на всеки от файловете и датата на създаването
им (запаметяването им) в дисковото пространство на настолния компютър.
8
Извлечената информация била записана на 2 броя оптични носители –
дискове, които впоследствие били обект на изследване по назначената
комплексна аудиовизуална и художествена експертиза от 09.09.2020г. (л.2-
л.147, т.2 от досъдебното производство), в заключението по която експертът
посочил, че в един от оптични носители – 1 бр. DVD-R, марка „HP“, означен
като обект № 2 на експертизата, се съдържали 183 фото файла (снимки) и 4
видео файла, квалифициращи се като порнографски материали, за
създаването на които били използвани лица, изглеждащи като ненавършили
18 години. В последно посочената експертиза, конкретно в приложение 1 към
нея, отново е посочено точното местоположение на файловете и датата на
създаването им и подробно са описани признаците, довели до
квалифицирането на съдържанието на тези файлове като порнографски
материал - файловете изобразявали открито сексуално поведение, изразяващо
се в похотливо показване на половите органи, фелацио, мастурбация, полово
сношение и други; лицата от женски пол, използвани за създаване на
снимките и видеофайловете, изглеждали като ненавършили 18 години, тъй
като били с юношески ръст и телосложение, имали кръгъл детски овал на
лицето и неиздължен лицев череп; липсвало окосмяване в областта на
подмишниците и пубиса или се наблюдавали само начални прояви на такова;
развитието на гърдите било без видими прояви на развитие над гръдния кош
или само с начални видими прояви, а срамните устни изглеждали неразвити.
Приетите за установени фактически положения, формулирани от
настоящата инстанция, до които е стигнал и първостепенният съд се извеждат
въз основа на преценката на всички събрани в хода на наказателното
производство доказателства - гласни доказателствени средства -
свидетелските показания на А.С., А. И., включително и приобщените на
основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на същия, дадени пред съдия в
хода на досъдебното производство, Р. Т., М. А. (с предходно фамилно име Г.),
Г. Г., включително и приобщените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.2 от
НПК показания на същата, дадени в хода на досъдебното производство, М.Г.,
Р. Л., Н. Т. и М. Х., както и частично от обясненията на подсъдимия; от
писмените доказателствени средства - протокол за оглед на веществени
доказателства от 16.07.2020г. и фотоалбум към него (л.41-л.44, т.1 от
досъдебното производство), протокол за извършена техническа експертиза от
03.08.2020г. (л.46-л.52 от досъдебното производство); съдебна техническа
9
експертиза от 06.08.2020г. и комплексна аудиовизуална и художествена
експертиза от 09.09.2020г.; от писмените доказателства, прочетени и приети
по реда на чл. 283 от НПК - протокол за доброволно предаване, справки от
учебни заведения, докладни записки, справка за съдимост на подсъдимия и
др.
Първоинстанционният съд е съблюдавал принципните правила на чл.13,
чл.14 и чл.107 от НПК при осъществяване на процесуалната си дейност по
събиране и проверка на доказателствата. Последните са изследвани
обективно, всестранно, пълно и са обсъдени поединично и в тяхната
съвкупност, което е довело до извеждане на правилните фактически
констатации, поради което присъдата е обоснована. Първата инстанция
подробно и при спазване на процесуалния закон е посочила на основата на
кои от доказателствата и доказателствените средства е формирала
вътрешното си убеждение, което е довело до категоричния извод, че автор на
инкриминираните деяния е именно подс. И.. Настоящият състав изцяло
споделя фактическите и правните изводи на проверяваната инстанция. Най-
напред следва да се посочи, че по преобладаващата част от фактическата
обстановка, изложена по-горе, липсва спор между страните. Подс. И.
признава, че се е познавал с пострадалия и свид. И., поддържали са
взаимоотношения помежду си, купувал им е храна и напитки и им е
предлагал да пазаруват заедно от хранителни магазини, включително и, че им
е предлагал да му отидат на гости в жилището му и да пренощуват там. Също
така потвърждава, че майката на пострадалия ясно и изрично е изразила пред
него нежеланието си той да се среща със сина . Наред с това признава
изцяло, че е държал у дома си порнографските материали, изследвани от
експертизите по делото, като дори сам е признал пред разследващия орган за
тях и доброволно е предал компютърната конфигурация, на която били
съхранени същите.
Правилно районният съд се е доверил на показанията на свид. С. за
изясняване на фактическата обстановка, който макар и малолетен подробно и
с категоричност описва цялостните отношения между него, свид. И. и подс.
И.. Показанията му са последователни, логични и правдиви, а наред с това
кореспондират с останалите доказателства по делото, с изключение на
обясненията на подсъдимия. С. обстойно и в пълнота описва действията и
поведението на подсъдимия при извършване на деянието, които в цялост се
10
подкрепят от показанията на свид. И.. Последният потвърждава, че подс. И.
ги е посрещнал в дома си по бельо, предложил им е храна, показал им е карти
с изобразени на тях голи тела и са играли тримата заедно, гонейки се из
апартамента. Също така описва и положението, в което се намирали
пострадалият и подсъдимият. Докато те били на дивана, И. бил легнал върху
свид.-пострадал С.. Точно такова описание на действията се съдържа и в
показанията на пострадалия, с допълнението, че докато са били на дивана,
подс. И. опипал половия му орган , в резултат на което подсъдимия получил
ерекция. Смутен от случилото се, С. се отдръпнал, отишъл при своя приятел и
малко след това му казал, че трябва да тръгват. Свид. И. потвърждава, че
непосредствено след като излезли навън свид. С. му съобщил, че докато били
в дома на подс. И. същият му опипал половия орган. В действителност е
налице разминаване в показанията на свидетелите И. и С., но същите са
незначителни и не се отнасят за факти, включени в предмета на доказване,
очертан в чл.102 от НПК. Обстоятелството дали подсъдимият е посрещнал
децата по „боксерки“ (както твърди С.) или по „боксерки“ и тениска (както
твърди И.) са ирелевантни за делото, поради което не могат да променят
извода на съда относно достоверността на показанията им. Тук е моментът да
се отбележи, че посоченото от защитата като „съществено“ разминаване в
показанията на обсъжданите в настоящия абзац свидетели е отново
несвързано с предмета на делото, а също така и обективно невярно. В
показанията си, обективирани на абзац 3, л.39, т.1 от досъдебното
производство, свид. И. е изложил следното: „…Започна да ни гони (подс. И.)
из стаята. Показа ни едни такива порно карти за игра…..видяхме кутийката и
поискахме да ги видим. Той С. като ги отвори и Г. (подс. И.) му ги взе от
ръката…“ Така цитираният текст не оставя съмнение, че в действителност
подс. И. е показал картите на децата, а не както сочи защитата, че те сами ги
били намерили в шкаф и ги отворили без знанието на подсъдимия, а
последният им ги взел. Относно другото възражение, което според защитата
подривало достоверността на показанията на свид. С. – поведението на
пострадалия не било променено след осъществяване на инкриминираното
деяние, настоящият състав намира за несъстоятелно. Вярно е, че свид. И.
наистина сочи, че поведението на свид. С. останало непроменено, след като
той и подс. И. станали от дивана, но това не рефлектира и дори не засяга по
никакъв начин извода за коректност и обективност на изложените от
11
пострадалия фактически данни. Както беше посочено по-горе всички
изложени от последния обстоятелства относно моментите преди, по време и
след деянието се подкрепят от наличните по делото доказателства,
включително от обясненията на подсъдимия и то в значителна част. Наред с
това според настоящия състав промяна в поведението му е била налице, тъй
като същият е поискал от приятеля си И. да напуснат дома на подсъдимия,
въпреки че преди това са си играели, тоест в единия момент пострадалият се е
забавлявал, а в следващия, без да бъде принуждаван по някакъв начин, вече е
искал да си тръгне. Реакцията му сочи, че същият е изпитал негативни
усещания от преживяното – уплаха, смущение, тревога, които именно са го
подтикнали към предприемане на действия, с които да се отдалечи от
източника на тези емоции. Независимо дали те са били доловени от свид. И.,
обективно извършените от пострадалия действия несъмнено разкриват
отношението му към стореното от подсъдимия.
На следващо място показанията на свид. С. се подкрепят и от изложеното
от свидетелите Г. и А.. Независимо, че същите не са очевидци на деянието, те
пресъздават разказа на пострадалия относно случилото се. В кратък период
след деянието (няколко дни) свид. С. е разказал на баба си за действията на
подсъдимия, а впоследствие (на 30.05.2020г.) и на майка си, като е пресъздал
събитията по идентичен начин с изложеното от него в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, проведено около година след извършване на
деянието, което на свой ред потвърждава извода за правдивостта на
показанията му. И пред семейството си, и пред съда е описал един и същ
механизъм на извършване на конкретното деяние – подсъдимият отишъл при
него на дивана и опипал половия му орган. Твърденията му пресъздават
обстоятелства, свързани с извършване на деянието и удостоверяват в
хронологична последователност неправомерните действия на подсъдимия.
Вярно е, че пострадалия С. е единственото лице, което е видяло
инкриминираните действия на подсъдимия, но след като внимателно прецени
и съпостави твърденията му с останалите доказателства, настоящият състав
прецени показанията му отново за логични, последователни и
кореспондиращи с останалите източници на фактически данни.От друга
страна самото фактическо действие по опипване на половия орган на
пострадалото дете от подсъдимия при доказаната категорично поза един
върху друг на дивана е действително трудно да бъде възприето от св.А.И.,
12
който е стоял „далече на другия диван“,както твърди в показанията си. В този
смисъл обстоятелството ,че И. твърди в показанията си, че не е видял това
действие на подсъдимия , по никакъв начин не противоречи на показанията на
А.С.,който е възприел и усетил категорично инкриминираното действие,
което прави възражението на защитата за налични противоречия между
показанията на св.И. и пострадалия неоснователно.
Показанията на свидетелите М. Г., Н. Т. и Р. Л., които районният съд
правилно е оценил като обективни, безпристрастни и последователни, макар
и да не възпроизвеждат данни относно включени в предмета на доказване
обстоятелства, следва да се ценят дотолкова, доколкото разкриват
обстоятелства за личността на пострадалия и до известна степен допринасят
за положителната оценка на изложените от него твърдения в хода на
наказателното производство. Детето А.С. е оценено в принципен план от
класния си ръководител Г., като искрено, „чист по душа“, с присъщо за
възрастта си развитие и нормални, обичайни отношения с приятелите си,
съучениците си, не бил от така наречените „проблемни деца“, бил е редовен в
обучението си (присъствал е при провеждането на учебните часове - било
„онлайн“, или не) и не бил проявявал агресия в училището си. Също
положителни са и дадените от педагогическите съветници в **
„*************“, гр. ***** – Л.и Т., характеристики относно пострадалия.
Изложеното дотук изключва допусканата от защитата вероятност свид. С. да
си измисля и преувеличава дадени ситуации /наличие на агравация/ с цел да
привлече вниманието на родителите си, семейството си или други авторитети
в живота му.
Също така следва да се посочи, във връзка с отправеното от защитата
възражение, че около месец след извършване на деянието същите тези
свидетели не са имали лични наблюдения върху пострадалия С., тъй като
обучението е протичало в дистанционна среда и съответно учителите му, а
също и педагогическите съветници не са имали обективна възможност пряко
да възприемат психичното му състояние и поведението му и да направят
извод дали в действителност той е преживявал случилото се и по какъв начин
то е рефлектирало върху съзнанието му. Не такова обаче е било положението
с майката и бабата на пострадалия. Те са били неотлъчно до него и са
възприели изцяло поведението му след деянието на подсъдимия спрямо него
и последиците, които то е нанесло върху психиката му. Свид. С. е бил
13
притеснен, сънувал е кошмари, станал свит и затворен, не искал да върши
обичайни дотогава неща – да кара колело, да ходи на кино и не е искал да
говори за случилото се. При разпита му в хода на досъдебното производство
той се е разплакал, когато е следвало да изложи всичко случило се в деня на
деянието. Възражението на защита, че в деня след инцидента, докато майката
на пострадалия е била заедно с него преди да замине в командировка на
26.06.2020г. в гр. Пловдив не е забелязала промяна в поведението му,
въззивният съд също намери за неоснователно. Видно е, че свид. С. е бил
притеснен от реакцията на майка си, тъй като е считал, че тя може да
предприеме действия срещу подс. И., които евентуално биха предизвикали
негативни последици за нея. Също така е видно, че той не е искал да разкрие
случилото се, каквото е и мнението на психолога, участвал при разпита на
малолетния С. в хода на съдебното следствие. Последният сочи, че по време
на разпита пострадалото дете се е старало да прикрие неспокойството и
тревожността си, но му е станало лошо, което било психосоматичен симптом.
Психологът е убеден, че независимо от липсата на външна проява по време на
разпита, детето вътрешно е преживяло тревожност и е искало разпитът да
свърши по-бързо. Така изложените обстоятелства сочат, че въпреки
желанието си случилото се да остане тайна от родителите му, свид. С. все пак
е бил на 13 години и прявилите се у него чувства на безпокойство и
тревожност са го подтикнали да разкаже на един от най-близките си роднини,
който впрочем го е отгледал от раждането му – баба му, за стореното му от
подс. И.. В последна сметка дори и в рамките на един ден свид. А. да не е
възприела промяна в поведението на пострадалия, това само по себе си в
никакъв случай не може да се използва като доказателство за липса на
преживян стрес у същия.
Показанията на свид. Х. разкриват обстоятелства за личността на
подсъдимия, за приятелския му кръг и отношенията му с колегите и тъй като
тези данни според настоящия състав са обективни и добросъвестно изложени,
решението на проверявания съд да ги ползва с доверие следва да се определи
като правилно.
Както беше посочено обясненията на подсъдимия в преобладаващата си
част подкрепят изцяло разказа на свид. С. и свид. И.. В останалата част обаче,
отричаща опипването на половия орган на пострадалия и пресъздаваща
14
отношенията между него и децата като напълно нормални, а на моменти дори
и представящи подс. И. като жертва на невъзпитани детски прояви
(разхвърлянето на апартамента му от С. и И., взимането от тях на различни
вещи от дома му, непрекъснатото искане от тяхна страна на пари и почерпки
и т.н.) правилно са оценени от районния съд единствено като защитна версия,
целяща оневиняването му, но не и като достоверен източник на информация,
тъй като те противоречат на останалия и кредитиран с доверие доказателствен
материал.
Настоящият състав напълно споделя правните изводи на проверяваната
инстанция и дадената правна квалификация на престъпната деятелност на
подсъдимия Г.И..
Относно престъплението по чл.157, ал.4 вр. чл.18, ал.1 от НК:
Правилно и изцяло в съответствие с възприетата фактическа обстановка
районният съд е квалифицирал стореното като престъпление по чл.157, ал.4
вр. чл. 18, ал.1 от НК, тъй като на посочените в обвинителния акт дата и
място, подсъдимият И. направил опит да извърши действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол – опипал половия орган на
ненавършилия 14-годишна възраст А.С., ЕГН **********, като деянието
останало недовършено по независещи от него причини. Принципните правни
постановки, изложени от районния съд се възприемат безкритично от
въззивната инстанция, тъй като са изцяло коректни и съобразени с
преобладаващата и споделена от проверяващия съд съдебна практика, поради
което повторното им изложение е ненужно. Достатъчно е да се посочи само,
че подс. И. е осъществил изпълнителното деяние на соченото престъпление
чрез извършеното от него действие – опипване на половия орган на
пострадалия свид. С., който акт (телодвижение) е целял и е от естество да
достави полово удовлетворение на дееца. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че непосредствено след извършеното от него, половият му
орган еректирал. Деянието е останало във фазата на опита, тъй като
подсъдимият в действителност не еякулирал, с което предвид
функционирането на мъжката полова система би достигнал целеното от него
удовлетворение. Правилно е прието от проверяваната инстанция, че
престъплението не е било довършено, тоест изискуемият от нормата на
15
чл.157, ал.4 от НК престъпен резултат не е настъпил, тъй като пострадалият
С. възразил срещу действията на подсъдимия, заявил му, че не иска да го
пипа, станал от дивана, на който седял И. и пожелал да напусне дома на
подсъдимия.
Налице са и другите елементи от обективна страна на претъплението –
деянието е осъществено спрямо лице от същия пол – свид. С., който не е
навършил 14 години – към периода на извършване на престъплението същият
е бил на 13 години.
Субективната страна на деянието също е изведена коректно. При
определянето съдът е изследвал всички обстоятелства около извършеното
престъпление, отчел е поведението на дееца преди и по време на деянието и
механизма на извършването му. Както беше посочено по-горе,
доказателствата по делото сочат, че подсъдимият е обективирал интереса си
към пострадалия далеч преди да осъществи обсъжданото тук деяние. Освен
казаните вече покупки, почерпки и обещания за подаръци (играчки,
компютърна мишка), подсъдимият е прегръщал свид. С. и го целувал по
бузата, множество пъти го държал за ръката и в недопустима близост му
говорел неустановени по делото думи. Играл е игри с децата и им поставял
задачи – да купуват различни неща. С действията си спечелил доверието им,
вследствие на което те дори посетили дома му, без да уведомят родителите
си. Безспорно е съзнавал и невръстната и незряла възраст на свид. С., тъй като
е бил добре информиран и от самото дете за годините, семейното положение
и интересите му. При извършване на престъплението подс. И. напълно е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е искал настъпването
на общественоопасните му последици. Целенасочено е започнал да се гони с
пострадалия и под формата на игра (от гледна точка на детето) го е бутнал
силно на дивана и легнал върху него, /св.А.И./ и с ръката си го опипал по
половия му орган. Тези действия с категоричност сочат, че в съзнанието на
дееца е била налична и специалната цел по сочения текст от НК, а именно да
удовлетвори половото си желание.
В подкрепа на наличие на пряк умисъл и съзнателно поведение от страна на
подсъдимия са и дадените обяснения от същия непосредствено пред
въззивният състав, че същия приема за нормално поведение на един мъж на
40 години да има малолетни приятели ,като според него ,въпреки,че са
16
малолетни „те могат сами да определят с кой да бъдат приятели и няма да се
съобразяват с родителите си в никакъв случай, те могат да правят каквото те
си искат, това си е техния живот“.“ Безспорно подсъдимият игнорира
демонстративно законови и морални норми, които регламентират
отношенията между пълнолетни и малолетни лица, като законодателят е
криминализирал такъв тип поведение.
Относно престъплението по чл.159, ал.6 от НК:
Въз основа на така направените фактически изводи, съдът е достигнал до
законосъобразен извод, че на 01.06.2020г. в гр. ******, ул. „*********“ № **,
ет.*, в условията на реална съвкупност с посоченото по-горе престъпление,
подс. Г.И. държал за себе си чрез информационна технология – компютърна
конфигурация, порнографски материали, представляващи 183 броя фото
файлове и 4 броя видео файлове (подробно посочени в диспозитива на
присъдата), изобразяващи открито сексуално поведение, изразяващо се в
похотливо показване на половите органи, фелацио, мастурбация, полово
сношение и други, за създаването на които са използвани лица, които
изглеждат като ненавършили 18 години – престъпление по чл.159, ал.6, вр.
чл.23, ал.1 от НК. Престъплението е формално, на просто извършване, тоест
със самото упражняване на фактическата власт върху изброените в
обвинението порнографски материали, подсъдимият е реализирал състава на
престъплението. Както също вече беше посочено по-горе всеки един от
инкриминираните файлове следва да се квалифицира като порнографски
материал по смисъла на чл.93, т.28 от НК, тъй като на всеки от тях било
изобразено открито сексуално поведение, изразяващо се в похотливо
показване на половите органи, фелацио, мастурбация, полово сношение и
други, а лицата от женски пол, използвани за създаване на снимките и
видеофайловете, изглеждали като ненавършили 18 години, тъй като били с
юношески ръст и телосложение, имали кръгъл детски овал на лицето и
неиздължен лицев череп, липсвало окосмяване в областта на подмишниците и
пубиса или се наблюдавали само начални прояви на такова, развитието на
гърдите било без видими прояви на развитие над гръдния кош или само с
начални видими прояви, а срамните устни изглеждали неразвити.
Правилно е изведена и субективната страна на деянието. Същото е
17
извършено при пряк умисъл като форма на умишлена вина по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. Подс. И. е съзнавал обществената опасност на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Безспорно в съзнанието му са били изградени ясни представи
относно порнографското съдържание на файловете (фотоснимки и
видеоклипове) и, че за създаването им са използвани лица, изглеждащи като
ненавършили 18-годишна възраст и именно поради това ги е съхранявал. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че подс. И. сам е признал пред
полицейския служител – свид. Р. Т., с когото провел беседа в хода на
проверката, че държи в дома си порнографски материали.
При осъществяване на дейността си по индивидуализация на
наказанието, което следва да бъде наложено на подс. И. за всяко от
извършените от него престъпления, първоинстанционният съд не може да
бъде укорен в непълноти и неточности. За обсъдените дотук престъпления по
чл.157, ал.4 вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.159, ал.6 от НК районният съд при
приложението на чл.54 от НК е наложил на подсъдимия наказания съответно
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и „Лишаване от свобода“ за срок
от 6 месеца и „Глоба“ в размер на 1 000 лева. Правилен също е и изводът, че
по делото не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, поради
липсата на множество или изключителни по естеството си смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в закона наказание за извършеното престъпление да се явява
несъразмерно тежко. Съдът е съобразил всички отегчаващи и смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Отчетени са характерът и
степента на обществената опасност на всяко от деянията, съобразно кръга от
обществени отношения, които засяга, степента на обществена опасност на
подсъдимия, липсата на негови предходни осъждания, както и начина на
извършване на престъпленията. Обществената опасност и на двете деяния е
типична за престъпленията от този вид. Механизмът на извършването им
също не се отличава съществено. При първото от посочените престъпления
подсъдимият е създал и поддържал взаимоотношения с пострадалия и при
една от техните срещи е предприел активни действия към осъществяване на
намисленото, опипвайки с ръка половия му орган. Независимо, че не е било
по негова инициатива, деянието все пак е останало недовършено, тъй като
свид. С. е предприел съответните и очевидно, предвид последващото
18
поведение на подсъдимия, достатъчни мерки, за да отблъсне, сломи
желанието на последния да довърши престъплението. При второто от
инкриминираните деяния подсъдимият е държал в личния си настолен
компютър порнографски материали, в немалък обем, за създаването на които
били използвани лица, изглеждащи като ненавършили 18 години, като тук
обаче деянието е довършено. Обществената опасност на личността на
подсъдимия следва да се определи като ниска, предвид изводимите от
доказателствената съвкупност данни. Той е неосъждан и у него не се
наблюдават трайно изградени престъпни навици, трудово ангажиран е, бил е
дисциплиниран служител, услужлив, не е проявявал агресия и е имал добри
взаимоотношения с колегите си. Последно изброените характеристики на
личността на подсъдимия са изрично отчетени от районния съд и посочени в
мотивите към присъдата (л.110, абзац 4 от съдебното производство), поради
което и това възражение на защитата следва да бъде оставено без уважение.
Наред с казаното дотук следва да се отчете и признанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление по чл.159 ал.6 от НК.
Като отегчаващи отговорността и вината на подсъдимия обстоятелства
обаче следва да се отчетат упоритостта, която е проявил подсъдимият при
извършване на първото деяние,многократните срещи с децата както и фактът,
че то е осъществено в присъствието на друго малолетно дете, което безспорно
завишава персоналната му обществена опасност.Относно второто
престъпление като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете дългия
период от време,в който подсъдимия е осъществявал фактическа власт върху
порногрфските материали.
Всичко изложено дотук сочи, че наказанието на подс. И. за всяко от
двете престъпления е коректно отмерен. Настоящият състав счита, че така
наложените наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години за
престъплението по чл.157, ал.4 вр. чл.18, ал.1 от НК и „Лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца и „Глоба“ в размер на 1 000 лева за престъплението по
чл.159, ал.6 от НК са справедливи и адекватни на обществената опасност на
отделните престъпни деяния и последиците от тях, а също и на дееца. Чрез
тях ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенции,
визирани в чл. 36 от НК, а най-вече превъзпитаването на подсъдимия към
спазване на закона, добрите нрави и зачитане половата неприкосновеност на
отделните лица.
19
Предвид разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и осъществяването на деянията
по настоящото дело в условията на реална съвкупност, правилно районният
съд е определил на подсъдимия И. едно общо най-тежко наказание измежду
наложените му, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години.
Липсата на предходно осъществена спрямо подсъдимия наказателна
репресия, а също и с оглед казаната по-горе оценка относно цялостната
обществена опасност на стореното и неговия извършител, мотивира
настоящия състав да приеме, че решението на районния съд да отложи
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ от 2 години за
изпитателен срок от 5 години е правилно и обосновано, поради което
присъдата в тази част също следва да се потвърди. По този начин
подсъдимият ще запази социалните си контакти, ще разполага с
възможността да осъществява трудовата си дейност и да се грижи за себе си, а
установеният изпитателен срок ще го мотивира към поведение, съобразено
изцяло със закона и добрите нрави. Обосновано районният съд е приложил
разпоредбата на чл.23 ал.3 от НК, като към така определеното общо най-
тежко наказание „Лишаване от свобода“ е присъединил наказанието „Глоба“
в размер на 1 000 лева.
В гражданско-осъдителната си част обаче атакуваната присъда се нуждае
от корекция,като в тази си част възражението на защитата е основателно.
Преди да бъдат изложени аргументи по същество относно предявената
гражданска претенция е необходимо да се направи следното уточнение:
Съгласно чл.84 от НПК пострадалият или неговите наследници, както и
юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да
предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на
вредите и да се установят като граждански ищци. Пред първоинстанционния
съд именно пострадалият от престъплението по чл.157, ал.4 от НК – А.С.,
действащ чрез законния си представител – М. А. (с предходно фамилно име
Г.) е предявил граждански иск в наказателния процес, тоест А.С. е
гражданският ищец по настоящото дело, но поради своето малолетие и
произтичащата от това обстоятелство недееспособност, съгласно чл.28, ал.4
от ГПК процесуалните му права се осъществяват от неговия законен
представител – свид. А.. Присъденото от районния съд обезщетение е
следвало да бъде в полза на пострадалия С. и в този смисъл атакуваната
20
присъда следва да се измени.
Разгледана по същество гражданската претенция е основателна. Налице
са всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - деянието е
противоправно и виновно. На гражданския ищец С. са причинени
неимуществени вреди, пряко следствие от извършеното от подсъдимия
деяние по чл.157, ал.4, вр. ал.18 ал.1 от НК, а това поражда и деликтната
отговорност на извършителя, наред с наказателната. Предвид задължението
му да определи размера на следващото се обезщетение по справедливост,
съдът законосъобразно е изследвал вида, характера и интензитета на
причиненото на гражданския ищец увреждане и правилно, с оглед
ангажираните по делото доказателства (показанията на свидетелите М. А. и Г.
Г.) е преценил, че същите не обосновават изцяло претендирания от ищеца
размер за обезвъзмездяване. По-горе в настоящото изложение вече бяха
обстойно изложени отрицателните, негативните изменения в поведението и
психиката на пострадалия и начина му на живот, вследствие на
осъщественото спрямо него престъпление. Той се е затворил в себе си,
отказвал е да върши типични преди това за него неща и присъщи за
календарната му възраст като например да излиза навън, да кара велосипед,
да ходи на кино със семейството си. Наред с това е сънувал кошмари, бил е
уплашен, отказвал е да говори за случилото се, а когато е било необходимо да
разкаже за причиненото му от подс. И., С. е плачел. Отчитайки горното,
обосновано районният съд е определил обезщетение в размер на 2 000 лв., а
искът в останалата част - до 10 000 лева, като недоказан е отхвърлен. Така
определеното обезщетение за неимуществени вреди е справедливо и
правилно. Следващата се държавна такса за частта, в която е уважен
гражданският иск също е законосъобразно определена.
Също коректно е и произнасянето на съда относно веществените
доказателства по делото. Предвид разпоредбата на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК
вещите, собственост на подсъдимия и послужили за извършване на
престъплението по чл.159, ал.6 от НК - 1 бр. компютърна конфигурация, 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокиа“ с ИМЕЙ *************** и ИМЕЙ2
**************, ведно със сим-карта с № ****************** и micro SD 1
GB, следва да бъдат отнети в полза на държавата, а веществените
доказателства – 4 броя оптични носители (дискове) и 2 броя оптични
носители, съдържащи записи от проведени по делото разпити на малолетните
21
свидетели С. и Иванов, следва да бъдат унищожени след изтичане на срока за
съхранение на делото по реда на Правилника за администрацията в
съдилищата.
С оглед виновността на подсъдимия правилно първоинстанционният съд
на основание чл.189, ал.3 и ал.4 и чл.190, ал.2 от НПК е ангажирал
отговорността на подс. И. за сторените в хода на досъдебното и съдебното
производство разноски, и тези, извършени от пострадалия.
Освен изложените по-горе основания за частично изменение, настоящият
състав, след извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, не констатира други допуснати
нарушения на материалния закон или процесуалните правила, което налага
потвърждаване на присъдата в останалата ѝ част.
Мотивиран от горното и на основание чл.334 т.3 от НПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260115 от 01.10.2021г., постановена по НОХД №
701/2021г. по описа на Районен съд – Бургас в гражданско-осъдителната част
като осъжда подс. Г. Н. И., с ЕГН:********** да заплати на гражданския
ищец А. К. С., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представител М.Г. А., ЕГН **********, сумата от 2 000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
вследствие на непозволено увреждане от престъпление по чл.157, ал.4, вр.
чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от върху тази сума, считано от
28.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението
Потвърждава присъдата в останалата част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
22
2._______________________
23