5
С решение № 32 от 08.03.2005 г., постановено по гр.д.№ 350/2004 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от Тончо Аргиров Михайлов от гр.София против ВК „Наркооп” гр.Момчилград иск с правно основание чл.108 от ЗС относно недвижим имот, представляващ втори и трети етаж със застроена площ 213.17 кв.м., на които са разположени 11 броя стаи, складово помещение, две тоалетни, коридор, фоайе и стълбище на всеки от етажите, изградени върху недвижим имот, представляващ кафе – аперитив в сутерена и ресторант на първия етаж, изградени в имот с пл.№ 822, парцел І, кв.16 по застроителния и регулационен план на гр.Момчилград, като неоснователен. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Тончо Аргиров Михайлов, който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно – незаконосъобразно, постановено при непълни доказателства и необосновано. Твърди се в жалбата, че реституираният му имот бил одържавен през 1969 година, като към този момент представлявал едноетажна сграда със сутерен, както и че надстрояването на имота не било извършено от ГНС, а от ответника без да има учредено от ГНС право на надстрояване върху държавен /към този момент/ имот в полза на кооперацията и без надлежно издадени строителни книжа. Съществували разрешение за преустройство и пристройка към съществуващата сграда, но не и документи, установяващи законността на надстроените втори и трети етаж. Твърди се също в жалбата, че декларираният от ответника недвижим имот се намирал в имот с друг планоснимачен номер, различен от собствения му имот. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови такова по съществото на спора, с което да уважи предявения иск и му се присъдят направените по делото разноски. Въззиваемият – ВК „Наркооп” гр.Момчилград, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира направените по делото разноски. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: По делото е предявен от Тончо Аргиров Михайлов против ВК „Наркооп” гр. Момчилград, иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на втори и трети етаж със застроена площ 213.17 кв.м., на които са разположени 11 броя стаи, складово помещение, две тоалетни, коридор, фоайе и стълбище на всеки от етажите, изградени върху недвижим имот, представляващ кафе – аперитив в сутерена и ресторант на първия етаж, изградени в имот с пл.№ 822, парцел І, кв.16 по застроителния и регулационен план на гр.Момчилград. Не се спори по делото, че с влязло в законна сила решение № 25 от 13.04.1994 г., постановено по адм.дело № 46/1994 г., Кърджалийският окръжен съд е отменил отчуждаването на имот, представляващ дворно място от 914 кв.м., ведно с построената в него сграда – ресторант на един етаж и изба със застроена площ от 114 кв.м. в имот с пл.№ 240 в кв.16 по действащия през 1969 г. регулационен план на гр.Момчилград и е възстановил собствеността върху този имот на въззивника Тончо Аргиров Михайлов, което обстоятелство се установява и от представеното и цитирано по – горе решение на Кърджалийския окръжен съд. От мотивите на решението се установява също така, че посочения имот е бил отчужден от наследодателката на въззивника през 1969 година по Закона за плановото изграждане на населените места за разширение на хотел – ресторант. Не е спорно също така, че предмет на спора са изградените над гореописания недвижим имот, представляващ ресторант на един етажи изба със застроена площ от 114 кв.м, втори и трети етаж. В тази връзка по делото са представени писмени доказателства, установяващи, че процесните втори и трети етаж са построени през 1952 година – констативен акт № 15/18.12.2000 г. на РДНСК – Кърджали, писмо изх.№ 30/18.01.2001 г. на началник РДНСК – Кърджали, писмо изх.№ 674-01-004/ 31.01.2001 г. на главния държавен инспектор при ДНСК – София и акт за държавна собственост № 62/15.12.1956 г. на ГНС – Момчилград. Така в констативния акт на РДНСК – Кърджали, писмото на началника на РДНСК – Кърджали и писмото на главния държавен инспектор при ДНСК – София се сочи, че е извършено строителство, представляващо надстройка на два етажа над съществуващата сграда – ресторант, реализирано през 1952 г., и представляващи процесните два етажа, предмет на реивандикационния иск, и пристройка, изградена на два етапа: първи етап включващ пристрояване на помощна сграда на един етаж и сутерен към основната съществуваща сграда – „Ресторант”, реализирана през 1969 г. от ЦКС и приета с акт обр.16 от 1972 г. и втори етап, включващ преустройство и пристройка на „Закусвалня и механа” по продължение на първата пристройка, приета с акт обр.16 от 1977 г. В тази насока е и акт за държавна собственост № 62/15.12.1956 г. на ГНС– Момчилград, видно от който през 1952 г. е построен хотел от ГНС, от която дата същия се счита за държавен. Впрочем, обстоятелството, че процесните два етажа са били построени именно през 1952 г. се установява и от назначената пред тази инстанция съдебно – техническа експертиза, която в своето заключение установява, че надстрояването на втори и трети етаж над имота на въззивника е извършено от ГНС през 1952 г., както и че в съставения от ГНС акт № 62/15.12.1956 г. за държавна собственост са включени надстроените втори и трети етаж. Заключението не се оспорва от страните, кореспондира с цитираните по – горе писмени доказателства и се възприема от съда. С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 70, том І, дело № 286/ 2000 г. по описа на Районен съд – Момчилград, Всестранна кооперация „Наркооп” гр.Момчилград е призната за собственик на недвижим имот, представляващ ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС, включващ: 1. ОСНОВНА СГРАДА със застроена площ от 563.64 кв.м. и разгъната застроена площ от 2 433.59 кв.м., състояща се от подземен етаж, първи етаж със застроена площ от 563.54 кв.м.; втори етаж със застроена площ от 687.04 кв.м., състоящ се от стълбище, фоайе, коридор и в старото крило- осем стаи с обща светла площ 82.41 кв.м., три складови помещения с обща площ от 11 кв.м., две тоалетни с обща площ от 5.65 кв.м. и помещение за инвентар със светла площ от 1.19 кв.м. и в новото крило – баня, две тоалетни, апартамент, девет самостоятелни хотелски помещения в южната част и осем самостоятелни хотелски помещения в северната част на новото крило; трети етаж със застроена площ от 687.04 кв.м., състоящ се от стълбище, фоайе, коридор и в старото крило- девет стаи с обща светла площ 82.41 кв.м., две складови помещения с обща площ от 11 кв.м., две тоалетни с обща площ от 5.65 кв.м. и помещение за инвентар със светла площ от 1.19 кв.м. и в новото крило – баня, две тоалетни, апартамент, девет самостоятелни хотелски помещения в южната част и осем самостоятелни хотелски помещения в северната част на новото крило; 2. СГРАДА В ЛЯТНАТА ГРАДИНА; 3. СТОПАНСКА ПРИСТРОЙКА; 4. ЛЯТНА ГРАДИНА и 5. ОТКРИТА ТЕРАСА. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 8, том ІV, дело № 655/2003 г. по описа на Районен съд – Момчилград, Тончо Аргиров Михайлов е признат за собственик на дворно място с площ 889 кв.м., представляващо имот с пл.№ 822 в парцел І, кв.16 по плана на гр.Момчилград, ведно с построената в него сграда, представляваща ресторант на първия етаж и кафе – аперитив в сутерена. При така събраните по делото доказателства, въззивният съд намира предявения от Тончо Аргиров Михайлов против ВК „Наркооп” гр.Момчилград реивандикационен иск за собственост върху процесните втори и трети етаж, за неоснователен. За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да е собственик на имота и същия да се владее от ответника без основание. В тази връзка от гореизложеното се установява, че през 1969 г. от наследодателката на въззивника Михайлов е бил отчужден по Закона за планово изграждане на населените места имот, представляващ дворно място от 914 кв.м., ведно с построената в него сграда – ресторант на един етаж и изба със застроена площ от 114 кв.м. в имот с пл.№ 240 /понастоящем пл.№ 822/ в кв.16 по действащия през 1969 г. регулационен план на гр.Момчилград, както и че с влязло в законна сила решение на Кърджалийския окръжен съд собствеността върху този имот е възстановена на Тончо Аргиров Михайлов. От горецитираните доказателства се установява също така, че процесните втори и трети етаж са изградени над гореописания недвижим имот – представляващ ресторант на един етажи изба със застроена площ от 114 кв.