Решение по дело №434/2009 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 87
Дата: 24 март 2010 г. (в сила от 15 декември 2011 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20094340100434
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2009 г.

Съдържание на акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

    87 т.І     24.03.2010 година, гр.Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, шести състав, в публичното заседание на 24.02.2010 /двадесет и четвърти  февруари две хиляди и десета/ година

 

                                                                       Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

                                    

Секретар Мария Станчева.,

като разгледа докладваното от съдията – Иванова Гр.д. № 434  по описа на ТРС за 2009год., за да се произнесе - съобрази:

 

М.Й.Б. *** е предявила против  Ю.Й.Т., И.Т. *** и Е.И.Й. ***, обективно съединени  искове с правно основание чл.26 ал.2  предл.2 от ЗЗД – нищожност поради липса на воля и съгласие и  при условията на алтернативност - по чл.26 ал.2  предл.3 от ЗЗД – липса на предвидената от закона форма по отношение на първите двама ответници, а срещу третият ответник  Е.Й. ревандикационен иск за собственост по чл.108 от ЗС върху  ½ ид.част от процесния имот, в отношение на евентуално съединяване с всеки един от първите два иска.

            Ищцата М. Й.Б. моли съдът да постанови решение, с което прогласи нищожността на Нотариален акт №61 том І нот.дело №151 /1983г. от 30.03.1983г. на Районен съдия при ТРС за продажба на недвижим имот срещу задължение  за гледане и издръжка, вписан в службата по вписвания при ТРС, като твърди, че подписът положен в нот.акт за продавач  на е на Д.Й., което от своя страна  предполага липса на воля и съгласие от страна на продавача за изповядване на сделката. При условията на алтернативност  претендира нищожност на  цитирания нотариален акт и поради липса на предвидената от закона форма.  Счита, че  извършената в последствие покупко-продажба на процесния имот, обективирана в нотариален акт №49, том.VІІІ, дело №1673 от 2003г. на ТРС също е недействителна, тъй като продавачите  не са били собственици на имота.

Моли съда да признае за установено  по отношение на Е.Й., че тя е собственик на ½ ид.част от процесния имот. Ищцата претендира и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Навежда доводи, представя писмени и ангажира събиране на гласни доказателства в подкрепа на исковете си.

Ищцата, редовно призована  се явява лично в първото съдебно заседание. Представлява се в процеса от адв.Е.Ц. от ЛАК, който от името на доверителката си поддържа така предявените искове и моли същите да бъдат уважени, заедно със законните последици. Аргументите си адв.Ц. е изложил подробно в приложената по делото писмена защита.

 В срока по чл.131 от ГПК  ответниците  са представили писмен отговор, в който са изложили становището си относно неоснователността на предявените искове.  В съдебно заседание, редовно призовани, лично  се явява само ответникът И.Т.. И тримата ответници се представляват в процеса от упълномощен защитник в лицето на адв.В.А. от ЛАК, който от името на доверителите си оспорва така предявените искове, като аргументите си адв.А.  е изложил подробно в пледоарията си по съществото на спора.

            Съдът, като взе предвид поотделно и в съвкупност събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните  и от допусната и изслушана по делото съдебно-графическа експертиза изготвена от вещото лице Г.А. намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Предявените искове са допустими, като подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответниците са пасивно легитимирани по иска.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

От фактическа страна:

            Ищцата М. Б. и  първата ответница – Ю.Т. са дъщери на Д.В.Й., б.ж. на гр.Троян, починала на 04.02.2008г. с акт за смърт №0041/05.02.2008г. С нотариален акт №61 том І нот.дело №151 /1983г. от 30.03.1983г. на Районен съдия при ТРС, Д.В.Й. продава на дъщеря си  Ю.Й. Й. следния свой недвижим имот,  представляващ не застроено дворно място от около 800 кв.м, съставляващо парцел ІІ, пл.№208 в кв.13 по рег.план на гр.Априлци, кв.Център, при граници: улица, почивни станции, Христо Георгиев Бояджиев, срещу задължение на купувача да осигури на продавача един сносен и спокоен живот, като и гарантира храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ, било лично или чрез свои близки и трети лица.  Към исковата молба е приложено ксерокопие на нот.акт № 61, том.Інот.дело №151 /1983г. от 30.03.1983г. на Районен съдия при ТРС  който се съхранява в службата по Вписванията при Районен съд гр.Троян,за който ищцата твърди, че подписа положен за продавач не е  на Д.Й.. С отговора на исковата молба е представено ксерокопие от нот.акт № 61, т.І нот.дело №151 /1983г. от 30.03.1983г. на Районен съдия при ТРС  , за който ответниците твърдят, че подписа положен за продавач е на Д.Й., както и Декларация, подписана от Д.В.Й., с която декларира, че с нот. акт № 61, том.І, нот.дело №151 /1983г. от 30.03.1983г. на Районен съдия при ТРС  е прехвърлила на дъщеря си Ю. Й., по мъж Т. процесния недвижим имот, като е декларирала, че лично е подписала нот.акт. Декларацията е нотариално заверена от Нотариус Борис Кожухаров с район на действие Районен съд гр.Троян.

От компетентно изготвеното заключение по графическата експертиза безспорно се установява, че подписът  за „Продавач” в нот.акт №61, том.І нот.дело №151/1983г. ,съхраняван в Службата по вписвания при Районен съд гр.Троян и представен с исковата молба  не е подписан от Д.В.Й. с ЕГН **********, а подписа за „Продавач” в нот.акт №61, том.І нот.дело №151/1983г., представен с отговора на исковата молба е положен от Д.В.Й. с ЕГН **********. В заключението си вещото лице е категорично, че нот.акт №61, том.І нот.дело №151/1983г. съхраняван в Службата по вписвания при Районен съд гр.Троян е първи екземпляр, а нот.акт №61, том.І нот.дело №151/1983г., представен с отговора на исковата молба е копие на същия- един от следващите екземпляри отпечатани под индиго, както и че подписите  на „Районен съдия” на двата екземпляра на  нотариалните актове - обект на експертизата  са положени от Власко Шишков – районен съдия и са заверени с един и същи печат на ТРС.

От правна страна:

По иска за прогласяване нищожността на нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №61, том.І, дело №151/1983г.  на РС - Троян. В конкретния случай, извършеното с цитирания нотариален акт удостоверяване на правна сделка,  е по чл. 465, от  ГПК /отм./.  Съгласно разпоредбата на чл.95 от ГПК /отм./, Обн., в ДВ, бр. 12 от 8.02.1952г. изменен и допълнен  с  бр. 36 от 8.05.1979 г., по силата на който и съгласно  Закона за устройство на съдилищата Обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.1976 г., изм., бр. 36 от 8.05.1979 г., и в допълнителните разпоредби на  Правилника за организацията на работата на районните, окръжните и военните съдилища, издаден от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 89 от 15.11.1977 г., в сила от 1.01.1978 г., изм., бр. 62 от 7.08.1979 г., нотариалната служба се изпълнява от нотариус при районния съд, а в районните съдилища, където няма нотариус, нотариалните действия се извършват от районния съдия.

В случая е извършено нотариално действие - нотариален акт за прехвърляне право на собственост от районния съдия при ТРС- Власко Шишков, в чийто район се намира имота. Следователно, в конкретния случай сделката е била извършена от компетентно лице, което е имало правомощия да извършва нотариални действия.

            Видно от съставения НА условие за валидност и за да удостовери сделката с предмет прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, на посочената в него дата пред районен съдия Власко Шишков са се явили посочените и индивидуализирани в него лица: той се е уверил в тяхната самоличност и дееспособност, изслушал е волята им да сключат договора за покупко- продажба на процесния недвижим имот; проверил е правото на собственост на продавачите на имота и изпълнението на особените изисквания на закона и е съставил искания нотариален акт, на който след прочитането и одобрението му страните са се подписали. Районният съдия, изпълняващ  длъжността нотариус е завършил надлежно удостоверяването на сделката, полагайки своя подпис, непосредствено след подписването му от страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 474 ал.(1) от ГПК /отм./ , за извършване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра, като съгласно ал. (2) на цитирания текст, всички екземпляри на проекта трябва да бъдат изготвени чисто и четливо, да са написани на ръка с черно или синьо мастило или да са напечатани, което е налице в настоящия казус.
            Настоящият съдебен  състав счита, че за да породи сделката своите правни последици е достатъчно да съществува един валидно издаден нотариален акт, какъвто в случая е налице. Изискването на чл. 474, ал. 1 ГПК, изр. 1 ГПК (отм.), според което за извършване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра не е нарушено, тъй като то се отнася до съдържанието на нотариалния акт (текста преди подписите), поради което доводите на ищцата, че след като единият екземпляр на акта е подписан от Д.Й., а другият - не,  не може да се разбере истинска воля на продавача, не могат да бъдат споделени. С подписването на единия от двата екземпляра на нотариалния акт от страните по договора е налице съвпадане на техните насрещни волеизявления, т.е. постигане на съгласие относно неговите клаузи и договорът следва да се счита за валидно сключен. Валидния и истински - при установената по несъмнен начин автентичност на подписа на продавач в  нот.акт №61, том.І, дело №151/1983г.  на РС - Троян, представен с отговора на исковата молба удостоверява с обвързваща доказателствена сила фактите, обхванати от удостоверителното изявление на изпълняващият длъжността  нотариус – районен съдия Власко Шишков, включително и относно изявленията на участвалите в него страни по договора, изразили съгласие за сключването му е удостовереното в него съдържание
            Не се установи с годни доказателствени средства в настоящия процес - при нужда от пълно и пряко доказване, основание за нищожност на сключения между страните договор за прехвърляне на вещното право на собственост в смисъл на твърдяната липса на съгласие.

 

По предявения  иск по чл.108 от ЗС.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС и за неговото уважаване следва да са налице определени от закона предпоставки. Ищцата следва да докаже, че е собственик на процесния имот, както и че той се владее от ответника без правно основание.                                                                                            Установено беше, че с нотариален акт №49 том.№VІІІ, н.дело №1673 от 2003г. на Районен съдия при ТРС, Ю.Й.Т. и И.Т.Т., продават на Е.И.Й. следният свой недвижим имот: УПИ в гр.Априлци, кв.Центъра, с кадастрален номер 208, целият от 800 кв.м.,  за който е отреден парцел ІІ с планоснимачен номер 208 в квартал ХІІІ по рег.план на гр.Априлци, кв.Центъра, застроен, с неуредени рег.сметки при граници: улица, почивна станция, Христо Георгиев Бояджиев, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда.

            Искът по чл. 108 от ЗС е иск на не владеещия собственик срещу лице, владеещо без правно основание. С този иск ищцата цели да си възстанови владението върху собствения им по наследство от покойната им майка недвижим имот,  като се позовава на нищожност на сключения между първата ответница  Ю. Т. като купувач  и покойната и майка, като продавач  договор за покупко - продажба  на недвижим имот, срещу задължение за гледане и издръжка, обективирано в нот.акт №61, том.І, дело №151/1983г.  на РС - Троян. За уважаване на ревандикационния иск следва да се установи наличието на фактически  състав на разпоредбата на чл. 108 ЗС, включващ три кумулативно дадени предпоставки: права на собственост върху спорния недвижим имот в полза на ищеца, упражняване на владение или държане на имота от страна на ответника, за която фактическа власт на трето място да липсва правно основание.                                             Уважаването му предпоставя установяване на обстоятелството, че ищцата е собственик на процесния имот и ответникът упражнява фактическа власт върху същия без основание.

В случая, събраните по делото писмени доказателства налагат безспорният и категоричен  извод, че имота е  собственост на третия ответник Е.Й., придобила правото на собственост върху същия на основание действителна прехвърлителна сделка - договор за покупко-продажба, сключен в нотариална форма, обективирана в нот.акт.№ 49, том.VІІІ, дело №1673/2003г. на ТРС.

Претенцията на ищцата за собственост на ½ от вилна сграда по силата на вложени от нея средства в строителството  на жилищната сграда, находяща се в процесния имот е недоказана.                                                            Установено беше от  събраните по делото гласни доказателства,  че сградата, находяща се в процесния имот е построена след 1987г. от  Ю. и И.Т. ,  а ответницата  Е.Й. е участвала  както с парични средства, така и с личен труд. Свидетелят Т.Б.завява, че ”Кака Е. е собственик на вилата – майката на И.….спомням си , че беше дала  парите от леката си кола на И. и той ги вложи за материали в сградата. …Когато имаше обща работа сме помагали. И. , Ю. и дъщеря им – Е. си ходят и спят там. Те са ни посрещали, както и майката на И., но сега тя е  инвалид…тази есен  е оперирана, тазобедрена става и с И. ходехме да я докараме….” Свидетелят В.И.М.категорично заявява: „ Знам, че имат вила в гр.Априлци и там съм бил многократно…… ,аз имам вила  в с.Драшкова поляна и пътувам понякога с тях.  Помагаме си по вилите…. Собственик на имота и вилата е Е.Й., която на място е помагала, когато има майстори и хора…….Не съм чувал някой да им спори…..напоследък М. има претенции за вилата, а тя няма ключ… Не съм я виждал и не съм чувал да е ходила там…”           Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни, логични и съответстващи, както помежду си, така и на останалите доказателствени средства.   За пълнота на изложеното, настоящата инстанция следва да отбележи, че, договорът за покупко-продажба по нот. акт № 49, том VІІ, дело №1673 от 2003г. на ТРС обосновава добросъвестност на твърдяното от ответницата Й. давностно владение, тъй като съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее на основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик. Оформеният с нотариален акт договор за покупко-продажба несъмнено е основание, годно да направи купувача собственик,  дори и да е налице обстоятелството, че продавачът не е собственик, което не обосновава нищожност, която е абсолютна пречка за добросъвестност на владението, което обаче не е налице в настоящият казус.                                                                    Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. Както се посочи по-горе, в случая не е налице първата предвидена в чл. 108 ЗС предпоставка за водене на ревандикационен иск, а именно ищцата не доказа правото си на собственост върху процесния имот, т.е. в случая не е налице активната им материалноправна легитимация.                                                                                                                                 По изложените съображения, съдът намира, че ищцата не е носител на правото на собственост върху претендирания недвижим имот, тъй като третият ответник по делото - Е.Й. е сключила  с първите двама ответници Ю. и И. Т. действителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот снот.акт.№ 49, том.VІІІ, дело №1673/2003г. на ТРС по силата на който Ю. и И. Т.  са отчуждили в полза на Е.Й. това свое право, получавайки определената за него и договорена между страните цена. Съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие, както е станало в процесния случай, поради което признатия от ответницата Й. факт на упражнявана от нея фактическа власт върху процесния недвижимия имот се основава на годно правно основание - придобито от нея право на собственост върху този имот.

            По изложените фактически и правни съображения, съдът в настоящия си състав приема, че ищцата М. Б. не е собственик на процесния недвижим имот, който се държи на правно основание от ответницата   Е.Й., поради което предявения ревандикационен иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.                                                                      На основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода на спора искането на ответниците  за присъждане на направените от тях разноски по производството в тази инстанция се явява основателно и като такова, следва да бъде уважено, като съдът осъди ищцата  да им заплати сумата от 800.00 лв., представляваща заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение на упълномощения да ги представлява по делото адвокат.

Мотивиран от изложеното  съдът

РЕШИ:

            ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан , иска на  М.Й.Б. ***, ЕГН ********** да прогласи нищожността на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, срещу задължение за гледане и издръжка  №61 т.1 нот.дело №151/1983 год., който се отнася за поземлен имот с идентификатор №52218.530.228, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Априлци, обл.Ловеч, одобрени със Заповед №РД-18-49/31.08.2007 год. на изп.директор на АГКК, с адрес - гр.Априлци, ул."Павли Венков" №2, с площ от 782 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м./, със стар идентификатор 208 , при съседи: ПИ№52218.530.230.; ПИ№52218.530.229; ПИ№52218.530.224; ПИ№52218.530.227 .

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен предявения от М. Й.Б. ***, ЕГН **********   иск с правно основание чл.108 от ЗС за следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор №52218.530.228, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Априлци, обл.Ловеч, одобрени със Заповед №РД-18-49/31.08.2007 год. на изп.директор на АГКК, с адрес - гр.Априлци, ул."Павли Венков" №2, с площ от 782 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м./, със стар идентификатор 208 , при съседи: ПИ№52218.530.230.; ПИ№52218.530.229; ПИ№52218.530.224; ПИ№52218.530.227, ведно с построените в него сгради, а именно: Сграда 52218.530.228.1 със застроена площ 50 кв.м., на два етажа, с предназначение - еднофамилна жилищна сграда; Сграда 52218.530.228.2 със застроена площ 15 кв.м., на един етаж, с предназначение - еднофамилна жилищна сграда и Сграда 52218.530228.3 със застроена площ 11 кв.м., на един етаж, с предназначение - постройка на допълващото.

ОСЪЖДА  М. Й.Б. ***, ЕГН **********   да заплати на  Ю.Й. ***, ЕГН **********, И.Т. ***, ЕГН ********** и   Е.И.Й. *** , ЕГН **********  направените по делото разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: