Решение по дело №4886/2019 на Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ  

 

№ 1548                                                      12.12.2019 г.                             гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                          V наказателен състав,

на петнадесети ноември                           през две хиляди и деветнадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова

 като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 4886 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

      

    Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на З. И. Б. ********** *** със съдебен адрес *** чрез адв.С.П. против наказателно постановление № 440474-F461891/14.05.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на основание вр.чл.118 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 500  (петстотин) лева.

   В жалбата се релевират доводи, че посочената като нарушена адмиинистративна норма съдържа няколко хипотези, а в акта и в НП не е изяснено коя от тях е нарушена. Сочи се, че и определената административнонаказателна норма също е некоректно посочена, тъй като в нея са дадени две хипотези и не е посочено по отношение на коя от тях е наложено наказанието. Наказанието е в максимален размер и не е мотивирано как е определено. Сочи се, че санкционираното лице е неправилно определено. На последно място се оспорва датата на обжалваното наказателно постановление, той като е издадено три дни преди изтичането на шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.  Моли съдът да отмени постановлението.

  Процесуалният представител ТД на НАП - Бургас оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление.

   Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е процесуално допустима. Съдържа изискуемите от закона реквизити и е депозирана пред материално и териториално компетентен съд. Производството пред Районен съд-Бургас е редовно образувано.

   Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

   На 28.11.2018 г, в 16,30 часа служители на НАП , сред които свидетелката Д. Т. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас извършила проверка за спазване на данъчното законодателство на търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС –фризьорски салон, находящ се в гр.Б., ул.“П.“ № ..., стопанисван от „М. 1905“ ЕООД с ЕИК ... При проверката било установено, че преди легитимация за извършена контролна покупка на услуга –оформяне на прическа със сешоар на стойност 12 лева, заплатена от свидетелката Т. с пари в брой – банкнота от 20 лева, не била издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо към момента на проверката фискално устройство ED 272237  с номер на фискалната памет 44272257 или касова бележка от кочан. Плащането било прието от З.И.Б. с ЕГН ********** в качеството си на фризьор в търговския обект, която не изпълнила задължението си едновременно с получаване на плащането да издаде и представи на клиента фискална касова бележка или касова бележка от кочан. Неиздаването се потвърдило и от разпечатката на справка КЛЕН №0001 за дата 28.11.2018 г. (лист16 от делото), от която е видно, че не е регистрирана такава продажба в горепосочения час.

За извършената проверка бил съставен протокол Кд 78 серия АА и бланков № 0341925/28.11.2018 г. (лист 11-14 от делото).

 С оглед констатираните обстоятелства свидетелката Т.–Т. съставила на Б. акт за установяване на административно нарушение сер.АN№F461891 от 18.12.2018 г за неиздаване на фискален бон във връзка с приетото плащане на сумата от 12 лева –нарушение на чл.25 ал.1 (вместо т.1 е записано ал.1) от Наредба Н-18/2006 г на МФ вр.чл118 ал.1 от ЗДДС , който бил връчена на жалбоподателката. Последната го подписала без възражение. Получила екземпляр.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения по акта (лист 20 от делото).  

 Като взел предвид акта, писмените възражения и представените писмени доказателства административнонаказващият орган издал на 14.05.2019 г. обжалваното наказателно постановление № 440474-F461891 (лист 7 от делото). В него при пълна идентичност с фактическата обстановка и правната квалификация от акта, на основание чл.185 ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева. 

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие актосъставител и свидетели по написването на акта и от приетите писмени доказателства.

С оглед приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Като актът, така и НП са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед №ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. (лист 21-23 от делото).

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Неизписването на т.1 от чл.25 ал.1 на Наредба Н-18/2006г и написването на ал.1, според съда е техническа грешка и не представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като не е съществено и не накърнява правото на защита.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г.). Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени на база на обсъдените по-горе и кредитирани доказателствени източници. От същите е извършена покупка на стока на стойност 12,00 лева и след извършеното плащане в брой, касов бон за продажбата не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.  

Ирелевантно е кое е точно физическото лице, което е приело плащането и е извършило услугата. В настоящия казус това е лице, с което търговецът стопанисващ обекта е сключил писмен трудов договор (лист 18 от делото). Както от анализа на нарушените правни норми, така и от безпротиворечивата съдебна практика, примерно – Решение № 741 от 20.04.2017 г. на АдмС-Бургас по  к.н.а.х.д. № 586/2017г. се установява, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Отговорността на търговеца е обективна, доколкото същата се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Именно поради тази причина е напълно ирелевантно дали управителя или друго лице е извършило фактическите действия. Търговецът е длъжен по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал (лица, които да го подпомагат), който непрекъснато да контролира, като в случай на допуснато от някой от тях нарушение – в предвидените от закона случай (сред които безспорно е и настоящият) да понесе отговорността за това.

С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.

Съдът намира, че правилното АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл. 185 ал.3 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на физическото  лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на същото физическо, поради което се явява несправедливо определена в максималния предвиден в закона размер глоба. При определяне на наказанието съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на жалбоподателката  е в минималния предвиден в закона размер от 100 лева при условията на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Счита, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо. Ето защо наложената санкция следва да бъде намалена до размера на 100 лева явяваща се минимално предвидения в закона размер в чл.185 ал.3 от ЗДДС. С така определеното наказание според настоящата инстанция могат да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН -да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото .

С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че извършеното нарушение е доказано безспорно, като размерът на глобата следва да бъде намален до минималния предвиден в закона, а в останалата си част наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.

 Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо и второ от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав,

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №440474-F461891/14.05.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което на З. И. Б., ********** *** със съдебен адрес *** чрез адв.С.П. за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на основание вр.чл.118 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 500  (петстотин) лева като НАМАЛЯВА  размера на глобата от 500 (петстотин) на 100 (сто) лева.

 ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                      

                                                                                                  СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.