м, през 1952 година от ГНС – Момчилград, както и че представляват част от хотел, който е обявен за държавен от същата година. В тази насока е заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза и представения по делото акт за държавна собственост № 62/15.12.1956 г. на ГНС – Момчилград. Така в цитирания акт за държавна собственост изрично е посочено, чÕ се касае за хотел, построен от ГНС през 1952 г., от която дата се счита за държавен, както и че същият е масивен на три етажа, включващ партерен етаж, състоящ се от ресторант на Наркооп, фоайе и канцелария на хотела и втори и трети етаж, състоящи се от 10 стаи, умивалник и баня. Следва да се отбележи, че така надстроените през 1952 г. над имота на въззивника /на неговата наследодателка към онзи момент/ процесни втори и трети етаж, представляващи част от хотела, описан в акта за държавна собственост от 1956 г., са различни от онази част от изградения впоследствие хотелски комплекс, която попада в имот с пл.№ 429 по плана на гр.Момчилград, като понастоящем същите представляват част от него. Това обстоятелство се установява от цитирания по – горе нотариален акт № 70/2000 г., видно от който въззиваемия е бил признат за собственик на хотелски комплекс, включващ основна сграда, на която първия етаж е със застроена площ 563.54 кв.м., а втори и трети етажи – със застроена площ 687.04 кв.м., състоящи се наред със стълбището, фоайето и коридор и от старо крило и ново крило, включващо самостоятелни хотелски помещения в южната част и в северната част на новото крило. Това се установява и от представената по делото скица на имот с пл.№ 822 /л.10/ видно от която южната и северната част на хотел „Осетия”, респективно новото крило на същия, се намират в имот с пл.№ 429 в кв.16 по плана на гр.Момчилград. Именно така посоченото старо крило на втория и трети етаж представлява процесните втори и трети етаж, надстроени пред 1952 г. над имота на въззивника /на неговата наследодателка/. При така установената по делото фактическа обстановка въззивният съд намира за ирелевантно обстоятелството дали въззиваемия се легитимира като собственик на процесните два етажа, тъй като от значение за иска по чл.108 от ЗС е ищецът да установи, че е собственик на същите. В тази връзка, от гореизложеното се установи по един безспорен начин, че още през 1952 г. двата етажа са били надстроени от ГНС, представлявали са част от хотел и са били актувани като държавни. С други думи, към 1969 г. когато е бил отчужден имотът на наследодателката на въззивника, същите са били построени, съществували са и са били държавна собственост. Впрочем, обстотелството, че процесните втори и трети етаж са съществували към момента на отчуждаването на имота на наследодателката на въззивника и са представлявали част от описания в акта за държавна собственост хотел се установява и от мероприятието, за което същият е отчужден, а именно – за разширение /а не за изграждане/ на хотел – ресторант, което сочи, че такъв към този момент е бил изграден. С други думи, след като още през 1952 г. процесните втори и трети етаж са били държавни, без значение е обстоятелството дали впоследствие държавата е прехвърлила по валиден начин собствеността върху тях на въззиваемия, доколкото гореизложеното изключва по един несъмнен начин собствеността на въззивника Тончо Михайлов върху тях. Ето защо въззивният съд намира, че не следва да обсъжда останалите събрани по делото доказателства, установяващи уреждане взаимоотношенията между държавата и Централния кооперативен съюз и неговите поделения, респективно установяващи собствеността на въззиваемия върху тях. При това положение, като е приел, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и го е отхвърлил, макар и по съображения, различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива пред въззивната инстанция не са направени от въззиваемия. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 08.03.2005 г., постановено по гр.д.№ 350/ 2004 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |