№ 1602
гр. София , 17.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000502627 по описа за 2020 година
Производство по чл.248 ГПК.
Делото е образувано по депозирана на 07.05.2021г. молба от третите лица-помагачи
Е. А. Д. и Р. А. Г., чрез адв. Д. за изменение на съдебното решение, постановено на
04.03.2021г. по гр.д. № 2627/2020г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските,
присъдени в полза на въззиваемите П. Н. М. и С. К. Д., а именно сумата от 5000 лв./пет
хиляди лева/ направени разноски пред въззивна инстанция.
Съобщението за това решение е връчено на молителите на 29.03.2021г.
Молбата е депозирана на 29.04.2021г., видно от клеймото на пощенския плик, заедно
с депозирана касационна жалба/ т.е. преди изтичане на предвидения в чл.248 ГПК
преклузивен срок. Молителите твърдят, че делото не е фактическа или правна сложност, че
сумата от 5000 лв. не е реално платена в брой на адв.Д., поради което разноски в негова
полза не следва да бъдат присъждани изобщо. Хонорарът е прекомерен, като изрично е
направено възражение в тази насока, но съдът не е посочил защо го оставя без уважение.
На осн.чл.248 ал.2 ГПК на ответната страна е връчен препис от молбата на
21.05.2021г., като в отговор от 27.05.2021г. ответникът по молбата оспорва искането като
неоснователно и моли съда да го остави без уважение.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира, че молбата по чл.248 ГПК е редовна и допустима, а разгледана
по същество – същата е неоснователна.
С решение, постановено на 04.03.2021г. по гр.д. № 2627/2020г. по описа на САС, ГО,
14 състав, е потвърдил решение № 2127/13.04.2020 г. постановено по гр.д. № 11748/2017 г.
по описа на СГС, ГО, 1 състав. В този смисъл жалбата на третите лица-помагачи, сега
молители, е изцяло неоснователна. Затова на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите
1
дължат в полза на въззиваемите старни направените по делото разноски, в размер на 3600
лв. пред настоящата инстанция за П., както и сумата от 5000 лв. в полза на въззиваемите Д.
и М., съгласно списъци по чл.80 ГПК, приложени на л.56 и 59. Възражението за
прекомерност съдът е приел за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на
делото. Затова е осъдил Е. А. Д. и Р. А. Г., да заплатят в полза на П. Н. М., сумата от 5000
лв./пет хиляди лева/ направени разноски пред въззивна инстанция.
Вярно е, че е проведено само едно открито съдебно заседание, но за да постанови
решение респ. да приеме наличието на фактическа и правна сложност съдът е преценил, че
производството е образувано по положителен установителен иск по чл.124 ГПК, депозиран
от П.А. П. против П. Н. М. и С. К. Д. за признаване правото му на собственост върху
недвижим имот /подробно описан в ИМ/, придобит въз основа на оставено в негова полза
през 2009г. нотариално универсално завещание от Л. Г. М., починала на 04.02.2016г., с
което му завещала цялото си движимо и недвижимо имущество. Наследодателката била
собственик на основание дарение и наследствено правоприемство от своите починали баща,
майка и сестра. Освен него, като наследник по завещание, след смъртта й единствен
наследник по закон от четвърти ред по чл.8, ал.4 ЗН била Е. Р. Г., от своя страна наследена
от жалбоподателите, сега молители, Е. А. Д. и Р. А. Г.. На 13.04.2017г. последните продали
имота на ответниците П. Н. М. и С. К. Д. с договор, обективиран в НА № 70, том I, рег.№
821, дело № 64/2017г., откогато последните го и владеят.
Ответниците купувачи на процесния имот П. Н. М. и С. К. Д. не оспорват
правото на собственост на ищеца и признават иска. Пред въззивна инстанция
депозират отговор, в който оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Следователно те не са
отговорни за разноските, направени в хода на делото пред въззивна инстанция.
Третите лица-помагачи Е. Д. и Р.Г. оспорват оставеното в полза на ищеца завещание
да е произвело правно действие с релевирани възражения за неговата нищожност по чл.42,
б.”б” ЗН-завещанието не е подписано лично от Л. М.; при съставянето му не са били спазени
изискванията по чл.24, ал.2 ЗН волята на завещателката да бъде записана така, както е
заявена; действителната воля била да се сключи договор за издръжка и гледане; както и за
унищожаемост по чл.43, ал.1, б.”а” ЗН-към деня на съставяне на завещанието не била
способна да завещава поради болест и напреднала възраст. Допълнително навеждат довод,
че към деня на съставяне на завещанието Л. М. е притежавала само 1/2 ид.ч. от имота,
поради което е могла да се разпореди за в бъдеще само с тази идеална част.
САС е изложил подробни мотиви защо намира изводите на първа инстанция за
основателни т.е. защо искът е основателен по същество.
Данъчната оценка за процесния имот се намира на л.119. Същата възлиза на
179 909.50 лв. Следва да се има предвид, че цената на иска е паричната оценка на предмета
на делото и по искове за собственост и други вещни права върху имот се определя по
данъчната оценка. Само, ако такава няма, тогава цената на иска се определя по пазарната
цена на вещното право към датата на подаване на исковата молба. В тази насока са
разясненията, дадени в мотивите на ТР № 8/2012 г., ТР № 4/2016 г. и ТР № 8/2016 г. на
ОСГК. В цитираните актове е посочено, че размерът на цената на иска по искове за
собственост и други вещни права отговаря на данъчната им оценка към датата на подаване
на исковата молба, а ако няма такава на пазарната цена на вещното право - чл. 69, ал. 1, т. 2
ГПК. Следователно приложима е нормата на чл.7 ал.2 т.5 Наредбата при интерес от 100 000
лв. до 1 000 000 лв. т.е. 3530 лв. плюс 2% за горницата над 100 000 лв. или 1598.15 лв. плюс
3530 лв. или общо се дължат 5128 лв. т.е. договорения хонорар от 5000 лв. не е прекомерен.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по всеки един от
предявените искове, съгласно действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 5128 лв.,
следователно присъдените адвокатски възнаграждения на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са под
минимума. Отделно процесуалните представители и на двете въззиваеми страни са
поддържали активно процесуално поведение, включително и във въззвиното производство
2
като са подали отговори на въззивната жалба против първоинстанционното решение и са
явили в открито съдебно заседание, в което са изразили становище по основателността на
жалбите. В тази връзка оплакването на молителите в настоящото производство за
прекомерност на присъдените хонорари се явява необосновано.
По отношение на приложеното пълномощно (договор за правна помощ на л.58 от
делото), настоящият състав намира, че същото представлява годна разписка за изплатената
сума, представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно дадените задължителни
указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Доводите на жалбоподателите, че
приложените документи не са годни да установят действително заплатено възнаграждение
на процесуалните представители за въззивното производство са несъстоятелни и не намират
опора в закона, доколкото е достатъчно издаването на разписка за платените суми в писмена
форма. Представянето на счетоводно-финансов документ не е предпоставка за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение, достатъчно е да се установи заплащане на
хонорар, като в случай, че твърдението е, че същият заплатен в брой - това обстоятелство се
удостоверява с разписка, за която няма пречка да бъде инкорпорирана в договора за правна
помощ и не се изисква специална бланка. Подписите на страните по договора за правна
помощ, включително и в процесния случай, удостоверяват заплащането и получаването на
адвокатски хонорар, което е законоустановената предпоставка за присъждането му на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
При тези данни, САС намира искането за изменение на решението в частта за
разноски за неоснователно.
Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.8 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата депозирана на 07.05.2021г. от третите лица-помагачи
Е. А. Д. и Р. А. Г., чрез адв. Д. за изменение на съдебното решение, постановено на
04.03.2021г. по гр.д. № 2627/2020г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските,
присъдени в полза на П. Н. М. и С. К. Д., а именно сумата от 5000 лв./пет хиляди лева/
направени разноски пред въззивна инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна въззивна жалба в срока по
чл.248 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3