Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
06.04.2021г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет
и втори март |
|
|
Година |
2021 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Ася Иванова |
|
като разгледа
докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
81 |
по описа
за |
2021 |
година. |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №20-0239-000751/03.08.2020г.
издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на К.Г.К. с
ЕГН**********,*** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания: „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева и
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №20-0239-000751/03.08.2020г.
издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на К.Г.К. с
ЕГН**********,*** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания: „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева и
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП.
Жалбоподателят се явява се явява
лично по делото. Чрез писмената си жалба и отразеното в нея, счита по същество, че обжалваното НП
следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание
заявява, че управляваното от него към датата на проверката превозно средство не
е било моторно такова, поради и което същото не е подлежало на регистрация.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпраща представител. Според представеното писмено становище,
обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Свидетелят Г.Д.Б. работи, като
полицейски служител в РУ Асеновград, като е назначен на длъжността
мл.автоконтрольор. На 14.05.2020г., св. Б.
бил на работа дневна смяна. Около 15.15 часа св. Б. бил изпратен по
сигнал относно спрян от полицейски служители водач управлявал нерегистриран
електрически мотопед. Отивайки на място, св. Б. установил, че негови колеги са
спрели на ул. „Княз Борис І “ до №38 в гр. Асеновград, лицето К.Г.К., който при
това управлявал ел.заряден 48 V мотопед, без регистрационни номера. Проверката
установила, че мотопеда не е регистриран по надлежния ред. Въз основа на
резултатите от извършената проверка, съгласно дадените му указания, на същата
дата-14.05.2020г. св. Б. съставил спрямо К.Г.К. АУАН № 628572. Със съставения
АУАН на водача К. било вменено административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Екземпляр от съставеният АУАН бил връчен на нарушителя К. срещу подпис,
като последният отбелязал, че не е съгласен с констатираното. Във връзка със
съставения АУАН била образувана полицейска проверка по преписка № 2393м-340/2020г.
С докладна записка от 27.05.2020г. материалите по същата били докладвани в РП
Асеновград. С постановление от 19.06.2020г. на прокурор при същата прокуратура,
било отказано образуването на досъдебно производство за извършено престъпление
по чл.345 от НК. С цитираното постановление прокурора приел, че по отношение на
извършеното от нарушителя К. са налице условията на чл. 9, ал.2 от НК, като се
касае за осъществен състав на
административно нарушение. Във връзка с това, материалите по преписката
били изпратена РУ Асеновград за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя. С оглед резултатите от извършената проверка, въпреки
постъпилите възражения от страна на К., на 03.08.2020г. било издадено и
обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на актосъставителя- Г.Д.Б.,
както и приложените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло
кредитира.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество,ведно с направените възражения в хода на
съдебното следствие, за неоснователна.
Основния спор по делото и доколко
управляваното от жалбоподателя превозно средство е подлежало или не на
регистрация към датата на проверката. При съобразяване на действащото към онзи
момент и сега законодателство регламентиращо управляването и регистрацията на
такъв вид превозни средство-електрически двуколесни снабдени фабрично с ел.
двигател до 48V, позволяващ скорост на движение
до 25 км.ч. то следва да се даде положителен отговор относно тяхната
задължителна регистрация към всеки един момент.
Съгласно нормата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Въпреки направеното
възражение, от данните по делото е видно, че на посочените в наказателното
постановление дата и място К. е бил установен да управлява електрически скутер.
С ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г. в § 6 от ДР на ЗДвП е била
приета т.18б, съгласно която „Индивидуално електрическо превозно
средство” е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и
максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за
сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540
mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на
точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече
колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни
средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания”. Към 14.05.2020г.
обаче управлявания от К. скутер понеже е бил оборудван фабрично с електрически двигател
е следвало да се квалифицира като моторно превозно средство по смисъла на § 6 ,
т. 11 от ДР на ЗДвП / в сила към настоящия моменти и към 14.05.2020г./. Кои превозни средства подлежат
на регистриране и какъв е реда за това е посочено в текстовете Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл.1, ал.4 от цитираната
Наредба е посочено и кои средства не подлежат на регистрация по посочения ред,
като в изброените изрично, не фигурират
двуколесните електрически мотопеди. Т.е. управляваното от К. превозно средство
е подлежало на регистрация към 14.05.2020г. , както подлежи и към настоящия
момент. В този смисъл е Директива
2002/24/ЕО, като в чл. 1 от същата е посочено, че тя се прилага за всяко дву-
или триколесно моторно превозно средство, с двойни или единични колела,
предназначено да се движи по път, както и за неговите компоненти или технически
устройства. В текста на чл.1, т.1, изр.2, е посочено изрично, които превозни
средства са извън от приложното поле на директивата, като се установява, че към
изброените не се изключени тези от категорията управляван от водача К.. Доколкото
в хода на проверката, безспорно е установено, че К.Г.К. е управлявал ел.заряден
48 V мотопед, без регистрационни номера
което не е бил регистриран по надлежния ред, то явно, че е осъществил
именно този състав на нарушение.
Относно наложените
административни наказания, за извършеното нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП,
съдът намира, че при определянето на техния размер, АНО се е съобразил изцяло
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като е отчел в достатъчна степен наличието
на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства – обстоятелствата при
които е извършено нарушението и неговата тежест, мотивите на нарушителя да
извърши нарушението и поведението му по
време на проверката.
Видно от НП, за извършеното
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на нарушителят К. са били наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от
право да управлява МПС, като те са били определени в минимален размер. В НП е
посочено, че те са били определени на основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП,
който предвижда да се накаже с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Като взе предвид
всички обстоятелства по делото, както и това, че нарушителя е бил установен да
управлява МПС, което не е било надлежно регистрирано, но пък със сравнително ниска
мощност, като отчете и факта, че той шофьор от 1985г. което означава, че следва
добре да познава закона, като отчете и предходните регистрация за извършени
нарушения по ЗДвП, то съдът намира,че определения размер на двете
административни нарушения се явява справедлив, като няма и възможност те да се
коригират.
Направеното искане във връзка с
квалифицирането на случая като маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН, се
явява допустимо. Разгледано по същество обаче, искането за приложението на чл.
28 от ЗАНН се явява неоснователно. АНО в действителност не е изложил мотиви
относно наличните предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН, но пък определяйки
размера на предвидените административни наказания за нарушението към техния
минимум, недвусмислено е изразил своята позиция във връзка с степента и
тежестта на установеното. Съдът е на
становище, че по делото не са налице условия а квалифициране на случая като
маловажен. Съгласно чл.93, т.9 от допълнителните разпоредби на НК „маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Действително по
отношение на нарушителя са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които
са били отчетени при определяне размера на наказанията към техния минимум.
Ниската мощност на управляваното превозно средство и факта, че същото е било
управлявано без регистрация от момента на закупуването му през 2014г. не се
обстоятелства които могат да се отчетат като омаловажаващи извършеното. За
квалификацията на нарушението като маловажно следва да се отчете и вида на
самото нарушение и отношението на законодателя спрямо този вид нарушения.
Направения анализ в ретроспекция, дава основание да се направи еднозначен
извод, относно това, че законодателя, не само, че не възприема този вид
нарушения като незначителни и маловажни, но дори напротив, отчитайки тяхната
разпространеност и неглижиране в обществото, е завишил тяхната наказуемост. В
тази насока няма как да не посочи това, че до 22.01.2017г.за нарушенията
свързани с управляване на МПС без регистрационни табели, спрямо виновния водач
е следвало да се наложат кумулативни наказания лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В
последствие за този вид нарушения, водачите вече се наказват лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба
от 200 до 500 лв. Няма как да не се посочи и факта, че от 2016г. този вид
нарушения свързани с управление на МПС,без регистрация бяха криминализирани,
като направените промени в чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК / за осъществяването на който
се предвижда наказва с лишаване от
свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева / са в подкрепа на изложените по-горе изводи относно
тежестта на нарушението. Вида на нарушението, условията при които е било
извършено, както и личността на извършителя, при наличието на предишни
регистрации за извършени нарушения по ЗДвП,
правилно са били взети предвид от АНО и прокурора, като в случая се е
стигнало до прекратяване на
досъдебното производство. От
друга страна, отчитайки ефекта от налагането на административните наказания за
извършеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, макар и в минимален размер,
целта на санкционирането чрез издаденото НП ще бъде постигната не само, като се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред , но
като се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В този смисъл съдът намира, че не са налице
пред предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, като остави искането без
уважение.
При служебната проверка на
атакуваното НП, не се установи наличието на съществени процесуални нарушения
при издаването му, водещи до неговата
отмяна.
Мотивиран от горното,
Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: